Решение по дело №9852/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 04.03.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I-во Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на четвърти декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                        Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 852 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

[1]         ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността на С.И.С. срещу Е.А.И. за признаване за установено че С.С. е собственик на недвижим имот поради изтекла в негова полза придобивна давност. Имотът представлява жилищна многофамилна сграда със застроена площ от 122,00 кв. метра и поземлен имот с площ от 702,00 кв. метра, в който сградата е изградена. Те се намират в гр. София, район „Лозенец“, ж. к. „Лозенец“, ул. *******. Сградата е с идентификатор № 68134.902.529.1, а поземленият имот е с идентификатор 68134.902.529 по КК и КР, одобрени със Заповед № 18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съседи на поземления имот са: имот с идентификатор 68134.902.748; имот с идентификатор 68134.902.528; улица.

С.С. е с адрес ***, ж. к. „*******. Е.И. е със съдебен адрес – адвокат С.К.,***.

 

[2]          ОСЪЖДА С.С. да заплати на Е.И. 10 450,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3]         Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му. Ако ищецът подаде въззивна жалба, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 261,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4]         ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА СРП за преценка дали е извършено престъпление:

-                 препис от решението;

-                 копие на предварителния договор (л. 4-5 и л. 215);

-                 копие от заключението на вещото лице Х. (л. 346-351).

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[5]         С.С. заявява в искова молба от 02.08.2017 г., че на 12.06.2007 г. е сключил с А.И.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. По този договор С.С. се е задължил да заплати на А.И.200 000,00 лева, което е направил в деня на подписването на договора. А.И.се е задължил да прехвърли на С.С. собствеността на имота на 12.07.2007 г.

 

[6]          На 12.06.2007 г. А.И.е предал на С.С. владението на имота. Оттогава досега С.С. владее имота. А.И.не е прехвърлил на С.С. собствеността на имота, но С.С. го е придобил чрез давностно владение. Затова С.С. моли съда да го признае за собственик на имота спрямо Е.И. - дъщеря и единствена наследница по закон на А.И.(исковата молба, л. 2-5).

 

2.            На ответницата

 

[7]         Е.И. оспорва предявения иск. Тя твърди, че:

1.            А.И.не е подписвал предварителния договор и не се е съгласявал с него, а към датата на подписването му не е бил в България;

2.             С.С. не е имал 200 000,00 лева и не ги е заплащал на А.И.;

3.            А.И.не е предавал на С.С. владението на имота. Затова тя моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 38-48).

 

II.          ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

 

1.            Обстоятелства, които съдът установява

 

[8]         На 27.03.1981 г. А.И.е получил в дял едноетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „Вишнева“, заедно с дворното място от 702 кв. метра, представляващо парцел V-22 в кв. 131 по плана на гр. София, м. „Лозенец“ (протоколи, л. 53-55). Къщата е с идентификатор 68134.902.529.1, а дворното място e с идентификатор 68134.902.529 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК (л. 239).

 

[9]         А.И.е починал на 07.08.2010 г. (удостоверение за наследници, л. 56). Той е оставил Е.И. за свой единствен наследник по закон (удостоверение за наследници, л. 56).

 

[10]    До смъртта си А.И.е бил собственик на имотите и ги е владял. Друг освен него не е упражнявал фактическа власт върху тези имоти (по-долу пар. 13-19). А.И.не се е задължил да продаде къщата и дворното място на С.С. и не му е предал владението върху недвижимите имоти (по-долу пар. 12).

 

[11]    С.С. е заплатил: 2 522,00 лева държавна такса (л. 23); 5,00 лева за съдебни удостоверения (л. 194a). Е.И. е заплатила общо 10 480,00 лева: 9 600,00 лева за адвокат (л. 382-384); 850,00 лева за вещи лица (л. 200, л. 338 и л. 345); 30,00 лева за съдебни удостоверения (л. 221-226).

 

2. Спорни по делото обстоятелства

 

2.1.     Сключил ли е А.И.предварителен договор за продажба на къщата и дворното място на ул. „Вишнева“

 

[12]    Съдът приема, че А.И.не е сключил процесния предварителен договор. Това е така, защото подписът за продавач под договора е пренесено копие на подписа на А.И.(заключението на вещото лице Х., л. 346-351). Нещо повече, съдът установява, че в деня преди евентуалното подписване на договора, А.И.е бил в Б.(заключението на вещото лице К., л. 371-380; показанията на свидетелката С.-Г., л. 267-гръб и л. 268). Много малко вероятно е за толкова кратко време той да пропътува разстоянието от Б.до София и да подпише предварителния договор. Затова съдът приема, че А.И.не е подписал за продавач процесния предварителен договор.

 

2.2.     Владял ли е С.С. къщата и дворното място на ул. „Вишнева“

 

[13]    Съдът установи, че А.И.не е подписал предварителния договор. Следователно по него той не е предал владението на С.С..

 

[14]    В обратен смисъл са обясненията на ищеца, но тяхната доказателствена стойност е минимална, защото с тях той заявява изгодни за него обстоятелства. Други доказателства за осъществявано владение или за липса на такова, са показанията на свидетелите на двете страни. Те са противоречиви.

 

[15]    От една страна свидетелите на ищеца са заявили, че С.С. е бил в имота и е живял в него. И двамата свидетели на ищеца обаче, имат дела с ответницата. Затова съдът отчита това обстоятелство при преценката на техните показания.

 

[16]    Нещо повече, свидетелите на ищеца са заявили, че са закупили имота, след което са установили, че С.С. се намира в него. И двамата твърдят, че са имали инвестиционни намерения. Нелогично е да вложиш значителна сума в недвижим имот и да го посетиш едва след като вече си го закупил.

 

[17]    Свидетелят Д.Х.е заявил също, че, след като е закупил имота и е заварил в него С.С., който се е легитимирал с предварителен договор, свидетелят е започнал дела с ответницата и е спрял да ходи в имота. Лишено от житейска логика е да водиш дело само срещу едно от лицата, оспорващи собствеността ти (Е.И.), а същевременно да оставиш другото лице, което се намира в имота (евентуално С.С.), да го владее до изтичане на 10-годишната давност за придобиването му. Заради нелогичността на показанията на свидетелите на ищеца и възможната им заинтересованост от изхода на делото, съдът не им вярва.

 

[18]    От друга страна свидетелите на ответницата са заявили, че никой не е живял в имота на ул. *******, откакто А.И.е починал, т. е. от 2010 г. Свидетелите Н. и Т.не са виждали ищеца С.С. там през цялото това време. Едва през 2018 г. в имота са се появили хора и е имало „голямо движение“, първоначално в края на септември 2018 г., а след това на 04.10.2018 г. (протокола, л. 266-гръб- л. 267-гръб; протокола за въвод във владение (л. 251-253).

 

[19]    Свидетелите Н. и Т.нямат дела и родство със страните. Следователно не са заинтересовани от изхода на делото. Те са съседи на имота и живеят там от много години. Затова техните възприятия за имота са преки и непосредствени. Нещо повече, показанията им, че никой не е живял в имота след смъртта на А.И., се подкрепят и от обстоятелството, че след смъртта на А.И.в имота не са се ползвали вода и електричество (справките от ЧЕЗ и Софийска вода, л. 237-246 и л. 249). Ето защо съдът вярва на тези свидетели и приема за установено, че С.С. ***.

 

III.       ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

 

[20]    Ищецът е предявил иск по  чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС за установяване спрямо ответницата, че е собственик на недвижим имот, придобит по давност.

 

1.            По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК

 

[21]    Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правно отношение. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на недвижим имот; 2. той да иска това да бъде установено спрямо ответницата.

 

[22]    За да се установи първата предпоставка, С.С. е трябвало да докаже, че за период от 10 години е владял къщата и дворното място. Съдът установи, че той въобще не е владял имотите. Затова искът е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

2.            По разноските

 

[23]    Е.И. търси 10 450,00 лева разноски. Тя е направила такива за 10 480,00 лева.

 

[24]    Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда С.С. да заплати на Е.И. 10 450,00 лева разноски по делото (недопустимо е съдът да присъди повече от поисканото).

 

[25]    Ищецът е възразил, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Минималният размер на възнаграждението е 6 772,73 лева без ДДС (252 136,30-100000)х0,02+3530,00+200,00). Ответницата е заплатила 8 000,00 лева без ДДС адвокатско възнаграждение. Фактическата и правна сложност на делото не е голяма, но и възнаграждението на адвоката на ответницата е само с 18% над минимума (8 000,00-6 772,73/6 772,73). Затова съдът е възражението за прекомерност не е основателно.

Съдия: