Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.02.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 640/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „ОББ“А–,ЕИК със седалище и адрес на управление ***, против решение №
96/19.07.2018г. по гр.д. № 457/2016г. на С-Своге, с което са отхвърлени
предявените от банката искове за установяване по отношение на М.Т.Г. с ЕГН **********о***,
съществуването на вземане ,произтичащо по договор за потребителски кредит от
09.11.2012г.,удостоверено с извлечение по чл.417, ал.2 ГПК от счетоводните
книги към 07.10.2015г.,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл.417 ГПК на 09.10.2015г. по ч.гр.д. № 460/2015г. по
описа на РС-Своге, за следните суми, дължими към 07.10.2015г.: 9723.31 лв.
главница,301.37 лв. договорна лихва по чл.4 от договора за периода от
20.10.2014г. до 06.10.2015г.;1013.57 лв. наказателна лихва по чл.7 от договора
за периода от.20.10.2014г. до 06.10.2015г., ведно със законната лихва,считано
от 08.10.2015г. до окончателно изплащане на вземането. Релевират
се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението .Съдът
неправилно приел,че банката не обявила надлежно предсрочната изискуемост на
кредита. В противоречие с доказателствата приел,че не е доказано процесните суми да са усвоени от кредитополучателя и че той
се е съгласил относно разпределението на финансовите средства.Процесният кредит бил предназначен да погаси стари
задължения по предходни кредити и с изрична молба-декларация ответницата дала
съгласие за това.Решението било немотивирано,тъй като липсвали мотиви защо
съдът стига до гореизложените изводи.Съдът следвало да се мотивира относно падежиралите вноски по кредита.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Решението
било обосновано и мотивирано,тъй като съдебно-счетоводната експертиза, на която
се позовава въззивникът, не била приета от съда. Въззиваемата страна не била дала съгласие за“директен
дебит“ нито по кредита от 09.11.2012г., нито по договора от
29.07.2011г.Фактически изобщо не била получавала процесните
пари.Не било вярно,че кредитът станал предсрочно изискуем,тъй като били отразени
плащания за м. септември и м.октомври
2-14г.Поради липса на кредитно досие в ищцовата банка
не можело да се докаже каква сума и при какви условия е отпусната, включително
при какви условия може да се обяви предсрочна изискуемост.Съдебно-почерковата
експертиза установила,че дописаният текст“предоговаряне“ не е написан от ответницата.С молба вх.№
1272/31.10.2012г. последната се съгласила само за промяна на датата на
месечните вноски.Липсва доказателство за съгласие за „директен кредит“-надлежна
бланка,обективираща съгласие, подписана от
ответницата.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.
Ищецът твърди,че на 09.11.2012г.
сключил с ответницата договор за потребителски кредит и е приложил такъв към
исковата молба.Съгласно договора се предоставя „кредит в размер на 11 564
лв.“ , съгласно т.2 той е за“покриване на потребителски нужди“.Самото
предназначение/видът на договора/ дефинитивно изключва предназначение „за
погасяване на предишни кредити“.Съгласно т.3/1/ Кредитът се усвоява еднократно
на 12.11.2012г.Издължава се на 105 месечни вноски,считано от 20.11.2012г. на
20-то число , в размер на 161.65 лв.. Крайният срок на издължаване не 20.07.2021г.Съгласно
т.21 кредитът става предсрочно изискуем при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски.Според ищеца ответницата не погасила две вноски с падежи на
20.09.2014г. и на 20.10.2014г.Представено е уведомително писмо от банката до длъжницата
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и обратна разписка, според
която е връчено на 14.09.205г. на пълномощник “С.Д.“,без посочване на № на
пълномощното.Ето защо не може да се приеме за доказано,че уведомлението е
достигнало до знанието на ответницата.Ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по гр.д.№ 469/2015г. и изпълнителен лист от 12.10.2015г., но
длъжницата е депозирала възражение.В законния срок заявителят е депозирал процесната искова молба.Предвид оспорванията
в писмения отговор, банката е депозирала копие от молба вх.№
1272-2/31.10.2014г. по образец за предоговаряне на крайния срок за погасяване с
удължаването му .В молбата се посочва ,че се касае за кредит от 12 475 лв.,
без да се цитира № и дата на договора .Тъй като сумата е различна от тази в
приложения договор, то молбата за предоговаряне не може да докаже нищо от
твърденията на ищеца и е неотносима към
спора.Представена е от ищеца молба –декларация за отпускане на потребителски
кредит по образец вх.№ 1596-2/31.10.2012г., в която в раздел“данни за кредита“
се посочва кредит за сумата 11 499 лв.със срок на погасяване 120 месеца,
т.е. сумата съвпада, но погасителния срок е различен/в договора е 105 месеца/.Ето
защо и този документ е неотносим.Отделно следва да се
отбележи,че е вписано допълнително заглавие „Предоговаряне“като е очевидно,че
самата бланка не е предназначена за предоговаряне на кредит.Съдебно-почерковата
експертиза е установила,че въпросният текст не е дописан от ответницата,но дори
и да е бил написан от нея или документът да е подписан от нея след добавяне на
текста „предоговаряне“, в самия документ никъде не се посочва клауза за
„предоговаряне“, а всички вписвания са на съответните места , предвидени в
бланката за молба-декларация за първоначално отпускане на потребителски кредит.Съдебно-счетоводната
експертиза установява,че ответницата не е получила никакви суми „за
потребление“, а всички осчетоводени от банката суми са се отчитали като
погашения на „стари задължения“.Договорената наказателна лихва в размер на 14 %
надвишава максималния размер по Закона за потребителските кредити.В хода по
доказателствата банката е представила договор за кредит от 29.07.2011г. в подкрепа
на твърдението,че се касаело за рефинансиране и погасяване на суми по този
договор.Тъй като това обстоятелство не е вписано в исковата молба и ищецът не е
основал претенцията си на него, и дори изобщо не е споменал рефинансиране, а е
претендирал връщане на суми по договор за потребителски кредит от
09.11.2012г.,то договорът от 29.07.2011г. се явява неотносим
;не следва да се градят решаващи изводи относно казуса въз основа на
заключението на допълнителната експертиза,доколкото се базира на този договор.
За да отхвърли иска, районният съд е
приел,че няма съгласие от кредитополучателя сумата по процесния
договор за потребителски кредит да се използва за рефинансиране на дълг от
предишен кредит, за „директен кредитен превод“ и че уведомлението за обявяване
кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до знанието на длъжницата и
предсрочна изискуемост не е настъпила.Тези изводи са обосновани и правилни,
потвърждават се категорично от доказателствата по делото, както бе отбелязано по-горе.
Решението е мотивирано, не са налице нарушения на съдопроизводствените
норми.Събрани са всички относими и необходими
доказателства.Правилно и законосъобразно съдът е приел,че ищецът не е доказал
претенцията си и конкретно-че ответницата дължи суми по процесния
договор за потребителски кредит , което логически означава,че е безпредметно да
се обсъждат и т.н.“ падежирали вноски“.
Изводите на настоящата инстанция
напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
поради което решението следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е представлявана от двама
адвокати с пълномощно и договор, в който е уговорено възнаграждение по чл.38 от
ЗА. Не са ангажирани доказателства за наличие на предпоставките по чл.38 от ЗА;
в първата инстанция ответницата е заплатила 2000 лв. адвокатски хонорар.Ето защо
съдът намира,че не следва да бъде присъждано възнаграждение по чл.38 от ЗА за въззивната инстанция.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/19.07.2018г.
по гр.д. № 457/2016г. на РС-Своге.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.