№ 4126
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110155689 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от М. Г. Б., ЕГН ********** срещу
ФИРМА“, ЕИК *** осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 100 лева – частичен иск от 10 000 лева, представляваща остатък от дължимо и
неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „...”, поради
настъпило на 18.10.2023 г. застрахователно събитие - нанесени щети по предна броня и
преден ляв калник на застрахования автомобил „****“ с рег. № ***, ведно със законната
лихва от предявяването на иска – 19.09.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за застраховка „...“ с ответника за собствения
му лек автомобил „****“ с рег. № ***. Излага твърдения, че на 18.10.2023 г. автомобилът
бил паркиран, а впоследствие установил нанесени материални щети по предна броня и
преден ляв калник, настъпили вследствие от удар с друго МПС. Твърди, че
застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на договора за застраховка, за
което застрахователят е уведомен и е образувана щета № **** от 20.10.2023 г., но въпреки
това не било изплатено застрахователно обезщетение в пълен размер, което да съответства
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Претендира
разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „...“ за процесния автомобил. Оспорва да е
налице причинно-следствена връзка между събитието и вредите, предявени в настоящото
производство. Излага доводи, че претенцията е завишена по размер, като твърди, че след
образуване на щета № **** от 20.10.2023 г. е определил застрахователно обезщетение в
размер на 438,10 лева, от която сума е удържал 168,57 лева за дължима от застрахования
премия и е изплатил остатъка от 268,53 лева по бА.а сметка на застрахования с платежни
нареждания от 25.10.2023 г. и 17.11.2023 г. Излага доводи, че съгласно чл. 2, т.1.3. от раздел
II от ОУ по процесния договор за застраховка застрахователното обезщетение следва да се
определи по експертна оценка и не е обвързано с реално сторените от застрахования разходи
1
за ремонтиране на автомобила. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.02.2025г. съдът на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на размера на иска от 100,00 лева на
841,53 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ, по който в тежест на
ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане за процесния автомобил; настъпване в срока на
застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди и техния
размер до търсената сума.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Между страните не е спорно и с доклада по делото е обявено за ненуждаещо се от
доказване обстоятелството за сключения между страните на договор за застраховка „...“ по
отношение на лек автомобил „****“ с рег. № ***.
По делото е прието като писмено доказателство копие от опис на претенция №
****/20.10.2023г., въз основа на която ищцата е претендирала подмяна на предна броня и
боядисване на детайла с основан цвят боя, боядисване на спойлер с черен мат/структура или
полиране, поради лека деформация, подмяна на подкалник PVC пр.л., боядисване на вежда
PVC преден ляв калник с черен мат/структура или полиране;
Прието е опис-заключение по претенция № ****/20.10.2023г., въз основа на което се
установява, че са констатирани увреждания по облицовката на предната броня на
автомобила, спойлер пр.бр., подкалник PVC пр.л., подкалник PVC пр.л. и вежда PVC на
пр.л. калник.
От приложеното по делото копие на заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „...“ и „Г.О.“, депозирано пред ответното дружество на
20.10.2023г., се установява, че в срока на застраховката (19.02.2023г. – 18.02.2024г.) е
настъпило застрахователно събитие, а именно увреждане на предната броня на лек
автомобил „****“ с рег. № ***. От индивидуалното заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 20.10.2023г., в което са описани обстоятелствата и
причините, при които е настъпило произшествието, се установява, че същото се е случило на
18.10.2023г. при осъществяване на маневра в гр. С., като процесното МПС е реализирало
ПТП в колона, при което е увредена облицовката на предната броня. Допълнително е
представен като доказателство и приет от съда доклад по щета № *** от 24.10.2023г.,
изготвен от специалистна ответното дружество, въз основа на която се установява, че е
признато обезщетение за отстраняване на щетите в размер на 265,92 лева. От същото
доказателство се установява, че ответното дружество е удържало 169,57 лева от признатото
обезщетение за незаплатена застрахователна премия. Приложено е платежно нареждане от
25.10.2023г. (л.28) за преведена сума от застрахователя на ищцата в размер на 96,35 лева.
Допълнително с платежно нареждане от 17.11.2023г. (л.32) се установява, че на ищцата е
преведена и сумата от 172,18 лева.
Във връзка с така описаната фактическа обстановка съдът приема, че вредите са
настъпили вследствие на пътния инцидент от 18.10.2023г., поради което приема, че същите
са в причинно-следствена връзка с произшествието. Последният извод се потвърждава и от
факта, че ответникът е заплатил застрахователно обезщетените за отстраняването на тези
вреди, което по същността си представлява извънсъдебно признание за наличието на
причинна връзка между тях и настъпилия на 18.10.2023г. удар.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, кредитирано от
настоящия съдебен състав като обективно и компетентно, е видно, че действителната
стойност на необходимо-присъщите ремонтно-възстановителни работи, определена по
2
средни пазарни цени и съобразно обичайната практика е 1 110,06 лева.
С експертизата са обсъдени и размерите на стойността необходима за възстановяване
на уврежданията на автомобила при най-ниски пазарни цени на труда, при най-ниски
пазарни цени с алтернативни части и разходи за боядисване на три независими сервиза,
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по цени на доверени сервизи,
както и стойността по експертна оценка, определена от застрахователя.
Във връзка с предходното, следва да се направи уточнението, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва заключение
на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., решение № 109 от 14.11.2011 г.
по т. д. № 870/2010 г., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС). При
частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на
разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези
разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
Разпоредбите на закона са императивни и са предвидени в защита на потребителя на
застрахователна услуга. Дължимото обезщетение се определя по средни пазарни цени. В
случая съдът, доколкото автомобила към момента на ПТП процесния автомобил е бил в
движение повече от 6 години, считано от датата на първоначална регистрация – 16.06.2017г.,
поради което не е гаранционен, не взима предвид цените на официалните доставчици, а само
средните пазарни цени, съобразно със заключението на вещото лице, тоест в размер на
1 110,06 лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в
цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален
сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето
на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти.
По изложените съображения съдът приема, че дължимото обезщетение на ищеца,
което ответника е следвало да му заплати е в размер на 1 110,06 лв., определено по средни
пазарни цени. От тази сума следва да се приспадне вече заплатената сума от 438,10 лв. (от
които е приспадната и удържана дължимата застрахователна премия от 168,57 лева и 268,53
лева, платена като обезщетение на ищеца). С оглед на така установеното, съдът намира, че
искът следва да бъде уважен за сумата от 671,96 лева, като за горницата до 841,53 лева да
бъде отхвърлен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2024г. до окончателното изплащане на
сумата от 100,00 лева и от датата на увеличението на иска – от 27.02.2025г. до
окончателното плащане върху увеличението в стойност на иска от 571,96 лева – в този
смисъл Решение № 60141 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2022 по описа за 2020 г. на ВКС, I т. о., в
което е разяснено, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, законната
лихва върху увеличения размер се дължи не от датата на подаване на исковата молба, а от
момента на увеличаването на иска
По разноските:
При този изход на спора по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и
двете страни. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 586,98 лв. за разноски,
съобразно уважената част от иска.
В полза на ответника следва са бъде присъдена сума в размер на 60,45 лева,
3
съответстваща на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ***, със седалище: гр.С., представлявано от изпълнителен
директор Н.Д.Ч. и И.И.Г. да заплати на М. Г. Б., ЕГН ********** по иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата, представляваща остатък от дължимо и
неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „...”, поради
настъпило на 18.10.2023 г. застрахователно събитие - нанесени щети по предна броня и
преден ляв калник на застрахования автомобил „****“ с рег. № ***, сума в размер на 671,96
лева, ведно със законна лихва от 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата от
100,00 лева и от датата на увеличението на иска – от 27.02.2025 г. до окончателното плащане
върху увеличението в стойност на иска от 571,96 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълно предявения размер от 841,53.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ФИРМА, ЕИК ***, да заплати на М. Г. Б.,
ЕГН ********** сумата от 586,98 лева, представляваща сторените в настоящото
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на
ФИРМА, ЕИК *** сумата от 60,45 лева, представляваща направените от ответника разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4