Решение по дело №599/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 635
Дата: 13 май 2021 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20217050700599
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, ………..

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Добринка Долчинкова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 599/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

          Образувано е по касационна жалба на „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 3, срещу Решение № 260057/20.01.2021г., постановено по н.а.х.д. № 4677/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, тридесет и осми състав.

В жалбата се релевират доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че предметът на дейност на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД е променен към датата на придобиване на акциите от „АЛТЕРОН“ АДСИЦ. Сочи се, че районният съд третира по различен начин вписването за промяната на предмета на дейност и това за новия едноличен собственик на капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД. Аргументира се, че тълкуването на Районен съд – Варна на разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.) е неправилно, което се установява от прегледа на останалите алинеи на същата правна норма, като конкретно се посочва ал. 4. Изтъква се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като са изминали над три месеца от откриване на нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното решение.

          Ответникът по касационната жалба – Комисия за финансов надзор, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище, оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на решението на Районен съд – Варна и на потвърденото с него наказателно постановление.

          Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

          С оспореното пред районния съд Наказателно постановление № Р-10-577/12.10.2020 г. на Председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), за извършено нарушение на чл. 22а, ал. 1 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) (отм.), на основание 31, ал. 3, т. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДСИЦ (отм.), на „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

При постановяване на съдебното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: При извършена документна проверка от служители на КФН е установено, че чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН по електронен път с вх. №10-05-667 от 30.01.2020 г., „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна, притежаващо лиценз за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел, е представило в КФН индивидуален междинен финансов отчет към 31.12.2019 г., от който е видно, че през отчетното тримесечие дружеството е придобило 100 % от акциите от капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД. От справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е установено, че придобиването на акциите е осъществено на 19.12.2019 г., като наличните временни удостоверения за записаните акции от капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД са прехвърлени от едноличния собственик на капитала „Еколенд инженеринг“ ЕООД, на „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна с 11 броя джира. Съгласно данните в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД към момента на придобиването на 100 % от капитала му от „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна, дружеството е било с предмет на дейност „сделки с недвижими имоти, комисионни сделки, консултантски услуги, търговско представителство, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон“. Констатирано е, че с решение на едноличния собственик на капитала – „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна, от 19.12.2019 г. е приета промяна в предмета на дейност на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД, която е вписана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ с вписване 20191230091846 от 30.12.2019 година. Предвид горните констатация срещу „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна е съставен АУАН № Р-06-298/14.04.2020 г., в който описаните обстоятелства са квалифицирани като нарушение на чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.). Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

В мотивите на обжалвания съдебен акт съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при съблюдаване на сроковете и процесуалните правила по ЗАНН. Изложил е съображения, че от събраните по делото доказателства е доказано извършването на нарушението. Счел е, че административнонаказващият орган правилно е определил квалификацията на деянието, както и коя е приложимата санкционна норма, като правилно е определен и размерът на наложената имуществена санкция. Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

          Решението е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни.

          Правилно районният съд приема, че към датата 19.12.2019 г., на която „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна придобива на 100 % от капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД, последното дружество не е имало предмет на дейност, отговарящ на изискванията на чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.).

Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.) дружество със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти може да участва в учредяването или в придобиването на дялове или акции от капитала на търговско дружество (специализирано дружество), чийто изключителен предмет на дейност е придобиване на недвижими имоти и вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения, с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и продажбата им, при условие, че дружеството със специална инвестиционна цел упражнява контрол върху специализираното дружество по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Анализът на правната норма сочи, че в същата са регламентирани изискванията при учредяване или придобиване на участие от дружество със специална инвестиционна цел, каквото безспорно е оспорващият търговец, в специализирано дружество с изключителен предмет на дейност, като задължителни условия са специализираното дружество да е с изрично посочения предмет на дейност и дружеството със специална инвестиционна цел да упражнява контрол върху специализираното дружество по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. В разглеждания случай не е изпълнено първото условие. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на придобиване от касационния жалбоподател на 100 % от акциите от капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД дружеството не е с посочения в чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.) изключителен предмет на дейност. Следователно, придобивайки акции от капитала на дружество, което не е специализирано такова по смисъла на цитираната разпоредба, „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр.Варна е осъществило състава на описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение.

Неоснователно в касационната жалба са поддържа, че предметът на дейност на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД е променен към датата на придобиване на акциите от „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна. Действително, видно от представения по делото протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД – гр. София, от 19.12.2019 г. е взето решение за промяна на предмета на дейност на дружеството съобразно чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.). Тази промяна обаче е вписана по партидата на Ти Ей Пропъртис“ ЕАД в ТРРЮЛНЦ на 30.12.2020 година. По аргумент от чл. 231, ал. 3 във връзка с чл. 165, т. 2 от Търговския закон (ТЗ) вписването на новия предмет на дейност представлява изменение на устава на дружеството и влиза в сила след вписването в ТРРЮЛНЦ, в настоящия случай – от 30.12.2020 година. От друга страна, придобиването на капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД от „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна е извършено чрез джиросване на акциите на дружеството на 19.12.2019 година. Джирото по своята правна същност се определя като едностранно писмено волеизявление на акционера – прехвърлител. Тоест, джирото е едностранна формална сделка, с която собствеността върху акциите се прехвърля по деривативен начин в момента на подписване на джирото от прехвърлителя на акциите, като вписването на промяната на собствеността в ТРРЮЛНЦ не е елемент от фактическия състав на сделката, а има единствено оповестително действия спрямо трети лица. От гореизложеното следва, че към момента на придобиване на акциите от капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД (19.12.2019 г.) дружеството не е имало предмет на дейност, отговарящ на изискванията на чл. 22а, ал. 1 от ЗДСИЦ (отм.).

Противно на твърдяното в касационната жалба, различен от горния извод не се налага и от тълкуването на разпоредбата на чл. 22а, ал. 4 от ЗДСИЦ (отм.). Тази норма предвижда, че дяловете, съответно акциите от капитала на специализираното дружество по ал. 1, могат да бъдат притежавани само от дружества със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти. Въведеното законодателно ограничение гарантира постигането на една от целите, заложени в ЗДСИЦ (отм.), а именно: осигуряване защита на интересите на инвеститорите в дружествата със специална инвестиционна цел /вж. чл. 2, т. 2 от ЗДСИЦ (отм.)/. Императивното изискване притежателите на специализираното дружество да са единствено дружества със специална инвестиционна цел за секюритизиране на недвижими имоти, наред с въведения изключителен предмет на дейност на специализираното дружество и останалите ограничения по отношение на последното /чл. 22а, ал. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 от ЗДСИЦ (отм.)/, представляват гаранции за развитие на инвестирането чрез секюритизация на недвижими имоти, което съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗДСИЦ (отм.), е дейност, при която вещни права (право на собственост и право на строеж) върху недвижими имоти или права върху парични вземания, включително и бъдещи вземания, се материализират в ценни книжа, предлагани публично.

Лишено от основание е касационното оплакване за неспазване на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство. Нарушението е установено след извършена документна проверка, при която е констатирано, че в представения от „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, гр. Варна на 30.01.2020 г. индивидуален междинен финансов отчет към 31.12.2019 г. се съдържат данни за придобиването на 100 % от акциите от капитала на „Ти Ей Пропъртис“ ЕАД. Оттук следва, че проверката е извършена след 30.01.2020 г., респ. нарушението и нарушителят са установени след тази дата, поради което АУАН № Р-06-298/14.04.2020 г. е съставен в регламентирания в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя.

За пълнота на изложеното настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че необосноваността не е сред касационните основания и не може да служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба възражение.

Предвид крайния изход на спора и изрично заявеното в депозирани писмени бележки № С.д. 5996/21.04.2021г. искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, в което ответника по касация не е бил процесуално представляван, съдът намира, че в полза на последния следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.

          Предвид горното настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 от АПК, счита, че не са налице касационни основания, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно.

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260057/20.01.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 4677/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, тридесет и осми състав.

ОСЪЖДА „АЛТЕРОН“ АДСИЦ, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 3, да заплати на Комисия за финансов надзор сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.