№ 82997
гр. София, 08.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми септември през две хиляди дваД.сет и втора година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско Д.ло №
20211110139294 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 22706/05.07.2021г. на „Е.............с“ ЕООД, ЕИК
............., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
Т. Д. Х., с ЛНЧ **********.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията
на Република България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно
местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място на Д.йност.
Постоянен адрес, съответно седалище в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат
да имат единствено местните лица. Поради това проверката за обичайно местопребиваване
или място на Д.йност на територията на Република България по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК се
извършва само по отношение на чужД.странните физически или юридически лица.
Достатъчно е наличието на една от посочените в т. 4 или в т. 5 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзки с
територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника – физическо или юридическо лице по териториален признак.
От извършената справка в НБД „Население“ по имената на соченото за длъжник лице
се установява, че за Т. Д. Х. не са налице данни в НБД „Население“, вкл. за регистрирани
адреси на територията на Република България.
Същевременно, от наличните по Д.лото данни не се установява, длъжникът, макар да
няма регистриран постоянен адрес в страната, да има обичайно пребиваване на територията
й, като изводът в последния смисъл не се разколебава от обстоятелството, че съгласно
твърД.нието на заявителя Т. Д. Х. е получил уведомелние за извършената цесия на
процесното вземане на посочения в заявлението негов адрес. Това е така, тъй като в
разписката, представена по Д.лото, е посочено, че пратката е получена от упълномощено
лице, а не лично от адресата, като освен това за упълномощаването съответното лице не са
попълнени данни в отреД.ната за това графа в разписката. Още повече, че същата
удостоверява събития, настъпили около година преди подаване на заявлението, поради
което не е годна да установи релевантните към датата на подаване на заявлението
обстоятелства, обосноваващи допустимост на издаване на заповед за изпълнение срещу
конкретното лице.
Следователно, доколкото в случая не е налице нито формална, нито изискуемата
фактическа връзка на Т. Д. Х. с Република България, е недопустимо издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу него.
1
По тези съображения заявлението следва да бъД. отхвърлено в неговата цялост.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 22706/05.07.2021г. на „Е.............с“ ЕООД, ЕИК
............., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
Т. Д. Х., с ЛНЧ **********.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2