Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7097 по
описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „в” КЗ (отм.).
Ищецът М.А.Т. твърди, че на
12.10.2014 г. управлявал л.а. „Мерцедес ЦЛК“, рег. № *****ВВ, по първокласен
път І-5, в района на с. Николаево, обл. Хасково, където настъпило ПТП с друго
МПС – л.а. „БМВ 320 I“, рег. № *******, управлявано от А.М.К.. Твърди, че К. не
спрял на знак „Стоп“ и не пропуснал движещия се по пътя с предимство ищец Т.. В
същото време сочи, че инцидентът е настъпил по вина и на двамата водачи (ищеца
и К.) при условията на независимо съизвършителство, но по-голям дял се падал на
водача К., който нямал застраховка на гражданската си отговорност. Твърди още,
че по случая е постановена осъдителна присъда (влязла в сила) по НОХД №
473/2015 г. на ОС Хасково (л. 18). Поддържа, че от претърпяното ПТП е получил
закрито счупване на шийката на дясната бедрена кост, счупване на 6-то, 7-мо и
8-мо ребро, контузия на белия дроб, белег с размери 2 см. вдясно на
тазобедрената става. В лечебно заведение било направено закрито наместване на
фрактурата без вътрешна фиксация, а по късно на 13.10.2014 г. постъпил в
болница в Истанбул, Турция, където му били поставени 3 метални синтези в крака.
За лечение и възстановяване твърди, че заплатил в Турция 120 турски лири за
ортопедичен преглед, 176 турски лири за рентген, 786,01 турски лири за хотелски
услуги на болницата, 2 705,60 турски лири за операция, консултации с гръден и
неврохирург. Отделно сочи, че в България платил 647,10 лв. за нощувки в
балнеохотел „Маркон“, гр. Павел Баня, 788 лв. за проведено балнеолечение и
рехабилитации в МЦ „А.-М.МДЦ“ ЕООД и 365 лв. такса по клинична пътека № 218 в
МБАЛ Хасково АД. Изтъква, че от травмите
изпитвал неудобства, болки, страх и страдания, ограничение в движението на
крайника. Допълнително изтъква, че
настъпила тотална щета на управлявания от него автомобил. Претендира от Г. фонд
присъждане на обезщетение за имуществени вреди от проведено лечение в размер на
4 177,80 лв., както и 7 000 лв. обезщетение за тоталното увреждане на автомобил
марка „Мерцедес ЦЛК“, рег. № *******. Претендира още за неимуществени вреди
обезщетение в размер на 70 000 лв. Върху посочените суми се претендира законна
лихва от датата на ПТП (12.10.2014 г.) до окончателното им изплащане, както и
разноски.
Ответникът Г. фонд твърди, че
виновен за инцидента е само ищеца Т., за което и същият е осъден. Оспорва
допустимостта, основателността и размера на исковете. Оспорва дължимостта на
обезщетението за имуществени вреди от лечение и престой в Турция, както и тази
за лихвата върху всички претендирани суми. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е представена присъда № 33
от 2.1.2015 г., постановена от ОС Хасково, по НОХД № 473/15 г., влязла в сила
на 19.10.2015 г. Със същата ищецът М.А.Т. е признат за виновен за това, че на
12.10.2014 г., по път ПП І5, в района на кръстовището по пътя с. Николаево – с.
Широка поляна, община Хасково, при управление на л.а. „Мерцедес ЦЛК“, рег. № *****ВВ,
в нарушение на правилата за движение – чл. 6, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал.
2 ЗДвП вр. чл. 47, ал. 3 ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на А.М.К.
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
По настоящото дело е приета САТЕ,
която е изследвала само въпросите относно действителната пазарна цена на лекия
автомобил „Мерцедес“ към 12.10.2014 г., нА.чието на тотална щета от процесния
инцидент, респ. запазени част и пр.
Приети са ССЕ, СМЕ, СПсихолЕ,
изслушани са свидетелски показания
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Страните
не спорят и от събраните доказателства се установява, че във връзка с
настъпилото на 12.10.2014 г. ПТП, наказателният съд е постановил осъдителна
присъда (влязла в сила) спрямо ищец М.А.Т., като го е признал за виновен за
инцидента и настъпилата в резултат на това смърт на А. К.. Въпреки дадените в
о.з. на 16.03.2017 г. указания, че в тежест на ищеца е да установи конкретния
механизъм на ПТП, противоправното поведение на А. К., причинно следствената
връзка между него и търпените от ищеца вреди, годни доказателства в тази насока
не са ангажирани. Ето защо твърдението на ищеца, че загинА.ят К. е обективирал
незаконосъобразно поведение, с което е нанесъл телесни увреждания на Т. е
останало напълно недоказано. Позоваването единствено на мотивите на присъдата на наказателния съд
не е достатъчно за да установи в настоящото гражданско производство, по пътя на
пълното и главно доказване, че са нА.це предпоставките за ангажиране на
отговорността на К., в качеството му на съпричинител на инцидента. Както е възприето
в практиката на ВКС (вж. напр. определение № 191 от 13.03.2017 г. по т. д. №
60276/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 814 от 10.11.2016 г. по
т. д. № 2662/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и посочените там съдебни актове по
чл. 290 ГПК), всички факти, които стоят извън визираните в чл. 300 ГПК и имат
отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени в
гражданския процес. Гражданският съд, разглеждащ иска за обезщетение на вреди, не
е обвързан от възприетото от наказателния съд съпричиняване, отчетено в
мотивите на присъдата при определяне наказанието на подсъдимия Т.. При
разрешаване на настоящия спор само при съблюдаване и позоваване на изводите на
наказателния съд, би се стигнало до постановяване на решение в гражданския
процес, което се явява основано на доказателства, събрани в друго производство.
Соченото е в категорично противоречие с константната практика на ВКС и
съдилищата.
Предвид
казаното и без да се налага обсъждането на събраните доказателства, приемайки,
че в настоящия процес, с предвидените в ГПК доказателствени средства) не се
установява противоправно поведение на А. К., съдът намира, че предявените
искове за обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „в” КЗ (отм.) са изцяло недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора на
ответникът се следват разноски в размер на 450 лв. за юрисконсултска защита.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.А.Т., ЕГН **********, срещу Г. ф. искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. „в” КЗ (отм.) за обезщетение на имуществени вреди в общ размер от 11 177,80
лв. и за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., причинени
от ПТП на 12.10.2014 г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА М.А.Т. да заплати на Г. ф. разноски
в размер на 450 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: