Решение по дело №1427/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 ЗДвП и чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А. И. М. от [населено място], чрез адв. Ш. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0442-0000212/11.06.2024 г. издадена от началник Сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ, с която на основание чл. 171 т.1, бл. „Б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, както и такива на материалния закон, като се претендира нейната отмяна. Административния орган е приел, че М. управлява МПС след употреба на алкохол изпробван с техническо средство Дрегер 7510, който отчел 0.58 промила алкохол. Сочи, че на 9.06.20234 г. е в [населено място] е управлявал МПС с рег. № [рег. номер], в автомобила е била приятелката на жалбоподателя. Бил спрян и тестван за алкохол,който отчел 0.58 промила. На М. бил издаден талон за кръвна проба. Към 7.50 ч. талонът му бил връчен, като бил уведомен да посети болницата в [населено място] за да даде кръвна проба. Жалбоподателят се обадил на приятел да го отведе до болницата. В 8.55 ч. пристигнал в указаното болнично заведение. Там била Н. Д. - мед. сестра. Тя обяснила, че лекарката е заминала на адрес и не може да му вземе проба. М. помолил да бъде записан в журнала, но му било отказано. М. се върнал до РУ, обяснил на полицейските служители ситуацията, те му указали да отиде в Спешния център в [населено място]. Жалбоподателят посетил МБАЛ "Св. А." АД в 9.40 ч. Лекарката му обяснила, че ще вземе кръвна проба, но ще отбележи часа в който е влязъл в болницата. Лекарката видя някаква грешка в стикерите, обади се в ІV РУ, разговаряла с полицай, след което му била взета кръвна проба, която отчела 0.22 промила алкохол. Сочи, че е изпълнил всички задължения вменени по закон, явил се е в болницата в определения срок. Счита, че от субективна страна не е осъществил състав на нарушение визирано в АУАН, респективно в обжалваната заповед. По изложените доводи моли да се отмени ЗНППАЗ и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят, чрез адв.Ш. поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства не е установено от субективна страна М. да се осъществил вмененото му нарушение. Жалбоподателя е изпълнил вменените му задължения, но по независещи от него причини проба в [населено място] не му е взета, наложило се е да пътува до [населено място]. Моли да се отмени акта.

Ответната страна Началник сектор към ОДМВР - Варна ІV РУ, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на ЗППАМ, лицето е отчело положителна проба, над допустимия минимум. Законът дава възможност за издаване на такава заповед, независимо, че в последствие е дало кръвна проба. Независимо, че се установи, че лечебното заведение е нямало лекар, който да вземе пробата, заради което жалбоподателя е посетил Спешен център в [населено място], той е имал възможност да се организира да даде кръвна проба в дадения му срок, или да се върне при органа издал талона, за да му бъде издаден нов талон. ЗППАМ се издава до решаване на въпроса с отговорността, с издаването на НП ще се прецени дали лицето има вина и дали ще бъде санкционирано. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят сторените разноски.

Съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП обжалването на принудителните административни мерки от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП не е предвидено задължително административно обжалване. Обжалваната заповед е била връчена срещу подпис лично на жалбоподателя на 14.06.2024г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 26.06.2024 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на административния акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 24-0442-000212/11.06.2024г. на Началник сектор към ОДМВР - Варна ІV РУ, на основание чл. 171 т.1,б."а" от ЗДвП, е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. Срещу жалбоподателя М. е съставен АУАН сер.GA № 824930, за това, че на 9.06.2024 г. в [населено място], по [улица]до №**, посока [населено място] управлява л.а. "*****" с рег. № [рег. номер], собственост на П. Г., след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. № ARNJ-0044, който отчел 0.58 промила. Издаден е талон за медицинско изследване. На 11.06.2024 г., административния орган е издал и процесната заповед, с която на жалбоподателят е наложена и принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. На жалбоподателя бил връчен в 7.50 часа талон за медицинско изследване, в който бил посочен срок за явяване за кръвна проба в ЦСМП - [населено място] до 90 мин.

От разпита на свид. Н. С. се установява, че на 9.06.2024 г. е била на смяна в ЦСМП - [населено място], същия ден на работа били един лекар и един шофьор. Д-р Й. била на адрес и в спешния център останала само свидетелката. Водач на МПС посетил спешния център за вземане на кръвна проба, С. му обяснила, че не може да му вземе кръв, защото няма лекар в момента. Посетителя не бил съпроводен от полицейски служител. Свидетелката го върнала, но не го записала в дневника, за да не губи време. С. не взела пробата, тъй като трябвало и преглед от лекар,а такъв нямало в центъра. Указала на М. да посети Спешен център - Варна.

На 9.06.2024 г. в 9.42 ч. М. посетил МБАЛ "Св. А." АД - [населено място]. Бил изготвен протокол за медицинско изследване.

Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта в изследваната проба на А. М. е доказано етилов алкохол в количество 0.22 промила.

От заповед № 365з-8226/30.12.2021г. се установява, че във вр. с т.1.3 от заповед №8121з-1632/2.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Директора на ОД на МВР-Варна е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.”а” и т.6 ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото заповед, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които е и издателя на оспорения в настоящото производство акт. Областните дирекции на МВР са определени в т.3 от заповедта на министъра като структури на МВР осъществяващи контрол по ЗДвП. По смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП служба по контрол се явява ОД на МВР-Варна и като ръководител, Директора на ОД МВР-Варна притежава посочените в същата норма правомощия за прилагане на изброените принудителни административни мерки, включително такава по чл.171 т.1 ЗДвП. Нормата предвижда възможност за ръководителя да делегира правомощията си по прилагане на ПАМ на определени от него длъжностни лица, което в случая е сторено с издадената от Директора на ОД на МВР-Варна заповед № 365з-8226/30.12.2021г. посочена в съдържанието на оспорения акт, като издателят на последния попада в кръга на оправомощените по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП лица посочени в заповедта. При преценка за съответствие на материалноправната компетентност на органа издал акта към момента на издаването му се налага извода, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. При издаване на процесната заповед съдът приема, че е спазена установената от закона форма.

Съгласно чл. 171 т. 1 б."б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, временно се отнема СУМПС до решаване на въпроса с отговорността но за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение.

В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението относно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, са оборени от жалбоподателя, с оглед представения протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол, която установява, че на 9.06.2024 г. водачът е с наличие на етилов алкохол в кръвта 0.22 промила.

Нормата на чл. 6, ал.6, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. сочи, че на водача се връчва талон за медицинско изследване, в който се посочва срок за явяване – до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи. Според ал.7 крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Ал. 10 на същата разпоредба предвижда, че концентрацията на алкохол се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, в случаите на отказ на лицето да получи талона или при неявяване в определения срок на посоченото място. Съгласно Наредбата при наличие на химическо лабораторно изследване.

По делото не е налице спор, че нарушението е извършено в [населено място], област Варна - населено място, където липсва лаборатории за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване. Във връчения талон на М. е вписано да се яви в ЦСМП - [населено място]. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че М. се е явил в Спешния център в [населено място], но не му е взета кръв за изследване, под предтекст, че докторът е на адрес и е изпратен от мед. сестра в [населено място]. Според чл.19 б.“в“ от Наредбата, пробите се изпращат м МБАЛ "Св. А. – Варна" и МБАЛ – Варна, при ВМА – за област Варна. Не е спорно, че М. е посетил МБАЛ "Св. А. – Варна" в 9.42ч., т.е. в предвидения 120 мин. срок, отделно от това се установи, че жалбоподателя е посетил ЦСМП [населено място], но там му е отказано вземане на кръвна проба. Действително водача е издишал въздух в годно съгласно писмените доказателства по делото устройство за измерване на алкохол в кръвта. Същия е решил да се възползва от правото му по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и да даде кръвна проба за химичен анализ, резултата от който именно би бил меродавен за окончателно решаване на въпроса, имал ли е концентрация на алкохол в кръвта на въпросната дата и час и колко промила. Това право е абсолютно и ограничаването му води до същество процесуално нарушение опорочаващо цялото административно производство.

Административният орган е следвало да кредитира протокола за химическа експертиза, който установява 0,22% промила етилов алкохол в кръвта, тъй като е спазен нормативно определения по-дълъг срок до 120 минути – в останалите случаи. Именно всичко това е следвало да съобрази издателя на заповедта и да даде на М. максимално допустимия срок от 120 минути по наредбата. Това обаче не е било сторено и жалбоподателя действително изначално е бил лишен от възможността да даде кръвна проба в определен срок, с което фактически е нарушено и правото му на защита.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1 б.“б“ от ЗДвП. Противоречието на заповедта с материалния закон води и до несъответствието с целта на закона. Ето защо оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т.4 и т.5 от АПК следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора на М. следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 610 лв., от които 10 лв. платена д.т. и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 предл. второ АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0442-000212/11.06.2024 г. издадена от Началник сектор към ОДМВР - Варна ІV РУ.

ОСЪЖДА ОДМВР - Варна да заплати на А. И. М., с [ЕГН], от [населено място], сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.