Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                     24.08.2020 **

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 27 юли

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1233 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административно-наказателното производство е с правно основание по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0940-000288 от 13.05.2020** на ***РУ – Пордим към ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на ***, с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. ******, който е изложил доводи в жалбата за отмяна на атакуваното НП.

Административно наказващият орган О.н.М.– П. редовно призована, не изпраща представител. Не се представя и становище по жалбата на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

Атакуваното НП  е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 213037 срещу жалбоподателя, съгласно който на 28.04.2020 ** В 17:53 часа в община Пордим на Път III 3501 от с. Згалево с посока на движение към гр. Пордим като водач на ***марка „***“, с ре** Номер по ***извършва следното нарушение:

1.Като допустима обща ширина на ППС от 2,55 м. съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1б, а от Наредба 11 на МРРБ от 03.07.2001 **, същият е с обща ширина на ППС-то от 4,40м., измерено със стандартизирано измервателно средство в присъствието на водача. Няма издадено разрешение от собственика или администрация управляваща пътя за движение по Републиканската пътна мрежа или пътища отворени за обществено ползване. Водачът е сам в МПС и няма съпровождащ  автомобил. – нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

2.Не представя КТ към СУМПС – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН съдът, достигна до следните правни изводи:

Съдът преди да обсъди изложената в АУАН-а и НП-то фактическа обстановка, следва да уточни, че настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. И двата административни акта /АУАН и НП/ са съставени от компетентни длъжностни лица.

Налице е единство между отделните части на АУАН и на наказателното постановление. Изложените факти в обстоятелствената част на акта и на издаденото въз основа на него НП, съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, с която е предвидено административно наказание глоба от 500 до 1000 лв. за водач, който без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Налице са всички елементи от фактическия състав на нарушението.         

Съдът приема че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. 

Съдът кредитира показанията на разпитаните  в съдебно заседание актосъставител *** и свидетелят ***, като тези показания бяха кредитирани и от процесуалния представител на жалбоподателя адв. ** и не бяха оспорени от него в проведеното съдебно заседание.  

По отношение на представеното от жалбоподателя и прието от съда като доказателство разрешително № ***** за движение на извънгабаритно или тежко ППС, съдът установи, че при извършване на полицейската проверка жалбоподателят не е представил оригиналното разрешение, както и че не се  движел със съпровождащо лице, съгласно Наредба 11 на МРРБ.

От показанията на свидетелите съдът установи времето и мястото на извършеното нарушение и личността на извършителя.

Съдът констатира, че проверката е извършена в присъствието на свидетеля ***, връчен е препис от акта за установяване на административно нарушение, подписан е без възражения от нарушителя, като възражения не са постъпили нито при връчване на акта, нито в законния срок.

Разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл.177, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са бланкетни, като същите препращат към норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Правилно е определена от административно-наказващия орган конкретната норма от съответния приложим подзаконов нормативен акт, запълващ бланкетните такива от ЗДвП.

Наредба №11 от 3 юли 2001** за движение на извънгабаритни  и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството,  определя допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл.139 от Закона за движението по пътищата, които не представляват опасност за участниците в движението, както и условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване /чл.1/.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.”а” от цитираната наредба, допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са: широчина на всички ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" - 2,55 м.

В процесния случай, от кредитираните от съда свидетелски показания се установява по безспорен начин, че при извършената от полицейските служители проверка, чрез измерване с техническо средство – ролетка, било установено, че управляваният от жалбоподателя колесен трактор, с ширина над допустимата такава, съгласно цитирания подзаконов нормативен акт.

В подкрепа на свидетелските показания са констатациите, отразени в представения АУАН, в който е посочена конкретно измерената при проверката ширина на превозното средство – 4,40 метра, която е над допустимата такава съгласно чл.5, ал. 1, т. 1, б. ”а” от Наредбата – 2,55 м.

Следва да се има предвид още, че от приложеното по делото разрешително № РИ-182 от 09.01.2020 **, находящо се на л. 6 от делото по принцип съставлява разрешение  за движение на конкретното извънгабаритно или тежко ППС, описано в НП, но същото не изключва отговорността на водача за конкретното вменено му нарушение, защото в самото  разрешително е вписано, че не важи за автомагистрали, скоростни пътища, пътища от I, II и  III клас, включени в приложение №6 към чл.8, ал.и 4 от Наредба №11, а процесният пътен участък, на който е установено и извършено нарушението, е включен по т.6  от това Приложение. Поради което издаденото разрешително съгласно указанието на приложението, не важи за този пътен участък и на това основание деянието се явява съставомерно.

Видно от отразеното в съставения АУАН, предявен лично на нарушителя, същият изрично е записал, че след запознаване със съдържанието му няма възражения.

Предвид на изложеното, обосновано и законосъобразно административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Наложеното административно наказание глоба от 500 лв. е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба на чл.177, ал. 3, пр.1 от ЗДвП /от 500 до 3000 лв./, предвид на което за съда не е налице основание за изменение на НП в тази му част.

Установеното нарушение не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид на конкретно установения размер на широчина на процесното ППС, който надхвърля с почти 2 метра законово допустимия такъв от 2,55 м..

По визираното в т. 2 от НП-то нарушение.

Съставът на нарушението по чл. по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.

С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.

По силата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

         След като е управлявал лек автомобил, без да носи контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на  чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП с определения от закона размер на глобата – 10 лева.

Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0940-000288 от 13.05.2020** на ***РУ – Пордим към ОД на МВР гр. Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на ***, с ЕГН: ********** *** е наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: