Р Е
Ш Е Н
И Е №25
гр.Шумен,31.І.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд,в открито съдебно заседание
на тридесет и първи януари 2019г.,в
състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен Станчев
2.Теодора Димитрова
при секретар: Силвия Методиева,
като разгледа в.гр.д.420/2018г. на Шуменския окръжен съд,докладвано
от окр.съдия Л.Томова,за да се
произнесе,взе предвид :
Производството по настоящото дело е образувано по въззивна жалба на З.А.З.,чрез процесуалния му
представител адв.З.Д. П., съд.адрес:г***.,партер
,кантора „П.”,
против Решение № 904/16.Х.2018г. по гр.д. №
2134/2018г. на Шуменския районен съд,с което е отхвърлен изцяло като неоснователен
и недказан предявеният иск от жалбоподателя и ищец в първоинстанционното
производство З.З. против Ж. З.З.,сЕГН**********,п.адрес:г***,с
правно основание по чл.139 вр. с чл.140 ал.1,т.1,вр. с чл.149 от СК-за
заплащане месечна издръжка в размер на 300 лева,считано от датата на завеждане
на исковата молба до настъпването на обстоятелства,обславящи изменението или
прекратяването й,ведно сс законната лихва от депозиране на исковата молба,както
и за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв,за една година назад
преди завеждане на исковата молба,ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото и с което
решение ищецът е осъден да заплати на ответницата деловодните разноски на ответницата за първата съдебна
инстанция,на сума 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,определено
на основание чл.38,ал.1,т.2 във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА.
Оплакванията в жалбата са
за допуснати от първоинстационния съд материалноправни нарушения,довели до
неправилност на първоинстанционното решение. Моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и вместо
него да бъде постановено друго,с което да бъде уважена изцяло исковата
претенция.Няма нови доказателствени искания.
Постъпил е писмен отговор от насрещната
страна по въззивната жалба,по реда и в срока по чл.263 ал.1 от ГПК,с който
оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение. Представя нови писмени
доказателства,които въззивният съд е счел за нововъзникнали след постановяване на
първоинстанционното решение,поради което ,с определението си от
23.ХІ.2018г.,постановено по по реда на чл.267 ал.І от ГПК ги приел като
допустими във второинстационното производство.
Настоящият въззивен
съдебен състав,като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
първоинстанционно решение,а по същество-всички събрани по делото
доказателства,както и оплакванията в жалбата и възраженията по нея,прие следното:
Въззивната жалба ,като
подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното
производство ,по реда и в срока по ГПК,е редовна и допустима.Обжалваното с нея
въззивно решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество,въззивната
жалба се явява неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на З.А.З.,с ЕГН **********,с процесуален
представител адв.З.Д. П., съд.адрес:г***.,партер
,кантора „П.”,
против Ж.З.З.,с ЕГН **********, п.адрес:г***,с процес.представител адв. А.П.,***,
с правно основание на иска по чл. 139 вр. с чл.140 ал.1,т.1,вр. с чл.149 от СК-за заплащане месечна издръжкса в размер на 300 лева,считано от датата на
завеждане на исковата молба до настъпването на обстоятелства,обславящи
изменението или прекратяването й,ведно сс законната лихва от депозиране на
исковата молба,както и за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв,за
една година назад преди завеждане на исковата молба,ведно със законната
лихва от момента на завеждане на делото.
Ищецът излага в исковата си
молба,че е баща на ответницата,но от
много години няма връзка с нея,като не са му известни адреса й и телефонния й
номер.Докато дъщеря му била малка ,той и съпругата му,като нейни родители,й
дарили жилищен недвижим имот-апартамент в гр.Варна,подробно описан в исковата
молба.Понастоящем ищецът бил вече пенсионер с пенсия от 228,77 лв месечно,която
била крайно недостатъчна за задоволяване на елементарните му нужди и за
налагащо се лечение от редицата заболявания,от които страдал.Твърди,че дъщеря
му е в състояние да му заплаща издръжка и е морално задължена за това, поради
надаряването й с жилищен имот.Моли съдът да постанови решение,с което
ответницата да му заплаща претендираната с иска месечна издръжка от 300
лева,както и издръжка в размер на 200 лева месечно за минало време,считано от
момента на предявяване на иска,ведно със законната лихва от завеждането на
исковата молба.
С писмен отговор на исковата
молба ответницата я оспорва изцяло като
неоснователна и недоказана и моли искът да бъде отхвърлен,като й се присъдят
деловодните разноски. Оспорва подписа на ищеца под исковата молба.Твърди,че
родителите й са разведени от 1994 година,като тя след раздялата им останала да
живее с майка си.Една от основните причини за раздялата на родителите й била,че
баща й бил хазартен тип и проигравал
парите от дома им.Рядко ходел на работа,като и тогава не внасял
заплатата си в къщи,а я залагал и проигравал на комар.Общият му трудов стаж до
момента бил 20 години,натрупан до 1994 година.За издръжката на семейството се
грижела единствено майка й,която била лекар-ендокринолог.Баща й след фактическата
раздяла през 1994 година не се интересувал от семейството си и в ч.-от
ответницата като негова дъщеря.Не се
обаждал,не й плащал издръжка ,докато
учела в училище и в университета,като продължавал да залага пари в хазартни
игриПри дарението на жилището през 1994
година прехвърлителите ,в т.ч. и ищецът,запазили правото си на пожизнено
обитаване,но ищецът през 1994 година сам напуснал жилището.Понастоящем ищецът
живеел в един от наследствените имоти на родителите си.Дареният процесен имот
първоначално бил закупен от бабата и дядото на ответницата по майчина линия през
1987 година,като впоследствие те го заменили с гарсониера,получена от
родителите на ответницата чрез набрани лихвоточки по жилищен влог.След замяната
на двата имота ,майка й единствено продължила да изплаща заема към Банка
ДСК,който изтеглила,за да заплати цената на гарсониерата.
Ответницата прави
възражения,че ищецът не страда от заболяванията ,които е описал в исковата си
молба,тъй като те не са коректно отразени в представената от него медицинска
документация,като излага подробни съображения в тази връзка.От представените с
исковата молба рецепти реално били изпълнени само две,т.е. ищецът не е
закупувал и приемал изписаните му лекарства.
Останалите възражения на
ответницата са ,че тя не получава постоянни трудови доходи и страда от
заболяване,за лечението на което са й нужни средства,поради което материалните й възможности не позволяват да заплаща
издръжка на ищеца,още повече,че нуждите
му били продиктувани преди всичко от осигуряване на средства за хазарт,който
продължавал да практикува.В същото време последният бил трудоспособен и в
състояние да получава допълнителни доходи,наред с пенсията си.Освен това ищецът
до 2012 година извършил редица разпоредителни сделки-продажби на свои
наследствени земеделски земи,но средствата от продажбите послужили не за
задоволяване на жизнените му нужди ,а за погасяване на негови дългове от
хазарт.
Моли да бъде отхвърлен изцяло иска като
неоснователен и недоказан и да й бъдат присъдени деловодните разноски.
За да
разреши спора,районният съд,след като отделил спорното от безспорното,е
събрал всички допустими,необходими и относими доказателства,представени от
страните.Тези доказателства съдържат факти и обстоятелства,свързани с
установяването на сложния фактически състав по чл.142ал.1 от СК ,от значене за
определяне нуждата от издръжка на ищеца като лице,имащо право на издръжка ,от
една страна и възможностите на ответницата ,от която тази издръжка се търси,от
друга,респ.нейния размер.,като фактическата обстановка по делото е изцяло и
правилно изяснена .
Безспорно е ,че ищецът и ответницата са баща и дъщеря,при
което по силата на чл.140ал.1т.1 от СК ищецът има право на издръжка и може да я
търси от ответницата,която съответно съгласно разпоредбата на чл.141 т.2 от СК
е длъжна да я дава.Правото и задължението да се дава и търси издръжка между
тези тези лица не са безусловни,а съобразно разпоредбата на чл.142ал.1 от СК зависят от нуждите на лицето,което
има право на издръжка,и възможностите на лицето,което я дължи.
Районният съд
е направил всестранен,внимателен
и задълбочен анализ на целия доказателствен материал,като подробно е обсъдил и
коментирал всички представени доказателства,съдържащи релевантните факти и обстоятелства,свързани с установяването на
сложния фактически състав по чл.142ал.1 от СК ,от значение за определяне
нуждата от издръжка на ищеца като лице,имащо право на издръжка ,от една страна
и възможностите на ответницата ,като задължено лице ,от което тази издръжка се
търси,от друга. В исковата си
молба ищецът изтъква ,че ответницата освен е морално задължена да му дава
издръжката, от която се нуждае,поради направеното й през 1994 година дарение на
жилищен недвижим имот от двамата й родители в т.ч и от ищеца като неин баща.Тъй
като в процесния случай искът не е предявен за отмяна на дарението на основание
чл.227ал.1 б.”в” от ЗЗД, фактът на направеното в миналото дарение на
ответницата е ирелевантен за спора по
делото.От значение за настоящия спор се
явява обстоятелството ,че при самото дарение прехвърлителите са си запазили
правото на ползване върху дарения имот до края на живота си,поради което ответницата не би могла да реализира
допълнителни доходи,като се разпореди с този имот или го отдаде под наем. Това
обстоятелство е обсъдено от районния съд и правилно анализирано.
Настоящият въззивен състав намира ,че фактическата
обстановка по делото е изцяло и правилно изяснена в първоинстанционното производство и при така
събраните доказателства, друга действителност,касаеща правоотношенията между
страните ,различна от
тази,приета от районния съд,не
може да се установи. Като споделя така направените от първоинстанционния съд
фактически изводи,настоящият въззивен съдебен състав,на основаие чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционното решение в обстоятелствената им
част.
При
така установената фактическа
обстановка,районният съд е приложил правилно и материалния закон.Изведените от
него правни изводи за липсата на законовите
предпоставки за получаването и даването на претендираната с иска издръжка,са
напълно обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от въззивната съдебна
инстанция.Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази връзка.
С оглед и във връзка с всичко изложено
по-горе,въззивният съд намира,че въззивната жалба е изцяло неоснователна и
недоказана,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно-обосновано
и законосъобразно.Няма основания за неговата отмяна,поради което то следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора,жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна направените от нея деловодин разноски
за въззивното производство,възлизащо на 320/триста и двадесет/ лева.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
904/16.Х.2018г- по гр.д. №2134/2018г. на
Шуменския районен съд.
ОСЪЖДА
жалбоподателя З.А.З.,чрез процесуалния му представител адв.З.Д. П., съд.адрес:г***.,партер ,кантора „П.”,да
заплати на въззиваемата Ж.З.З.,с ЕГН **********, п.адрес:г***,с
процес.представител адв. А.П.,***, направените деловодни разноски за въззивната
съдебна инстанция,възлизащи на 320/триста и двадесет/ лева.
Решението е
окончателно ине подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове :1.
2.