РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Пловдив, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300500136 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от И. С. Л., с ЕГН **********,
и Ю. Г. К., с ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат И.
Х., против решение № 3856 от 21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 375/2022
г., по описа на Районен съд-Пловдив, в частта , с която е отхвърлен
предявения от тях против С. Д. А., с ЕГН **********, и Т. Г. А., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 166, том 6, рег.№ 9644,
дело № 1087 от 28.12.2006г. на нотариус Теодора Кашилска с рег.№ 227 и
район на действие Районен съд – Пловдив, с който Г. М.Л. и И. С. Л. са
прехвърлили на Т. Г. А. и С. Д. А. поземлен имот с идентификатор
62858.501.469, при граници на имота: УПИ-824, УПИ Х-875 и УПИ ХIII-469,
ведно с 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 62858.501.469.1, ведно с всички
подобрения и насаждения в дворното място.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата
отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което
исковата претенция да бъде уважена с присъждане на направените по делото
разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на жалба от
въззИ.емите С. Д. А., с ЕГН **********, и Т. Г. А., с ЕГН **********, с които
се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирани лица; касае неблагоприятното за тях първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на И.
С. Л., с ЕГН ********** и дъщеря й Ю. Г. К., с ЕГН **********, с която са
предявени срещу съпрузите С. Д. А., с ЕГН **********, и Т. Г. А., с ЕГН
********** , при условията на субективно съединяване искове с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размер на притежаваните от тях
права , сключения на 28.12.2006г. и оформен с нотариален акт № 166, том 6,
рег.№ 9644, дело № 1087/ 28.12.2006г., договор за продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, по силата на който ищцата И.
С. Л., с ЕГН ********** и починалият й на 02.02.2021г. съпруг Г. М.Л. ,
ЕГН:**********, са продали на дъщеря си- ответницата Т. Г. А., с ЕГН
********** и съпруга й С. Д. А., с ЕГН **********, притежавания от тях при
режим на СИО недвижим имот, находящ се в село Р., Пловдивска област.
В исковата молба са изложени съображения, че ответниците не са
изпълнявали задълженията си по алеаторния договор, никога не са се
грижили за прехвърлителите, винаги са живели отделно от тях, не са се
грижили за домакинството им, не са купували храна, лекарства, нито са
заплащали битови им сметки. Прехвърлителите не търсили активно правата
си по договора и изпълнение от страна на ответниците по същия, тъй като Т.
А. страдала от Алцхаймер, а мъжът й С. често я биел и тормозел, поради
което не искали да стават повод за нарушаване на здравословното й
съС.ие.Освен липсата на грижа и внимание спрямо прехвърлителите по
договора, приобретателите им възложили да се грижат и отглеждат сина им,
който злоупотребявал с наркотици и родителите му не били в съС.ие да се
справят с него. Поради необходимостта да издържат и внука си Г. и да
заплащат метадона, който приема, често прехвърлителите оставали без
финансова възможност за собствената си издръжка. След смъртта на Г. Л.
/02.02.2021 г./ внукът им Г. започнал да проявява ежедневна агресия спрямо
баба си, като се стигнало и до това да я изгони от дома й и приютяването й от
другата й дъщеря – ищцата Ю. К..
Ответниците оспорват предявения иск и настояват за отхвърлянето му
като неоснователен. Твърдят , че са изпълнявали задълженията си по
договора от датата на сключването му , като са снабдявали прехвърлителите с
храна, помагали са за отглеждането на земеделската им продукция,
извършвали са ремонти в къщата и са плащали битовите им сметки.
Поддържат, че при сключването на договора за издръжка и гледане страните
2
са се договорили, че няма да живеят заедно, което било видно и от
обективираното в нотариалния акт запазено право на ползване върху имота от
страна на прехвърлителите , а в края на месец юли 2021 г. ищцата И. Л.
доброволно и по собствено желание се е преместила да живее при другата си
дъщеря Ю. К.. Акцентират върху обстоятелството, че на 28.12.2006 г., освен
процесния договор за издръжка и гледане, бил сключен и втори договор за
продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в полза
на трето лице, обективиран в нотариален акт № 167, том 6, рег. № 9645, нот.
д. № 1088/28.12.2006г., по силата на който съпрузите Т. А. и С. А. са
прехвърлили на Ю. К. ½ ид. ч. от притежавания от тях в режим на СИО
съседен недвижим имот в село Р., срещу поето от приобретателката
задължението да гледа и издържа своите родители - Г. М.Л. и И. С. Л., които
задължения тя изпълнила точно и в пълен обем.
В срока по чл.211 от ГПК е предявен и приет за разглеждане от
първоинстанционния съд насрещен иск от ответниците против Ю. К. и
съпруга й О. К. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с искане да бъде развален
договора за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане на
трето лице, обективиран в нотариален акт № 167, том 6, рег. № 9645, нот. д.
№ 1088/28.12.2006 г., по силата на който съпрузите Т. и С. А.и са
прехвърлили на Ю. К. по време на брака й с О. К., ½ ид. ч. от притежавания
от тях в режим на СИО недвижим имот , находящ се в село Р., Пловдивска
област, срещу поетото от приобретателката задължение да гледа и издържа
своите родители - Г. М.Л. и И. С. Л.. Ищците по насрещния иск твърдят, че
задълженията, които са поели спрямо прехвърлителите по договора за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 166, том 6, рег.№ 9644, дело № 1087 от 28.12.2006, са
надлежно изпълнявани от ответницата Ю. К. в изпълнение на нейните
задължения, поети по договор за продажба на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 167, том 6, рег. № 9645,
нот. д. № 1088/2006 г. Твърдят, че са разчитали ответницата Ю. К. да
изпълнява задълженията си по договора да гледа и издържа на своите
родители. Доколкото, обаче, настоящото дело било образувано с твърдения,
че Г. Л. и И. Л. не са получавали полагаемите им се грижи в договорения
обем, то следователно било налице пълно неизпълнение и на задълженията по
договора от страна на Ю. К..
Съпрузите К.и, оспорват предявената срещу тях насрещна искова
претенция и настояват за отхвърлянето й като неоснователна. Твърдят, че от
сключването на договора са изпълнявали поетите задължения за издръжка и
гледане на Г. и И. Л.и , живели са в съседния имот и са полагали
непрестанни грижи за тях, както лични, така и финансови.Съпрузите К.и са
покрИ.ли и финансовите нужди на сина на Т. и С., след като същият е останал
да живее при баба си и дядо си. Към настоящият момент живеят в едно
домакинство с И. Л. и задоволяват всичките й нужди.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявените по
делото искове-главен и насрещен, с констатацията и решаващите фактически
изводи, че Ю. К. и О. К. са полагали грижи и издръжка в пълен обем и
съобразно нуждите на Г. и И. Л.и, на които грижи и издръжка последните не
са се противопоставяли.
3
Като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в
законна сила в частта, с която е отхвърлен насрещния иск предявен от
съпрузите С. и Т. А.и против Ю. К. и съпруга й О. К., с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД с искане да бъде развален договора за продажба на имот срещу
задължение за издръжка и гледане на трето лице, обективиран в нотариален
акт № 167, том 6, рег. № 9645, нот. д. № 1088/28.12.2006 г.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение
в обжалваната част и съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК,
съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание
чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно
посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на
императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
По делото е установено от фактическа страна и спор пред въззивната
инстанция не се повдига,че на 28.12.2006г. са сключени два алеаторни
договора, с които е прехвърлена собствеността досежно два съседни
недвижими имота, находящи се в село Р., Пловдивска област, предмет на
предявените по делото искове - главен и насрещен. Така с първия договор,
оформен с нотариален акт № 166, том 6, рег.№ 9644, дело № 1087/
28.12.2006г., Г. Л. и съпругата му И. Л. са прехвърлили на дъщеря си Т. Г. А.
и нейният съпруг С. Д. А. собствеността върху поземлен имот с
идентификатор 62858.501.469, ведно с 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор
62858.501.469.1, ведно с всички подобрения и насаждения в дворното място,
срещу поето от приобретателите задължение да гледат и издържат
прехвърлителите докато са живи, като им осигурят спокоен и нормален
живот , какъвто са водили досега, като същите си запазват правото на
ползване върху прехвърления имот. С втория договор, оформен с нотариален
акт № 167, том 6, рег. № 9645, нот. д. № 1088/28.12.2006 г., проибретателите
по първия договор Т. Г. А. и С. Д. А. са прехвърлили на Ю. К. , по време на
брака й с О. К., собствеността върху ½ ид. ч. от съседния имот-УПИ XIII-469,
ведно с ½ ид. ч. от построената в него стопанска постройка, лятна кухня,
ведно с всички подобрения и насаждения в имота, срещу задължението поето
от приобретателката да издържа и гледа прехвърлителите по първия договор
Г. Л. и И. Л. докато са живи,като им осигури спокоен и нормален живот ,
какъвто са водили досега.
Прехвърлителят по първия договор Г. М.Л. е починал на 02.02.2021г.,
като е оставил за наследници по закон ищцата И. Л., преживяла съпруга и две
дъщери- страните по делото Ю. К. и Т. А.. Последната с влязло в законна сила
Решение №1037/14.07.2022г. по гр.д.№718/2022г. по описа на ПОС е била
поставена под пълно запрещение, а за неин настойник е назначен съпругът й
С. А..
От събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства се установява, а и между страните спор не се повдига, че
ответниците по насрещния иск – Ю. К. и О. К. са полагали грижи и издръжка
в пълен обем и съобразно нуждите на Г. и И. Л.и, на които грижи и издръжка
последните не са се противопоставяли. От обясненията на И. Л., дадени в
първоинстанционното производство се установява също, че тя и нейният
съпруг /докато последният е бил жив/ са получавали непрестанни грижи и
4
издръжка от дъщеря им Ю. и мъжа и О., изразяващи се осигуряване на
лекарства, транспортиране до болници, помощ при следоперативно лечение,
помощ при отглеждане на животни и земеделска продукция, даване на
парични средства и др. Установява се също, че преди да се преместят да
живеят в село Р., Ю. К. и О. К. са посещавали всяка събота и неделя Г. и И.
Л.и, като са им оказвали помощ от всякакво естество, а след преместването
им комуникацията и грижите са били ежедневни. От доказателствата по
делото се установява също, че Г. и И. Л.и в периода от 28.12.2006 г. до датата
на смъртта на Г. /02.02.2021 г./, респ. до днешна дата що се касае за И. Л., са
имали нужда както от финансова подкрепа, така и от грижи. Установено е по
делото, че макар и спорадично, С. и Т. са полагали известни грижи и
издръжка в изпълнение на поетото в полза на прехвърлителите Г. и И. Л.и
задължение, като след поставянето й под пълно запрещение, Т. А. е била
поставена в обективна невъзможност да изпълнява тези свои задължения.
Същевременно влязлото в законна сила решение на
първоинстанционния съд в частта му, с която е отхвърлен насрещния иск
предявен от съпрузите С. и Т. А.и против Ю. К. и съпруга й О. К., с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне на сключения на 28.12.2006г.
договор за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане,
срещу поето от приобретателката Ю. К. задължението да гледа и издържа
своите родители - Г. М.Л. и И. С. Л. , обвързва както страните, така и съда,
който е длъжен да приеме, че приобретателката е изпълнявала задълженията
си по договора, като е издържала и гледала родителите си в съответствие с
конкретните им нужди, обусловени от възрастта и здравословното им съС.ие.
Налице е точно по вид, обем и качество изпълнение.
При така установено и доказано в процеса осигуряване на грижи и
издръжка за прехвърлителите Г. М.Л. и И. С. Л. в пълен обем от дъщеря им
Ю. К. и нейния съпруг Олег К. , следва да се приеме, че не е налице
основание за разваляне до размера на правата на ищците по първоначалния
иск на сключения на 28.12.2016г. алеаторен договор, с който Г. Л. и
съпругата му И. Л. са прехвърлили на дъщеря си Т. Г. А. и нейният съпруг С.
Д. А. собствеността върху притежавания от тях недвижим имот, поради
неизпълнение на поетото от приобретателите задължение да гледат и
издържат прехвърлителите докато са живи.
В трайната и последователна съдебна практика на ВКС се приема, че
договорът за издръжка и гледане е ненаименован договор, за който липсва
нормативна уредба. С него се цели нуждите на прехвърлителя да бъдат
обезпечени в обичайните и разумни граници. Договорът за прехвърляне на
собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се
сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи
той. От това обаче не следва, че така сключеният договор не може да бъде
изпълняван от трето лице. Приобретателят не може да задължи
прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица, нито пък може да
ограничи тези лица да му предоставят такИ.. Когато кредиторът приеме
предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от
задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да
изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението
(макар да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен. Ако той е доволен от
5
получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му натрапи повече,
отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците на кредитора
не могат да претендират последиците от такова „непълно“ изпълнение, в
който смисъл са разясненията, дадени с решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр.
д. № 2298/2018 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 60221 от 19.01.2022 г. по гр.
д. № 3270/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.
По делото е категорично установено, че съпрузите Ю. и О. К.и са
полагали грижи и издръжка в пълен обем и съобразно нуждите на Г. и И. Л.и,
на които грижи и издръжка последните не са се противопоставяли. К.и са
били и натоварени от длъжниците Т. и С. А.и с изпълнение на това
задължение по силата на сключения между тях на 28.12.2006г. договор в
полза на трето лице- бенефициерите Г. Л. и съпругата му И. Л., с уговорено
задължение на приобретателите да ги гледат и издържат докато са
живи.Налице е именно договор в полза на трето лице по смисъла на чл. 22 от
ЗЗД, тъй като съглашението поражда права за лице, което е различно от
страните по него и не се касае до приживна делба, както неоснователно се
твърди във възивната жалба , тъй като не е налице разпоредбата на чл.77 от
ЗН уреждаща възможността на наследодателя приживе да раздели имотите си
между своите наследници с акт за дарение или със завещание.Допусимо е и
уговарянето на задължението за гледане и издръжка в полза на трето лице ,
като разпоредбата на чл.22,ал.1 от ЗЗД не изисква третото лице да присъства
или да се представлява при сключването на договора.
Предвид на това следва да бъде прието, че е налице изпълнение на
задължението за издръжка и гледане спрямо Г. и И. Л.и , осъществявано от
третите лица Ю. и О. К.и и частично от приобретателите Т. и С. А.и. Г. Л. е
приемал това изпълнение от момента на сключване на договора на 28.12.2006
година до смъртта си на 02.02.2021 г., като не е предприел действия по
развалянето на договора поради неизпълнение, от което следва, че той е
считал предоставеното му изпълнение за надлежно такова. И. Л. също е
приела това изпълнение от момента на сключване на договора 28.12.2006
година и на което не се противопоставя и към настоящия момент.
В обобщение на горното и след като съпрузите А.и, като длъжници по
алеаторния договор са престирали дължимите грижи и издръжка спрямо Г. и
И. Л.и чрез трето лице, а именно съпрузите К.и, то не са налице
предпоставките за развалянето на алеаторния договор поради неизпълнение
на задължението на Т. и С. А.и за издръжка и гледане на прехвърлителите Г. и
И. Л.и и предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно
и обосновано, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният
съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон, не е допуснал
нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано
на събраните по делото доказателства.
При този изход на правния спор на всеки от въззИ.емите следва да се
присъдят разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Доводът на пълномощника на жалбоподателите, че се следва възнаграждение
само за един адвокат е неоснователен, тъй като всеки от необходимите
6
другари е самостоятелна страна в производството, извършва самостоятелно
от свое име правни действия и има право да бъде представляван от адвокат.
ГПК не съдържа задължение нито за необходимите, нито за задължителните
другари да бъдат представлявани от един адвокат. Да се приеме противното
означава да се засегне правото на защита на самостоятелна страна, което би
противоречало на основни принципи на правораздаването, провъзгласени от
Конституцията. Възражението за прекомерност релевирано от
жалбоподателите съдът намира за обосновано, тъй като делото не се
отличава с правна и фактическа сложност. Поради това настоящата съдебна
инстанция счита, че договореното и заплатено от всеки от въззИ.емите
адвокатско възнаграждение от 1500 лв. е прекомерно и следва да бъде
намалено до минималния дължим размер от 1013,28 лв. съгласно по чл. 7, ал.
1, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3856 от 21.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 375/2022 г., по описа на Районен съд-Пловдив, в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният от И. С. Л., с ЕГН **********, и Ю. Г. К., с
ЕГН **********0, против С. Д. А., с ЕГН **********, и Т. Г. А., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 166, том 6, рег.№ 9644,
дело № 1087 от 28.12.2006 на нотариус Теодора Кашилска с рег.№ 227 и
район на действие Районен съд – Пловдив, с който Г. М.Л. и И. С. Л. са
прехвърлили на Т. Г. А. и С. Д. А. поземлен имот с идентификатор
62858.501.469, при граници на имота: УПИ-824, УПИ Х-875 и УПИ ХIII-469,
ведно с 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор 62858.501.469.1, ведно с всички
подобрения и насаждения в дворното място.
ОСЪЖДА И. С. Л., с ЕГН ********** и Ю. Г. К., с ЕГН **********, да
заплатят на Т. Г. А., с ЕГН **********, сумата от 1013,28 лв., представляваща
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. С. Л., с ЕГН ********** и Ю. Г. К., с ЕГН **********, да
заплатят на С. Д. А., с ЕГН **********, сумата от 1013,28 лв.,
представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в законна
сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8