№ 2400
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110204486 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Р. Р. Н. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № *** на СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата, пълномощник на жалбоподателя твърди, че са допуснати съществени
процесуални нарушения: противоречие в ЕФ, тъй като се твърди, че нарушението е
извършено в гр.***, но наказанието е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, което
визира извън населено място; неяснота относно нарушената правна норма – чл. 21, ал. 1 или
чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Сочи, че е неясно в какво качество е наказан жалбоподателят. Оспорва
годността на техническото средство и твърди, че е неясно дали е мобилно или стационарно,
като ако е мобилно, то следва да се състави акт, а не да се издаде ЕФ. Твърди, че в ЕФ не е
посочена възможността за възражение за анулиране, както и, че не е посочен елемент от
субективната страна на нарушението – вината. Моли за отмяна на ЕФ. Претендира
разноски.
Жалбоподателят и пълномощникът му не изразяват становище по жалбата.
Наказващият орган, чрез пълномощник, в писмен вид оспорва по жалбата и моли ЕФ да
бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят е ползвател на л.а. „Ауди А8” с рег. № ***, което е собственост на „О.Л.“
ЕООД. На ***г., в 17:49 ч. автомобилът се движел по *** на гр. *** с посока на движение
от ул. *** към ул. ***. До номер *** бил заснет с автоматично техническо средство–
преносима мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2”, № ***, разположена на пътя.
Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както и регистрационния номер на
автомобила. Била измерена скорост на движение 100 км./ч., която след приспадане на от 3 %
възможна грешка била изчислена на 97 км./ч. Ограничението за скоростта на МПС било 80
км/ч., въведено с пътен знак В26. Бил изготвен снимков материал. Срещу жалбоподателя,
като ползвател на автомобила на ***г. бил издаден процесния ЕФ, който й бил връчен на
***г. В 14 дневен срок от връчване на ЕФ, жалбоподателят не предоставила в СДВР
писмена декларация с данни за това, че друго лице е управлявало автомобила и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те
дават възможност да се установи, че не е имало други движещи се успоредно с автомобилът
или изпреварващи МПС-та. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в
който са посочени и измерените стойности.
От справката от ОПП-СДВР се установяват собственикът на автомобила,както и, че
жалбоподателят е ползвател на същия.
От преглед на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение, представени от
БИМ, е видно, че преносима мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2” е одобрен тип
средство за измерване с валидност до 13.06.2027 г. Видно от протокол от проверка № 022-
СГ-ИСИС от 14.03.2023г. процесната система е била преминала последваща проверка с
валидност една година. От схема на организация на движението се установява, че в
процесния участък ограничението за скоростта на движение е 80 км./ч., въведено с пътен
знак В26.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
2
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Според мотивите на Решение на КС № 1/2012 г. по к. д. № 10/2011 г. „поставянето на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да
се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания- арг.
Чл. 32, ал. 2 от Конституцията. Никой не може да лиши гражданин от правото му да оспорва
спазването на тези изисквания, щом са нарушени негови права или засегнати законни
интереси или пък въобще да оспори тяхната достоверност...Техническите средства за запис
биха могли да създават висока степен на достоверност и да бъдат важно доказателствено
средство и оттук да минимализират нагласата за оспорване, но не може да се приема за
абсолютно, че те са безспорни. Чл. 189, ал. 4 ЗДвП определя, че при нарушение, установено
и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ЕФ не се издава по начина, по който се издава НП
и по дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността
на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, което е сторено.
В този смисъл е и ТР № 1 26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, според което: „Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението”.
Предвид това, за ЕФ не се отнасят изискванията относно реквизитите в НП и, доколкото
законодателят не е предвидил изискване за дата на издаването му, то липсата й не е
процесуален порок. Посоченото в разпоредбата на чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП съдържание е
интерпретирано в утвърдения от Министъра на вътрешните работи със Заповед № 1з-305 от
3
04.02.2011 г. образец на ЕФ, в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно от
ЗДвП. В оспорения ЕФ са налице в достатъчна степен изискуемите задължителни реквизити.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни факти. Правната
квалификация е правилна и адекватна на описанието на нарушението. Повече от ясно е, че
се поддържа, че е нарушен чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Ясно е, че жалбоподателят е санкционирана като ползвател на автомобила.
Не е нужно описание на субективната страна на деянието.
Не е необходимо и да се посочва дали техническото средство е мобилно или стационарно.
Това, че в ЕФ не е посочена възможността за възражение за анулирането му не засяга
неговата редовност.
За нарушения, заснети с мобилни системи също се издава ЕФ, така, че възражението, че е
следвало да се издаде АУАН респ. НП е неоснователно. В случая, правилно е бил издаден
ЕФ по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Прочита на нормата сочи, че отсъствието на контролен орган и нарушител
следва отнася към издаването на ЕФ, а не към установяването или заснемането на
нарушението. С други думи, не е необходимо при издаването на ЕФ да присъства контролен
орган и нарушител, каквото е изискването за АУАН. Същевременно, няма пречка за
присъствието на контролен орган при установяване и заснемане на нарушението, а при
използването на мобилни технически средства това даже е необходимо, с оглед боравенето с
тях и това е видно от б. „б” на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.
Действително в ЕФ се твърди, че нарушението е извършено в гр.***, а наказанието е
наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, което визира извън населено място. Тъй
като обаче мястото на деянието е посочено и наказанието и размерът му за това нарушение
/превишаване на разрешената скорост за движение/ са едни и същи, когато е извършено в
населено или извън населено място, съдът приема, че не е нарушено правото на защита и не
е допуснато съществено процесуално нарушение.
По същество:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., в
зависимост от вида МПС и от това дали същото се движи в населено, извън населено място
или по автомагистрала. МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална
маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не
превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км./ч.
Алинея 2 на чл. 21 посочва, че, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
4
Когато са нарушени правилата относно максимално допустимата скорост за извън населено
място, независимо дали тя следва от мястото на управляване на МПС или от съответен знак,
в случаите, когато тази скорост е превишена с от 11 до 20 км/ч., санкционната разпоредба
на чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, предвижда наказание „глоба” в размер на 50 лева.
От обективна страна е извършено нарушение на правилата за максимално допустимата
скорост на движение при управление на МПС в извън населено място по смисъла на чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, тъй като процесният автомобил се е движел със скорост от 97 км./ч., при
ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В26 и е превишена максимално
допустимата скорост със 17 км./ч.
Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за същото по реда на чл. 188, ал. 2
ЗДвП като лице на което е предоставено управлението на автомобила, тъй като, видно от
свидетелството за регистрацията му, собственик на същия е юридическо лице, а
жалбоподателят е негов ползвател.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
дееца при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял
настъпването на същите.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП наказание е с фиксиран размер от 50 лева и за съда
не съществува възможност за намаляването му.
С оглед изложеното, съдът намира ЕФ за правилен и законосъобразен и, че следва да се
потвърди.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт,
изготвил становище по жалбата, предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
СДВР, следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № *** на СДВР.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН Р. Р. Н. да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай,
че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6