О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
……………
Варненският окръжен съд, в закрито заседание
на 04.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Станчева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
мл.с-я
Милена Николова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Станчева
в.гр.д.
№ 1195 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Б.К.В., чрез адв. Б. Д. против решението на Районен съд –
Варна, постановено на 06.03.2018г. по гр.д. № 9683/2017г. и с което са
отхвърлени предявените от него против В.Н.К. искове с правно основание чл.108
ЗС за признаване правото му на собственост върху ПИ с идентификатор №
10135.4501.2019 по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, с.о. „Ментеше“, с
площ от 556 кв.м., а по регулационен план – УПИ ХХІ с площ от 622 кв.м. и
предаване владението върху така описания имот, както и иск с правно основание
чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 2088 лева,
претендирана като обезщетение за ползване на имота без основание за периода
11.07.2012г. – 11.07.2017г.
В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани на доводи
за неправилна преценка на доказателствения материал, допуснати процесуални
нарушения и направата на изводи при неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че съдът не е отчел извършените разпоредителни сделки с процесния
имот, от които е видно, че въззивникът и неговите праводатели не са се
дезинтересирали от имота, а осъществяваното от ответницата владение не е било
необезпокоявано, неправилно е игнорирал показанията на св.Шматов, както и
приетия като доказателство протокол за въвод. Наведени са и доводи за допуснати
процесуални нарушение при събирането на доказателства, в частност досежно
отказа на съда да допусне своевременно поискан втори свидетел за опровергаване
твърденията на ответната страна за осъществявано непрекъснато владение. Иска се
от съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго,
с което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски за
двете инстанции.
Във връзка с
оплакванията в жалбата са направени и искания за събиране на доказателства, а
именно допускане на разпит на един свидетел – Валентин Срасимиров Петров,
поискан пред първата инстанция, както и приемане на представени с жалбата
писмени доказателства. Искането за приемане на последните е за опровергаване
показанията на ангажираните от насрещната страна и събрани гласни
доказателства.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата В.Н.К., чрез процесуалните й
представители адв. Пчелинска и адв. А., в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата. Оспорват се доводите за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения. Счита решението за правилно и
законосъобразно, основано на установеното от събраните по делото доказателства
и в съответствие с материалния закон. Оспорва и направените доказателствени
искания като неоснователни и преклудирани. В условията на евентуалност, ако
бъде допуснат разпит на свидетел в полза на въззивника, се иска провеждане на
очна ставка между този свидетел и разпитаните пред ВРС. Във връзка с оплакванията
в жалбата за неверност на показанията на ангажираните от нея свидетели е
направено и искане за допускане на нов свидетел, който да установи откога тези
свидетели владеят имота си и на какво основание.
Въззивната жалба е
депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Същата отговаря на изискванията за редовност и следва да бъде насрочена за
разглеждане в о.с.з.
На основание
чл.267 ГПК съдът дължи произнасяне по направените от страните доказателствени
искания.
Отчитайки предмета
на спора, наведените в жалбата оплаквания и извършените пред първоинстанционния
съд процесуални действия, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на
чл.266 ал.3 ГПК. В първото по делото с.з. първоинстанционият съд е дал
възможност на въззивника да се ползва от показанията на двама свидетели, при
условията на водене, за опровергаване твърденията на насрещната страна за
осъществявано непрекъснато владение върху процесния имот. В следващото с.з. е
воден само един свидетел, а по отношение на втория е посочено, че се намира
извън страната и е поискано, при условие, че делото се отлага за събиране на
други доказателства, да бъде дадена възможност този свидетел да бъда разпитан
тогава. Изрично е посочено, че към настоящия момент процесуалният представител
на въззивника няма възможност да представи доказателства за ангажираността на
този свидетел, но е поискано да му бъде даден срок за това. Тези изявления са
обективирани след проведения разпит на ангажираните от ответната страна гласни
доказателства и водения от въззивника свидетел. Преди разпита на същите липсват
вписани изявления на която и да е от страните за искане за едновременен разпит,
както и изричен отказ от допуснатия втори свидетел. Ето защо, неправилно съдът
е оставил това искане без уважение и е отменил определението си за допускане на
втори свидетел в полза на въззивника. Това процесуално нарушение следва да бъде
отстранено от настоящата инстанция.
Що се отнася до
искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства,
настоящият състав намира, че дори и да са такива за проверка на събрани пред
ВРС доказателства, то по отношение на тях е настъпила преклузията на чл.266 ГПК. След разпита на свидетелите пред ВРС е проведено още едно с.з., като в
същото време няма наведени твърдения, че страната е била препятствана да ги
представи в срок до приключване на устните прения. Не е налице и хипотеза на
доказателства за новонастъпили обстоятелства. Ето защо искането за приемане на
тези доказателства следва да бъде оставено без уважение.
Направените от
въззиваемата искания за очна ставка и разпит на нов свидетел също са
неоснователни. Преди разпита на свидетеля, допуснат в полза на въззивника няма
как да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.174 ГПК. А
оплакванията на въззивника относно показанията на ангажираните от ответната
страна гласни доказателства не обуславят събирането на нови доказателства за
проверка тяхната достоверност, отново по аргумент от разпоредбата на чл.266
ал.1 и ал.2 ГПК.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Б.В. да
се ползва от показанията на свидетеля Валентин Срасимиров Петров, при условията
на водене в с.з., за опровергаване твърденията на ответната страна за
осъществявано непрекъснато владение върху процесния имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите
доказателствени искания на страните, направени с въззивната жалба и отговора по
нея.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 03.07.2018г.
от 14:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните, чрез процесуалните им представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: