Р Е Ш Е Н И Е
122 12.10.2015г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Дванадесети октомври 2015
на
Година
в закрито заседание в следния състав:
ДИАНА СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Секретар
като разгледа докладваното
от
Съдия СТАТЕЛОВА 4 2014
гр.д.№ по описа
за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 от ГПК – за
поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 46/03.04.2015г. по гр.д. № 4/2014 г. по описа на Панагюрския районен съд.
Предявени са
в обективно съединение искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.
53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
В исковата
молба, подадена от Р.В.Ю.,*** – малолетен, представляван от своята майка и
законен представител В.Е.Д.-Ю., чрез
процесуалния им представител И.Н.Ц. – адвокат от Пазарджишка АК, срешу Н. К Ц.,***,
И.С. *** и Ц.И.Д.,***, твърдят, че ищецът е собственик на недвижим имот с
административен адрес: град ***, ул. „***, за който е отреден идентификатор
59302.50.3485 по кадастралната карта на гр. *** и за който по отменения
регулационен план на града е отреден УПИ ХХІІ-3485, в кв. 202 по плана на
града, като Р.Ю. е закупил имота през 2006 г. от своята баба РГГ. В исковата
молба се сочи, че при прецизно измерване на мястото, именно бабата на ищеца е
установила, че оградата, поставена тогава между недвижимия имот, представляващ
нейна собственост и съседния имот – собственост на ответниците, е разположена
изцяло в дворното място на ищеца, като част от процесния недвижим имот, с площ
от около 25 кв.м., е заснета в кадастралния план като част от имота на Ц. и Д.
В исковата молба се сочи, че тогавашната собственица на имота е предявила иск
за собственост по смисъла на ЗС, но от заключенията, дадени от вещите лица в
тогавашния процес, се установило, че става дума за грешка в кадастъра. Ищецът твърди, че през 1975 г. е съставен констативен
протокол за грешка в кадастъра, въз основа на който със Заповед № 12/23.01.1976
г. е одобрено попълването на верните имотни граници между тогавашните имоти с
пл. №№ 2793 и 2794, като въз основа на тази заповед е изменена и регулацията на
двата парцела -ХХVІ-2793 и ХХІV-2794, в кв. 187 по тогава действащия план на
град ***, а със Заповед № 114/10.5.1977 г. регулационната граница е изместена
на юг към парцела на ответниците. Ищецът твърди, че при последващите планове,
новозаснетата имотна граница не е нанесена и така регулационния и сега
действащия кадастрален план на града, са изработени по подложката на
регулационния план от преди изменението през 1976 г. По тази причина, според
ищците, съгласно кадастралната карта на гр.***, част от имота на ищеца, с площ
от около 25 кв.м, е заснета като част от имот с идентификатор 55302.501.3486,
който представлява собственост на ответниците.
Молят съда
да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответниците, че част от имота, собственост на ищеца Р.В.Ю., с площ от около 25
кв.м, който е с идентификатор 55302.501.3485 по кадастралната карта на гр. ***,
за който е отреден УПИ ХХІІ-3485, в кв. 202 по отменения план на град ***,
който представлява площ, ограничена между вътрешната регулационна линия по
действащия план и тази по предходния, погрешно е заснета като част от имот си
идентификатор 55302.501.3486, собственост на ответниците Н. К Ц., И.С.Д., Н.С.Р.
и Ц.И.Д., за който по отменения план на града е отреден УПИ ХХІ-3486.
Представя
писмени доказателства.
В
законоустановения срок ответниците Н.К.Ц., чрез своя пълномощник и баща КН Ц.,
ответникът И.С.Д. и ответницата Ц.И.Д., всички със съдебен адрес:*** – адвокат С.И.Д.
от Пазарджишка АК, представят писмен отговор на исковата молба, в който
твърдят, че предявената искова молба е нередовна и следва да се остави без
движение за отстраняване на недостатъците й. Сочат, че няма данни за законовата
представителна власт на представителката на малолетния ищец. Ответниците
твърдят, че напълно неоснователно се претендира установяване на погрешно
заснемане на част с площ от около 25 кв. м, от собствен на ищеца имот като част
от имота на ответниците, но не се сочи по кой план се твърди, че е налице
погрешно заснемане, като не се конкретизира към кой момент и за коя конкретно
индивидуализирана по местоположение и размери част се спори за собственост, за
да се твърди, че тя е погрешно заснета. Според ответниците, предявеният иск е
недопустим и неоснователен, тъй като в конкретния случай не е индивидуализирано
спорното материално право, за да се вземе отношение от ответниците, поради което следва да се остави без движение
исковата молба и да се укаже на ищцовата страна да индивидуализира конкретното
материално право, което се претендира. Ответниците твърдят, че ако се
претендира спор за материално право, то той е към минал момент – момента на
влизане в сила на съответния план, който е неизяснен в ИМ и, към който момент
ищецът не е собственик и няма как да заведе подобен иск. А в случай, че се води
спор за собственост към настоящия момент, то е налице решение по смисъла на чл.
108 от ЗС, постановено по гр.д. № 197/2005 г. по описа на Панагюрския РС,
водено между бабата на ищеца и ответниците, като претенцията е отхвърлена. Сочи
се, че искът е недопустим спрямо ответницата Ц.Д., която няма право на
собственост в недвижимия имот на ответниците, а само ограничено вещно право на
ползване.
Ответниците
твърдят, че ако се приеме, че искът е допустим, то той е напълно неоснователен
и следва да се отхвърли, тъй като няма грешка в заснемането на имотната граница
между имотите на страните, а ако има отклонение, то това е изцяло в рамките на
законната допустима грешка по нормативи и не следва да се приема за грешка.
Ответниците твърдят също, че имотът се владее при тези кадастрални и
регулационни граници повече от 40 години от ответниците и техните праводатели,
като тези граници са заснети при предходния план и са възпроизведени в сегашната
кадастрална карта, като собствеността е прехвърляна при тези граници.
Ответниците сочат, че при измервания на място са установени намален сервитут от
3,50 метра, представляващи разстояние между границата с Григорови и жилищната
сграда, като за строежа на жилищната сграда на ответниците Д същият е изпълнен.
Ценови, Д.
и Д. твърдят, че между процесните имоти са налице трайно изградени масивни
огради, които материализират имотната граница, като в частта откъм лицето на
имотите, оградата е строена преди повече от 40 години и представлява тухлен зид
с долапи, които са откъм имота на ищеца, което сочи, че е построен от
наследодателя на неговата праводателка. Твърди се също, че е налице приет ПУП
при строежа на гараж от праводателите на ищеца, в който те са приели така
определената имотна граница и съгласно разработката и дадената виза за строеж,
височината на гаража не е изпълнена съобразно с предписанието, но е приета
имотната граница, на която същият е построен.
Представят
писмени доказателства.
С
постановеното по делото Решение №46/03.04.2015г., Панагюрският районен съд е
отхвърлил като неоснователен и недоказан,
предявеният от Р.В.Ю. – малолетен,
представляван от своята майка и законен представител В.Е.Д.-Ю., срещу Н. К Ц., И.С.Д. и
Ц.И.Д., установителен иск по смисъла на чл.53 от Закона за кадастъра и имотния
регистър, съгласно който част с площ от около 25 кв.метра от имот с
идентификатор 55302.501.3485 по кадастралната карта на гр.***, за който е
отреден УПИ ХХІІ-3485, в кв.202 по отменения план на гр.***, погрешно е заснет
като част от имот с идентификатор 55302.501.3486, за който имот е отреден УПИ
ХХІ-3486, в кв.202 по отменения план на гр.***. Р.В.Ю., – малолетен,
представляван от своята майка и законен представител В.Е.Д.-Ю., с ЕГН-**********, чрез процесуалния им представител И.Н.Ц. –
адвокат от Пазарджишка АК, е осъден да заплати на Н. К Ц.,
И.С.Д. и Ц.И.Д., сторените по делото съдебно деловодни разноски в общ размер
на 400,00лв.- адвокатско възнаграждение.
С
протоколно определение от 16.09.2015г., по въззивно гр. дело № 538/2015г.,
Пазарджишки окръжен съд е указал, че по отношение на ответника Н.С.Р. е налице
очевидна фактическа грешка, изразяваща се в липса на отразяването на този
ответник в диспозитива на решение № 46/03.04.2015г., постановено от настоящия
съд и следва същата да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК.
След като се запозна с материалите по делото и
съобрази факта, че в мотивите на Решение №46/ 03.04.2015г. е формирана волята
му по отношение на ответника Н.Р., но името му не е отразено в диспозитива на
постановеното решение, съдът счете, че следва да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението бъда вписан и
ответника Н.Р..
Съдът счита, че следва да се допълни на основание чл. 247
от ГПК, името на ответника Н.Р. в диспозитива на Решение № 46/03.04.2015г.,
постановено по гр. Дело № 4/2014г. по описа на Панагюрския районен съд, като на
стр. 8, ред 17 от постановеното решение, след израза „И.С.Д., с ЕГН- **********,***”,
да се чете: „Н.С.Р.,***. По същият начин следва да се поправи и очевидната
фактическа грешка на стр. 8, ред 31 от решението на Панагюрския районен съд.
С оглед горното, на осн. чл. 247 от ГПК, Панагюрският районен съд,
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на Решение
№ 46/03.04.2015г.,
постановено от Районен съд *** по гр. дело № 4/2014г., като
на страница 8 (осма), ред 17(седемнадесети) и на страница 8(осма), ред 31
(тридесет и първи), след израза: „И.С.Д., с ЕГН- **********,***”, следва да се
чете: „Н.С.Р.,***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: