Р Е Ш Е Н И Е
София, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи септември
през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при участието на секретаря
Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията Желявска гр.д. № 2368 по
описа за 2019 г.,, за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Ц.С.Н., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д.,
съдебен адрес:*** против Г.Ф., *** с правно основание чл. 557, ал.1 КЗ, за
заплащане на претърпени от ПТП неимуществени вреди в размер 35 000 лв. със
законните последици – лихви и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 12.04.2018 г.
около 15:00 ч. в гр. София неизвестен автомобил с неустановен регистрационен
номер, управляван от неустановен водач се движил по ул. „Проф. д-р Иван
Странски“ с посока от бул. „Симеоновско шосе“ към ул. „Проф. Кирил Попов“, като
в района на № 20 участва в ПТП с намиращия се пред него неизвестен автомобил с
неустановен регистрационен номер и водач, който от своя страна участва в ПТП с
намиращия се пред него л. а. маркла „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, управляван отР.Б.Н.с ЕГН **********,
който участва в ПТП с намиращият се пред него л. а. марка „Форд“, модел „Фокус“
с рег. № ********, управляван от С.В.В. с ЕГН **********. След настъпване на
ПТП водачите на неизвестните автомобили напуснали местопроизшествието без да
уведомят органите на МВР.
При пътния инцидент пострадала ищцата Ц.С.Н., която се
возела като пътник в л. а. марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № ********, която получила фрактура на
дясна раменна става.
Местопроизшествието било посетено от дежурен екип на СДВР,
който съставил Констативен протокол за ПТП № К-237/12.04.2018г., в който са
описани обстоятелствата и причините за ПТП.
По случая било образувано и досъдебно производство.
По повод пътния инцидент ищцата твърди да е сезиралаФ.а
– ответник с молба-претенция с вх. № 24-01-515/12.07.2018 г. за изплащане на
обезщетение за претърпените вреди, във връзка с което при него била образувана
преписка по щета № 210247/12.07.2018 г. Производството по преписката обаче
приключило с постановен от ответника отказ от изплащане на обезщетение.
Последното мотивирало предявяването на правото й пред съда.
Ищцата е представила писмени доказателства.
АЯнгажирала е гласни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа иска изцяло. Претендира
разноски по списък.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените искове по основание и
размер.
Твърди, че спрямо пострадалият не е налице фактическия
състав по риска „Гражданска отговорност“, без който не може да бъде търсена отговорност
и от ГФ на основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ.
Оспорва механизма, причините и обстоятелсвата за
настъпване на ПТП, тъй като, според него, към исковата молба не са
представени никакви доказателства в тази
насока.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди като
прекомерно завишена, неотговаряща на съществуващите в страната икономически
условия, стандарт на живот и съдебната практика към датата на ПТП – 12.04.2018
г.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, която пътувала в автомобила без поставен колан.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, намира следното:
От приетите по делото и неоспорени
от страните писмени доказателства се установява фактът на настъпване на
процесното увреждащо събитие от съответния вид, а именно пътно-транспортно
произшествие, настъпило с участието на четири автомобила, като първите двама
участници са неустановени по идентификационни данни /марка/модел, рег. № и
водач/ – видно от съставения по случая Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-237/12.04.2018
г. по описа на СДВР, скица на ПТП и Протокол за оглед на местопроизшествие от
12.04.2018 г.
Относно механизма на настъпване на ПТП съдът
възприема изводите на приетата комплексна
съдебно – медицинска и автотехническа експертиза в техническата част като
пълни, обосновани и компетентно дадени, в следната насока: л. а. марка Форд,
модел Фокус с рег. № *******с водач св. С.В. е спрял в района на кръстовището
на ул. Иван Странски с ул. К. Попов с посока от бул. Симеоновско шосе към ул. К. Попов, изчаквайки светването на
разрешителен сигнал за неговата посока на движение. Зад него също изчквайки
зелен сигнал е спрял л. а. марка Опел, модел Вектра с рег. № ********,
управляван от св.Р.Н.. След установяването на място на посочените двама
участници, второто в редицата МПС, а именно л. а. марка Опел, модел Вектра с
рег. № ******** е било ударено е задната си част от неизвестно МПС, в резултат
на което л. а. марка Опел, модел Вектра с рег. № ******** е отместен напред
спрямо първоначалната си посока, в резултат на което настъпва удар с л. а. марка
Форд, модел Фокус с рег. № *******с водач св. С.В.. Този верижен механизъм, по
който настъпва ПТП се потвърждава безпротиворечиво както от обективни данни,
въз основа на които е изготвена КСМАТЕ, така и от събраните гласни
доказателства чрез разпитите на св. В. и св. Н., които съобщават напълно сходна
фактическа обстановка. Неустановено по делото е обстоятелството дали
неизвестните участници, предизвикали ПТП са един или двама.
От правна страна, съдът намира за доказан
деликтния фактически състав, като приема, че инцидентът е причинен виновно от неидентифицирано
МПС, чиито водач не е спазил надлъжна дистанция с престояващите пред него в
редица автомобили - такова нормативно изискване е налице съгласно чл. 23, ал.1
и чл. 20, ал.2 ЗДвП.
При доказана противоправност на деянието подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД още повече, че не са
ангажиране доказателства за опровергаването й.
Освен осъщестяването на деликтния фактически състав, обуславящ
факт за ангажиране отговорността на Г.Ф. по реда на чл. 519, ал.1, т.1 КЗ, вр.
с чл. 557, ал.1, т.1 КЗ е причиняването на вредите да е станало от неидентифицирано моторно превозно средство по
смисъла на последната разпоредба. Действително, събраните в хода на съдебното
дирене доказателства установяват, че не са налице технически причини за настъпване
на инцидента, а същите се коренят в субективното поведение на участниците в
него, като първопричина за настъпване на верижната катастрофа е поведението на участника
или участниците, които са напуснали местопроизшествието преди пристигането на
органите на МВР.
От изслушаното и прието по делото заключението на
комплексна медико-автотехническа експертиза, в медицинскта й част, се установява, че, в
резултат на пътния инцидент, ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: коса
диафизарна /в средна част/ фрактура на дясната раменна кост с дислокация по
ширина и дължина, което реализира медико-биологичния критерий на трайно затруднение в движенията на десен
горен крайник за повече от 30 дни. Общият възстановителен период е
продължил до около 3 месеца, като зарастване на подобни травми настъпва за 8 до
10 седмици, като значително по-силни за били болките в първия месец. Лечението
е проведен в болнична и амбулаторна среда, чрез поставяне на гипсова U-шина. Описаната травма е
пряко и непосредствено причинена от процесното ПТП, като би могла да се получи
освен чрез пряк удар и при индиректно при резки въртеливи движения или
замахване при сгънат лакет. Според неоспореното становище на вещото лице,
травмата би могла да се получи с или без поставен колан.
При тази установена фактическа обстановка, която не се
опровергава от нито едно друго доказателство, съдът приема за недоказано и
неоснователно на възражението на ответника за съпричиняване на вредата по см.
на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Досежно размера на
претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Касае за счупване в областта на раменната кост, което
е обусловило както значителни болки с висока интензивност през първия месец от
възстановяването, така и трайни фунционални затруднения за пострадалото лице,
произтичащи от невъзможността му да си служи пълноценно с дясната ръка до 3
месеца след ПТП. Съдът отчита, че лечението е било съпроводено с болничен
престой и извършена мануална интервенция по наместване на фрактурата и
фиксиранието й с гипсова шина. Възстановяването е протекло в рамките на три
месеца като няма данни за настъпили усложнения. Съдът кредитира в тази насока
показанията на св. Н. за търпени от пострадалата физически болки, но и битови
несгоди, произтичащи от невъзможността й за самостоятелно обслужване с дясната
ръка, с която тя си служи преимуществено. Като отчита гореизложеното, в
най-голяма степен броя, вида и характера на травмите и при съобразяване на
указанията в Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г. на ВС, съдът намира че справедлива компенсация за
търпените неимуществени вреди е сумата от 30 000 лв., за която сума искът
се явява основателен и доказан, ведно със законната лихва от 12.10.2018 г., на
която дата ответникът е постановил изричния си отказ от плащане на обезщетение
по щетата, което го поставя в забава по отношение на правоимащото лице. В
останалата част, за разликата до 35 000 лв. претенцията е неоснователна и
недоказана и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на 30 лв. - депозит за свидетел, като съобразно уважената
част от иска.
Ответната страна има право на разноски, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, в размер общо на 202 лв., като сумата представлява съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция, или, след компенсация на ответника се следват разноски в размер на 172
лв.
На адвокат Я.Д.Д., САК се следва възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗАдв в
размер 1 430 лева, определено съобразно ставките на Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената
част на исковете по сметка на СГС в размер на 1 200 лв.
По изложените съображения съдът.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., код по БУЛСТАТ ********,
София, ул. ********№ * да заплати на Ц.С.Н., ЕГН **********, чрез адв. Я.Д., САК,
съдебен адрес:***, на основание чл. 557, ал.1, т.1 КЗ сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и
душевни болки и страдания, настъпили при ПТП от 12.04.2018 г., виновно
причинено от неустановен водач на неидентифицирано МПС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2018 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния му предявен
размер 50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на
адвокат Я.Д.Д., САК, ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер
1 430 лв.
ОСЪЖДА Ц.С.Н. заплати на Г.Ф. съдебни
разноски по компенсация на основание чл. 78,ал.3 ГПК в размер 172 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф. да заплати на по
сметка на СГС държавна такса по уважения иск в размер 1 200 лв., на основание
чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: