№ 124
гр. Сливен, 24.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева
Гражданско дело № 20232230102380 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата, редовно призована не се явява и не се представлява.
Ответната страна „Банка ДСК“ АД, редовно призована не изпраща
представител. За нея се явява юриск. Д. Г., надлежно упълномощена с
пълномощно без дата – лист 33 от делото.
Третото лице-помагач „ЕОС Матрикс“ ЕООД не изпраща представител
или пълномощник.
Съдът констатира, че по делото е постъпила молба, вх. №
1466/22.01.2024 година, подадена от пълномощника на ищцата.
ЮРИСК. Г.: Да се даде ход на делото.
Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата
страна на спора.
ЮРИСК. Г. : Оспорваме исковите претенции и поддържаме отговора и
всички съображения, изложени в него.
Съдът, след като изслуша изразеното становище, ПРИСТЪПИ към
ДОКЛАД на делото:
1
Производството по делото е образувано по молба на К. Е. Б., с която е
предявен срещу „Банка ДСК” ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК и
иск по чл. 55 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издадена Заповед за
изпълнение от 07.06.2010 година и Изпълнителен лист от 07.06.2010 година
по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен съд - Сливен, по силата на
които е осъдена да заплати на „Банка ДСК" ЕАД сумата 1000,00 лева -
главница по договор за кредит от 16.05.2009 година, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 02.06.2010 година до окончателното й
изплащане, сумата 89,47 лева - договорна лихва за периода от 16.05.2009
година до 01.06.2010 година, сумата 8,54 лева – договорна лихва за периода
от 20.10.20009 година до 01.06.2010 година, сумата 25,00 лева – държавна
такса и сумата 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С издаденият Изпълнителен лист „Банка ДСК” ЕАД образува
изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837,
район на действие ОС Сливен.
С договор за цесия от 12.07.2012 година „Банка ДСК” ЕАД прехвърля
вземането срещу ищцата на „ ОТП Факторинг България“ ЕАД.
„ЕОС Матрикс" ЕООД и цесионерът се е конституирал като взискател
по изпълнителното дело с молба от 15.04.2013 година.
Изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г. е
образувано на 08.10.2010 година. На К. Б. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на 12.10.2010 година, като след това няма поискани или
предприети валидни изпълнителни действия по делото и изпълнителното
дело се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК на 12.10.2012 година.
Сочи се, че ЧСИ не е прекратил, а е продължил изпълнителното дело
срещу ищцата, на която незаконосъобразно са удържани суми в периода от
04.05.2017 година до 28.12.2018 година от наложен запор върху трудовото
възнаграждение на 07.04.2017 година.
Твърди се, че всички поискани и предприети изпълнителни действия
след 12.10.2012 година за К. Б. са невалидни и не прекъсват сроковете на
перемпция и давност, тъй като изпълнителното делото № 1282/2010 година по
описа на ЧСИ П. Г. вече било прекратено по силата на закона.
Към датата на предявяване на настоящия иск, гореописаните вземания
по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година по ч.гр.д. № 2873/2010 година по
описа на Районен съд Сливен са погасени по давност на основание чл. 110 от
ЗЗД, съгласно, който с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в"
от ЗЗД, с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В случая,
давността е изтекла на 12.10.2015 година за главницата и на 12.10.2013 година
2
за лихвите. Към 30.03.2023 година размерът на дълга е 2 509,92 лева.
Изпълнителното дело № 1282/2010 по описа на ЧСИ П. Г. е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 29.01.2021 година. По делото не е
конституиран новият взискател „ЕОС Матрикс" ЕООД, който е придобил
вземането от „ОТП Факторинг България" ЕООД с договор за цесия от
19.03.2020 година.
Твърди се, че по изпълнително дело № 1282/2010 година по описа на
ЧСИ П. Г. от К. Б. е удържана сума в размер на 163,00 лева, видно от
Удостоверение с изх. № 19223/30.03.2023 година, издадено от ЧСИ П. Г., peг.
№ 837. Сумата е удържана след настъпването на перемпцията и е в резултат
на незаконосъобразно принудително изпълнение. От тази сума 155,05 лева е
преведена на „ОТП Факторинг България'' ЕООД, а остатъкът от 7,95 лева е
удържан за такси към ЧСИ П. Г..
Претендираната от К. Б. за връщане сума, дадена без основание в полза
на тогавашния взискател „ОТП Факторинг България'' ЕООД, по изпълнително
дело № 1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., следва да й се възстанови,
тъй като е събрана в резултат на незаконосъобразно принудително
изпълнение. Изтъква се, че претендираната сума от К. Б., дадена без
основание за такси към ЧСИ по изпълнително дело № 1282/2010 година по
описа на ЧСИ П. Г., представлява разноски по изпълнението, които по
правило са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се
прекрати на основание чл. 433 от ГПК. Според ищеца търсената сума се
счита удържана незаконосъобразно след погасяване по давност на вземането,
поради което и по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските следва да
останат в тежест на взискателя. Доколкото същите са били платени от
длъжника, ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за сметка на
обедняването на ищеца в размер на платените разноски. Счита, че е налице
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването именно на ответника, а
не на съдебния изпълнител, доколкото последният няма правомощие по
правораздаване и следва да образува изпълнително дело дори за погасено по
давност вземане и да начисли и удържи таксите към този момент, но
доколкото правото на принудително изпълнение на взискателя е погасено по
давност и следва да бъде отречено с обратна сила (към датата на изтичане на
давностния срок), а изпълнителното производство следва да бъде прекратено,
то дължимите на ЧСИ такси следва да останат в тежест на взискателя, а не на
длъжника. Изложеното обуславя основателността на претенциите за връщане
на суми.
От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество „Банка ДСК" АД
сумата от 1000,00 лева - главница по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен съд Сливен,
сумата от 1309,96 лева - законна лихва за периода от 02.06.2010 година до
30.03.2023 година върху главницата по Изпълнителен лист от 07.06.2010
3
година, издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен съд
Сливен, сумата от 89,47 лева - договорна лихва за периода от 16.05.2009
година до 01.06.2010 година по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година,
издаден по ч.гр.д. N° 2873/2010 по описа на Районен съд Сливен, сумата от
8,54 лева - наказателна лихва за периода от 20.10.2009 година до 01.06.2010
година по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. №
2873/2010 по описа на Районен съд Сливен, сумата от 25,00 лева - държавна
такса по Изпълнителен лист от 07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. №
2873/2010 година по описа на Районен съд Сливен, сумата от 76,95 лева -
остатък от юрисконсултско възнаграждение по Изпълнителен лист от
07.06.2010 година, издаден по ч.гр.д. № 2873/2010 година по описа на Районен
съд Сливен, сумата от 155,05 лева, получена неоснователно в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД 1282/2010 година по
описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837, район на действие ОС Сливен, сумата 7,95
лева, представляваща платени разноски към съдебния изпълнител по ИД
1282/2010 година по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837, район на действие ОС
Сливен, с които ответникът-взискател неоснователно се е обогатил.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който исковите претенции се оспорват като неоснователни и се иска
отхвърлянето им. Излагат се съображения, целящи опровергаване
твърденията на ищеца, че процесното задължение е погасено по давност.
Излага се, че в настоящия случай приложение следва да намери общият
петгодишен давностен срок, който е бил прекъснат с образуването на
изпълнително дело № 1282/2010 година на ЧСИ П. Иванов Г., peг. № 837 към
КЧСИ, а по-късно с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника на 12.10.2010 година.
Сочи се, че не могат да бъдат приети за верни наведените в исковата
молба твърдения, че давностният срок не е бил прекъснат с наложения на
07.04.2017 година запор върху трудово възнаграждение на длъжника и
последвалите вследствие на него постъпления по изпълнителното дело в
периода от 04.05.2017 година до 28.12.2018 година.
Изтъква се, че давността е свързана с поведението на кредитора и не се
влияе от поведението на други лица, както и изхождайки, както от пределно
ясната формулировка на чл. 116, б. „в" от ЗЗД, така и от същността на
прекъсването на давността, разбирана като необходимост от активно
поведение на кредитора, насочено към установяване и събиране на вземането
му, не би следвало да има съмнение, че от значение за прекъсване на
давността ще бъде изявлението на кредитора, с което се иска принудително
удовлетворяване на вземането му. Според съдебната практика при направено
искане за изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да
го изпълни, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист.
Сочи се, че дори да бъде прието, че нов петгодишен давностен срок е
4
започнал да тече на 12.10.2012 година, то същият е бил прекъснат, както с
налагането на запор на 07.04.2017 година, така и с постъпленията в периода
от 04.05.2017 година до 28.12.2018 година и същият не е изтекъл към датата
на подаването на исковата молба. Петгодишният давностен срок не тече
докато трае съдебният процес относно вземането.
Възразявайки сочи още, че искът по чл. 55 от ЗЗД е предявен в условия
на евентуалност и не следва да бъде разглеждан, в случай, че се разгледа
предявения иск, се иска да се вземе в предвид, че ищцата е предявила иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на получена без основание
парична сума. Счита, че претендираните суми не са платени на отпаднало
или липсващо основание, доколкото са получени вследствие на проведеното
принудително изпълнение и не са налице последиците на погасителната
давност, които да обосноват основателността на иска.
Сочи се, че петгодишния давностен срок не е изтекъл към момента на
предявяване на иска и вземането не е погасено по давност, от което следва
неоснователността на предявените искове.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни, тъй като изложените в исковата молба твърдения
са неправилни, необосновани и недоказани. Претендират се разноски.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявените
искове и предвид обстоятелството, че ищцата претендира да й бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, се
прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и
фактическа сложност на делото.
УКАЗВА, че всяка страна е длъжна да установи и докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
ДАВА възможност за изразяване на становища във връзка с доклада,
дадените указния, както и за предприемане на следващи процесуални
действия.
ЮРИСК. Г. : Нямам възражения по доклада и дадените указанията.
Нямам доказателствени и процесуални искания.
С оглед липсата на заявени доказателствени и процесуални искания,
съдът приема, че са налице условията за преустановяване на съдебното
дирене, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
5
ЮРИСК. Г. : Моля да отхвърлите предявените искове като
неоснователни и недоказани. Според мен, ищеца в исковата си молба има
разминаване в твърденията относно датата на настъпване на перемпцията в
различните части на исковата молба. Считам, че обстоятелството относно
настъпването на перемпцията не е доказано от ищеца. Съответно и правните
последици, които твърдят, че са настъпили от перемпцията, остават
неоснователни и недоказани. Смятаме, че е приложимо тълкувателно
решение, което сме цитирали № 3 от 28.03.2023 година като считаме, че в
този случай важи това, което съдът е възприел в тълкувателно решение,
относно института на погасителната давност. Считаме, че за изпълнителни
дела, които са образувани преди 2015 година давност не следва да тече. А по
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за всеки един от
исковете поотделно възразяваме. Претендирам юрисконсултско
възнаграждение и представям списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът ПРИЛАГА към делото от пълномощниците на страните списъци
за разноски.
Съдът ПРИЕМА делото за разяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
Съдът ОБЯВИ решението в съдебно заседание, като връчи препис от
съдебния акт на явилите се и представлявани страни.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:59 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6