№ 408
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 589/28.01.2022 г., постановено по гр. д. № 27585/21 г. по
описа на СРС, 65 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, че „Б.Е.Е.“ ООД дължи на „К.“ ЕООД на основание чл. 7 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 г. във вр. с чл. 99 ЗЗД сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял с повече от три часа полет с номер BGH5534,
изпълняван от ответника по направление Нюкясъл – Бургас, на 12.08.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.12.2020 г. до окончателното
плащане на вземането, за които суми е била издаденa заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 61191/20 г. по описа на СРС, 65 състав. С решението „Б.Е.Е.“
ООД е осъдено да заплати на „К.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 385 лв. – разноски за исковото производство и 325 лв. – разноски за
заповедното производство.
Подадена е въззивна жалба от „К.“ ЕООД срещу решение №
589/28.01.2022 г., постановено по гр. д. № 27585/21 г. по описа на СРС, 65
състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
1
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила. Поддържа, че ищецът в първоинстанционното
производство не е доказал при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационна връзка с авиопревозвача или негов представител,
както и закъснението на полета. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на
всички предпоставки за прилагането на Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. и за
възникването на правото на обезщетение. Поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника за
неприложимост на Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. поради наличието на
мултимодално пътуване, както и възражението за неспазване на
рекламационното производство по ЗГВ, коeто представлява процесуална
предпоставка за възникването на правото на иск. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо това да постанови
друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемият – „К.“ ЕООД е подал отговор на въззивната жалба в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди,
че възражението на ответника, че е налице мултимодално пътуване, не е
доказано по делото. Поддържа, че в чл. 2.2.6. от Тълкувателните насоки за
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. е направено разграничение между
мултимодално пътуване и пакетна туристическа услуга. Поддържа, че в чл. 3,
пар. 6 и съображение 16 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. е посочено, че той
се прилага за полети в рамките на пакетната екскурзия, освен когато се
отменя по причини, различни от отмяната на полета, съответно пътниците
имат права, както във връзка с организатора на пакетното пътуване съгласно
посочената директива, така и във връзка с опериращия въздушен превозвач
съгласно регламента. Твърди, че рекламационното производство не е
приложимо по отношение на обезщетението за закъснял полет, а само по
отношение на отговорността при липси и повреди на багаж и товари. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страа
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ №
2
261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети във вр. с
чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „К.“ ЕООД твърди, че Л.Т. е закупил билет за полет №
BGH5534 за дестинация Нюкасъл – Бургас, който е следвало да пристигне до
крайната дестинация на 12.08.2019 г. в 01,30 ч. Посочва, че пътникът е
пристигнал до крайната дестинация на 12.08.2019 г. в 08,08 ч., като
закъснението е било от 6 часа и 38 минути. Твърди, че на 03.12.2019 г. Л.Т. е
изпратил чрез „К.“ ЕООД съобщение до ответника „Б.Е.Е.“ ООД, с което е
претендирал заплащането на обезщетение в размер на 400 евро на основание
чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. Посочва, че с имейл от
26.10.2020 г. ответникът е признал правото на обезщетение. Твърди, че по
силата на договор за цесия от 03.11.2020 г. Л.Т. е прехвърлил вземането си
към „Б.Е.Е.“ ООД на „К.“ ЕООД, като е упълномощил цесионера да уведоми
„Б.Е.Е.“ ООД за цесията. Посочва, че на 18.11.2020 г. „К.“ ЕООД е уведомил
„Б.Е.Е.“ ООД за цесията, като му е дал 7 – дневен срок за доброволно
изпълнение, но плащане от страна на ответника не постъпило. Твърди, че въз
основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
било образувано ч. гр. д. № 61191/20 г. по описа на СРС, 65 състав, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на процесното
вземане. Посочва, че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
съществуването на вземането. Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет BGH5534
по дестинация Нюкасъл – Бургас, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 04.12.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът - „Б.Е.Е.“ ООД е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
процесният полет е извършен от ответника като част от лятна чартърна
програма на основание договор с „Б.Х.Л.“. Посочва, че услугата по въздушен
превоз, извършена от „Б.Е.Е.“ ООД, е част от пакет услуги, предоставяни от
туристическата агенция на свои клиенти. Твърди, че съгласно т. 2.2.5. от
3
Тълкувателните насоки за Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕК
„мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в
рамките на единен договор за превоз, не са обхванати от Регламента“. Моли
за отхвърляне на иска.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото с доклада са
отделени следните обстоятелства: че Л.Т. е закупил билет за въздушен превоз
от ответника за полет № BGH5534 по дестинация Нюкасъл – Бургас, с
планиран час на пристигане на крайната дестинация на 12.08.2019 г. в 01,30
ч.; че полетът е пристигнал на крайната дестинация на 12.08.2019 г. – над 3
часа след времето по разписание, както и че разстоянието между началната и
крайната дестинация е между 1500 и 3500 км.
По делото е представена като доказателство и бордна карта на името на
Л.Т., от която се установява, че пътникът се е явил на гпшето за полет №
BGH5534 по дестинация Нюкасъл – Бургас на 11.08.2019 г.
От договор за прехвърляне на вземания от 03.11.2020 г., сключен между
Л.Т., като цедент, и „К.“ ЕООД, като цесионер, се установява, че цедентът е
прехвърлил възмездно на цесионера вземането си към „Б.Е.Е.“ ООД,
изразяващо се в дължимо обезщетение за закъснял полет № BGH5534 по
дестинация Нюкасъл – Бургас с планирано кацане на 12.08.2019 г. в 01:30:00
ч. на основание Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети.
По делото не се оспорва от „Б.Е.Е.“ ООД, че на 18.11.2020 г. е уведомен
по имейл от „К.“ ЕООД за цесията.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
4
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на въззивника за
недопустимост на иска поради непровеждане на рекламационно производство
по ЗГВ. Това е така, тъй като приложното му поле е ограничено до исковете
за отговорност при липси и повреди на багаж и товари, поради което не е
задължителна предпоставка за допустимост на иска за обезщетение за
закъснял полет. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на
императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение
на правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от
11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците
на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради
неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи
въздушния превоз съобразно планираното разписание. Пътниците на
закъснели полети с повече от три часа до крайния пункт на пристигане са в
аналогично положение, доколкото търпят същото неудобство – загуба на
време, равна на или по – голяма от три часа спрямо планираното разписание
на полета им. В този смисъл е практиката на СЕС /Решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела C – 402/07 и С – 432/07/, която е задължителна при
тълкуването на разпоредбите на Регламента.
С доклада по делото, който не е оспорен от страните,
първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаеши се от
доказване по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следните
обстоятелства: че Л.Т. е закупил билет за въздушен превоз от ответника за
полет № BGH5534 по дестинация Нюкасъл – Бургас, с планиран час на
пристигане на крайната дестинация на 12.08.2019 г. в 01,30 ч.; че полетът е
пристигнал на крайната дестинация на 12.08.2019 г. – над 3 часа след времето
по разписание, както и че разстоянието между началната и крайната
дестинация е между 1500 и 3500 км.
Тъй като наличието на валиден договор за въздушен превоз с ответника
или негов представител, както и забавата на полета и дестинацията между
5
летищата, не са били спорни обстоятелства в първоинстанционното
производство, то не е било необходимо събирането на доказателства за
установяването им.
От представената като доказателство по делото бордната карта се
установява, че Л.Т. е бил допуснат като пътник до процесния полет BGH5534
по дестинация Нюкасъл – Бургас.
Правоизключващото възражение на ответника за неприложимост на
Регламент (ЕО) № 261/2004, тъй като пътуването е било част от пакетна
екскурзия, отменена поради различна причина от закъснението на процесния
полет, или част от мултимодално пътуван, включващо различни видове
превоз, не е доказано по делото, въпреки дадените от първоинстанционния
съд изрични указания, че ответникът не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
На следващо място, от представените в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че Л.Т. е сключил
валиден договор за цесия, с който е прехвърлил вземането си на въззиваемия.
Съобщаването на цесията се установява от представената електронна
кореспонденция, тъй като ответникът не е оспорил получаването на имейл
съобщението, изпратено на имейл адреса му, посочен на интернет страницата
му за претендиране на обезщетения.
В допълнение следва да се посочи, че най – късно с връчването на препис
от исковата молба за отговор, към която е приложено уведомлението по чл.
99 ЗЗД, ответникът отново е бил уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането.
Следователно извършеното прехвърляне на вземането е породило
действие по отношение на ответника.
По делото не се твърди и не доказва претендираното обезщетение по чл.
7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 да е платено от въздушния превозвач.
Ето защо, предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 589/28.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 27585/21 г. по описа на СРС, 65 състав, следва да бъде потвърдено като
правилно.
Предвид изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
6
на въззиваемия сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 589/28.01.2022 г., постановено по гр. д.
№ 27585/21 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, да заплати на „К.“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 360 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7