ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
гр. Бургас, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Кр. Георгиева
при участието на секретаря Даниела К. Йорданова
в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова
като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Частно наказателно дело №
20252100200283 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, във
връзка с чл.70, ал.1 от НК и е образувано по молба на А. С. Щ. с ЕГН
**********, за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 5
месеца, наложено му с присъда по НОХД № 661/2023г. на Районен съд-
Несебър.
Защитникът на осъденото лице адв. Бончовски от АК - Бургас счита,
че молбата на Щ. е основателна. Акцентира, че същият не е наказван към
момента на изпълнение на присъдата, като поведението му е съобразено с
реда и изискванията на местата за лишаване от свобода. Моли съда да
съобрази доказателствата по делото и да се произнесе по искането в
съответствие със закона.
В съдебно заседание осъденият А. Щ. поддържа молбата си. Моли да
бъде условно предсрочно освободен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита молбата на
осъдения за неоснователна. Според него налице е единствено предпоставката
по чл.70, ал.1, т.1 от НК, но не и доказателства за поправянето на осъденото
лице. Счита, че целите поставени по отношение на дефицитните зони не са
изпълни в желаната степен, поради което корекционната работа с осъдения
следва да продължи в условията на затвора. Предлага искането да бъде
оставено без уважение.
В съдебно заседание процесуалният представител на началника на
Затвора–Бургас, чрез упълномощения си процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на молбата, като счита, че напредъкът по
отношение работата с осъденото лице е минимален, като рискът от рецидив и
1
вреди е в средни стойности. Моли молбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, анализира
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства и съобрази закона,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила на 09.02.2022г. определение № 37/09.02.2022г. за
решаване на делото със споразумение по НОХД № 383/2022г. по описа на
Районен съд-Бургас, А. С. Щ. е признат за виновен за престъпление по чл.198,
ал.1 от НК, за което на основание чл.198, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години.
С влязло в сила на 04.10.2023г. определение № 137/04.10.2023г. за
решаване на делото със споразумение по НОХД № 661/2023г. по описа на
Районен съд-Несебър, А. С. Щ. е признат за виновен за престъпление по
чл.198, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, за което на основание чл.198, ал.1 от
НК вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 5 месеца, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване на основание чл.57, ал.1 , т.2, б.в от ЗИНЗС.
А. С. Щ. е постъпил в затвора за първи път, за изтърпяване на
наказанието от 1 година „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД
383/2022г. по описа на Районен съд-Бургас и за наказание „лишаване от
свобода“ от 1 година и 5 месеца, наложено по НОХД № 661/2023г. по описа на
Районен съд-Несебър. Режимът на изтърпяване на наказанието е бил заменен
от „строг“ на „общ“, със заповед БС № 79/ 20.12.2024г. на началника на
Затвора–Бургас. От наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 5 месеца по НОХД № 661/2023г. по описа на Районен съд-
Несебър, към настоящия момент Щ. е изтърпял общо 1 година, 1 месец и 1
ден, от които фактически 11 месеца и 1 ден, а от работа – 2 месеца. Остатъкът
от наказанието „лишаване от свобода“ към 20.03.2025г. е 3 месеца и 29 дни.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била във високите
стойности - 78 точки. Като проблемни са отчетени зоните отношение към
правонарушението, образование и обучение и умения за мислене. Рискът от
вреди спрямо обществото е определен, като среден. Последващата оценка на
риска от рецидив е с по-ниска стойност от първоначалната, като се наблюдава
понижаване от 78 на 71 точки. Отчетено е понижение в зоните: отношение
към правонарушението, образование и обучение, начин на живот и
обкръжение и междуличностни проблеми. Положителните промени са
свързани със спазване на установените правила и норми в местата за
лишаване от свобода и участие в предлаганите форми на корекционно
въздействие, като във връзка с това режимът на изтърпяване на наказанието е
бил заменен с по-лек.
Осъденият Щ. през периода на изтърпяване на наказанието не е
дисциплинарно наказван. Не е награждаван. Изразява готовност за участие в
предлаганите форми на корекционно въздействие с практическа насоченост.
2
Ученик е в ***** клас към ОУ„*****“- *****, изнесени паралелки в ЗО
„*****“. Признава извършеното престъпление, но не осъзнава вредите от
криминалното си поведение. Заявява формална мотивация за преосмисляне на
вредните действия, като се наблюдават нагласи в подкрепа на криминалното
поведение. Оправдава се с обстоятелства. Не демонстрира самокритичност.
А. Щ. заема ниски позиции в затворническата общност. Предпочита да
общува с лишени от свобода от своя етнос, със сходно материално положение.
Добронамерен е. Стреми се да се дистанцира от негативното влияние на
затворническата субкултура. Към пенитенциарните служители се отнася
съобразно правилата. Съобщава, че при евентуално условно предсрочно
освобождаване ще живее в гр.***** и ще работи в ***** към Община *****,
където е работел и преди.
Според експертната оценка за актуалното психическо и емоционално
състояние семейните отношения и брака на осъденото лице свидетелстват за
значителни проблеми, които могат да се разглеждат, като криминогенен
фактор. Социалните връзки сочат на една по-маргинална социална адаптация
и биха могли да се определят, като допълнителен рисков фактор. Прогнозата
относно бъдещото корекционно въздействие е сравнително благоприятна,
предвид липсата на криминална история, но съществуващите социални и
адаптивни умения е необходимо да бъдат доразвити с оглед ресоциализацията
на Щ. в обществото.
Установените по делото фактически данни формират извод за наличие
само на втората от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдения, а именно изтърпяването на не по-малко от 1/2 от срока на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ - чл.70, ал.1, т.1 от НК. В
разглежданият случай не се установява по несъмнен начин първата
задължителна предпоставка, а именно наличието на категорични
доказателства, водещи до обосновано заключение за неговото поправяне.
Тези изводи съдът направи след внимателен и задълбочен анализ на
доказателствата и в съответствие с указанията, дадени в т.2 от ППлВС №
7/1975г., изм. с ППлВС № 7/1987г.. Наличните доказателства, не разкриват
трайно намаляване на степента на риска от рецидив и от значителни вреди за
обществото, чрез установените стойности при оценките към момента на
разглеждане на делото. В известна степен са постигнати положителни
резултати в специализираната възпитателна работа, но изготвената актуална
оценка на риска от рецидив все още е с високи стойности. Видно от доклада, с
необходимост от продължаване на корекционно въздействие остават зоните:
отношение към правонарушението, управление на финансите и доходи,
злоупотреба с алкохол и умения за мислене и умения за мислене.
За да са постигнати изцяло целите на наказанието, в съзнанието и
поведението на осъдения трябва да е настъпила съществена и категорична
положителна промяна до степен, че да отпаднат всички основания за неговото
3
пенитенциарно третиране. По отношение на осъдения Щ., не може да се
направи категоричен извод, че са настъпили осъзнати и трайни положителни
промени в нагласите и уменията за мислене. Доброто му поведение, участието
му в трудова дейност и липсата на нарушения на реда в затвора, са показатели
за тенденция към положителна промяна, но и задължение за всички лишени
от свобода при изпълнение на наказанието, но не и изключителен аргумент за
условно предсрочно освобождаване. Според съда изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода“ не е довела в достатъчна степен до
поправяне и превъзпитание. Общото заключение на съда е, че целените с
наказанието поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не са
постигнати, поради което е необходимо възпитателно-корекционния процес да
продължи, съобразно констатираните проблемни зони.
Предвид изложените съображения съдът намери, че молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 5 месеца,
наложено му с влязлата в сила присъда по НОХД № 661/2023г. по описа на
Районен съд-Несебър е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.1 от НПК,
Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. Щ. с ЕГН **********, за
условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 5 месеца, наложено
му с присъда по НОХД № 661/2023г. на Районен съд-Несебър.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от обявяването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4