№ 29614
гр. София, 22.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110126992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Определение № 13854 от 13.04.2023 г. по гр.д. № 26992/2022 г. , съдът
е върнал като недопустима на осн. чл. 130 ГПК искова молба вх. №
103006/23.05.2022 г. подадена от Г. А. С. срещу Ц. Г. Г. и е прекратил
производството по гр.д. № 26992/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 166 състав.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба с вх. № 168981/ 14.06.2023 г.
за изменение на постановеното определение от 13.04.2023 г. в частта за
разноските от Ц. Г. Г. чрез адв. Х.. Молбата съдържа искане за изменение на
определението в частта за разноските, като се отправя искане за допълването
му чрез присъждане на разноските в размер на 1030 лева, от които 980 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса.
От ищеца С. в производството е постъпил отговор на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, с който изразява становище,
че същата е неоснователна.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Със задължителни
разяснения, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на представен
списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по
искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в
частта му за разноските. Съдът констатира, че в определение от 13.04.2023 г.
не се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на разноски. Ето
защо, молбата е допустима.
По същество настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото. В практиката на ВКС последователно се приема, че
ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск
е отхвърлен в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, но и при прекратяване на
делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран -
по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост
на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в
срок на констатирани нередовности на сезиращата молба / така Определение
№ 254 от 19.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3464/2023 г./ Следователно, в
1
случай на прекратяване на делото поради недопустимост на иска, ответникът
има право на разноски.
В разглеждания случай, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц. Г. е подал
отговор на искова молба, с който е направил искане за присъждане на
сторените по делото разноски, като е представил и договор за правна защита
от 21.09.2022 г. /на л. 37 гръб /.
С влязло в сила на 18.03.2024 г. определение от 13.04.2023 г. по делото,
съдът в закрито заседание на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба
с вх. № 23.05.2022 г., подадена от Г. А. С. срещу Ц. Г. поради недопустимост
на исковото производство.
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. Ответникът претендира сумата от 980 лева по
договор за правна защита от 21.09.2022 г., сключен между Ц. Г. като клиент и
адвокат К. Х., в който е удостоверено, че са платени в брой. Оспорване на
автентичността на горепосочения договор за правна защита от страна на
ищеца Г. С. е недопустимо, доколкото същият не е страна по договора за
правна защита. Следователно съдът приема, че по делото е доказано реално
заплащане на адвокатското възнаграждение.
В отговора на молбата за изменение на определението в частта за
разноските в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ищецът С. релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение, което
настоящият състав приема, че е допустимо, доколкото исковото производство
е прекратено в закрито заседание преди насрочване на делото в открито
съдебно заседание, поради което страната не е могла да вземе участие в него и
да заяви възражението си в срока по чл. 80 ГПК. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС (Определение № 206 от 30.04.2019 г.
по ч. гр. д. № 1557/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; определение № 367 от
16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2572/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; определение №
135/18.03.2019 г. по ч. т. д. № 938/2018 г., І т. о., определение № 878/12.05.2013
г. по ч. т. д. № 3365/2013 г., I т. о., Определение № 84 от 17.05.2021 г. по гр. д.
№ 787/2020 г., II г. о., ГК, така и ). Разгледано по същество, същото е
основателно. За да стигне до този извод, съдът съобрази фактическата и
правна сложност на делото, срочното постановяване на съдебен акт,
приключващ първоинстанционното производство, както и обстоятелството, че
по делото не са провеждани открити съдебни заседания с участие на
процесуалните представители, поради което намира, че възнаграждението
следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2
от НМРАВ в приложимата редакция към момента на сключване на договора
за правна защита /21.09.2022 г./, изчислен съобразно цената на иска по делото.
Към момента на сключване на договора за правна защита е действала НМРАВ
в редакцията /ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г./, която се явява приложимата
редакция в случая. В този смисъл Определение № 4262 от 22.12.2023 г. по ч.
гр. д. № 5186/2023 г., ВКС, Определение № 50123 от 26.05.2023 г. на ВКС по т.
д. № 1055/2022 г., I т. о., ТК и др. Предвид горното, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата
от 480,30 лева.
Разноските за насрещен иск в разглеждания случай не следва да бъдат
възлагани в тежест на Г. С., доколкото с окончателно определение № 9258 от
09.03.2023 г. по гр.д. № 26992/2022 г. на СРС, съдът не е приел за съвместно
разглеждане насрещната искова молба от Ц. Г. срещу Г. А. С., т.е. предявения
от ответника насрещен иск не е предмет на настоящото дело.
2
Предвид горното, определението от 13.04.2023 г. следва да бъде
допълнено по молба по чл. 248 ГПК от Ц. Г., като бъде осъден ищецът С. да
плати на ответника Г. сумата от 480,30 лева, а искането по чл. 248 ГПК в
останалата част следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 13854 от
13.04.2023 г. по гр. д. № 26992/2022 г. на СРС, 166 състав, в частта му за
разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Г. А. С., ЕГН ********** да
заплати на Ц. Г. Г., ЕГН ********** сумата от 480,30 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за един адвокат за исково производство пред СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №16881 от 14.06.2023 г.,
подадена от Ц. Г. Г. чрез адв. Х. за изменение на постановеното Определение
№ 13854 от 13.04.2023 г. по гр.д. № 26992/2022 г. в частта за разноските в
останалата част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
съобщението .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3