РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Перник, 15.06.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 28.05.2020год.
/двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година/ в състав :
Председател: Методи Величков
Членове: Рени Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр. дело № 71 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №1465/29.10.2019год.,
постановено по гр.дело № 08495/ 2018 год., Пернишкият районен съд е отхвърлил
предявения от „Кредитреформ България“ ЕООД, с който е поискал да бъде осъдена Д.Е.Ж.
*** да му заплати сумата от 750лева главница и 111.73лева такса за експресно
обслужване по сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника Договор за кредит № ***
по чл.6 от ЗПФУР, сумата от 830.55лева
наказателна лихва за периода от 04.12.2015год.-31.01.2018год., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.11.2018год. до окончателното изплащане на
сумата.
Против решението
е постъпила въззивна жалба от „Кредитреформ България“ ЕООД с искане да бъде отменено и предявявеният от
него иск да бъде уважен изцяло с присъждане на направени разноски в първоинстанционното
и въззивно произвидство и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на по 300 лева за двете съдебни инстанции. Излага съображения, че неправилно
районния съд е приел, че извършената цесия, с която са прехвърлени вземанията
по валидно съществуващо между Д.Ж. и „4финанс“ ЕООД правоотношение, не е съобщена на ответника,
поради което му е непротивопоставима. Изложени са доводи, че уведомяването на
длъжника за прехвърленото вземане не е част от фактическия състав на договора
за цесия, нито предпоставка за действителността му, както и че ответникът е
уведомен за цесията с получаването на препис от исковата молба.
В срок е
депозиран писмен отговор от назначения на въззиваемата Д.Ж. особен представител, с който се оспорва
въззивната жалба и ие прави искане първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че договорът за цесия
не й е съобщен, тъй като преписа от исковата молба и доказателствата са връчени
на особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, а не лично на
ответника и на упълномощено от него лице. Твърди се, че договора за кредит,
сключен между „4финанс“ ЕООД и Д.Ж. не е подписан от последната, липсва нейно
волеизявление за сключване на договора, както и че между страните не са водени
преддоговорни отношения, финализирани със сключване но договора. Поддържа, че липсва съгласие за сключване на
договора от страна на кредитополучателя, както и че последният не е получил
преведената съгласно договора сума.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пeрнишкият районен
съд е сезиран с искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД гр.София с искане да бъде осъден ответникът Д.Ж. да му заплати сумата
от 750 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит № ***, сумата
от 111.73 лева, представляваща такса за експресно разглеждане и сумата от 830.55
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 04.12.2015год. до
31.01.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска- 30.11.2018год. до окончателното й изплащане. При уважаване на иска се иска и присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
В исковата молба се твърди, че на *** „4финанс“
ЕООД и ответницата Ж. са сключили
договор за кредит № *** по реда на чл.6 от ЗПФУР., при спазване на съответните
процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит в размер на 750
лева и ползване на услуга за експресно разглеждане на заявката след регистрация
в системата „Винус“ като имала цялата преддоговорна информация. С натискане
на Бутон “подпиши“ се считало, че тя е
подписала договора, както и че се е запознала с ОУ. На ответницата бил отпуснат заявения заем в размер на 750
лева за срок от 30 дни с падежна дата ***, която сума му била преведена чрез „Изипей“
на същия ден- *** Твърди се, че съгласно условията по кредита към главницата
били начислени такси и лихви както следва: договорна лихва в размер на 25.27 лева
и такса за експресно обслужване в размер на 111.23лева.
Посочва се, че
ответницата се е възползвала от правото си да удължи срока за връщане на
кредита, съгласно т.11 от Общите условия, като по този начин е крайният срок е
бил удължаван няколко пъти и същата е следвало да върне кредита на
03.12.2015год.
подал заявка за
отпускане на допълнителен кредит в размер на 150лева, заедно с услугата
експресно разглеждане на заявката. При отпускане на новия кредит, съществуващият
договор за кредит бил изменен чрез подписване нов, като е променен единствено
размера на отпусната в заем сума. В изпълнение изменения договор на ответникът била отпусната исканата сума в размер на 150лева, която му е
преведена чрез „Изипей“. За допълнително изтеглената сума кредитополучателят
дължал договорна лихва в размер на 4.37лева за периода *** до 30.09.2015год. и
21.73лева такса за използваната услуга за експресно разглеждане на кредита.
Според ищеца, с
цитирания договор ответницата се е задължила да върне на кредитодателя сума в 750лева
главница и такса за експресно разглеждане в размер на 111.73 лева. Тъй като не
изпълнила задължението си на падежа- 03.12.2015год., счита че ответницата му
дължи и наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен в
специалните условия по кредита / 40.90%/ с добавяне към него на наказателен
лихвен процент в размер на 10.01% за
периода от 04.12.2015год. до 31.01.2018год., възлизаща на сумата от 830.55лева.
Ищецът посочва, че
дължимите суми не за заплатени и че вземанията към Д. Ж., произтичащи от
Договор за кредит № *** са му прехвърлени от „4финанс“ ЕООД с договор за цесия,
сключен между тях на 01.02.2018год.
Назначеният на
ответницата особен представител- адв. В.Б. е оспорила исковите претенции по
основание и размер. Счита, че ответницата не е уведомена надлежно за договора
за цесия, сключен между „4финанс“ ЕООД и
„Кредитреформ“ ЕООД, че не е налице сключен договор за кредит, тъй като такъв
не е подписван от ответницата. Твърди, че липсва съгласие за сключване на
договора, че клаузата за наказателна лихва накърнява добрите нрави и е нищожна,
както и че договора за кредит е недействителен поради неспазване изискванията
чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Районният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че
цесията не е съобщена надлежно на ответника-кредиполучател по договора за
кредит, поради което му е непротивопоставима.
От фактическа страна по делото се установява следното:
В производството пред районния съд е представен неподписан документ,
наименован договор за кредит № ***/***, в който като страни са посочени «4финанс»
ЕООД в качеството му на кредитодател и Д.Е.Ж. в качеството й на
кредитополучател, с предмет предоставяне на потребителски кредит в размер на 750лева,
срок на кредита от 30 дни, дата на връщане на кредита- ***, лихвен процент-40.99%,годишен
процент на разходите - 49.7%, такса за експресно разглеждане от 117.23лева като
общата дължима сума е определена в размер на 892.50лева.
И договора е записано, че получаването на предоставената в заем сума ще
бъде извършено по ИЗИПЕЙ.
Към договора са представени общи условия на договора за кредит, които също
не са подписани. В тях е предвиден механизма на отпускане на основен и
допълнителен кредит с кредитен лимит от 750лева. Посочено е, че
кредитополучателят се регистрира на страницата на кредитора www.vivus.bg, създава личен
профил и приема общи условия. След създаване на профила кретиполучателят може
да кандидатства за отпускане на допълнителен кредит в рамките на кредитния
лимит, както и за нов кредит след изплащане на предходен кредит, както по
електронен път, така и по телефон. Предвидено е кредитът да се отпуска въз
основа на искане за отпускане на кредит, оформено чрез попълване на формуляр по
образец. След регистрацията на началната страница се представя проект за
договор, като след прочитането и съгласие с него кредитополучателят следва да
го подпише електронно, натискайки бутона „подпиши“. С натискате на бутона „подпиши“
се счита, че кредитополучателят е подписал всяка страница на договора за
кредит, включително на Общите условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитора и се
съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната банкова сметка ***.
В общите условия е посочено също така, че договорът се счита сключен и влиза в
сила на датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването
на паричния кредит след като предварително кредитополучателят го е приел на
Началната или подписал на хартиен носител, както и че съобщенията по електронната поща, потвърждаващи
приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в
съответствие с чл.13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронния
подпис. Посочено е, че след сключване на договора за кредит, кредиторът
незабавно превежда сумата по сметка на кредитополучателя или по алтернативния
начин избран от кредитополучателя., както и че срокът на договора започва да
тече от датата на превеждане на сумата. В чл.2.2 от общите условия е
предвидено, че кредитополучателят може изрично да заяви получаването на
допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за
кредит или допълнителен кредит, която
гарантира експресна обработка на кандидатурата. Размерът на таксата се
изчислява спрямо сумата на кредита/допълнителния кредит и периода на договора
за кредит. В чл.13.3 от Общите условия е предвидено, че при забава на
плащанията кредитополучателят дължи
надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорения лихвен процент, в
размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие като
към датата на сключване на договора за кредит/допълнителния договор за кредит
лихвеният процент за просрочие възлиза на 10.01% и подлежи на изменени въз
основа на изменението на основания лихвен процент на БНБ.
По делото е представена разписка за извършено плащане № ***/***, от които е
видно, че на посочената дата „4финанс“ ЕООД е превел към Изипей в полза на
ответницата Д.Ж. сума в размер на 750 лева. Като основание в разписката е
посочено: паричен превод, ЕГН-то на ответницата и номера на договора за кредит,
а именно ***.
По делото са ангажирани доказателства, че на 01.02.2018год. между „4финас“
ЕООД, в качеството му на цедент и „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството на
цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания,по силата на който
продавачът е прехвърлил и продал на купувача вземания, произтичащи от договори
за потребителски кредит, посочени в списък Приложение 1 към договора. В него, под
№ ***, фигурира вземането по процесния договор, носещ един номер- ***/*** с
длъжник Д.Е. Ж..
С нотариално заверено на
02.02.2018год. пълномощно Управителят на
„4финанс“ ЕООД е упълномощил „Кредитреформ“ ЕООД, от името и за сметка на
„4финанс“ ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3
от ЗЗД, вземанията срещи които са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 01.02.2018год. като съставя, изготвя и подписва уведомления за
цесията до длъжниците и техните представители.
Уведомление за извършената цесия е изготвено и изпратено до ответницата, но не е получено от нея. Видно
от приложеното известие за доставяне уведомлението е върнато като непотърсено. Като
част от приложенията към исковата молба същото е връчено на длъжника по местоработата
му.
При така установената по делото фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав намира от правна страна следното:
Ищецът извежда материалната си
легитимация по спора от качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземане от 01.02.2018год.,
сключен между него и «4финанс» ЕООД. В такава хипотеза, задължение на стария
кредитор е по силата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, изходящо от цедента, което, като част от приложенията на исковата молба, е връчено на ответницата по
местоработата. Предвид на това приемането на противното от районния съд се
явява необосновано и в противовес със събраните по делото доказателства.
Определящ за изхода от спора се явява въпроса относно наличието на
облигационно правоотношение между страните, породено от договор за кредит,
сключен от разстояние по реда на чл.6 от ЗПФУР.
Ищецът, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания
от 01.02.2018год. претендира заплащане
на суми по договор за паричен кредит № ***, за който твърди, че е сключен от разстояние
по реда на ЗПФУР между «4финанс» ЕООД и Х.Д. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУЗ
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на фанансови
улуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл.18, ал.1, т.3 и ал.3 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага
чл.293 от ТЗ, а за електронни изявления- Законът за електронния документ и
електронния подпис /сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги/. Изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за масова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
От приложените по делото Общи условия е видно, че процедурата по създаване
на договорното правоотношение предпоставя извършването на поредица от последователни действия. Процедурата
започва с попълване на формуляр за кандидатстване
по електронен път, следва създаване на профил на кредитополучателя и завършва с
приемане на условията по предоставения проект на договор и подписване на същия
електронно чрез натискане на бутон »подпиши».
В случая не са ангажирани доказателства за извършване на изброените по-горе
фактически действия, навеждащи на извод за постигнато между «4финанс» ЕООД и Д.Ж.
съгласие за сключване на процесния договор чрез договаряне, осъществено
посредством средствата за комуникация от разстояние. За това обстоятелство не
са представени доказателства нито на хартиен носител, нито такива в електронен
вид. Съгласно чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронните изявления е
приложим ЗЕДЕП, в който е предвидено, че документът, подписан с електронен
подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая липсват
доказателства, че върху представените от ищеца договори е положен електронен
подпис от страна на ответника. Според чл.2 от ЗЕДЕП «електронен подпис»
означава данни в електронна форма, които се добавят към или са логически
свързани с други електронни данни и които се използват като метод на удостоверяване.
В самите ОУ е придвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието
на договора като натисне бутон «подпиши». Именно потвърждаването, чрез
натискане на съответен бутон има функция на електронен подпис и от този момент
се счита, че е възникнала валидна облигационна връзка.
Независимо от гореизложеното настоящият
състав приема, че страните по делото са обвързани с цитирания по-горе договор
за кредит, тъй като твърдението на ищеца за наличието на такъв, при посочените
от него краузи, не е оспорено от ответницата.
Последната е получила препис от исковата молба и доказателствата, въпреки което
не е подала писмен отговор в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК. Ответницата не е навела доводи за нищожност на
договора поради липса на съгласие, нито е оспорила получаването на заемната
сума от 750лева в законоустановения срок, което съставлява самостоятелен аргумент
в полза на извода, че между нея и «4финанс» ЕООД е сключен договор за заем по
чл.240 от ЗЗД. Заемът е реален договор и изисква освен постигане на съгласие
между страните и предаване, респ. получаване на дадената сума. Последното не се
оспорва от ответницата, а са налице и
данни за извършен превод на заемната сума до офис на Изипей, в който същата е посочена
като адресат на превода.
Предвид липсата на подаден отговор в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК,
наведените извън този срок от особения представител на ответницата доводи за
недействителност на договора поради липса на съгласие не могат да бъдат
обсъждани.
Гореизложеното мотивира извод за наличие на сключен между страните договор
за кредит по реда на чл.6 от ЗПФУ, който обаче не е породил правно действие, тъй
като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В него не са посочени условията за прилагане на
лихвения процент, не е регламентиран и размера на „печалбата на кредитора“ - възнаградителната
лихва като не е посочено каква част от подлежащата на връщане сума в размер на
892.50лева представлява главница и каква лихва. Не става ясно по какъв начин е
определен общо дължимият размер по кредита и какво вземания конкретно се
включват в този размер. Липсата на такава конкретизация е достатъчна, за да се
приеме, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Тук следва да се отбележи че съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите на потребителския договор, независимо от
това дали страните са навели такива възражения, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни -ТР № 1
/09.12.2013год. по т.д. № 1/13г на ОСГТК на ВКС.
След като сключения между страните договор за кредит № ***/*** е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, то съгласно чл.23 от ЗПК ответницата дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Получената
от ответницата сума е в размер на 750лева и при липса на доказателства за
нейното пълно или частично издължаване, то исковата претенция за връщането й се
явява основателна и следва да бъде уважена, ведно с претенцията за законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Достигайки до противен извод относно основателността на исковата претенция
по отношение на главницата, районния съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено в тази му част, и
постановено ново за уважаване на иска за сумата от 750 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане. В останалата си част, първоинстанционното решение се явява правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, макар и по различни мотиви за
неоснователност на исковата претенцията,
от изложените от районния съд.
Предвид изхода от обжалването, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените пред двете съдебни инстанции разноски, които
са в общ размер от 431.543лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 1465/29.10.2019год., постановено по гр.дело №
08495/2018год. по описа на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА МУ, в която е
отхвърлен предявен от „Кредитреформ България“ ЕООД гр.София
иск да бъде осъдена Д.Е. Ж. ***
да му заплати сумата от 750лева, представляваща главница по договор за кредит №
***/***, сключен между „4финанс“ ЕООД и Д.Е.Ж., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от
01.02.2018год. на „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано
от 30.11.2018год. до окончателното й изплащане като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Д. Е.Ж. с ЕГН ********** ***
да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ България“
ЕИК ********* със съдалище и
адрес на управление: гр.софия, ул.“ Шандор Петьофи“ № 10 сумата в размер на 750 лева, представляваща главница по договор
за кредит № ***/***, сключен между „4финанс“ ЕООД и Д.Е.Ж., което вземане е
прехвърлено с договор за цесия от 01.02.2018год. на Кредитреформ България“
ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018год. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
му обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. Е.Ж. с ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
България“ ЕИК ********* сумата от 431.543 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: