Р Е Ш
Е Н И Е
Номер…..,
01.06.2018
година,
град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На осми май две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Д.,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 16768 по описа за 2017г. на ВРС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 25 000лв.,
главница и 1645.97лв. мораторна лихва върху главницата за периода 10.03.2017г.
до 01.11.2017г., на осн. чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А.П.М.,
твърди в исковата си молба, че на 06.09.2016г. около 16:40 часа в гр.Варна на
кръстовището на бул."***" и ул."***", лек автомобил „Пежо
307", с ДР№ ***, собственост на Н.Н.Я., ЕГН **********
и с водач Р.М.И., ЕГН **********, преминава на забраняващ сигнал (червен) на
светофарната уредба и блъска странично, навлизащия в кръстовището лек автомобил
„Мерцедес" Е-320 с ДР№ ***, управляван от собственика А.П.М., ЕГН **********.
На водачът Р.И.е съставен АУАН №***. от контролните органи. Автомобилът,
причинил катастрофата е застрахован в ЗАД Армеец със задължителната застраховка
„Гражданска отговорност" с полица №***, валидна от 28.03.2016г. до
27.03.2017г.
Вследствие на инцидента, наред с материалните щети
по автомобила, на пътуващият в ударената кола А.П.М. са нанесени множество
травми по главата, тялото и крайниците.
Непосредствено от удара е контузена лявата му
ръка, като при всяко едно движение на същата М. изпитва остра болка. Получава
удар и в главата, като от лявата страна се наблюдава голяма подутина. Известно
време губи съзнание и няма спомен за случилото се. Като се свестява, дълго
време не може да възстанови паметта си и да си спомни, какво става, къде е и
защо е там. Губи пространствена ориентация и остава в неведение за събития и
хора около себе си.Веднага след инцидента е откаран в
Консултативно-диагностичен център/Спешно отделение на МБАЛ „Св.Анна -
Варна", където са му направени редица изследвания за вътрешни травми и
наранявания. Поставено му е диагноза „мозъчно сътресение". Изписани са му
лекарства. С тази диагноза му е издаден и болничен лист, с предписание за 14 дни
домашно-стаен режим на лечение, при спазване на типичните за сътресението
ограничения, да не гледа телевизия, да не работи на компютър, да не чете, да не
става и извършва резки движения, да не се тревожи и т.н.
Въпреки дадените му лекарски предписания за
избягване на емоционални състояния, ищецът не успява да избяга от тежкия спомен
за момента на катастрофата, не може да постигне душевно спокойствие и
равновесие, чувства се напрегнат и тревожен.
На 17.09.2016г., десет дена след инцидента търси
медицинска помощ за състоянието си. С медицинско направление е изпратен на
специалист - психиатър Основната диагноза на психиатъра е: „Смесена тревожно
депресивна реакция". Лекарят го насочва към специализирана лекарска
комисия.
На 03.10.2016г., почти месец след инцидента и след
като тревожно-депресивната симптоматика персистира, ищеца е прегледан от
специализирана лекарска консултативна комисия - ЛКК. Основната диагноза е
„Разстройство в адаптацията". Комисията снема анамнеза: „Консултиран с
психиатър и насочен за ЛКК експертиза на трудоспособността по повод
психотравмени преживявания преди няколко седмици. ЛКК установява новооткритата
диагноза „разстройство в адаптацията" и му издава болничен лист с
предписание за домашно-амбулаторен режим на лечение в период от 24 дни.
Междувременно ищеца минава на контролен преглед
при специалист на 07.10.2016г. по отношение на полученото от катастрофата
мозъчно сътресение", тъй като продължава да изпитва главоболие и наред с
това и изтръпване на ръцете, което не отшумява.
На 26.10.2016г. отново е прегледан от
специалист-психиатър, който установява, че кризите са отслабнали по интезивност
и били по-поносими, но пациентът все още се връщал в спомените си от
психотравмената ситуация и не бил възстановил предишното си ниво на активност.
На другия ден 27.10.2016г., по повод експертиза на работоспособността на ищеца
от ЛКК е издаден болничен лист, отново с диагноза „Разстройство в
адаптацията" с предписания за домашно-амбулаторен режим на лечение в
период от 25 дни.
На 12.12.2016г. повече от три месеца след
катастрофата състоянието на ищеца не е възстановено и остава почти същото.
Ищецът твърди, че вследствие на претърпяното ПТП е
принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, като в продължение на
седмици е бил принудително поставен в дискомфорт в ежедневието си, поради
контузиите на ръката и главата, мозъчното сътресение, като характерът и
естеството на тези допълнителни страдания, макар и да не са променили
съществено начина му на живот, са повлияли отрицателно върху ежедневието му,
провокирайки неприятни усещания, както и върху начина на живот на неговите
близки, семейство.
Вследствие на претърпяното ПТП у него се появява и
психично разстройство на здравето, реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията, което е в пряка причинно следствена връзка с пътния инцидент.
Постоянното тревожно състояние и страх, съпътстващи пост-травматичния период,
обуславят ограничения в неговия обичаен начин на живот. Специфичната фобия,
рефлектира в изолация и затваряне в себе си, в притеснения в общуването и от
заобикалящата го социална среда. Твърди че е изпаднал във форма на хронична
депресия, с характерните прояви на негативизъм, неудовлетвореност,
безнадеждност и апатия, сочещи на изключително тежки последици за самия него. Налице
е трайно влошаване на здравословното му състояние документирано за период поне
от 4 месеца, което продължава и до днес с различен интензитет.
Не на последно място ищецът твърди, че е бил лишен
от възможността да се труди за период повече от 4 месеца, което допълнително се
отразява в неговата лична и имуществена сфера.
Релевира доводи, че на основание чл.498 ал.1 от КЗ, в качеството си на увреденото лице,
чрез пълномощника си е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 през месец март 2017г. Образувана в ответното
дружество е ликвидационна преписка по щета №10017100100872Н. С писмо от
28.03.2017г. застрахователят изисква допълнителни документи, надлежно
представени от лицето на 06.04.2017г. Следват многократни разговори по телефон
и кореспонденция по имейла с гл.експерт Татяна Драганова в ликвидационния
център. През месец юли 2017г. пълномощника на увреденото лице е уведомено по
телефона от същата госпожа, че застрахователната експертна комисия е разгледала
преписката и предлага да изплати на г-н М. обезщетение в размер на 8 000 лева
за нанесените му неимуществени вреди. На 25.07.2017г. пълномощника на г-н М.
отправя писмено възражение по имейла за увеличение на предложената сума.
Следват допълнителни разговори по телефона и обещания да се разгледа
възражението от комисията, като се обсъжда и евентуален по-висок размер на
обезщетението - над 10 000-12 000 лева. В крайна сметка, след като са изминали
повече от 6 месеца от уведомяването на застрахователя, от последният няма писмено
изявление до увреденото лице, с което да уважи или откаже претенцията, нито
плащане по същата в срока по чл.496 КЗ.
Гореизложеното обуславя правния интерес на ищеца
да предяви обективно съединени искове по чл.432 ал.1, вр.чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
за заплащане на исковите суми от 25000
лева обезщетение за причинените неимуществени вреди за претърпените болки,
страдания и негативни преживявания, вследствие преживяната катастрофа на
06.09.2016г. в гр.Варна, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на
1645.97 лева, считано от 10.03.2017г. - датата на предявяване на претенция по
чл.380 от КЗ до 01.11.2017г. - дата на завеждане на исковата молба, както и
законната лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното изплащане
на сумата. В съдебно заседание процесуалният му представител поддържа исковете.
Претендира разноски.
Ответника – ЗАД „Армеец“ оспорва иска като
неоснователен. С депозирано становище вх. № 13391/23.02.2018 г. от адв. Г.И.,
процесуален представител на З. „А.“ АД, признават наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение между страните. Считат, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, че претендираната сума за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди е значително завишена и не съответства на действително
претърпените болки и страдания от страна на ищеца.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна: По
делото е представен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 2965 от
който се установява, че на 06.09.2016г. около 16:40 часа в гр.Варна на
кръстовището на бул."***" и ул."***", лек автомобил „Пежо
307", с ДР№ ***, собственост на Н.Н.Я., ЕГН **********
и с водач Р.М.И., ЕГН **********, преминава на забраняващ сигнал (червен) на
светофарната уредба и блъска странично, навлизащия в кръстовището лек автомобил
„Мерцедес" Е-320 с ДР№ ***, управляван от собственика А.П.М.- ищец по
делото.
На
виновният за ПТП-то водач Р.И.е съставен АУАН №***. от контролните органи,
изискан и приложен като доказателство по делото.
Автомобилът, причинил катастрофата „Пежо
307", с ДР№ ***, собственост на Н.Н.Я., с водач Р.М.И.
е застрахован в ЗАД Армеец със задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" с полица №***, валидна от 28.03.2016г. до 27.03.2017г.
По делото е представена
претенция на А.П.М. до ЗАД“Армеец“ за заплащане на адекватно на претърпените от
него неимуществени вреди обезщетение по чл.380 от КЗ. Приложени са и медицински
документи - лист за преглед на пациент от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД № 7841 от
06.09.2016г.; допълнителен лист към лист за пеглед на пациент № 7841 от
06.09.2016г. – 2 бр.; фиш за спешна медицинска помощ дата не се чете
м.09.2016г.; искане за рентгенологично изследване от дата 06.09.2016 г.;
образна диагностика на А.М. от дата 06.09.2016 г.; амбулаторен лист № 000633 от
дата 09.09.2016г.; болничен лист № Е20154019043; медицинско направление №
000912; амбулаторен лист № 002368 от дата 03.10.2016г.; рецептурна бланка от
03.10.2016г.; амбулаторен лист № 002244 от дата 04.10.2016г.; болничен лист №
Е20166639854; амбулаторен лист № 000738 от дата 07.10.2016г.; амбулаторен лист
№ 002608 от дата 26.10.2016г.; амбулаторен лист № 000139 от дата 27.10.2016 г.;
болничен лист № Е20167234690; амбулаторен лист № 000147 от дата 21.11.2016г.;
болничен лист № Е20167234913; амбулаторен лист № 000156 от дата 12.12.2016г.;
болничен лист № Е20167235119; рецептурна бланка от 21.11.2016г.; рецептурна
бланка от 12.12.2016г.; рецептурна
бланка от 26.10.2016г.; рецептурна бланка от 03.10.2016г.; рецептурна бланка от
09.09.2016г. от които се установяват твърдените от ищеца претърпени
неимуществени вреди.
По
делото е изслушана и приета без възражения от съда и страните Съдебно-психиатрична
експертиза. Според заключението на д-р К.К. ищецът А.П.М.
е с Разстройство
в адаптацията-тревожно-депресивиа реакция.Същият е с недостатъчна социална реализация с недостатъчна, самостоятелност и
самочувствие. С намален фрустрационен толеранс и от тук при фрустрацпя често
решенията му са не целесъобразни и не ефективни, свързани със социално значими
ангажименти. Към момента на освидетелстването на А.М. той свръхценно
разработва ПТП-то като психотравмено и ощетяващо го. Преживява случилото се с него като психотравма.
Спроед заключението психотравмата винаги е израз на конкретно взаимодействие между личност и
среда. Към момента на настоящото освидетелстване на А. П.М. се диагностицира Разстройство в
адаптация-Смесена тревожио-депресивиа реакция-Ф43.22.
Депресивната
реакция е психогенно по своята същност състояние, предизвикано от психотравмено
въздействие. В резултат на това настроението става потиснато, страдащите са
тъжни, с намалена волева активност, затруднени социални контакти, непрекъснато
мисля: за психотравмата.
При ищеца е налице
и страх да не би случилото се да се повтори. За справянето на А.М. с тези неудоволствени изживявания към настоящият момент той е
редуцирал и избягва ситуации предизвикващи дискомфорт. При ищеца е налице
свръценна разработка на събитието. Поради характеровите особености и
невъзможността на ищеца да преработи рационално случилото се до настоящото
освидетелстването е със силен афектогенен ефект върху него.
По делото са
събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.К.М.М.– съпруга на ищеца
и св.Л.А.И.-К..се установява, че е претърпял ПТП на 06.09.2016г. с личния си
автомобил.
Св.К.М.заяви, че са му правили изследвания, и
непосредствено след инцидента установили силни болки в главата в лявата ръка, в
крака. За неадекватността му първоначално обяснили, че може да се дължи на
загуба на съзнание. Той не си спомнял дали е загубил съзнание или не. Не
останал в болницата, но от там нататък ходили по различни лекари, ортопеди,
травматолози, невролози. Първият месец ходел само по такива лекари, защото се
оплаквал от болки в главата, от изтръпване на ръката, световъртежи. Освен това
започнал и ходене при психиатър, защото имал страх, изпадал в паник атаки.
Около часа на катастрофата се страхувал да излиза, смятал че може нещо лошо да
му се случи, отказвал да излиза от вкъщи, само с придружител ходел при лекар и
то пеша. Това продължило доста дълго, около 2-3 месеца, до декември 2016г. Психиатрите
първоначално му давали лекарства, като смятали, че това е от шока, който
е преживял. На по-късен етап (месец декември), докторите ѝ обяснили че
състоянието на съпруга ѝ може да се превърне в хронична депресия. Това се
случило след катастрофата и нямам друго обяснение за неговата тревожност.
Катастрофата била тежка, макар ищеца да няма нищо счупено, а само охлузвания. Съпругата
му която го познава от 20 години твърди, че винаги е бил много концентриран,
умерен, спокоен, адекватен, организиран. След катастрофата станал затворен,
необщителен, нямал желание да комуникира с никого, да върши нещо конкретно,
изпадал в затворено състояние. Никога преди това не го е виждала такъв. Месец
два бил по-тежко, после след като отшумяли физическите травми, като че ли се
пооправил, но отново нямал никакво желание да шофира, да се качва в автомобил
или в автобус. След като доктора казал, че може да стане хронично състоянието му,
му изписали доста по-силни лекарства. На работа (ищеца има собствена фирма със съдружник)
започнал да ходи след нова година, но съвсем за кратко в офиса, който е
наблизо. Св. Твърди, че след катастрофата А. не бил същият човек. Станал много
стресиран, подтиснат, депресиран, необщителен. А. за първи път се качил в превозно
средство в началото на май месец 2017 г., защото се налагало да се отиде на
близко разстояние, където не може да се отиде пеша. Тя шофирала тогава. По
късно се наложило и той да се качи на кола, да започне да се придвижва, но с
голямо нежелание и въобще не с тази увереност, с която той като шофьор от
толкова години е имал.
Свидетеля Л.А., заяви че познава
ищеца от около 10 години. От няколко години са съдружници в търговска фирма
„Биол“ ООД. Знае за претърпения пътен инцидент от него на 06.09.2016г. Във
връзка с катастрофата ползвал болнични. На работа го нямало до януари месец
2017г. След катастрофата не бил същият, имал травми, имал сътресение, болки в
ръката, много силно главоболие, не можел да спи, изпадал в едни паник атаки. Интересувала
се от него за състоянието му, срещали се, ходила да го вижда, чували се по
телефона и се информирала за всичко. Преди катастрофата го познава като
динамичен, активен, планиращ работния си процес, общителен. След катастрофата станал
друг човек. В офиса идвал за по един час и вършел рутинни неща, поведението му
било много вяло, отпуснато, нямал никакво желание за работа. Знае, че е
посещавал психиатър и психолог. След катастрофата бил доста странен, но не може
да кажа дали това е последица от приеманите медикаменти. Имал страх от превозни
средства. В момента вече е по-активен, може да се разчита повече на него, но
при шофирането е плах. Спомня си, че след катастрофата А. избягвал разговорите
на тази тема, изпадал в паник атаки. При тях основно се стяга в сърдечната
област. Както стои в офиса и получава стягане и задушаване, съпроводено с
вдигане на кръвно.
Познавам го от близо 15 години като активен,
динамичен, общителен, усмихнат, приветлив, сериозен човек, който държи на
работата си. След катастрофата бил апатичен, опуснат,страх в началото да излезе
от дома си, страх от шофиране, никакъв интерес към работата.
Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки,
като счита, че те не с ипротиворечат и кореспондират със заключението на вещото
лице и приложените медицински документи. Имат преки и непосредствени
впечатления от ищеца като личност преди катастрофата и след нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи: За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
между прекия причинител на вредата и застрахователя.
В случая наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ЗАД „Армеец“, е поело задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица, не е спорно обстоятелство.
От заключението на вещото лице безспорно се доказа и уврежданията на ищците,
както и че същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото
ПТП. На следващо място, съдът намира за безспорно установено и виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – Р.М.И..
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 от КЗ следва
да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява
доказан по своето основание.
Що се касае за размерът
на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното: Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Относимо обстоятелство е и икономическата обстановка в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мярка за справедливост
/реш.№99/08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, реш.
№66/03.07.2012г. ма ВКС по т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II TO/, при определяне
на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно
посочение в ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г., следва да бъдат преценени и
анализирани в тяхната съвкупност /реш. №93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г..
на ВКС, ТК II ТО, реш. № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, ТК, I
ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован
респ. справедлив.
В случая като обстоятелства
обосноваващи сравнително по-висок размер на обезщетението трябва да се отчетат:
сравнително дългия период на лечение от 4 месеца с Диагностициране на остро
състояние на „Смесена тревожно депресивна реакция“ и на по-късен етап поставена
диагноза „разстройство в адаптацията“. Липса на данни за пълно възстановяване,
невъзможоност да полага труд в този период и продължаващо и към момента леко
депресивно състояние.
Като съобрази
обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, техния
вид, характер и времетраене и като взе предвид обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че справедливото
обезщетение за ищеца за причинените му болки и страдания, вследствие
нанесените му леки телесни повреди и психически такива е в размер на 5000 лева.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск за обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ е
основателен и следва да бъде уважен в този размер, като за разликата до пълният
претендиран размер от 25000лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Застрахователят отговаря и за дължимите
от застрахования-деликвент законни мораторни лихви на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КТ, изтекли в
случай от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице по реда на чл.380 КЗ. В тази връзка на ищеца следва да се присъди
мораторна лихва в размер на 329.83лв., върху главница от 5000лв. за периода 10.03.2017г. до 01.11.2017г. В останалата част и
до пълният претендиран размер от 1645.97лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изводи на съда и с оглед
направеното от ищеца искане, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от исковете в негова полза следва
да се присядат и разноски в размер на 590.72лв.
Водим
от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД “АРМЕЕЦ“, ЕИК:*** гр.София, район Средец, ул.“***,
представлявано от Р.Р.Г.и Ц.Д.К., да заплати на А.П.М. с ЕГН-**********,***-А, офис
16, чрез адв.А. И.А. ***, сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди за претърпените болки, страдания и негативни преживявания,
вследствие претърпяна катастрофа на 06.09.2016г. в гр.Варна, на осн. чл.432 от КЗ във вр.с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от
01.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част
и да пълния претендиран размер от 25000лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН; сумата от 329.83лв., представляваща
мораторна лихва върху главница, на осн. чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.86 от ЗЗД за периода от 10.03.2017г. до 01.11.2017г., като в останалата част и до
пълния претендиран размер от 1645.97лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
както и сумата от 590.72лв., представляваща
разноски съразмерно уважените претенции на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд на
осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: