РЕШЕНИЕ260748/30.7.2021г.

 

Номер.................                   Година 2021                             Град в.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

На двадесет и трети юни                         Година две хиляди  двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  4612  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „А.“ЕООД, чрез адв. П.Б. при АК-в., срещу НП № 03-011769/28.08.2019   г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - в.  с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ  на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на  3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 140 ал.4 т.1  от КТ.

            В подадената до съда жалба въззивникът  навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Твърди се, че мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, като е непълно и описанието на извършеното нарушение, доколкото не е посочено каква конкретна трудова дейност е осъществявана от конкретния работник. Твърди се че случаят е маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от него не са настъпили вредни последици, характеризира се с ниска степен на обществена опасност  и е отстранено веднага след извършването му. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност да се намали размерът на наложената административна санкция до минималния такъв, предвиден в закона.

            В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество същия не се явява. Постъпила е писмена молба, в която сочи, че поддържа жалбата с наведените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юк Ошавкова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че от доказателствата, приобщени по делото се установява безспорно, че по време на проверката, която е извършена след 22 ч. непълнолетното лице е полагало труд в проверявания обект, поради което обосновано е ангажирана отговорността на дружеството, стопанисващо обекта. Иска се съдът да присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 25.07.2019 г. , около 22.20 ч. служители при ДИТ-в. – св. К.Д. и св. П.Е. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – заведение за бързо хранене „KFC „ находящо се в г. в., на адрес: гр. в., ул. а.с.“ № *, стопанисвано от „А.“ЕООД с БУЛСТАТ *. В хода на проверката, в обекта бил установен непълнолетния н.с ЕГН: **********, който почиствал извършвал трудова дейност - кухненските помещения. Установено било, че същият има сключен трудов договор за осъществяване на трудови функции на длъжността „касиер“ в обекта. Лицето попълнило декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ, в която посочило, че работи в обекта с работно време от 16.00 ч. до 24.00 ч. срещу уговорено трудово възнаграждение, с последно получено такова на 03.07.2019 г. от 769,22 лева. В декларацията е посочено, че към момента на проверката същият почиства работните помещения.

При така установените факти, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 140 ал.2 от КТ. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 414 ал.1 от КТ е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическото лице, като е наложено на същото административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление   № 03-011769/28.08.2019   г. е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. в., видно от Заповед № 0280/03.09.2010 г. на Изпълнителния директор на ДИТ.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство. В НП е посочено достатъчно ясно  и конкретно мястото на извършване на нарушението, а именно търговски обект, индивидуализиран с адреса, на който се намира заведението, предназначението и наименованието на същото.  Не е ограничено и правото на защита на наказаното лице като не е посочена в обстоятелствената част на НП  конкретната трудова дейност, която е извършвал непълнолетния работник към момент на проверката, доколкото за съставомерността на деянието е достатъчно да е установено престиране на работна сила и е ирелевантен характера на работата.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съдът счита, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, безспорно бе установено, че санкционираното юридическо лице, в качеството на „работодател” не е изпълнило предписанието на нормата на чл. 140 ал.4 т.1 от КТ, която предвижда забрана непълнолетните работници и служители да полагат нощен труд. Разпоредбата на чл. 140 ал.2 от КТ сочи, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч.

            Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, към момента на проверката, която е осъществена около 22.20 ч. /с оглед гласните доказателства по делото и съдържанието на протокола за проверка/, непълнолетният Н. към посочения времеви интервал е осъществявал трудова дейност в заведението. Гласните доказателства по делото кореспондират в тази връзка с приобщената чрез АНП декларация по чл. 402 от КТ, попълнена от непълнолетния, видно от която същият заявява, че осъществява трудова дейност в обекта с работно време от 16 ч. до 24 ч. и е потвърдил, че по време на проверката почиства кухненските помещения.

            Действително в хода на съдебното производство се установяват противоречия между показанията на актосъставителя и свидетеля по акта по отношение характера на трудовата дейност, осъществявана от непълнолетния към момента на проверката. Съдът кредитира в тази връзка показанията на актосъставителя, доколкото същите кореспондират с приобщената декларация. Съдът прецени, че констатираното разминаване в  показанията на св. Е. с кредитирания доказателствен материал не се дължи на недостоверния им характер в цялост, а логично е следствие от избледнелите спомени в съзнанието на последния относно конкретната трудова дейност извършвана от С., поради които кредитира същите в останалата им част, включително досежно твърдението, че е възприел непълнолетния да извършва трудова дейност в обекта по време на проверката.

С оглед на изложените констатации, съдът счита, че правилно е квалифицирано нарушението като дерогиращо предписанието на нормата на чл. 140  ал.4 т.1 от КТ, съотв. правилно е определена и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, а именно общата норма на чл. 414, ал.1 от КТ, която предвижда налагане на санкция на работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Не са налице предпоставките за малозначителност на деянието по  смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото с извършеното нарушение всякога се засягат правата на конкретния непълнолетен работник, доколкото с оглед физическите и психологични особености на подрастващите, законът е предвидил за същите норми гарантиращи специален облекчен режим на полагане на труд, от който в случая е констатирано отклонение.

Съдът обаче намери, че АНО неоснователно е определил административната санкция над минималния размер, доколкото не се констатират отегчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, не са събрани доказателства, които да установяват предходни нарушения на трудовото законодателство, допускани от въззивника. С оглед на изложеното и като взе предвид, че по делото липсват данни за имущественото положение на дружеството-жалбоподател, съдът намери, че административната санкция следва да бъде изменена и да бъде наложена такава в минимален размер, който би изпълнил целите, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.

 В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалено  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция съобразно размера на присъденото в полза на страната, а именно за сумата от 50 /петдесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р Е Ш И:

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 03-011769/28.08.2019   г.  на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - в. , с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ  на „А.“ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на  3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 140 ал.4 т.1  от КТ, като намалява санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА  „А.“ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от  50 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-в..

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: