МОТИВИ по НОХД № 712 от 2020 г. на РС - Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение
против И.И.К. за това, че около 01:35 ч.
на
05.09.2019 г., по ул. "Лазурна"
в гр.Габрово, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка
Ауди А8" с peг. № СТ 7872 РК, нарушил следните правила за движение
по пътищата - чл.20 ал.1 и
чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от
едно лице, както следва:
- на М.Р.Г. ***, изразяваща се в счупване на
дясна бедрена кост и изкълчване на лява тазобедрена
става, довели до трайно затрудняване
на движението на левия и десния
долни крайници;
- на Г.И. ***, изразяваща се в счупване на
двете кости на дясната подбедрица
и счупване с разместване на кръсцовата кост
на таза, довели до трайно
затрудняване на движението на десния
долен крайник и снагата
- престъпление
по чл.343 ал.3, б.
"а", предл. второ във вр. с ал.1, б. "б" във вр. с чл.
342 ал.1 от НК.
На
основание чл. 76 от НПК пострадалите М.Р.Г. и Г.И.И. са
конституирани като частни обвинители в настоящото производство.
В хода на съдебното производство подсъдимият И.И.К. се представлява от договорния си защитник адв. Р.Б. от ГАК. Със съгласието
на подсъдимия и неговия защитник производството е стартирано по реда на
съкратеното съдебно следствие – чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на
Районна прокуратура - Габрово пледира за осъдителна присъда с
оглед направеното от подсъдимия самопризнание и събраните на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда да наложи на И.К. наказание от „Една
година и шест месеца лишаване от свобода”, същото да бъде редуцирано по силата
на чл. 58а, ал.1 от НК и по отношение на окончателната санкция да бъде бъде
приложен чл. 66, ал.1 от НК. Пледира на подсъдимия да се наложи и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от Една година и шест месеца.
Повереникът на частния обвинител М.Г. –
адв. Р.Д. от ГАК, подкрепя искането на обвинението за осъдителна присъда и
налагане на финално наказание от „Една година лишаване от свобода”, но смята,
че срокът по чл. 66, ал.1 от НК следва да е Четири години с оглед високата
обществена опасност на деянието. По посоченото съображение моли и кумулативната
санкция „Лишаване от право да управлява МПС” да е със завишена продължителност
и да възлиза на Три години. Моли и за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Повереникът на Г.И.
- адв. Диляна Стефанова от ГАК, поставя акцент в
пледоарията си на редицата влошаващи наказателноправното
положение на И.К. фактори, поради което моли размерът на водещото наказание
„Лишаване от свобода” да е Две години, същото да се редуцира с 1/3 по реда на
чл. 58а, ал.1 от НК и спрямо окончателното му измерение да се приложи чл. 66,
ал.1 от НК с максимален изпитателен срок. Констатира също така и че с оглед
допуснатите две сериозни нарушения на ЗДвП подсъдимият следва да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от поне две години. Също претендира присъждане
на направените от нейната доверителка разноски.
Адв. Р.Б. не оспорва сочената от обвинението фактология, но констатира
съществуването на редица облекчаващи отговорността на своя подзащитен
обстоятелства – младата възраст, направените изначални самопризнания, трудовата
заетост и изразеното съжаление за извършеното, обосноваващи според него
приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и определяне на санкция под законовия и
минимум. Поставя акцент и на допуснато според него нарушение по чл. 8 от ЗЗДет.
в случая поради липсата на придружител на пострадалите към момента на
настъпване на процесното ПТП. Противопоставя се и на завишаване срока за
отлагане изпълнението на определеното наказание. На последно място оспорва претенцията
за възлагане в тежест на клиента му разоските за процесуално представителство
на М.Г..
В последната си дума подсъдимият
изразява съжаление за извършеното и
моли да не търпи ефективно наложеното му наказание.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият
И.И.К. е роден на *** г. в гр.
Велико Търново, живущ ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, работи, ЕГН **********.
Малко
след полунощ на 05.09.2019 г., при сухо и ясно време, подсъдимият управлявал лек автомобил марка Ауди А8" с peг. № СТ 7872 РК по уличната
мрежа на гр. Габрово, като на предната седалка до него се
намирала свидетелката Г.И., а отзад – свидетелите М. И. и М.Г., като единствено
намиращите се отпред лица били с поставени обезопасителни колани. Около 01:35
ч. И.К. ***, подминал студентското общежитие и продължил в посока ул. „Търновско
шосе”, като започнал спускане с последващ ляв завой. В този момент, при скорост
от около 140 км/ч., подсъдимият изгубил контрол върху превозното средство и то
започнало странично плъзгане към южния бордюр на улицата. Въпреки опита на И.К.
да спре, лекият автомобил излязъл извън пътното платно и с предната си дясна
част се ударил в метален стълб от уличното осветление, находящ се на около 150
м. от жилищен блок на № 14 на ул. „Лазурна”.
Изготвената в хода на
образуваното по случая досъдебно производство съдебно – медицинска експертиза
установила, че вследствие настъпилото ПТП на М.Р.Г. е
причинено счупване на
дясна бедрена кост и изкълчване на лява тазобедрена
става, довели до трайно затрудняване
на движението на левия и десния
долни крайници
със срок на обездвижване от 2 до 5 месеца и срок на нетрудоспособност от около
9-12 месеца, а на Г.И.И. - счупване на двете кости
на дясната подбедрица и счупване с разместване на кръсцовата кост на таза, довели
до трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник със
срок на обездвижване около 3 – 3,5 месеца и срок на нетрудоспособност от около
7-8 месеца, както и трайно затрудняване
на движението снагата със срок на обездвижване около 3 месеца и срок
на нетрудоспособност от около 7-8 месеца. Освен това експертът посочил, че на Г.И.
е причинено и чревно усложнение, довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания за срок от около 10 дни. Вещото
лице на последно място упоменало, че травмите на двете пострадали са вследствие
допуснатото ПТП с настъпил удар фронтално и вдясно, довел до деформация на
частите на купето с притискане на тялото/крайниците.
Изготвена
в хода на разследването е и авто – техническа експретиза, заключението по която
посочило като причина за инцидента движението на водача със скорост, по-висока
от технически възможната такава от 136,1 км/ч. за преодоляване на лявата крива.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на подсъдимия, депозирано в съдебно
заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса и
присъединени по реда на чл. 283 от НПК писмени и веществени доказателства, съдържащи
се в материалите по ДП № 508/2019 година по описа на РУ - Габрово.
При така приетото за установено от фактическа и правна страна, въз
основа разпоредбата и на чл. 373, ал. 2 от НПК, СЪДЪТ призна подсъдимия И.И.К. за ВИНОВЕН в това, че около 01:35 ч. на
05.09.2019 г., по ул. "Лазурна"
в гр.Габрово, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка
Ауди А8" с peг. № СТ 7872 РК, нарушил следните правила за движение
по пътищата - чл.20 ал.1 и
чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от
едно лице, както следва:
- на М.Р.Г. ***, изразяваща се в счупване на
дясна бедрена кост и изкълчване на лява тазобедрена
става, довели до трайно затрудняване
на движението на левия и десния
долни крайници;
- на Г.И. ***, изразяваща се в счупване на
двете кости на дясната подбедрица
и счупване с разместване на кръсцовата кост
на таза, довели до трайно
затрудняване на движението на десния
долен крайник и снагата
- престъпление
по чл.343 ал.3, б.
"а", предл. второ във вр. с ал.1, б. "б" във вр. с чл.
342 ал.1 от НК.
За него
законодателят е предвили наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години.
При индивидуализацията му съдът отчита съществуването на две отегчаващи
обществената опасност на деянието и дееца факти – изключително високия
интензитет на засягане здравето на пострадалите, включващ комплексна увреда на
крайниците и/или снагата, причиняването и на една лека телесна повреда на Г.И.,
както и същественото нарушение императива на чл. 21, ар.1 от ЗДвП, изразило се
в движение по улиците на населено място със скорост от около 140 км/ч. при
максимално позволена такава от 50 км/ч. Тези обстоятелства обострят интензитета
на противоправност на деянието и са категорична пречка за приложение на чл.
58а, ал.4 във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, респ. за определяне на наказание
под законовия минимум. Същевременно обаче налице са и редица облекчаващи степента
на обществена опасност на И.К. и осъщественото от него деяние обстоятелства – младата
възраст, чистото съдебно минало, направеното изначално самопризнание, както и изразеното
съжаление за извършеното. Към тази група не може да се причисли твърдяното от
защитата нарушение на чл. 8 от ЗЗДет., която разпоредба има съвсем различна
предметна насоченост и адресати – родителите или настойниците на непълнолетни
лица. Като цяло обаче понижаващите отговорността на дееца фактори имат превес
над цитираните по-горе две утежняващи такива, а това предопределя фиксиране на
наказание под средния възможен размер, а именно „Две години лишаване от
свобода”. А след дължимата се по чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1
от НК императивна редукция с 1/3 финалният размер на наказание за извършеното
от И.К. престъпление възлиза на „Една година и четири месеца лишаване от свобода”.
Освен това съдът констатира съществуването на всички законови предпоставки на
чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на определената санкция на водещо
място поради нейния размер и чистото съдебно минало на дееца. Не на последно
място превъзпитанието на И.К. може да
бъде постигнато без реално изтърпяване на наказанието с оглед изключително
младата му възраст и осъзнатото критично отношение към извършеното. А това безусловно
предполага активиране института на чл. 66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението
на наложеното наказание, което и по горните съображения следва да е за
минимално възможния срок от Три години, считано от влизане в сила на присъдата,
който съдът намира за съобразен с целите на този диспозитивен правен институт.
Съгласно
императива на чл. 343г на И.К. следва да се наложи и наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС”, по отношение на чиято продължителност съдът взе
предвид допуснатото изключително тежко нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, което
засилва обществената опасност на дееца като водач и обосновава необходимостта
същият да бъде лишен за по-продължителен от минимално възможния период от
възможността да упражнява това си право. Стъпвайки на цитираното заключение,
съдът намира времетраене от Една година и осем месеца, считано от влизане в
сила на присъдата, за справедливо касателно дължимото
се спрямо подсъдимия наказание „Лишаване от право да управлява МПС”.
След влизане в сила на настоящата присъда приложеното веществено
доказателство – 1 бр. СД, следва да остане на съхранение в кориците на делото.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият И.И.К. следва да бъде осъден да заплати на държавата по
сметка на ОД на МВР-Габрово направените по делото разноски на досъдебната фаза
в размер на 817,85 лева, както и сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово
при служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият И.И.К. дължи заплащане и на направените от частните
обвинители разноски. По отношение на Г.И.И. същите възлизат на
сумата от 1 200 лева, които съобразно приложеното адвокатско
пълномощно същата е заплатила за процесуално представителство в хода на
досъдебното производство. Що се касае за М.Г., същата бе представлявана пред
съда от адв. Р.Д. от ГАК, в чието пълномощно е вписано, че възнаграждението му
е по реда на чл. 38, ал.2 във вр. с чл. 37, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. същият е
оказал безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Това е допустима
законова хипотеза, категорично приложима в случая доколкото пострадалата М.Г. е
ученик и явно няма възможност да заплати дори законовия минимум на предвиденото
възнаграждение. Това обаче не лишава адв. Д. от такова, като според съда същото
следва да е в законовия минимум от 1 000 лева и да се възложи за заплащане
по реда на чл. 189, ал.3 от НПК отново в тежест на подсъдимия И.И.К..
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: