Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261
Стара Загора, 22.01.2024 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен
съд, ІІ състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия
ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 321 по описа за 2023 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.213 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на М.Д.Р. ***, подадена чрез
пълномощника й по делото адв.Д.Д., против
мълчалив отказ на Главния архитект на Община Стара Загора да издаде
удостоверение за търпимост на сграда по Заявление с вх.№ 19-31-206/ 25.04.2023г.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на мълчаливия отказ, като се сочат за неспазени в случая основни принципи,
регламентирани в АПК, а именно принципът за бързина и процесуална икономия,
залегнал в чл.11 от АПК, както и принципът за достъпност до административно
обслужване и извършване на административна услуга, залегнал в §15, т.2 от ПЗР
на АПК. Правния си интерес за оспорване на мълчаливия отказ на Главния архитект
на Община Стара Загора, жалбоподателката обосновава с обстоятелството, че
заявената удостоверение за търпимост й е необходимо за да се снабди с
нотариален акт за собственост на сградата, поради което отказът да се издаде
такова удостоверение /в случая мълчалив/ засяга неблагоприятно правната й
сфера. По изложените в жалбата доводи се иска отмяна на оспорения мълчалив
отказ на Главния архитект на Община Стара Загора и връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания да се издаде исканото
удостоверение за търпимост на сграда по заявление с вх.№ 19-31-206/
25.04.2023г.
Ответникът – Главен архитект на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че от
заключението на назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, се
установява, че сградата, за която е поискано издаването на удостоверение за
търпимост, не съответства, нито по местоположение, нито по размери, на одобреното с ПУП от 1993г. застрояване,
поради което и отказът да бъде удостоверен фактът на търпимост, се явява
законосъобразен. Претендира присъждане
на разноски по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Със заявление вх.№ 19-31-206 от 25.04.2023г.
жалбоподателката М.Д.Р., чрез пълномощника си – адв.Д., е отправила искане до
Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за
търпимост на жилищна сграда с идентификатор 68850.512.14.1.Към искането е
приложена нотариално заверена декларация от 03.04.2023г., с която М.Р.
декларира, че през 1991г. е построена сграда с идентификатор 68850.512.14.1 по
КККР, одобрена със Заповед № РД-18-65/ 30.05.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, със застроена площ от 67 кв.м., функционално предназначение 7 жилищна
сграда, еднофамилна, брой етажи: 1, попадаща в поземлен имот с идентификатор №
68850.512.14 по КККР, с площ от 140 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Стара
Загора, кв.“Лозенец“, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана.
Приложени са и два броя скици, издадени от СГКК гр. Стара Загора на
10.04.2023г. – скица на сграда с идентификатор 68850.512.14.1 и на поземлен
имот с идентификатор 69950.512.14, и удостоверение за сключен през 1980г.
граждански брак между р. К. Р. и М.Д.Р..
Видно от представената по делото скица № 1334/
11.03.2023г за УПИ XIV-1004,
1005, 1016, кв.7 по ПУП, одобрен със Заповед № 510/ 01.04.1993г., като
собственици на урегулирания поземлен имот се сочат Община стара Загора, РV К. Р.,
Х. М. и И.М. М..
По делото не е спорно, че по заявление вх.№ 19-31-206 от
25.04.2023г., подадено от М.Д.Р., чрез пълномощника й адв.Д.Д., няма произнасяне от страна на Главния архитект на Община Стара
Загора, нито към датата на подаване на жалба в съда – 01.06.2023г., нито към
момента на приключване на съдебното дирене, съответно поисканото с това
заявление удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 68850.512.14.1.,
не е било издадено.
По делото е приложена административната преписка по
посоченото заявление.
В хода на съдебното производство, с оглед установяване на
обстоятелства, относими към материалноправните предпоставки за квалифициране на
строежа като търпим, бяха допуснати съдебно – технически експертизи
/първоначална, изпълнена от вещо лице – архитект и повторна, изпълнена от вещо
лице – геодезист/, които съдът кредитира като компетентно изготвени и
неоспорени от страните. Съгласно заключението на вещото лице – архитект, УПИ XIV-1004, 1005, 1016, кв.7, в който попада
сградата, за която се иска издаване на удостоверение за търпимост, за пръв път
е бил урегулиран със Застроителен и регулационен план /ЗРП/, одобрен със
Заповед № 510 от 01.04.1993г., като в графичната част на този план била
нанесена сграда, подобна на процесната сграда с идентификатор № 68850.512.14.1
по КККР на гр.Стара Загора, със сигнатура“пМЖ“ в североизточния ъгъл на кв.7.
вещото лице е констатирало наличие на несответствие в очертанията на сградата
съгласно кадастралната основа на регулационния план, одобрен през 1993г. и на
сградата по КККР, одобрена със Заповед № 510/ 01.04.1993г., доколкото в първия
план сградата имала чупка навътре в югозападния си ъгъл, както и сигнатура за
навес в средата на южната си фасада, а във втория план /КККР/ сградата нямала
чупка навътре в югозападния си ъгъл и цялата южна фасада е разположена по права
линия. Съгласно предходния Регулационен план, одобрен със Заповед № 214/
25.02.1886г., на мястото на сегашния УПИ XIV-1004, 1005, 1016, се пресичали
улици - около осова точка № 10. Според
вещото лице, съдейки по стареенето на вложените материали при изграждането на
постройката /стареене на дървото по стрехите, състоянието на керемидите и
мазилките/, може да се приеме, че сградате е била построена по времето около
1991г. Експерта заявява, позовавайки се
на кадастралната основа на РП от 1993г., че към предполагаемата година на
изграждане на процесната сграда /1991г/ тя е била свободно застроена, тъй като
е била на разстояние от други сгради и постройки в парцела и в съседните
парцели. Към 1991г. не е имало действащ застроителен план за УПИ XIV-1004, 1005, 1016, кв.7, тъй като самият
урегулиран поземлен имот се появява за пръв път регулационния план, одобрен със
Заповед № 510/ 01.04.1993г., като със същата заповед е одобрен и застроителен
план, в т.ч. и за УПИ XIV-1004,
1005, 1016, кв.7, който е действащ и към настоящия момент. Съгласно действащия ЗРП от 1993г. в УПИ XIV-1004, 1005, 1016, който включва в себе
си три поземлени имота – ПИ с пл.№ 1004 /съответстващ на поземлен имот с
идентификатор 68850.512.14 по КК/, ПИ с
пл.№ 1005 /съответстващ на поземлен имот с идентификатор 68850.512.13/ и ПИ с
пл.№ 1016 /съответстващ на поземлен имот с идентификатор 68850.512.15 по КК/, е
предвидено застрояване на нова сграда със сигнатура „ЗГМ“ /три етажа, гаражи и
магазини/.в ПИ с пл.№ 1005, долепена до друга нова сграда, оцветена в
светлокафяво със сигнатура „ЗГМ“ в двата ПИ с пл.№№ 1004 и 1016. Последната
сграда е разположена до и частично върху процесната сграда с идентификатор
68850.512.14.1 по КККР на гр.Стара Загора, като съществуващата на място сграда
не е означена /с тъмнокафяв цвят и дебел контур/ като запазваща се съществуваща
жилищна сграда, т.е. тя не е елемент на този план. Вещото лице заявява, че при
извършена справка в отдел „Регистрация на общинска собственост“ и „Строителство
и инвестиции“ при Община Стара Загора, не са били установени данни за учредено
право на строеж и издадени строителни книжа за изграждането на процесната
сграда. Според експерта към момента на изграждането й – 1991г., сградата е
съответствала на тогава действащите правила и технически изисквания, както и на
повечето от сега действащите такива, като не е категорично обаче дали е спазено
изискването по чл.27, ал.2 от ЗУТ - в
зоната на кръстовището сградата да отстъпва от пресечната точка на на уличните
регулационни линии на УПИ най-малко на 2 метра. Вещото лице – геодезист,
изпълнило допуснатата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза,
заявява, че регулацията по отношение на УПИ XIV-1004, 1005, 1016 в кв.7, е приложена с
влизането в сила на Заповед № 510/ 01.04.1993г., но северната и източната регулационни граници на
този УПИ не съвпадат с границите на поземлен имот с идентификатор
68850.512.14по КК на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № РД-18-65/
30.05.2008г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Отказът за издаване на
удостоверение за търпимост представлява индивидуален административен акт по см.
на чл. 214 от ЗУТ, като в нормите на § 16
и § 127 от ПЗР
на ЗУТ не е уредена процедура и срокове за издаване на
удостоверението. Ето защо, приложима е общата разпоредба на чл. 57, ал. 5 АПК, тъй като за издаването на удостоверение за
търпимост е необходимо събиране на доказателства относно съществени за
произнасянето на административния орган обстоятелства - време на извършване на
строежа, съответствието му с нормативните изисквания, респ. допустимостта му по
действащите към времето на извършването му устройствени планове и нормативи,
или по сега действащите такива. Следователно, сезиран с подаденото от М. Р.
заявление вх.№ 19-31-206 от 25.04.2023г., Главният архитект на Община Стара
Загора е следвало да се произнесе в
едномесечен срок, т. е до 25.05.23 г. Липсата на произнасяне до тази дата
обуславя формирането на мълчалив отказ, който
подлежи на обжалване в 14 дневен срок, съгласно чл. 215, ал.
4 ЗУТ. Изчислен по правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК
този срок изтича на 08.06.23 г., а жалбата е подадена на 01.06.2023г. Поради
което оспорването, като направено в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице интерес
от търсената съдебна защита и срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване и
контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Доколкото предмет на
оспорване е мълчалив отказ на Главния архитект на община Стара Загора да издаде
удостоверение за търпимост на строеж по подадено до него заявление с вх.№ 19-31-206/
25.04.2023г., то в обхвата на осъществявания от съда контрол за
законосъобразност е проверка за наличие на материалноправните предпоставки,
обуславящи положително произнасяне на органа по подаденото искане с такъв
предмет.
По делото не се спори, че
жилищната сграда, за която жалбодателката е поискала да бъде издадено
удостоверение за търпимост, представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на
ЗУТ и е била изградена без строителни книжа /одобрен проект и издадено
разрешение за строеж/.
От
представеното по делото цветно копие – извадка от ЗРП, одобрен със Заповед №
510/ 01.04.1993г., е видно, че жилищната сграда е била нанесена в УПИ XIV – 1004, 1005, 1016,
кв.7, като съществуваща към 1993г, което
обстоятелство кореспондира с декларацията на М.Р. за изграждането й към 1991г.,
в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице, изпълнило първоначалната
съдебно-техническа експертиза. Поради това съдът приема за установено, че изграждането
на процесната сграда е извършено през
1991г.
Предвид времето на изпълнение на процесната постройка
относимата разпоредба за преценката относно нейната търпимост е § 16, ал.2 от ПР
на ЗУТ.
Съгласно
§16, ал.2 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати в периода 8 април
1987г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не
се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно ЗУТ, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г.
От
приложената на л.56 по делото извадка от Регулационния план, одобрен със
Заповед № 214 от 25.02.1986г., е видно, че ПИ с пл.№ 1004 /съответстващ на ПИ с
идентификатор 68850.512.12 по КККР/, в който е ситуирана процесната сграда, е
попадал в трасето на предвидена улица -
кръстовище, в какъвто смисъл е и заключението на вещото лице-архитект. Следователно
към 1991г., когато действащ е одобрения през 1986г. регулационен план, сградата не е била
допустима по действалите към момента на изграждането й правила и нормативи,
защото по силата на чл.40 ЗТСУ /отм./ и чл.105 вр. с чл.106 от ППЗТСУ /отм.,
считано от 31.03.2001г./, застрояването
със жилищни сгради в границите на населените места се извършва въз основа на дворищно
регулационен план за образуване на парцели, предназначени за жилищни и вилни
сгради. Към 1991г. ПИ 1004 е предвиден за благоустройствено мероприятие – улица,
поради което строежът на жилищна сграда върху терен, предвиден за улица,
противоречи предвижданията на действалия към този момент РП.
Със
Заповед № 510/ 01.04.1993г /стр.26 и извадка на стр. 55/ е одобрен Застроителен
и регулационен план на кв.7 по лана на кв. „Лозенец“, по силата на който е
обособен УПИ ХІV за поземлени имоти 1004, 1005,1016, с нанасяне на
съществуващите постройки, като в имотните граници на ПИ с пл.№1004 е отразен
строеж ПМЖ – полумасивна жилищна сграда
с навес пред нея /в чупка, долепен от юг/, изградена по североизточните имотни
и регулационни граници. Със същия ЗРП в УПИ XIV-1004, 1005, 1016, образуван
от поземлени имоти на отделни собственици /посочени са в скицата на 62 по
делото – Община Стара Загора и три отделни физически лица, сред които и
съпругът на жалбоподателката/ е предвидено изграждането на две сгради на
основното застрояване, долепени една до друга - като едната от тях попада в ПИ
1004 и ПИ 1016г, а другата от запад е разположена само в ПИ 1005. Процесната
полумасивна жилищна сграда не съответства по местоположение на
предвиденото с ПЗР от 1993г.
застрояване, защото съгласно този план сградата на основното застрояване,
попадаща в ПИ 1004 и ПИ 1016 следва да отстои от северната и източната
регулационна линия, което е видимо от цветното копие на плана, приложено на
стр.55 по делото. Местоположението на изградената жилищна сграда, отразено на
кадастралната скица, не се твърди да е невярно, а същото е отразено като
кадастрална основа /съществуващите сгради/ на действащия подробен устройствен
план и е видно, че то е извън ограничителните линии на застрояване съгласно плана
за застрояване от 1993г. Следователно
сградата – предмет на искането за издаване на декларативен административен акт,
какъвто е удостоверението за търпимост, не е била допустима нито по действалия
към 1991г регулационен план, нито по действащия след този и към настоящия
момент подробен устройствен план – План за застрояване и регулация, одобрен
през 1993г.
Отделно
от това законовата хипотеза на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ предвижда като
кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за търпимостта на строежа и
същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31.12.1998г.
В случая жалбоподателката нито твърди, нито по делото са налице каквито и да е
било данни дори и като индиция, че изградената без строителни книжа жилищна
сграда с площ от 67 кв.м., е декларирана в техническата служба на Община Стара
Загора и са представени необходимите проекти с оглед нейното евентуално
узаконяване.
При
отсъствие на две от условията за признаване търпимост на строежа по §16, ал.2
от ПР на ЗУТ – допустимост по действащия ПУП и декларирането му в указания от
закона срок, същият се явява нетърпим, поради което мълчаливият отказ на
Главния архитект на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за
търпимост, се явява законосъобразен. Жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на
ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, М.Д.Р. следва бъде осъдена да заплати на Община Стара
Загора сумата от 200 лева, представляваща 100 лева внесено възнаграждение за
вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза и възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.Р. ***, против мълчалив отказ на Главния архитект на
Община Стара Загора да издаде удостоверение за търпимост на сграда по Заявление
с вх.№ 19-31-206/ 25.04.2023г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.Д.Р. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Община Стара Загора сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: