Решение по дело №307/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от К.В.Г., депозирана чрез адв. И., против решение № 6 от 03.01.2023 г. на ВРС, постановено по АНД №20223110204560 по описа на ВРС за 2022г., с което е потвърдено НП № 22-0442-000643/10.10.2022г. на Началник сектор в ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на касатора на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. С решението са присъдени разноски в полза на ОДМВР - Варна, на основание чл.27е от Наредба за правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи възнаграждение на юрисконсулт.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени оспореното НП. На първо място поддържа, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като актосъставителят не е подписал акта и няма физически негов личен подпис при съставянето на този акт, с което волеизявлението му в последствие за настъпилите събития, които са констатирани в този акт не са били потвърдени и в съдебното производство. В съдебно заседание на 07.12.2022г. казва, че не си спомня за конкретния случай. Единствено за събитията, свидетел Ж С Л потвърждава, че такова събитие наистина е съществувало, но разкрива допълнително нови факти, които въобще не са били известни на издателя на НП. На второ място са били направени две проби за алкохол. Първата проба не се установява в съдебно заседание защо не е вписана или защо е дала повод за втора проба. Не са били потвърдени от свидетеля, който твърди, че имало две проби, какви са били показанията на първата с един и същи дрегер. Дали са били изчистени тези показания от първата до втората проба и какво дава основание за втора проба, като се казва, че наистина може би алкохолът в устната кухина е от алкохолни изпарения. Твърди, че това се потвърждава от приложените писмени доказателства на лекуващия зъболекар, който е предписвал за лечението на касатора използването на такъв тип лекарства и медикаменти за поддържане на зъбния статус, което не е било отчетено от съда. Сочи, че от тези противоречия възникват допълнителни въпроси, тъй като не е дадено направление за кръвна проба и по преписката няма представени доказателства, че на касатора е връчена записаната в този акт алкохолна проба с № 0022964. Поискали са били доказателства, за да се види, дали има протокол за такава проба, но такъв не е бил представен. По административната преписка и делото също не е бил представен такъв протокол. От свидетелските показания също не се установява, че е предаден такъв протокол. Единият свидетел, който е и актосъставител сочи, че по принцип издават такава проба, което в последствие на въпроси свидетелят Л. казва, че най-достоверна е кръвната проба, която потвърждава, отхвърля или прави промяна на констатацията с дрегер, която е направена. Твърди се, че всички тези данни, като доказателства събрани по делото са в пълно противоречие с това, което приема първоинстанционния съд. Поддържа се нарушение на чл. 57 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. С писмени бележки вх. № 5212/04.04.2023г., чрез пълномощника гл. юрисконсулт К.Л.-А а, оспорва жалбата. По съществото на спора релевира доводи за неоснователност на касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и присъждане на такова в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба от К.В.Г., против наказателно постановление №22-0442-000643/10.10.2022г. на Началник сектор в ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с което основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са му били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

ВРС е приел от фактическа страна, че на 28.08.2022 г. Г. управлявал автомобил в гр. Варна, по ул. „Първи май“, в посока към кв. „Галата“. По същото време , в района на спирка „Орел“ бил установен екип на КАТ-ПП-Варна, в състава на който влизали св. А. и св. Л. При управлението на автомобила от полицейски служител бил подаден сигнал на Г. да преустанови движението си, бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта посредством техническо средство „Алкотест Дрегер”, което отчело концентрация на алкохол в кръвта от 0,93 промила. За установеното нарушение св. Ангелов съставил акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който вписал обстоятелствата на извършването му и посочил правна квалификация. На Г. бил издаден талон за кръвна проба, но той не се явил за изследване. На 10.10.2022г. било издадено наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗДвП и на основание санкционната норма на чл.174 ал.1 т.2 от същия закон, му били определени административни наказания.

За да потвърди процесното НП, ВРС приел от правна страна, че административнонаказателното производство е проведено при липсата на съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон. При безспорно изяснена фактическа обстановка с наказателното постановление за нарушението е определено административно наказание, съответстващо на тежестта на извършеното административно нарушение, в рамките на предвидения размер и предвидената санкция.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Административно наказателното производство започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, имащ три основни функции – констатираща, обвинителна и сезираща. По отношение на обвинителната си функция АУАН има роля, каквато има обвинителният акт в производството по НПК - с него се определят пределите на административнонаказателното обвинение от фактическа и правна страна. По тази причина той трябва да съдържа данни, както за нарушителя, така и за всички обективни и субективни признаци от състава на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Юридическият ефект на АУАН може да се прояви, само ако е същият е редовно съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по - нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното производство, неподписването му представлява съществено нарушение, опорочаващо цялото административнонаказателно производство. В чл.43, ал.1 от ЗАНН е предвидено императивно, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. С тази императивна разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл.42, т.1 от ЗАНН. Неподписването на акта от неговия съставител настоящия състав на съда приема, че води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на издаден акт. Функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, но това изключение се отнася за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя е съществена и не би могла да се санира след предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването на акта от съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН. Подписът служи именно за удостоверяване авторството на документа. Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното производство по обжалване на НП, включително чрез и показанията на актосъставителя, че той е съставителят. По делото не е спорно, а и видно от приложения по административнонаказателната преписка, че АУАН не е подписан от актосъставителя.

Именно поради сходството на административнонаказателното производство с наказателното производство, при съответното приложение по аналогия, в конкретния казус могат да намерят място и мотивите към Тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС, където в т.3, по повод липсата на подпис в постановлението за привличане на обвиняем от разследващия орган, изрично се посочва, че: „ ... възможно е подписът да не е бил положен своевременно и липсата му да се констатира от прокурора при проверката по чл. 234, ал. 1 НПК (по отм. НПК). В този случай, ако пропускът е от техническо естество, няма пречка да бъде валидно отстранен чрез последващо подписване преди внасянето на делото за разглеждане в съда, без да се налага повтаряне на действията по предявяване на обвинението. По същия начин следва да се подходи и когато неподписването на постановлението е дало основание на съдията-докладчик или състава на съда да върне делото на прокурора...”. Казано по друг начин – неподписването на акта, с който лицето се привлича като обвиняем от съставителя (както беше посочено – в административно наказателното производство тази роля се изпълнява от АУАН) е съществено процесуално нарушение, което е пречка за законосъобразното развитие на производството и дава основание на съда да върне делото в предходния стадий, като изрично се посочва, че този пропуск може да се преодолее, като процесуалният документ се подпише от компетентното лице, преди обаче делото да се внесе в съда. Горното, съобразено със спецификата на административнонаказателното производство е налагало АНО да констатира липсата на подпис от страна на актосъставителя и ако приеме, че „пропускът е от чисто техническо естество” да преодолее същия, чрез последващото подписване на акта от съставителя му, но преди издаване на НП. Ако пък счете, че пропускът се дължи на друга причина – следвало е да укаже съставянето на нов акт, на база на който да ангажира отговорността на нарушителя. В случая АНО не е предприел нито едно от горните, а е пристъпил към издаване на НП на база на неподписан АУАН, без да укаже подписването му, поради което настоящия състав на касационния съд приема, че оспореното НП е незаконосъобразно.

Поради гореизложеното съдът приема, че в случая административно наказателното производство е опорочено, като незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, поради което решението на ВРС, с което НП е било потвърдено, следва да бъде отменено и се постанови ново по съществото на спора, с което процесното НП се отмени.

При този изход на спора се явява основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно представените доказателства за действително сторени разноски в минимален размер от 800 /осемстотин/ лева.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 6 от 03.01.2023 г. на ВРС, постановено по АНД №20223110204560 по описа на ВРС за 2022г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0442-000643/10.10.2022г. на Началник сектор в ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с което на К.В.Г. на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР - Варна да заплати на К.В.Г. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 800 /осемстотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЯНКА ГАНЧЕВА
	Членове:	ДАНИЕЛА НЕДЕВА ИВЕЛИН БОРИСОВ