РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Кюстендил, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20231520100039 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба, депозирана от З. С. К., ЕГН
**********, гр. ****, с вх. № ОА-94-3-8/29.12.2022 г., чрез Областна
администрация - Кюстендил срещу Заповед № ОА-ДС-19-15/29.11.2022 г. на
Областния управител на област Кюстендил.
В жалбата се твърди, че с атакуваната заповед бил одобрен план на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и регистъра към него за
имоти в масив 72, местност „***“, в землището на гр. ***, в изпълнение на
Решение № 260000/04.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2260 от описа
на Районен съд – Кюстендил за 2019 г.
Жалбоподателят твърди, че поземлен имот с идентификатор 41112.72.21
по КККР не бил включен в имота на наследодателя му С. Й. С., а бил записан
в регистъра като имот с площ от 1 000 кв. м. – собственост на *****, с
посочен вид собственост – държавна публична.
В обжалваната част планът бил одобрен в нарушение на чл. 28, ал. 4 от
ППЗСПЗ и в нарушение на решението на съда, постановено по адм. д. №
2260/2019 г. от описа на Районен съд - Кюстендил. От мотивите към
решението, постановено по цитираното административно дело, несъмнено
ставало ясно, че жалбоподателката като наследник на С. С., била
съсобственик с признато право за възстановяване правото на собственост въз
основа на Решение 1- 65/24.03.2000 г. на ПК – Кюстендил, на нива с площ от
7, 000 дка в местност „***“, която земя попадала в територия по §4 от ПЗР на
1
ЗСПЗЗ. Прието било още в съдебния акт, че Напоителни системи, клон
Перник, нямала претенции към земята, върху която била изградена помпената
станция, същата не се водела като ДМА (не била актувана като държавна
собственост). По посочените съображения съдът отменил обжалваната
заповед, предмет на решението по адм. дело № 2260/2019 г. на Районен съд –
Кюстендил относно поземлен имот с идентификатор 41112.72.21. При
издаване на настоящата атакувана заповед административният орган не се
съобразил с мотивите на посоченото съдебно решение. В преписката по
издаване на обжалваната заповед се сочело, че имот с идентификатор
41112.72.21 бил публична държавна собственост, без да се цитира актът, въз
основа на който имотът е актуван именно като публична държавна
собственост. Нещо повече, и в издадено удостоверение на „Напоителни
системи“ ЕАД, клон Перник се сочело, че имотът не е актуван като държавна
собственост.
Ето защо се иска от съда да бъде отменена Заповед № ОА-ДС-19-
15/29.11.2022 г. на Областния управител на обл. Кюстендил в частта относно
имот с идентификатор 41112.72.21, с която е одобрен план на
новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и регистъра към него в
масив 72, местност „***“ в землището на гр. ***, като бъде върната
преписката по заповедта на Областния управител на област с
административен център Кюстендил за ново произнасяне и нанасяне на
посочения имот като наследствен на жалбоподателката в ПНИ и регистъра
към него.
В срока по закон ответната страна твърди, че изработването на
плановете по §4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ за местност „***“ било възложено на **** -
София съгласно Договор № АС-12-22/29.04.2021 г. Нарочна комисия дала
препоръки на фирмата изпълнител за изменение на помощния план и планът
на новообразуваните имоти в соченото землище. Така, Комисия, назначена
със Заповед № ОА-РД-8/08.11.2021 г. на Областния управител приела с
Протокол № РД-18-310/10.12.2021 г. ПНИ за земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в
графичен и цифров вид в мащаб 1:1000, за имоти в местност „***“ в
землището на гр. ***, в изпълнение на соченото решение по адм. дело №
2260/2019 г. на КнРС. След обявяване на плановете, съответната, назначена от
областния управител, комисия се е произнесла по постъпилите възражения, за
което бил съставен протокол № КД-03-178/14.10.2022 г. г., видно от който
било, че възражението на жалбоподателката с вх. № 06-00-1/15.02.2022 г. не
било прието, поради това, че съгласно Решение от 30.01.1997 г. на КнРС за
този имот бил налице отказ за възстановяване на правото на собственост (за
площ 1 дка) на С.Й. С., поради наличие на услoвията на чл. 10б от ЗСПЗЗ,
поради това, че бил застроен с хидромелиоративни съоръжения. В този
смисъл било още и Решение № 1-45/30.01.1998 г. на ПК – Кюстендил, с което
се отказвало възстановяване правото на собственост върху нива от 1 дка в
местността „***“. С Решение 1-65/24.03.2000 г. на ПК – Кюстендил,
незаконосъобразно се въстановявало на наследниците на С.С. правото на
2
собственост върху имоти от 7 дка в соченото землище, тъй като в самото
решение се позовавали на Решение от 30.01.1997 г. на КнРС, с което обаче
възстановени били само 6 дка от тези имоти, като се отказвало
възстановяване върху 1 дка, поради наличие на осн. по чл. 10 „б“ от ЗСПЗЗ.
Поради това и соченото решение на ПК от 2000 г. било нищожно, тъй като за
сочения 1 дка земя имало влязъл в сила съдебен акт, в противоречие с който
било постановено решението на поземлената комисия от 2000 г. Твърди се, че
имотът бил държавна собственост съгласно чл. 10 „б“, ал. 5, вр. с ал. 1 от
ЗСПЗЗ, вр. с §1в, ал.2 ДР на ППЗСПЗЗ. Така и в Решение от 30.01.1997 г. на
КнРС по гр. дело 153/1996 г. се установявало наличието на реално
мероприятие по смисъла на закона в процесния имот, проведено през 1991 г.,
което по съществио представлявало пречка за възстановяване поради промяна
предназначението на имота. Издаденото от „Напоителни системи“ – клон
Перник удостоверение не следвало да се взема предвид поради това, че било
издадено от некомпетентен орган. Предвид изложеното се твърди, че
процесната заповед на Областния управител на област Кюстендил е
законосъобразна, издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията
по закон, при спазване на установените формални
административнопроизводствени правила, материалния закон и в
съответствие с целта му.
Заинтересованите страни са представили становище, с което по
същество поддържат жалбата на З. К.. Сочи се за наличие на извършен от
заинтересованата страна Т. С. отказ от наследство, доказателства за което
твърдение не са ангажирани.
С Решение от 30.01.1997 г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по
гр. дело № 153 по описа на съда за 1996 г., той е възстановил правото на
собственост на С. Й. С., притежавал ЕГН **********, върху нива с площ от 6,
000 дка в местност „***“ в землището на гр. Кюстендил, като имотът е
посочен в скица към експертно заключение №1500/16.05.1996 г. по делото,
която е неразделна част от решението, като същата се намира на л. 9 от
настоящото дело.
С Удостоверение с изх. №27/13.03.2000 г. (л. 10 от делото),
„Напоителни системи“ ЕАД София, клон Перник-ХТР Кюстендил е
удостоверило, че няма претенции към земята, посочена като имот №6 в
скицата, която е неразделна част от решението по гр. дело № 153 по описа на
съда за 1996 г., като имотът не се водел като дълготрайни материални активи
(не е актуван като държавна собственост).
Видно от Решение №1-65 от 24.03.2000 г. на ПК-Кюстендил (л. 11-12 от
делото), на С. Й. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на два поземлени имота, както следва:
1./ Нива от 9, 000 дка, трета категория, находящ се в землището на гр.
***, местност „***“, и
2./ Нива от 7, 000 дка, трета категория, находящ се в терен по §4 на гр.
3
***л, в местността „***“.
В решението на ПК изрично е посочено, че възстановяването на правото
на собственост върху имотите в територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се
извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по
чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ.
От Решение №260000 от 04.01.2021 г., постановено по адм. дело №2260
от 2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил (л. 13-20 от делото), което е
влязло в законна сила на 02.03.2021 г. се установява, че е изработен помощен
план и план на новообразуваните имоти, разгледани от комисия, назначена
със заповед на областния управител. Изработените планове са одобрени от
областния управител, като Заповед №ДС-20-251/11.10.2019 г. на Областния
управител е разпространена съобразно разпоредбата на §4к от ЗСПЗЗ. В срока
за обжалване същата е атакувана от настоящия жалбоподател З. К., като с
крайния си акт съдът е отменил административния акт и е изпратил
преписката на областния управител за произнасяне при спазване на дадените
задължителни указания по прилагане на закона.
От представената административна преписка по изработване на ПНИ и
регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в местност „***“,
землището на гр. *** и издаване на оспорваната заповед се установява, че
изработването на плановете по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ за посочената местност е
възложено от Областния управител на Кюстендилска област на „***“ ***по
Договор №АС-12-22/29.04.2021 г., със срок на изпълнение – не по-късно от
01.11.2021 г.
Видно от регистъра на новообразуваните имоти за териториите по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ за м.***л, гр.*** (л. 41 от делото), имот с идентификатор
41112.72.21, с трайно предназначение – земеделска територия, ведно с
построените в имота селскостопанска сграда с идентификатор 41112.72.21.1 и
сграда за водоснабдяване и канализация с идентификатор 41112.72.21.2, са
нанесени със собственик – МЗХГ-ХМС.
От представеното заверено копие на Протокол №РД-18-293 от
16.11.2021 г. (л. 32-36 от делото) за приемане на план на новообразуваните
имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти в местност „***“, землището на
гр.***, в изпълнение на Решение №260000 от 04.01.2021 г., постановено по
адм.дело №2260 от 2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, комисия,
назначена със Заповед №ОА-РД-22-8 от 08.11.2021 г. на областния управител,
е разгледала и проверила, в изпълнение на съдебното решение, дали
изпълнителят „***“ *** е изпълнил в пълнота задължението си да изработи
план на новообразуваните имоти за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в графичен и
цифров вид. Комисията, запознавайки се с проектната документация, е дала
препоръки на изпълнителя да коригира южната граница на поземлен имот с
идентификатор 41112.72.21, така че площта му да бъде 1000 кв.метра. В
4
имота следвало да се въведе като собственик „МЗХГ-ХМС“ с вид собственост
– „държавна публична“, като на поземлен имот с идентификатор 41112.72.29
следвало да се коригират границите му, като към него следвало да се
приобщи площта, която се отнема от поземлен имот с идентификатор
41112.72.21, като новообразуваният имот да се запише на наследниците на С.
Й.С. и начинът на трайно ползване да се коригира на „за земеделски труд и
отдих“.
С Протокол №РД-18-310/10.12.2021 г. на комисията, същата е
констатирала, че изпълнителят „***“ *** се е съобразил с решението,
обективирано в Протокол №РД-18-293 от 16.11.2021 г., поради което е приела
плана на новообразуваните имоти на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в графичен
и цифров вид за имотите в местност „***“, землището на гр. ****. Планът е
обявен съобразно изискванията на чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ на
заинтересованите лица, информационното табло в административната сграда
на общината и чрез уведомяване на заинтересованите лица с обратна
разписка.
С Протокол №КД-03-178 от 14.10.2022 г. на комисията е оставено без
уважение възражение №06-00-1 от 15.02.2022 г., депозирано от З. С. К.,
настоящ жалбоподател, с което е възразила против изработения план в частта,
засягаща имот с идентификатор 41112.72.21 и искането същият да бъде
отразен като собственост на наследниците на С. Й. С.. Според комисията,
съобразно Решение от 30.01.1997 г. на Кюстендилски районен съд за този
имот бил налице отказ за възстановяване правото на собственост (за площ от
1 дка) на С.Й. С. поради наличие на условията на чл.10б от ЗСПЗЗ.
С Протокол №КД-03-209 от 18.11.2022 г. назначената със заповед на
областния управител комисия е решила да приеме плана на новообразуваните
имоти на земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в графичен и цифров вид за имоти в
местност „***“ в землището на гр. ***, цитирайки, че планът се приема в
изпълнение на Решение №260000 от 04.01.2021 г., постановено по адм.дело
№2260 от 2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С оспорваната Заповед № ОА-ДС-19-15/29.11.2022 г. на Областния
управител на Област Кюстендил, издадена на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, §
4к, ал. 6 ПРЗ на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти и
регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имоти в масив 72,
местност „***“, землището на гр. ***, област ***. Заповедта е публикувана в
Държавен вестник – бр.100 от 16.12.2022 г. (л. 37 от делото).
По делото е прието заключение на назначената съдебно – техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Н. Г., неоспорено от страните, съгласно
което при оглед на място и съпоставяне с данните от скица на имот с
идентификатор 41112.72.21 в местност „***“ в землището на гр. *** се
установило, че към двете налични сгради в имота има извършвано
допълнително строителство, което не е отбелязано в наличната по делото
5
скица. Двете отразени сгради били ограбени, частично разрушени, с паднала
мазилка и протекъл покрив и не можели да изпълняват функцията си на
помпена станция. В дворното място нямало съоръжения, помпи, водопроводи
и други характерни за помпена станция елементи. Имотът бил ограден с
оградна мрежа на дървени и метални колони откъм полски път 41112.72.32, а
откъм полски път с идентификатор 41112.71.2.35 имало монтирана метална
двукрилна входна врата. Дворното място било покрито с трева, като не
личало скоро да е имало присъствие на хора в имота.
Според вещото лице, след направена справка в служба „Държавни
имоти“ в Областна администрация – Кюстендил се оказало, че за имот с
идентификатор 41112.72.21 в местност „***“, землището на гр.***, няма
съставен акт за държавна собственост.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимирана
страна, с интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е процесуално допустима.
Заповедта е обнародвана в държавен вестник в законоустановения срок
и е разгласена чрез средствата за масово осведомяване, съгласно изискването
на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалби срещу одобрения план на
новообразуваните имоти могат да се подават от заинтересуваните лица чрез
областния управител пред административния съд в 14-дневен срок от
обнародването на заповедта. Ако планът не е бил оспорен в този срок, той
влиза в сила в съответните части. Обжалването спира прилагането на плана в
частите - предмет на жалбите. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, помощен
план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите,
предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и
съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж
е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху
които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на
новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния
план по ал. 1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти,
сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.
Съгласно същата разпоредба, данните за собствеността на новообразуваните
имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на
новообразуваните имоти. Следователно, с планове за новообразувани имоти
се устройват територии, върху които правото на ползване е трансформирано в
6
право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 4а,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване
върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните
органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато
са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет,
съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката, а
съгласно § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост при
изпълнение на условията на § 4а, 4б, 4д и 4з ползвателите заявяват това пред
общината в срок до 31.01.1998 г. Според разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от
ППЗСПЗЗ, с ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и 4б, в съответствие с
изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се определя имот, като
местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и
съоръжения или трайни насаждения.
В производството по съдебен контрол на актовете по § 4к, ал. 6 от
ЗСПЗЗ съдът не разрешава спорове за собственост, а въз основа на
представените доказателства проверява дали записването в регистъра на
собствеността към ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, е извършено в
съответствие с представен титул за собственост ( в този смисъл Решение №
2277 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 15733/2010 г., ІV отд. на ВАС).
В конкретния случай, атакуваната заповед е издадена от Областния
управител на Област Кюстендил на осн. § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, имотите
предмет на същата се намират на територията на Община Кюстендил, поради
което издателя е родово и местно компетентен да я издаде, заповедта е в
предписаната от закона писмена форма и има съдържанието по чл. 59 от
АПК.
Както се посочи по-горе, с Решение от 30.01.1997 г. на Районен съд-
Кюстендил, постановено по гр.дело № 153 по описа на съда за 1996 г., влязло
в законна сила, съдът е възстановил правото на собственост на С. Й. С.,
притежавал ЕГН **********, върху нива с площ от 6,000 дка в местност
„***“ в землището на гр.***, като е отхвърлил жалбата като неоснователна в
частта й относно отказа на ПК Кюстендил да възстанови 1,000 дка поради
осъществено застрояване, при условията на чл.10б от ЗСПЗЗ, която част
представлява означена част от имот №6 на скица, неразделна част от
решението.
Според разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ собствениците или
техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други,
образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане
7
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове.
Съгласно съдебната практика на ВКС (Решение №70/22.06.2010 г. на
Първо ГО на ВКС по гр. д. №674/2009 г.; Решение №108/25.07.2012 г. на
Първо ГО на ВКС по гр. д. №1291/2010 г.; Решение №147/19.07.2010 г. на
Първо ГО на ВКС по гр. д. №7/2009 г.; Решение №226/19.11.2013 г. на Второ
ГО на ВКС по гр. д. №3136/2013 г.), разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ
не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на
терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност
на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите
съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е
установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им,
както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният
факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на
държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността
върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. В хипотезата на чл. 10б, ал.
1 от ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на
регулацията, застроени или засегнати от предвидено мероприятие.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия
закон, има предвид осъществяване на мероприятие или застрояване на терена,
които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото
комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята.
Както се установява от заключението на вещото лице, в процесния
поземлен имот с идентификатор 41112.72.21, находящ се в местността „***“,
землището на гр. ***, са налице две масивни тухлени сгради, със завършен
покрив (който е частично разрушен), към които е осъществявано и
допълнително строителство. Извършеното допълнително строителство е
означено на скица, неразделна част от заключението на експерта (л. 88 от
делото). Законът е дал легално понятие на „строителни дейности и
съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността“ (§1в от
ДР на ППЗСПЗЗ). Такива са наземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др. Съоръжения,
които не позволяват възстановяване на собствеността, са каналите, мостове,
корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари,
пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми,
открити паропроводи, нефтопроводи и др.
Макар и сградите да са в лошо общо състояние, това не променя факта,
че същите са налични и попадат в легалното понятие на извършени
строителни дейности, непозволяващи възстановяване на собствеността.
Дори и при наличието на Удостоверение с изх. №27/13.03.2000 г. (л. 10
от делото), с което „Напоителни системи“ ЕАД София, клон Перник-ХТР
Кюстендил е удостоверило, че няма претенции към земята, посочена като
8
имот №6 в скицата към решението от 1997 г., отговаряща на поземлен имот с
идентификатор 41112.72.21, същото няма правни последици, предвид
характера на собствеността на имота и волеизявлението на „Напоителни
системи“ ЕАД, което е търговско дружество по своя характер и няма правна
възможност да се разпорежда с имота. В подкрепа на това е и разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, според която имотите и
вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на
разпореждане, както и да се придобиват по давност.
За пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че изложеното в
писмения отговор на ответника по жалбата искане за обявяването на
нищожността/ незаконосъобразността на Решение на ПК Кюстендил 1-65 от
24.03.2000 г. е неоснователно. Същото предполага извършването на косвен
съдебен контрол от страна съда по отношение на това решение, което съдът
намира за недопустимо.
Косвен контрол се упражнява от съдилищата, когато съдът няма за
основен предмет на процеса съответния административен акт, но той се
произнася по неговата законосъобразност във връзка с решаването на друг
спор, който е конкретният предмет на съдебния процес. Това са случаите, при
които съдът, за да реши основния спор в процеса, трябва да прецени като
предварителен въпрос дали един акт, действие или бездействие на
административен орган е бил законосъобразен. Същественото е, че съдът
решава друго дело, но изходът на това друго дело зависи от преценката за
законосъобразност на един страничен за делото административен акт. При
косвения контрол съдът не решава правната съдба на акта. Съдебната
преценка за законосъобразност на акта има значение само за конкретното
дело. За разлика от прекия контрол, при упражняване на косвения контрол
съдът не може да отмени незаконосъобразния акт. Значението на косвения
съдебен контрол е, че съдът отказва да зачете действието на един незаконен
административен акт по конкретно дело и с това спомага за утвърждаване на
законността в администрацията.
Настоящия съдебен състав, намира, че такъв съдебен контрол не може
да бъде осъществен в конкретния случай. Такава правна възможност и
проверка за валидност на административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК
има само общият съд в рамките на общото гражданско производство, но не и
в конкретния случай по реда на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Това
е така, тъй като Административнопроцесуалния кодекс в чл. 149, ал. 1 и ал. 5
предвижда, че административните актове могат да се оспорят в 14-дневен
срок от съобщаването им относно тяхната законосъобразност, като всяко
лице с правен интерес може да оспори всеки административен акт с искане за
обявяване на неговата нищожност без ограничение във времето. Съществува
изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на административните актове с
твърдения за тяхната незаконосъобразност /нищожност, поради което и
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК не е приложима, тъй като не сме
изправени пред „неуреден въпрос” по смисъла на чл. 144 АПК, за да е налице
9
препращане към ГПК.
По тези съображения съдът намира, че Заповед № ОА-ДС-19-
15/29.11.2022 г. на Областния управител на област Кюстендил в обжалваната
й част е законосъобразна като постановена при правилно приложение на
материалния закон, при липса на съществени процесуални нарушения и в
съответствие с целта на закона. Подадената срещу нея жалба е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника
сумата 180 ,00 лв., представляваща определено от съда юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, субсидиарно
приложима по реда на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По обжалваемостта:
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез Районен съд - Кюстендил пред
Административен съд - Кюстендил.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради неоснователност, жалбата на З. С. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. ****, срещу Заповед № ОА-ДС-19-15/29.11.2022 г.,
издадена от Областния управител на област с административен център
Кюстендил, с която е одобрен план на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и регистъра към него в масив 72, местност „***“ в землището на гр.
***.
ОСЪЖДА З. С. К., ЕГН **********, с адрес в гр. ****, да заплати на
Областния управител на област с административен център Кюстендил сумата
от 180, 00 (сто и осемдесет) лева, представляваща определено от съда
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.
10
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11