РЕШЕНИЕ
№ 260223/17.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №4670/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление
№03-012292 от 29.01.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 КТ на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва
да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че в НП липсва ясно
описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които то се счита
за извършено, както и че не са посочени доказателствата, които според наказващия
орган го потвърждават. Сочи, че в НП липсват мотиви за отхвърляне на подаденото
възражение срещу АУАН. Излага и становище за маловажност на нарушението с
твърдение за липса на виновно поведение, доколкото изплащането на заплатите е
съобразено исканията на работниците за изпълнение от най-старите дължими, без
да се прескачат периоди. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
В периода от
15.01.2020 г. до 23.01.2020 г. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите П.Е.
и П.Б. извършили проверка на въззивното дружество по
спазване на трудовото законодателство, включително относно изпълнение на дадени
задължителни предписания по КП №ПР1935833 от 14.11.2019 г., при което било
установено, неизпълнение на предписание №2 от съответния протокол: „Да се
изплатят дължимите трудови възнаграждения за м. юли 2019 г. на 164 работници и
служители в размер 93015.09 лв съгласно чл.128, т.2 и
чл.270, ал.3 КТ със срок на изпълнение до 06.01.2020 г.“ Съответната констатация
била отразена в Протокол №ПР2001243 от 23.01.2020 г., препис от който бил
връчен на изп. директор на въззивното
дружество на 23.01.2020 г.
При тази
констатация срещу въззивното дружество бил съставен
АУАН №03-012292 от 23.01.2020 г. за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, извършено на 07.01.2020
г. в гр. Варна и изразяващо се в неизпълнение на съответното задължително
предписание, осъществено на датата 07.01.2020 г., следваща дадения краен срок
за изпълнение – 06.01.2020 г. Актът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното
дружество, който в срока по чл.44 ЗАНН депозирал писмено възражение.
На 29.01.2020
г. наказващият орган издал процесното НП, с което
възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.415, ал.1 КТ наказание
имуществена санкция в размер към
минималния установен – 1500.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат
на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите П. Е. и П. Б.,
така и от приобщените документи – НП №03-012292 от 29.01.2020 г., АУАН №03-012292 от 23.01.2020 г., известие за доставяне на
НП, писмо изх.№12292 от 19.02.2020 г., становище от Богомил Л. Николов
относно постъпило възражение по съставен
АУАН №03-012292 от 23.01.2020 г., възражение вх.№20006773 от
24.01.2020 г., писмо вх.№23 от 14.03.2018 г., протокол
№ПР1935833 от 14.11.2019 г.; протокол №ПР2001243 от
23.01.2020 г., идентификационна карта
на „Ч.м.“ АД, справка заплати на „Ч.м.“ АД за
м. юни - м. ноември 2019
г., призовка по чл.45, ал.1 АПК, Заповед №0280 от
03.08.2010 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Макар и твърде лаконични, описанието на твърдяното
нарушение както в АУАН, така и в НП съдържа фактически твърдения, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника
нарушение – неизпълнение в предоставения краен срок на дадено задължително
предписание №2 по протокол №ПР1935833 от 14.11.2019 г., посочени са дата и
място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са
посочени и доказателствата които подкрепят наведените твърдения. Действително,
в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от
наказващия орган, но това не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в
нормата на чл.57, ал.1 ЗАНН и там не фигурира изискване за излагане на мотиви по
оправени възражения, а и в производствата с наказателен характер защитата се
осъществява срещу фактите, а не срещу становища и аргументи.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
По същество, въззивникът не
оспорва и дори потвърждава отразената в надлежно съставения удостоверителен
документ – протокол №ПР2001243 от
23.01.2020 г., че към
датата 06.01.2020 г. „Ч.м.“ АД, в качеството на работодател не е изплатило дължимите
трудови възнаграждения за м. юли 2019 г. на 164 работници
и служители в размер 93015.09 лв, за което,
с връчен на
17.11.2019 г. на изп. директор на дружеството Протокол №ПР1935833 от 14.11.2019 г. за извършена проверка било дадено
задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ с краен
срок за изпълнение 06.01.2020 г. Предписанията, дадени
при предходната проверка и обективирани
в Протокол №ПР1935833 от 14.11.2019 г. не са били оспорени по
надлежния ред по чл.81, ал.1 и чл.84 АПК пред изп. директор на
ИА "Главна дирекция по труда", съответно по реда
на чл.145, ал.1 АПК – пред Административен съд – Варна.
Ето защо, съдът намира за доказано по безспорен начин,
че възивното дружество не
е изпълнило даденото му задължително съответно предписание и чрез бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в АУАН и в НП
административно нарушение.
Съдът намира
за неоснователно възражението, че не е посочена вярно
датата и мястото, където е извършено нарушението. Въззивникът е следвало да изпълни даденото му предписание до 06.01.2020 г. и след като не е сторил това, на 07.01.2020 г. е осъществил административното
нарушение, както правилно е посочено в обжалваното НП. Мястото на извършване на
нарушението е седалището и адреса на управление
на дружеството.
В никой случай не може да бъде споделена и тезата, че въззивникът не може да бъде наказан, защото нормата на
чл.83 ЗАНН предвижда, че на ЮЛ се налагала санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, а в случая се касае за неизпълнение на задължения към
работниците. Въззивникът е нарушил установения ред на
държавно управление в сферата на трудовото законодателство, гарантиращо
определените с Конституцията права на работниците, поради което може да бъде
субект на административно-наказателна отговорност, каквато е и изрично
предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ. Въззивното дружество има качеството работодател
по смисъла на § 1 от ДР на
КТ, тъй като е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение. Като не е изпълнил вменените
чрез КТ изисквания, съобразно чл.83 ЗАНН неговата административно-наказателна отговорност е обективна и безвиновна, поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За
ангажиране на административно-наказателната отговорност е достатъчно
осъществяване на нарушението от обективна страна, а по делото няма спор, че заплатите
не са били изплатени в дадения с предписанието срок.
КТ е специален закон, който
урежда отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и
реда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, като в правомощията именно на съответния контролен орган е
вменено задължението за проверки, налагане на принудителни административни
мерки и административни наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното
прилагане и възможността за контрол от съда. В тази връзка, осъществяването на
контрол по спазване на трудовото законодателство, даването на предписания и
налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно, а е строго
регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни
условия на труд са сред основните права на човека, посочени и от Конституцията
на Р България (чл.48, ал.5), като Държавата чрез компетентните органи се грижи
за създаване на условия за осъществяване на това право (чл. 48, ал.1). Затова
съдът не споделя възражението на въззивника, че
държавата не може да се меси в гражданско-правните по своето естество, трудови
правоотношения.
Съдът намира
за неоснователен и наведения от
въззивника довод, че към момента на проверката, дружеството е имало уговорка с КНСБ, относно
начина на изплащане на трудовите
възнаграждения, тъй като постигнатото споразумение със синдикатите не може да обоснове
неизпълнение на дадено
задължително предписание от контролния орган. Представеното писмо от
председател на КНСБ изразява становище на синдикален орган и същото няма как да
дерогира регламентираната в КТ отговорност за
неизпълнение да дадени задължителни предписания, нито да обоснове извод за
маловажност на констатираното нарушение поради занижена степен на обществена
опасност, доколкото се касае за неизплащане на заплати на множество работници,
още повече, когато това писмо е резултат от явно системно неизплащане на
заплати в уговорените срокове.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и
законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.415, ал.1 КТ и е наложил предвидената в тази
норма санкция. Доколкото наложеното наказание в минимален размер – имуществена
санкция 1500 лв, съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на размера на наказанието.
При така изтъкнатите фактически и правни констатации,
съдът намира оспореното НП за правилно и законосъобразно издадено, поради което
следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата
Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда
възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв
до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна
сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното
производство в едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното
възнаграждение в минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №03-012292 от 29.01.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.515, ал.1 КТ, на „Ч.м.“ АД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лв, на основание
чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД,
ЕИК *********,, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет
лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: