№ 3728
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206237 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. Б. Ф. срещу
наказателно постановление № СО-ЗЗШОС-Ю-22-25КС-668/16.03.2023 г.,
издадено от кмета на Столична община, с което на основание чл. 34а, ал.1 от
Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Застъпва се тезата,
че в деня и часа на проверката СМР в обекта са били преустановени и шум не
се е излъчвал, като в съставения констативен протокол при проверката не са
посочени конкретни СМР- източник на шум. Според жалбоподателя в
непосредствена близост до обекта, изграждан от жалбоподателя се изпълнява
друг строеж и всъщност шумът е бил излъчван от него. Според жалбоподателя
забраната на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС не е абсолютна, а се касае за шум над
допустимите норми, като се поддържа тезата, че да се прецени допустимостта
на шума при конкретни СМР е необходимо неговото замерване, каквото обаче
не е направено. В жалбата се поддържа, че нарушението не е описано ясно и
конкретно, като не са посочени какви СМР са извършвани, което ограничава
1
правото на защита на наказаното дружество. От съда се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „***” ЕООД се
представлява от адв. Ф., надлежно упълномощена, която счита, че АУАН е
съставен от некомпетентен орган, доколкото инспекторите от Столичен
инспекторат са упълномощени да извършват контрол по ЗЗШОС единствено в
почивни и празнични дни, а проверката е била извършена и АУАН е бил
съставен в делничен ден. Застъпва тезата, че служителите на Столичен
инспекторат не са възприели непосредствено извършването на каквито и да
било СМР, излъчващи шум. Поддържа изложените в жалбата аргументи и
отново претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – кметът на Столична община се представлява от юрк.
***, която намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение е безспорно
доказано. Счита, че компетентността на актосъставителя произтича освен от
представената заповед и от Правилника за дейността на Столичен
инспекторат и длъжностната му характеристика. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.09.2022 г. във връзка с постъпил сигнал за шум при извършване на
СМР свидетелите Г. И. С. и Г. М. Г. – инспектори в Столичен инспекторат при
Столична община посетили строителен обект, находящ се в гр. София, УПИ
XIV-572, кв. 8б, НПЗ – Изток, м. Къро, изпълняван от дружеството-
жалбоподател „***” ООД. При пристигането си на място около 14:30 часа
свидетелите установили, че от обекта се излъчвал шум поради извършвани в
него СМР, точното естество на които свидетелите не могли да установят, тъй
като обектът бил ограден с плътна ограда. За установеното бил съставен
констативен протокол от свидетеля Г. М. Г., който бил подписан и от
свидетелите Г. И. С., К. Л. С., а също така и от ******, като представител на
„***” ООД.
В последствие до дружеството била изпратена покана за изпращане на
представител за съставяне на АУАН. На 17.10.2022 г. свидетелят Г. И. С.
съставил срещу „***” ООД и в присъствие на упълномощен негов
представител акт за установяване на административно нарушение на чл. 16а,
ал.5 от ЗЗШОС. Актът бил предявен за запознаване на представителя на
жалбоподателя, който го подписал, като изложил в акта възраженията си.
Такива били депозирани и впоследствие.
Като счел възраженията за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН на 16.03.2023 г. кметът на Столична община издал
обжалваното НП, с което на основание чл. 34а, ал.1 от ЗЗШОС за
извършеното нарушение наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
2
размер на 3000 лева. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на
27.03.2023 г., а на 07.04.2023 г. била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно показанията на свидетелите Г. И. С., К. Л. С., Г. М. Г., ******, заповед
№ 10/17.02.2022 г. на директора строителство при „***” ООД, комбинирана
скица за идентичност съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗКИР, извадка от iSofMap,
констативен протокол № КП-22-0032597/27.09.2022 г., заповед № СОА19-
РД09-1401/09.10.2019 г. на кмета на СО, длъжностна характеристика, писмо
от директора на Столичен инспекторат, писмо от Омбудсман на Република
България, отговор от Столична община, покана, пълномощно, известие за
доставяне на НП.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. И. С., като намери
същите за последователни, подробни и информативни, непротиворечиви и
изясняващи в пълнота релевантната фактическа обстановка. С. е служителят
на Столичен инспекторат, който по повод получен сигнал заедно със
свидетеля Г. М. Г. лично е извършил проверка на процесния строителен обект
и лично е възприел излъчването на шум от обекта, поради извършвани
строителни дейности. Свидетелят подробно посочи, че макар да не са влизали
в самия строителен обект, то от него се е излъчвал шум, като са работели
флексове и се е чувал шум от чукане /макар и по –приглушено/. Не може да
бъде споделено възражението на адв. Ф., че шумът е бил излъчван от съседен
строителен обект, тъй като свидетелят посочва, че проверяваният обект,
изпълняван от „***” му е добре познат, тъй като нееднократно е извършвал
проверки на обекта.
Заявеното от свидетеля по повод излъчването на шум от строителния
обект се потвърждава категорично и от свидетеля Г. М. Г., който също е
присъствал на място и лично е възприел това обстоятелство. Факт е, че
свидетелят Г. също не може да уточни конкретните СМР, които са се
извършвали на обекта /дали рязане на тухли или от работа с ъглошлайф/, но е
категоричен, че шумът се е чувал от обекта, изпълняван от жалбоподателя.
Свидетелят посочи, че времето на проверката било около 14:30 часа. Съдът
намира, че показанията на свидетеля са добросъвестно депозирани и
обективни, съответстващи на събраните по делото доказателства, поради
което им се довери изцяло. В подкрепа на заявеното от свидетелите е и
отразеното в съставения по време на проверката констативен протокол.
На практика разпитания по искане на жалбоподателя свидетел ***
потвърди заявеното от свидетелите С. и Г. по отношение главния факт,
подлежащ на доказване в процеса, а именно дали във времето от 14:00 до
16:00 часа на инкриминираната дата е бил излъчван шум от СМР от
строителния обект, изпълняван от дружеството –жалбоподател. Свидетелят
*** работи като помощник технически ръководител при „***” ООД и същият
е присъствал по време на извършване на проверката от служителите на
3
Столичен инспекторат на процесната дата, като същият е подписал съставения
констативен протокол от страна на дружеството. Свидетелят потвърди, че при
пристигането на полицейските служители след 14:00 часа - около 14:05 –
14:07 се е излъчвал шум от пробиване на отвор с перфоратор за закрепване на
фасадна плоскост, но впоследствие този шум е бил преустановен.
Показанията на свидетеля К. Л. С. не допринасят съществено за
установяване на релевантната фактическа обстановка, тъй като същият не
декларира спомен относно процесните събития. Същият потвърждава
подписването на констативния протокол, но заявява, че не помни нищо във
връзка с извършената проверка.
Съдът кредитира сбраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, като намери същите за обективни и достоверни. Съдът намира,
че представеното писмо от Омбудсмана на Република България до Столична
община и отговорът на това писмо от страна на СО са неотносими към
предмета на доказване, тъй като се установи, че не касаят процесния
строителен обект.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в
законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на тези свои
правомощия съдът намира възражението на адв. Ф. срещу компетентността на
актосъставителя за основателно.
Съгласно чл. 36 от ЗЗШОС актовете, с които се установяват
административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица,
определени от компетентните органи по чл. 17 - 22. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1
от същия закон /относим към конкретния случай/ кметовете на общини или
упълномощени от тях длъжностни лица упражняват контрол за спазване на
правилата и нормите за изпълнение на строежите по отношение на шума,
излъчван по време на строителство и за спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5.
По делото е представена заповед № СОА19-РД09-1401/09.10.2019 г. на кмета
на Столична община, издадена на основание чл. 36 от ЗЗШОС, с която той е
определил като длъжностни лица за осъществяване на контрол по спазване на
закона и спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС служителите на
Столичен инспекторат при Столична община, като обаче техните правомощия
са ограничени времево – само в празнични и почивни дни /т.1, б. „б“ от
заповедта/. От направеното изрично уточнение следва извод, че свидетелите
С. и Г. – инспектори в Столичен инспекторат не са имали правомощия за
4
извършване на конкретната проверка, в рамките на която е установено
неспазване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, тъй като същата е
извършена на 27.09.2022 г., вторник, работен ден. От текста на цитираната
заповед следва извод, че инспекторите от Столичен инспекторат при СО имат
контролни правомощия по ЗЗШОС само и единствено в празнични и почивни
дни, но не и в работни дни. За сравнение – идентични правомощия са
възложени на служителите за контрол на строителството в Столична община и
районните администрации, но те не са времево ограничени /т.1, б. „а“ от
заповедта/. С оглед изложеното съдът намира, че свидетелят С. не е бил
компетентен да състави процесния АУАН, тъй като съставянето му е резултат
от установяване на нарушение в хода на проверка и осъществен контрол,
който той не е имал правомощие да осъществи. Съставянето на АУАН от
некомпетентен орган е съществено и неотстранимо процесуално нарушение,
опорочаващо издаденото въз основа на него наказателно постановление и има
за последица неговата отмяна.
Въпреки достигнатия извод за некомпетентност на актосъставителя
съдът намира за нужно да вземе отношение по основния спорен въпрос, а
именно има ли извършено нарушение на забраната на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС.
Съгласно цитираната разпоредба се забранява излъчването на шум по
време на строителство за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч. Тук
следва изрично да се отбележи, че в посочения времеви интервал е забранено
излъчването на какъвто и да било шум от строителство; конкретните
стойности на показателите за шум са ирелевнтни, поради което и не е налице
изискване за тяхното измерване. По делото по несъмнен и категоричен начин
се установи, че на инкриминираната дата – 27.09.2022 г., в часовия диапазон от
14:00 до 16:00 часа /и по-конкретно около 14:30 часа/ на строителен обект,
находящ се в гр. София, УПИ XIV-572, кв. 8б, НПЗ – Изток, м. Къро,
изпълняван от дружеството-жалбоподател „***” ООД са били извършвани
СМР, излъчващи шум - в тази насока са показанията на свидетелите С., Г. и
на самия помощник –технически ръководител на обекта, който потвърди, че
след 14:00 часа на обекта са се извършвали СМР, изразяващи се в пробиване с
перфоратор на отвори в тухла и бетон за закрепване на фасадна плоскост, с
което от обективна е осъществен съставът на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Несъмнено по делото се установи, че именно дружеството -
жалбоподател е изпълнявал строежа, поради което и то носи отговорност за
спазване на забраната по чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС. Тъй като нарушението е
извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, то въпрос за
субективната страна на деянието не може да се поставя.
В обобщение, макар съдът да намери, че вмененото на дружеството –
жалбоподател нарушение е несъмнено доказано, доколкото актът за
установяване на административното нарушение е съставен от некомпетентен
орган, то наказателното постановление следва да се отмени.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
5
жалбоподателят. От представените по делото фактури и платежно нареждане
е видно, че жалбоподателят е заплатил разноски за процесуално
представителство в общ размер от 2 352 лева с ДДС. В съдебните прения
процесуалният представител на въззиваемата страна обективира възражение
за прекомерност на претендираното възнаграждение. За преценка неговата
основателност съдът съобрази следното: Макар да не е обвързан от размерите
на минималните адвокатски възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с оглед
Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, съдът прие същите за
ориентир относно справедливото заплащане на адвокатския труд. В процесния
случай възнаграждението, изчислено по правилата на цитираната Наредба е в
размер на 600 лева, а съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата при защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лева /тоест още 500 лева, предвид това, че по делото са
проведени още две съдебни заседания след второто/. В обобщение
минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия казус,
изчислено по правилата на Наредбата се равнява на 1 100 лева. Тъй като
съгласно пар. 2а от ДР към Наредбата за регистрираните по ЗДДС адвокати
ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение /в този смисъл е
Определение № 266/18.04.2019 г. по дело № 1913/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о/, то
минималното възнаграждение с начислен ДДС би било 1 320 лева. За
преценка дали възнаграждението се явява прекомерно съдът съобрази
следните обстоятелства: заплатено възнаграждение е в размер на 2/3 от
наложената имуществена санкция; а делото от своя страна не се отличава със
значителна фактическа или правна сложност. Предвид горното съдът намира,
че претендираното възнаграждение в размер на 1 960 лева без ДДС /2 352
лева с ДДС/ е прекомерно и следва да бъде редуцирано. Същевременно не
може да не бъде отчетено, че са проведени общо четири съдебни заседания,
във всяко от които се е явил представител на жалбоподателя, участвал е в
събирането на доказателствата и е ангажирал допълнителни такива, като е
депозирал и писмено становище след приключване на съдебното следствие. С
оглед изложеното в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 1500 лева без ДДС или 1800 лева с
ДДС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ЗЗШОС-Ю-22-25КС-
668/16.03.2023 г., издадено от кмета на Столична община, с което на
6
основание чл. 34а, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда на
жалбоподателя „***” ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 16а, ал. 5 от
ЗЗШОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична община да
заплати на „***” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева, представляваща сторени от дружеството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7