РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Варна, 16.02.2021г. В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 21069 описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е
образувано по предявен от И.А.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу „П.К."
ООД, ЕИК *****, с адрес: ***, представлявано от управителите Г.С.Р.и Л.Д.С.,
иск с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3000 лв. (три хиляди лева
лева), представляваща
сума платена на отпаднало основание по развален Договор за продажба на услуги
по добив на криптовалута № 258/24.04.2018г, ведно със законна лихва върху тази
сума от датата на подаване на настоящата искова молба до изплащане на пълния
размер на претендираната сума.
Претендират се и разноските по делото.
Обстоятелства от които се
твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата се твърди, че на 24.04.2018 г.
между И.П. и ответното дружество „П.К." ООД с ЕИК ***** е сключен Договор
за продажба на услуги по добив на криптовалута № 258/24.04.2018г.
По силата
на сключения договор ищецът е заплатил встъпителна вноска в размер на 500 лева
с ДДС за един терахаш/секунда или общо сума в размер на 3000 лв. (три хиляди
лева) на ответното дружество. Към тази сума е заплатена и еднократната такса за
бек офис услугата по т. VI.3 в размер на 30 лв. (тридесет
лева).
Ищецът
твърди, че считано от 30.07.2018г. ответникът е в неизпълнение на Договор за
продажба на услуги по добив на криптовалута № 258/24.04.2018г.
Ответното дружество е нарушило следните свои
задължения:
С точка II. 3 от договора, ответното дружество се е
задължило да предостави софтуерен и хардуерен сервиз, осигуряващ 24 часа в
денонощието непрекъсната работа и непрекъснато предоставяне на наетите услуги, които според т. II и т. III са
комплексна услуга по добив и придобиване на криптовалута и създаване и
поддръжка на множество компютърни конфигурации, със съответния софтуер,
позволяващ добив на криптовалута Биткойн. В точка 8 е уговорено, че доставчикът
продава на клиента услуга в размер на 6 терахаш/секунда. Т.е. задължението на ответното
дружество е да предоставя 24 часови условия за добив на криптовалута чрез
поддържане на съответните мощности в размер на 6 терахаш/секунда, които
осигуряват добива на биткойн.
Неизпълнението
на задължението се изразява в това, че „П.К." ООД е преустановил
предоставянето на услугите по добив - считано от 30.07.2018г. не са работили
мощностите в размер на 6 терахаш/секунда, поради което не е било налице
възможност за добив на криптовалута от ищеца.
В точка
II. 5 на договора е уговорено, че услугата включва и придобиване на съответните
добити количества криптовалута на собствен уолет и съответното им прехвърляне в
уолета на клиента. Първоначално, ответното дружество е изпълнявало
задълженията си по договора, като е добивало биткойн за ищеца, към чийто уолет
два пъти е преведен биткойн - на 12.05.2018г. е преден 0.00364312 биткойн и на
28.05.2018г е преведен 0.00380155 биткойн.
Твърди се, че в следствие на
преустановяването на услугите по добив считано от 30.07.2018г. не са работили
мощностите в размер на 6 терахаш/секунда, в следствие на което няма добив на
биткойн за ищеца, съответно не е начислено никакво количество биткойни в уолета
на клиента.
Отделно от това за периода
след 28.05.2018г. (когато е преведен за последен път биткойн в уолета на ищеца)
до 30.07.2018г., на която дата са спрели да работят мощностите и да се добива
биткойн, добитият биткойн за този период (29.05.2018г. до 29.07.2018г.) не е
преведен по уолета на ищеца, което е нарушение на т. II, т. 5 от договора.
Според т. IV всеки вторник до 18.00 часа българско време се извършва разчет,
като добитите биткойни се превеждат по уолета на клиента.
Съгласно т. VI.2.
таксата за поддръжка е в размер на 0,336 лева с ДДС на ден за един
терахаш/секунда, а съгласно т. VII.2.
поддръжката се заплаща чрез прихващане от добитите
биткойни на клиента ежедневно, според ежедневния курс на Биткойн в лева, като
се прихваща биткойн на стойност 0.336 лева терахаш на ден.
С имейли от 18.07.2018г.,
31.07.2018г. и 01.09.2018г. ищецът е бил уведомен от „П.К." ООД, че
считано от 30.07.2018г. поддръжката по договора, сключен с него, става 0.65 лв.
за TH/s дневно. Счита, че това се явява едностранна промяна
на договора, което е недопустимо, както и се явява неизпълнение на сключения
между тях Договор.
Съгласно VI, т. 3 от договора
в бек офис услугата на всеки клиент, има таблица с пълна информация относно
заработките и удръжките. Твърди се, че считано от 30.07.2018г. от акаунта липса
информация за извършваните от ответното дружество удръжки за поддръжка на ден,
с което е нарушен VI, т. 3 от договора. Поради това не знае дали реално е била
удържана новата такса, тъй като преди 30.07.2018г. в акаунта му е имало
информация относно размера на удръжките, които са били в размер на 0,336 лева
за ТН/с на ден, а след тази дата в акаунта му липсва информация относно размера
на удръжките, извършвани за поддръжка.
Твърди още, че от началото на
октомври месец 2018г. няма достъп до акаунта изобщо. Достъпът до back office панела на И.П., който е бил достъпен на http://***** не е активен и ищцът вече
няма достъп до своя профил, от където да вижда информацията за добива на
биткойн.
Ищецът твърди, че Договорът е
развален поради неизпълнението на ответника с отправена до него писмена покана,
в която е даден разумен срок от седем дена, в който ответното дружество да
започне да изпълнява договорните си задължения. Поканата е получена лично от
управителя на ответното дружество г-н Г.Р.на 17.09.2018 г., от която дата е
започнал да тече 7-дневният срок.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата.
В същия се сочи, че предявеният иск е недопустим,
доколкото искът е предявен срещу ненадлежен ответник:
„П.К."ООД, се явява посредник
между ищецът И.А.П. и търговско дружество „Ч.И.Г."ООД (старо фирмено
наименование „Л.-н."). В нито един момент дружеството ответник не е
продавало от свое име и за своя сметка процесиите мощности по добив на криптовалута
-Bitcoin, а само е свързало страните по сделката, а именно И.А.П.
и търговско дружество „Ч.И.Г.".
По
основателността на иска отново сочи, че ответното дружество е посредник и
същото има за цел да свърже ищецът с търговско дружество „Ф."ООД, което
дружество е ексклузивен представител за страната на търговско дружество „Ч.И.Г."ООД
(,,Л.-н."ООД).
Твърди, че собственика, притежаващ хардуерна
обезпеченост и продаващ терахаш мощности на криптопазара, е само „Ч.И.Г."ООД.
От момента на сключване на посредническия договор за ищеца било ясно, че ролята
на дружеството ответник е само да го постави в контакт с „Ч.И.Г."ООД (,,Л.-н."ООД)
и да му съдейства да влезе в договорни отношения с последното, тъй като само „Ч.И.Г."ООД
(,,Л.-н."ООД) реализира терахаш мощности на криптопазара за добив на
Биткойн. Това било видно от самия договор, в което е посочено, че back office панела се поддържа на адрес продавача *****, който към него момент е собственост и е опериран от „Л.-н."
ООД. Именно „Л.-н."ООД е изплащало добива под формата на Биткойн в
криптопортфейла на И.А.П., а не дружеството ответник.
Счита, че доказателство за
факта, че ответникът е само посредник между ищеца и третото лице е водената
между страните електронна кореспонденция.
Оспорват и предявения акцесорен иск за заплащане на
лихва. Считат, че правилото на чл.81, ал.2 от ЗЗД не може да намери приложение
доколкото както БНБ така и КФН изрично са изразили становище по в.т.д.№984/2015
г. на САС, че виртуалната валута "Биткойн" не представлява законно
платежно средство.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответникът
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесиите отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените с исковата молба
претенция намира правното си основание в разпоредбите на чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД, доколкото се претендира връщане на дадено на
отпаднало основание, а именно развален поради неизпълнение договор за изработка
/услуга по добив на криптовалута/.
От всеобхватния анализ на
уговорките между страните по „Договора за продажба на услуга по добив на
криптовалута" от 24.04.2018г. и като извърши тълкуване на действителната
обща воля на страните по договора по реда на чл. 20 от ЗЗД, съдът намира, че
характера на сключения между страните договор е договор за изработка.
Категорично липсват елементи
на договор за покупко-продажба, доколкото нищо не преминава в собственост от
едно лице на друго. Уговорките на страните не включват закупуване на биткойни,
доколкото те не съществуват все още в правното пространство и ответникът не се
явява техен собственик. Не се прехвърля право на собственост и върху хардуера,
необходим за добива на биткойни.
Липсват
елементи и на наемно правоотношение, доколкото хардуерът, който ще бъде
използван за добива, не се предоставя във владение на наемателя, а остава във
владение на ответника, както и поради факта, че то не е индивидуализирано.
Макар, че предметът на
договора е свързан с нов вид правоотношения, произтичащи и свързани с
развитието на блокчейн технологиите и в частност на начина на добиване на
биткойни, то договорът може да бъде подведен под хипотезата на чл. 258 от ЗЗД,
доколкото се касае за предоставяне на особен вид услуга. Тази „комплексна
услуга" е подробно описана в няколко подточки в т. II от Договора.
За уважаване на претенциите е
необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: валидно сключен
договор за изработка /услуга/, неизпълнение на задължението на изпълнителя да
изработи уговореното съгласно договора /да предостави уговорената в договора
услуга/, валидно разваляне на договора от ищеца /с обратно действие на
развалянето/ и валидно плащане на възнаграждението, на което се иска връщане на
отпаднало основание.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест, ищеца следва да докаже посочените по-горе предпоставки,
а в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задълженията си по
договора или други правопогасяващи факти, а именно, че ответникът е само
посредник между ищеца и трето за делото лице и не следва да отговаря по
договора.
Не се спори между страните, че
същите са подписали валиден Договор за продажба на услуги по добив на
криптовалута № 258/24.04.2018г.
Предметът на договора,
съгласно т. II от него, е комплексна услуга по добив и придобиване на
криптовалута Биткойн и включва в себе си следните /но не само/ дейности и
услуги:
1. Създаване и поддръжка на
множество компютърни конфигурации, със съответен софтуер, позволяващ добив на
криптовалута Биткойн
2.
Организация и поддръжка на компютърните конфигурации,
а именно: осигуряване на обезопасено и затсраховано помещение,
електрозахранване, охлаждане, охрана.
3.
Софтуерен и хардуерен сервиз, осигуряващ 24 часа в
денонощието непрекъсната работа и непрекъснато предоставяне на наетите услуги
4.
Подмяна и подновяване на компютърните системи
5.
Придобиване на съответните количества криповалута на
собствен уолет, и съответното им прехвърляне в уолета на клиента, съобразно
правилата на настоящия договор
6.
Обемът на предоставената услуга се измерва в мерната
единица терахаш за секунда
7.
По силата на настоящия договор се наема само и
единствено услуга. Клиентът не получава владение върху вещи, нито става техен
собственик или ползвател по смисъла на ЗС
8.
По силата на този договор доставчикът продава на
клиента услуга в размер на 6 терахаша/секунда
От
буквалното тълкуване на договора е видно, че предметът му е предоставянето на
услуги - създаване и поддръжка на множество компютърни конфигурации,
организация и поддръжка на компютърните конфигурации, софтуерен и хардуерен
сервиз, подмяна и подновяване на компютърните системи, прехвърляне на
придобитото в уолета на клиента, и т.н. Комплексната услуга е насочена към един
резултат - създаване от ответника на възможност /чрез предоставяне и поддръжка
на хардуер и софтуер/ ищецът да „изкопае" биткойни /да ги придобие
първично, доколкото те преди това не съществуват в правното пространство и в
обективната действителност/.
За предоставянето на услугата
е уговорено следното възнаграждение, съгласно т. IV от Договора:
1.
Фиксирана встъпителна вноска, която е в размер на
500лв. с ДДС за един терахаш/секунда
2.
Такса за поддържа в размер на 0,336 лв. с ДДС на ден
за един терахаш/секудна и
3.
Такса за бекофис услуга в размер на 30лв., което се
заплаща еднократно с встъпителната вноска
Ответникът оспорва материално
правната си легитимация, т.е. че същият следва да отговаря по договора. Твърди,
че отговорност следва да носи трето за делото лице, доколкото ответникът е само
негов представител. Съдът намира посоченото възражение за неоснователно по
следните съображения:
Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута
№ 258/24.04.2018г. е подписан между страните И.А.П., ЕГН ********** в
качеството му на клиент и „П.К." ООД, ЕИК *****, в качеството му на
доставчик на услугата. Никъде в договора не е посочено, че „П.К." ООД
действа в качеството му на представител на трето за делото лице. Това означава,
че независимо от наличието на други правоотношения с трети лица, по настоящият
договор, ответникът се е задължил да отговаря на собствено правно основание. В
неговата правна сфера са възникнали правата и задълженията.
По делото е представен рамков
договор за дистрибуция от 14.11.2017г., сключен между ответника „П.К."
ООД, в качеството му на клиент-дистрибутор, и третото за делото лице „Ф."
ООД, ЕИК ***** , в качеството му на доставчик. В договора е уговорено, че
доставчикът е търговски представител за България на производствени предприятия
за добив на криптовалута Биткойн „Ч.И.Г.ООД. По силата на този договор,
клиентът - дистрибутор поема да посредничи при закупуване и/или наемане на
производствена майнинг мощност на специални едрови цени за трети лица - крайни
клиенти. В т. XI е посочено, че клиентът има право да препродава закупените
услуги ...като сключва договори с трети лица...а цените при тези продажби се
определят от клиента по негово лично усмотрение.
Характера
на рамков договор за дистрибуция от 14.11.2017г., определя същия като
комисионен договор по смисъла на чл. 348 и сл. от ТЗ. Съгласно чл. 349. (1) от ТЗ, по сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията
възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на
доверителя.
В конкретния случай комисионер
по договора за дистрибуция от 14.11.2017г. се явява ответника по делото „П.К."
ООД, поради което задълженията по Договор за продажба на услуги по добив на
криптовалута № 258/24.04.2018г., сключен с крайния клиент И.А.П., възникват за
ответника. Поради това именно „П.К." ООД следва да отговаря по отношение
на И.А.П. за евентуалното неизпълнение на Договор за продажба на услуги по
добив на криптовалута № 258/24.04.2018г. Ако вината за неизпълнението на
Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута № 258/24.04.2018г. е в
доверителя по комисионния договор, то възникналите спорове между комисионера и
доверителя се решават въз основа на договорните отношения между тях по договора
за дистрибуция от 14.11.2017г. в отделно производство.
В Договор
за продажба на услуги по добив на криптовалута № 258/24.04.2018г. е уговорено в
т. II.9. че изпълнението на договора започва от 0,00 часа на
седмия ден след деня, в който по сметка на доставчика е постъпила встъпителната
вноска. От момента на включването на майнинг мощностите започва начисляването
на добива на биткойни. В т. 10 е посочено, че този договор губи сила
автоматично ако в срок от два дни от датата на сключването му клиентът не е
превел дължимата встъпителна вноска.
От събраните по делото
доказателства се установява, че след сключване на Договор за продажба на услуги
по добив на криптовалута № 258/24.04.2018г. е започнало изпълнението на същия.
От
експертизата, изготвена по делото, се установява, че Трансакциите към втората и
четвъртата стрелка отразяват трансфера на Биткойни към криптопортфейла на
ищеца. Преводите са за 0.00364312 ВТС на 2018-05-12 и за 0.00380155 на
2018-05-28 ВТС на Двата биткойн адреса, от които са направени преводите са
собственост на добиващото дружество „Ч.И.Г." ООД.
Представено
е по делото доказателства за изпратена пратка от ищеца И.А.П. до Г.Р.на
23.04.2018г., доставена на 24.04.2018г. Макар това писмено доказателство да не
е годно да докаже плащане на встъпителната вноска по договора /първо защото не
може да докаже превод на парични средства, второ, защото получателят не е
ответното дружество/, то съдът намира, че началото на изпълнението на договора
от ответника е извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на
получаването на встъпителната вноска. Доколкото в т. 9 и 10 от Договора е
уговорено началото на изпълнението на договора да е от седмия ден след деня, в
който по сметка на доставчика е постъпила встъпителната вноска, а
непостъпването на същата по сметка на ответника прекратява автоматично
договора, и доколкото ответникът е започнал да изпълнява договора като добива
биткойни и да ги прехвърля по портфейла на клиента, то същият конклудентно
признава, че е получил изпълнение в срок на престацията за заплащане на
встъпителната вноска, която в случая е 3000лв. по 500лв. за 6 терахаша/секунда.
По въпроса налице ли е
неизпълнение на договора от страна на ответника:
От съдебната IT
експертиза и водената между страните електронна кореспонденция, се установява,
че след посочените по-горе два превода за 0.00364312 ВТС на 2018-05-12 и за
0.00380155 на 2018-05-28 ВТС към портфейла на ищеца, следват дни с отрицателен
добив. В с.з. вещото лице сочи, че добивът може да е положителен, нулев и
отрицатетел според стойностите на приход и на разход по време на самия добив.
Отрицателен добив означава загуба. Загубата следва да се разпределя според
договорките между страните.
Обслужването по договора за
добив е поддържано до 30.07.2018г., като след тази дата е софтуерно замразено
/преустановено/. Според обясненията на вещото лице софтуерът да е замразен
означава, че поради несключване на допълнително споразумение към договора, на
30.07.2018г. добивът по този договор е спрян софтуерно, т.е. не са спрели
мощностите, а те вече не изпълняват поръчки към този договор. Хардуерът
продължава да работи, но за други клиенти.
Считано от 30.07.2018г. цената
за поддръжка е увеличена до 0.65лв на терахаш на ден. Към момента на изготвяне
на експертизата, софтуерната платформа не функционира, затова данните са взети
от водената електронна кореспонденция. Към момента на изготвяне на експертизата
не функционира целият сайт *****, в това число и цялата
бек-офис платформа. Домейнът ***** към процесния период се
притежава от дружество Л.-н..
Считано от 30.07.2018г. е
преустановена работата по познатата система, цената на поддръжка е увеличена и
са направени промени по бек офис приложението.
В този период между последния
добив и преустановяването на услугата, се води електронна кореспонденция между
страните по делото. В същата ответникът информира, че дружеството производител
предлага нови условия във връзка с отрицателния добив, поради което се налага
предоговаряне на условията по вече сключения с ищеца договор. Най-общо
измененията включват промяна в таксата на 0,65лв. на терахаш/секунда, изменение
в срока на договора, който де е с продължителност от 36 месеца и клауза за
предпазване от отрицателен добив, както и изменения в бекофиса. Ответникът също
така информира ищеца за становището на Ч.**** че след 60 дни на отрицателен
добив - услугата за добив ще бъде прекратена поради твърде дългия срок на
необезпечаване на дневната разходна такса за терахаш. От изпратеното
предложение става ясно, че само чрез подписване на новите условия услугата ще
бъде запазена за до 365 дни на отрицателен добив.
Доколкото
ищецът не е подписал договор с предлаганите нови условия, услугата по сключения
такъв е преустановена.
Съгласно
чл. 266 ал. 2 от ЗЗД, ако през време на изпълнението на договора надлежно
определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена,
възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.
Тази
разпоредба дава възможност на изпълнителя по договора за изработка /какъвто
подвид е настоящия договор за услуга/ в случай на изменение в обстоятелствата,
засягащи цената на материалите /в случая ресурсите - хардуер, софтуер,
електричество/, които са необходими за изработката на продукта /в случая за
„изкопаването" на биткойни/, да бъде съответно изменена и цената на
изработеното/услугата. В конкретния случай би могло да се приеме /макар и да е
необходимо конкретно доказване в случай, че страната реши да се позове на
сочената клауза/, че отрицателният добив е такова изменение, доколкото засяга
цената на ресурса - цената на електроенергията за добив на биткойн става
по-висока от цената на самия биткойн поради срив в цената на биткойна. В този
случай „копането" на биткойни става нерентабилно и води до загуби. Дали
обаче изменението се дължи на обективни факти /обективно изменение на цените на
материалите/ или се дължи на непресметнат риск от страна на изпълнителя, съдът
към момента не следва да се обсъжда поради липса на позоваване на сочената
разпоредба на ЗЗД.
Но дори и
да е налице основание в искането на ответника за увеличение на таксата на
терахаш/секунда /поради изменения в пазара/, то липсва напълно основание за
останалите изменения в договора - в неговия срок и включване на допълнителни
клаузи. Договора между страните има силата на закон между тях и може да бъде
изменен само по взаимно съгласие или в предвидените от закона случаи /както чл.
266 ал. 2 от ЗЗД/. Не се установява страните да са постигнали съгласие за
изменение на договора, поради което е следвало да бъде изпълняван така, както е
сключен.
Не е налице основание за
прекратяване на услугата по договора. Договорът между страните не е прекратен,
а същият съгласно клаузите на т. X от договора, може да бъде прекратен от
ответника в много ограничен брой хипотези, каквито в случая не са налице.
Поради това същият е действащ и се дължи изпълнение по него.
Преустановяването на услугата
по добив на биткойн представлява неизпълнение на договора. Вината за
неизпълнението се носи от ответника, доколкото той се е задължил лично да
отговаря по договора, макар и фактически да не разполага с майнинг мощности.
Фактът, че той обективно не разполага с такива не е обективна невъзможност за
изпълнение на договора. В случай, че се е задължил в качеството му на
изпълнител, той е следвало да осигури всички ресурси за изпълнението на
договора, като в противен случай носи отговорността за неизпълнението му.
Поради наличие на виновно
неизпълнение на договора, ищецът е развалил валидно договора по реда на чл. 87
ал. 1 от ЗЗД. С изпращането на покана от 19.09.2018г., получена надлежно от
ответника, е даден едноседмичен срок на ответника да започне изпълнение на
договора, като в противен случай е предупреден, че след изтичане на срока,
договорът ще се счита за развален. С получаване на посоченото изявление и
изтичане на срока, Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута №
258/24.04.2018г. е развален, считано от 26.09.2018г.
Съгласно чл. 88 ал. 1 изр. 1
от ЗЗД, развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително
или периодично изпълнение.
По въпросът дали настоящият
договор е договор с еднократно или периодично изпълнение е формирана практика
на ВКС с Решение №146/12.11.2020 по дело №1125/2020 на ВКС, ГК, III г.о., която
настоящия състав споделя.
По формулирания въпрос
съставът на ВКС споделя трайната практика, че развалянето на двустранен договор
има обратно действие, когато поне едната от престациите се реализира с
еднократно действие, макар другата да е за продължително изпълнение (в същия
смисъл решение № 239/14г. на IV ГО).
ВКС намира, че сключеният
договор, който е със същия предмет като настоящия, е със смесен характер - от
една страна е уговорено продължително предоставяне на терахаши компютърна
мощност за добив на криптовалута срещу еднократно плащане, а от друга страна е
уговорено продължителна поддръжка на компютърната мощност срещу периодично
плащане на такса. Никъде в договора не е уговорено, че периодичното плащане на
таксата за поддръжка е условие за предоставяне на терахашите компютърна мощност
(двете задължения не са генетично свързани). Напротив, изрична е уговорката, че
само и единствено плащането на еднократната вноска е условие за предоставяне на
компютърната мощност. Доколкото по договора за предоставяне на компютърна
мощност насрещната престация се осъществява с еднократно изпълнение, то при
виновно неизпълнение на доставчика, потребителят има право едностранно да
развали договора с едностранно предизвестие (чл. 87, ал.1 ЗЗД), като в този
случай развалянето на договора ще има обратно действие, защото поне една от
насрещните престации е с еднократно изпълнение (чл. 88, ал.1, пр.1 ЗЗД).
В този случай след извършеното
надлежно разваляне на Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута №
258/24.04.2018г., задължението за заплащането на периодичната такса на
терахаш/секунда на ден ще бъде преустановено занапред и няма да се дължи
връщането й, а еднократната встъпителна вноска ще подлежи на връщане, поради
обратното действие на развалянето по отношение на нея, доколкото се явява
престация с еднократно изпълнение по договора.
Поради
изложените съображения искът за връщане на сума в размер на 3000 лв. (три
хиляди лева), представляваща сума платена на отпаднало основание по развален
Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута № 258/24.04.2018г.,
следва да бъде уважен.
Предвид изхода от спора, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК на ищеца в производството се следват разноските
за производството.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска.
Съдът
намира, че нормата на чл. 78 от ГПК определя ред за облекчено възстановяване на
сторените от страните по делото разноски, като нормите не следва да бъдат
тълкувани разширително. Дори и да се налице други, сторени във връзка с делото
разноски, тяхното овъзмездяване може да се търси по друг ред, но не и по реда
на чл. 78 от ГПК.
В чл. 78
ал. 1 от ГПК изрично са изброени видовете разноски, които подлежат на
възстановяване по реда на този член при постановяване на съдебното решение, и
това са заплатените от ищеца 1. такси, 2. разноски по производството и 3.
възнаграждение за един адвокат. Цялата съдебна практика е единодушна, че
разноските по смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК са съдебно-деловодните такива,
сторени от страната в производството. От тук следва, че транспортните разходи
на адвоката на страната не се включват в сторените от страната разноски по делото. Между
страната и неговият процесуален представител се уговаря възнаграждение, което
подлежи на обезщетяване по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК. В него би следвало да
бъдат включени и евентуални пътни разноски за адвоката.
Налице е трайна практика на
ВКС, съгласно която разходът за пътуване на адвоката не съставлява
съдебно-деловодни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК. /Определение №51/08.02.2017 по дело №2024/2016 на ВКС, ГК, IV г.о., така и
Определение №697/29.10.2015 по дело №3880/2015 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Поради това съдът намира, че
следва да присъди на ищеца по делото разноските, посочени в списъка по чл. 80
от ГПК, като от него се изключат претендираните пътни разноски за адвоката на
ищеца, т.е. сумата от 1400лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.К.' ООД, ЕИК *****, с
адрес: ***, представлявано от управителите Г.С.Р.и Л.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща сума платена на
отпаднало основание по развален Договор за продажба на услуги по добив на
криптовалута № 258/24.04.2018г, ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на подаване на настоящата искова молба -07.12.2018г. до изплащане
задължението, на основание чл. 55 ал. 1 т. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 258 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.К." ООД, ЕИК *****, с
адрес: ***, представлявано от управителите Г.С.Р.и Л.Д.С. ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 1400лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляващи разноски
за настоящото производство, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се връчи на страните и да се впише в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: