РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7918 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 49 Закона за задълженията и договорите.
Ищецът
В.Г.К. твърди, че на 15.02.2020 г., като е вървял по левия тротоар на ул.
„Вита“, с посока на движение от ул. „Симеон“ към бул. „********, вх. Б в ж.к.
„Света Троица“, е попаднал в необезопасена несигнализирана дупка, като
пада и си счупва тибията и фибулата на
лявата глезенна става. Поддържа, че дупката е образувана от
липсващата част от тротоарната настилка (тротоарни плочи). Сочи, че след
инцидента е приет в Отделението по ортопедия
и травматология на МБАЛ „Св. София“ болница, като е приложено оперативно
лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и
фибула, като е наложена метална плака и 9 фиксиращи винта двустранно.
Поддържа
се, че на 14.04.2020 г. поради болка, оток, зачервяване и наличие на обилно
количество течност, изтичаща от оперативната рана, е приет отново в лечебното
заведение за оперативно лечение, като е извършена фасциотомия, като са
отстранени наличните множество детритни материи, гноевидна течност и некротични
материи от оперативната рана. В исковата молба се сочи, че търпените
неимуществени вреди, са в пряка връзка с неизпълнение на задължението на
ответника С.О.да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъците от
пътя, които са нейна собственост, съгласно §7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА и за който
път общината е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние.
Ето защо, В.Г.К. претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно
със законна лихва от 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът С.О.оспорва изцяло исковете по основание и размер, като
излага подробни съображения в депозирания отговор. Сочи, че в исковата молба
не е посочен часа на инцидента,
големината на дупката и освен това не е потърсена спешна медицинска помощ.
Счита, че не следва да носи отговорност за усложненията, настъпили след първото
оперативно лечение. Релевира възражение по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като твърди, че
ако към момента на настъпване на травмата, пострадалият е потърсил спешна
медицинска помощ, е имало вероятност нараняванията да са много по-леки и да не се стига до
операция.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД, е чужди действия, с които
е причинено пряко деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на
работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между
деянието и вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод
изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят
на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и
служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
Свидетелката Н.Е.Й.-С., сочи, че по
време на инцидента са били заедно с ищеца В., приятели са от 20 години. Вървели
са по ул. „Вита“ по тротоара, и ищецът е паднал в една дупка, образувана от
липсващи плочки и си е счупил крака. Кракът му е бил извъртян на другата
страна, левият глезен ниско долу. Нямало е маркировка, която за покаже, че има
дупка. Свидетелката сочи, че ищецът още не
е възстановен, близо година не е излизал от в къщи, защото не е можел да
си стъпи на крака. Преди е бил активна личност, а сега не може да ходи много.
Търпял е силни болки, като непрекъснато е приемал болкоуспокояващи - аулин,
темпалгин и оки.
Неравност на улицата се установява и от
представените по делото фотоснимки от ответника.
На общината е
възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл. 19 ал. 1 т. 2 от Закона
за пътищата. Съобразно разпоредбата на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общината
е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на
добър стопанин. Освен това и съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 и чл. 167 от ЗДвП ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да
сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.
Същото задължение произтича и от чл. 28, ал.1 вр. чл. 31 от Наредба за управление на общинските пътища на
територията на С.О., според текста на който общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и
улици.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че общината не е изпълнила задължението си да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира
незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД се определя от съда в съответствие с
установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Съгласно заключението на изслушаната и
приета в настоящето производство съдебно медицинска експертиза, която съдът
кредитира като обективна и компетентно изготвена, В.Г.К. е получил следните
травматични увреждания: триглезенно счупване в ляво с частично изкълчване на
глезенната става. Фрактурата засяга външния глезен на нивото на синдесмозата,
вътрешния глезен и задния триъгълник на голямопищялната кост. Скочната кост е
изместена навън и глезенната става е в положение на частично изкълчване. Механизмът
на получаване на този тип травматични увреждания е свързан със стъпване накриво,
при което ходилото е завъртяно навътре, като
могат да се получат при стъпване върху неравен терен по време на
опорната фаза на походката.
В.К., по спешност е обслужен в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са направени ренгенографии, извършен е опит за
наместване и е поставена гипсова лонгета. Впоследствие е постъпил в МБАЛ „Св.
София“ . На 17.02.2020 г. е проведено оперативно лечение – открито наместване
на счупванията и фиксация с плака и винтове. Последователно е наместен задния
триъгълник и вътрешния глезен, и са фиксирани с 3 бр. спонгиозни винтове с
прекъсната резба, извършен е кожен шев на раните. Поради разкъсване на
синдесмозата е поставен и супрасиндесмален винт.
Съгласно заключението на медицинската
експертиза, в острия период болките са били много силни, поради разкъсване на
периоста, разместване на костните фрагменти и изкълчване на ставата. След
гипсирането, болките са нараствали във връзка с увеличаването на фрактурния
хематом и травматичния оток на меките тъкани. Постоперативно ищецът е имал
силни болки, свързани с проникването през меките тъкани, наместването и
фиксацията на фрактурите, оперативния хематом и оток. В периода на
рехабилитация болките се определят от преодоляване на контрактурата в
глезенната става, подобряване на тонуса и обема на мускулите, както и при
възстановяване на походката. Възстановителния период е около 8 месеца.
Настоящия състав съобрази, че ищецът е
бил с патерици поне 75 дни, провеждал е рехабилитация и балнеолечение. След
зарастване на счупванията и възстановяване на функцията на глезена са
отстранени металите, с изключение на винта, поставен в задния триъгълник.
Като
съобрази видът и обемът на причинените травматични увреждания – тежкото триглезенно
счупване в ляво с частично изкълчване на глезенната става, търпените силни
болки в острия период на травмата, дългия период на възстановяване, установени
с показанията на свидетеля и медицинската експертиза, съдът намира, че сумата
от 30 000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта - 15.02.2020 г.,
представлява справедливо обезщетение. Обезщетението в този размер съответства
както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост.
Относно разноските
На ищеца В.Г.К. следва да бъде присъдена
сума в общ размер на 995 лв., за съдебни разноски за такса, експертиза и
съдебно удостоверение. На адв. М.Д. следва да се присъди възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 1430 лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 610 лв.,
представляваща държавна такса, за разликата за за разликата за която, ищецът е
освободен.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., Булстат********, гр. София, ул. „********,
да заплати на В.Г.К., ЕГН **********,***,
представляван от адв. М.Д.,***, Бизнес център „**************на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат падане
на 15.02.2020 г. в необезопасена дупка на ул. „Вита“ срещу бл.******в гр. София, ведно
със законната лихва, считано от 15.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, Булстат********, ул. „********,
да заплати В.Г.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 995 лв., представляваща сторени деловодни разноски във връзка с
настоящето производство.
ОСЪЖДА
С.О.,
гр. София, ул. „********, да заплати на адв. М.Д. ***, Бизнес център „**************на
основание чл. 38 ЗА, възнаграждение за адвокат в размер на 1430 лв., при предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА
С.О.,
гр. София, ул. „********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 610 лв. – държавна такса, за разликата за която,
ищецът е освободен.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: