РЕШЕНИЕ

 

Номер     260292                    30.09 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      петдесети  септември                                  2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: СИЙКА РАДЕВА

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    2543      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

       ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 1436/19.03.2020г. на ВПД Началник на Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на М.М.П. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000лв. за извършено нарушение по чл.35 ал.1 от ЗОБВВПИ, като НАМАЛЯВА така наложеното наказание от 2000лв. на 1000лв.

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1436/19.03.2020г. на ВПД Началник на Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив в останалата му част.

          ОСЪЖДА М.М.П. ЕГН ********** *** сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

 

 

МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 1436/19.03.2020г. на ВПД Началник на Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на М.М.П. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000лв. за извършено нарушение по чл.35 ал.1 от ЗОБВВПИ.

   Жалбоподателят М.М.П. чрез пълномощника си по делото адв. П. твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен.

   Въззиваемата страна Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив - не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против жалбоподателя за това, че на 28.12.2019г. около 11.30часа в гр. Пловдив ул. „Напредък“ № 2 в търговски център „Север“, в качеството на физическо лице извършва търговия с пиротехнически изделия, като ги предлага за продажба, без да притежава разрешение за търговия, издадено при условията и по реда, определен със ЗОБВВПИ.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № 1436/28.12.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят И.К.В. поддържа отразените в АУАН констатации. Допълва, че нарушението е констатирано от негови колеги, които съставили докладна записка, а заедно със съставянето на Акта бил изготвен и протокол, в който се описали притежаваните от П. пиротехнически изделия.

     По делото са изискани и са приети посочените от свидетеля докладна записка и протокол за приемане на ОБВВПИ.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на М.М.П. административно нарушение по чл. 35 ал.1 от ЗОБВВПИ. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а именно докладна записка, протокол, АУАН, Заповед.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира достатъчно доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на горецитирания закон при поискване да може да представи документ за самоличност.

    Относно наведените в жалбата и съдебно заседание възражения, съдът намира същите за напълно неоснователни. Преди всичко по делото са налице достатъчно доказателства за реализираното и вменено във вина нарушение, тъй като безспорно на инкриминираните дата и място П. не просто е държал, а е предлагал за продажба пиротехнически изделия, без да притежава разрешение за търговия. Това обстоятелство категорично се доказва от приетите докладна записка и протокол, видно от които жалбоподателят е предложил на полицейските служители за продажба подобни вещи, като освен това в протокола е удостоверил с подписа си верността на посочения факт, че искал да ги продаде, за да изкара пари.

    На следващо място не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП вмененото нарушение е достатъчно индивидуализирано от гледна точка на дата, място и обстоятелства, при които е извършено. Освен това конкретния предмет на нарушението е също достатъчно индивидуализиран посредством съставения протокол.

      От друга страна съдът намира, че са налице основание за изменение на обжалваното Наказателно постановление относно размера на наложеното на жалбоподателя наказание „глоба”. Видно от текста на  правилно посочената в НП санкционна норма, приложима в случая  -  чл.212 от ЗОБВВПИ, предвиденото наказание е от 500лв. до 2000лв. С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства за други нарушения от  страна на жалбоподателя, невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца, то подходящата в случая санкция за извършеното се явява именно тази в близък до средния, предвиден размер на нормата. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 1436/19.03.2020г. на ВПД Началник на Трето РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на М.М.П. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000лв. за извършено нарушение по чл.35 ал.1 от ЗОБВВПИ, следва да бъде ИЗМЕНЕНО като се НАМАЛИ размера на така наложеното наказание от 2000лв. на 1000лв.

     В останалата му част същото Наказателно постановление, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

 

       Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – държането на немалко количество пиротехнически изделия от жалбоподателя,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с продажбите на опасни вещества единствено с притежаването на необходимото разрешително. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

          С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно жалбоподателят М.М.П. следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.