№ 180
гр. Кърджали, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1300-000294 от 02.03.2022 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП на А.Л.Д. от ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и е постановено отнемане на 12 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят А.Л.Д. сочи, че действията на актосъставителя не били всестранни и
пълни, същият не изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на
случая и не предприел необходимите мерки за това. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП била
едновременно предписваща правило за поведение и санкционна и наказващият орган
следвало да посочи за коя конкретно от двете форми на изпълнително деяние ставало
въпрос. Посочването и на двете форми представлявало процесуално нарушение. Нарушени
били изискванията на чл.57, т.5 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление липсвало
детайлно описание на мястото на извършване на нарушението. Това било порок от
категорията на съществените, обуславящи незаконосъобразност на съставените актове. Не
било описано от кой изхожда заповедта за упълномощаване на издателя на наказателното
постановление. Нямало данни за лицето положило подписа върху постановлението. Моли
същото да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирал е писмено становище по делото, в което поддържа жалбата и моли
1
наказателното постановление да бъде отменено, както и да му се присъдят направените
разноски по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.02.2022 г. свидетелят Р.М. работел като полицейски служител в РУ-Кърджали
и давал дежурство на път I-5 на КПП Чилик, общ.Кърджали. Около 12.40 часа той спрял за
проверка товарен автомобил влекач „***“ рег.№ *** с прикачено полуремарке рег.№ ****,
управляван от жалбоподателя А.Л.Д.. Свидетелят М. попитал жалбоподателя дали е
употребил алкохол или забранени вещества, при което той отговорил, че преди около 7-8
дни ползвал наркотични вещества. Полицейският служител преценил, че водачът трябва да
бъде проверен за употреба на наркотични вещества, като за целта същият бил придружен до
сградата на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. За съдействие бил извикан свидетелят Р.П. –
мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали. Той обяснил на А.Д., че трябва да
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „Дрегер Дръг тест 5000”, но водачът отказал. Заявил, че не желае да му бъде
извършена такава проверка, а също и да даде кръв за изследване, тъй като скоро употребил
наркотично вещество и можело да отчете положителен резултат. По този повод на
16.02.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражение.
Подписал и издадения му Талон за изследване № **, в който било удостоверено, че водачът
отказва извършването на проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В талона за изследване жалбоподателят вписал саморъчно, че
отказва да даде кръв за анализ. На 02.03.2022 г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП наложил на А.Д.
административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП,
както и постановил отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
Р.М., Д.И. и Р.П., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно
2
допълващи се; от писмените доказателства по делото – Акт за установяване на
административно нарушение от 16.02.2022 г., който като редовно съставен се ползва с
доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Талон за изследване № **; Докладна
записка от 16.02.2022 г.; Докладна записка от 22.03.2022 г.; Протокол за извършена проверка
от 16.02.2022 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1300-
000061 от 16.02.2022 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и на
издалия наказателното постановление орган.
При така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ, че на
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Нормата
представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и
санкцията при нарушаването му. В настоящия случай при описаната фактология несъмнено
А.Л.Д. е осъществил нарушение на посочения текст, тъй като, като водач на товарен
автомобил влекач „***“ рег.№ *** с прикачено полуремарке рег.№ **** на 16.02.2022 г. е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно от разпита на полицейските
служители се установява, че на жалбоподателя е обяснено, че трябва да бъде проверен с
техническо средство за употреба на наркотици, но той не се е съгласил и отказал. Сам
обяснил и причината за отказа, а именно скорошната употреба на наркотични вещества. При
индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП и е наложил предвидените кумулативно, без
възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се
отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6 ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР - 12 точки, както правилно е постановил и наказващият орган.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
3
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци,
посочени са обстоятелствата, при които е извършено, в т.ч. и датата и мястото на
извършването му. Ето защо неоснователни се явяват оплакванията на защитата относно
съдържанието на акта и атакуваното постановление. От изложеното в АУАН и
наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога
и къде е извършено, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до
степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй
като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователни са и критиките на жалбоподателя касаещи авторството на атакуваното
постановление. Ясно посочено е кой е издателят на наказателното постановление, както и с
какъв акт е упълномощен същия. Предвид изложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени четири
съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия
орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в
полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските
по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1300-000294 от 02.03.2022 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП на А.Л.Д. от ***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и е постановено отнемане на 12 контролни
4
точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.Л.Д. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5