№ 423
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Й. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № Е-301 от 10.11.2021 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с
което за нарушение на чл. 33, ал. 2 от Наредбата за опазване на обществения ред на
територията на Община Бургас /Наредбата/, на основание чл. 35, ал. 2, вр. чл. 34, ал. 1 от
Наредбата, на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателката, редовно уведомена, се явява лично и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. В.
Александрова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.10.2021 г., около 19:00 ч., в Б. ж.к. М.Р. жалбоподателката СТ. Й. Д.
предприела действия по извеждане навън на своето куче, порода „белгийска овчарка“,
тежащо около 30 кг., без обаче да му постави намордник. По същото това време от разходка
със своето куче, порода „пинчер“, се прибирала свидетелката Т.А. и на входната врата на
блока се срещнала със съседката - жалбоподателката Д. и нейното куче. В този момент, при
отварянето на входната врата на блока, кучето на жалбоподателката захапало кучето на св.
Т.А. и го вдигнало във въздуха. Жалбоподателката започнала да дърпа своето куче, а
1
свидетелката Т.А. се опитвала да му отвори устата за да изкара пинчера, и едва след
намесата на друг човек белгийската овчарка пуснала пинчера. От показанията на
свидетелката Т.А. се установява още, че е имало и други инциденти с въпросното куче
белгийска овчарка, като последното е нападало и съседи от блока.
На 14.10.2021 г., на жалбоподателката бил съставен АУАН за това, че на въпросната
дата и час е предприела извеждане на своето домашно куче - белгийска овчарка, тежащо
около 30 кг., без да има поставен намордник, с което създавала опасност за живущите и за
други животни - нарушение по чл. 33, ал. 2 от Наредбата.
На 10.11.2021 г. административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е
счел фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното
постановление, като е приел, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 33, ал. 2 от
Наредбата, и наложил глоба в размер на 100 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелите С.Ж. и
Т.А. са обективни, логични, последователни и изцяло се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно
представената по делото заповед на л. 34 и на основание чл. 35, ал. 2 от Наредбата, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените писмени доказателства на
л. 40-45 и на основание чл. 35, ал. 1 от Наредбата. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 33, ал. 2 от Наредбата,
която разпоредба забранява да се извеждат кучета без повод, а за средните и едри породи и
агресивните кучета и без намордник.
С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че жалбоподателката е
извършила нарушението, за което й е съставен акта и съответно издадено наказателното
постановление, предмет на обжалване в настоящото производство. От доказателствата се
2
установява по безспорен начин, че кучето на жалбоподателката е било едра порода -
белгийска овчарка, с големи размери и тегло, и е било изведено навън без да има поставен
намордник. Като не е поставила намордник на своето куче жалбоподателката е извършила
въпросното нарушение на Наредбата. Нещо повече, в случая кучето на жалбоподателката е
проявило и агресивно поведение, като е нападнало кучето на св. Т.А., и едва след намесата и
на трети човек, удряйки белгийската овчарка, тя е пуснала пинчера.
Извършеното от жалбоподателката деяние правилно е квалифицирано като
нарушение по чл. 33, ал. 2 от Наредбата, като разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата
предвижда за физическите лица глоба до 5000 лева. Санкционната норма правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лв. По делото не се съдържат данни за
предишни административни нарушения от страна на жалбоподателката, с влезли в сила
наказателни постановления, което обстоятелство правилно е било отчетено като смекчаващо
от АНО при определяне размера на наказанието. Жалбоподателката е в работоспособна
възраст и предвид липсата на доказателства за невъзможността да полага труд, съдът
намира, че размерът на глобата от 100 лв. се явява справедлив. С така определеното
наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
В случая не е налице хипотезата на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото
допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се
приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Напротив, деянието се
характеризира с висока степен на обществена опасност, като следва да се отчете и
обстоятелството, че кучето на жалбоподателката е проявявало и агресивно поведение
спрямо кучето на св. Т.А., като го е захапало и вдигнало във въздуха. С оглед на което съдът
намира, че извеждането на кучето без намордник представлява опасност не само за
животните, но и за другите хора. В тази връзка нарушението не може да се квалифицира
като маловажно.
Предвид горепосоченото, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като наложената санкция
е правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, искането на представителя
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените
действия по делото, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се
3
явява 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Е-301/10.11.2021 г., издадено от
заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 33, ал. 2 от Наредбата, на
основание чл. 35, ал. 2, вр. чл. 34, ал. 1 от Наредбата, на жалбоподателката СТ. Й. Д., ЕГН
**********, е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА СТ. Й. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Община Бургас сумата в
размер на 80 лв., представляваща сторени в производството разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4