Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1385 от 14.10.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети
състав, на първи октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря Г. Д. и прокурора
Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1771 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас против Решение № 990/23.07.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 1096/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-0769-006763/12.02.2020 г., издадено
от началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл.150 от ЗДвП и на осн.чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, на Д.А.Г.
е наложена глоба в размер на 300 лв.
Касаторът оспорва решението като
неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснато от съда нарушение на
материалния закон. Иска се от съда да отмени оспорения съдебен акт и да
постанови решение, с което потвърди процесното НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не изпраща представител. Не сочи доказателства и не
претендира разноски.
Ответникът по касация – Д.А.Г., в
съдебно заседание се представлява от адвокат, който оспорва касационната жалба
и моли за отхвърлянето й, не претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на Д.А.Г. е ангажирана за това, че на 30.12.2019 г. около 09,45
часа в гр. Бургас, на ул. „Тракиец“ до № 42 в посока ул. „Въстаническа“, като
неправоспособен водач управлява л.а. Шкода Фабия 1,4 МПИ с рег.№ А1002НА,
собственост на И.Д.Г., като при проверката с РСОД-9947 и дежурен ОДЦ при ОДМВР
Бургас е установил, че Г. е неправоспособен водач поради отнемане на всички
контролни точки със ЗППАМ № 70058/09.01.2014 г., с което е извършил нарушение
на чл.150 ЗДвП – управлява ППС, без да е правоспособен водач. За извършеното
нарушение, на осн.чл.53 ЗАНН и по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 ЗДВП, на Г. е
наложена глоба в размер на 300 лв.
За да постанови оспореното съдебно
решение, въззивният съд е приел, че не е допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение при издаване на акта, но е допуснато нарушение на
материалния закон, тъй като извършеното от Г. деяние е несъставомерно,
доколкото заповедта за прилагане на ПАМ, с която му е иззето СУМПС поради
отнемане на всички контролни точки, му е връчена след извършване на нарушението
и към датата на проверката – 30.12.2019 г., Г. не е знаел за съществуването на
тази заповед и не е действал виновно.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но
не по изложените в него мотиви.
Първоинстанционният съд е формирал неправилен извод
относно това, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила от АНО. Нарушението, за което е наказан Г., е неясно описано в АУАН и в НП. В описателната част на АУАН и НП
като фактическо
основание за налагане на глобата на Г. е посочено, че същият
е неправоспоспособен водач поради отнемане на всички контролни точки със ЗПАМ.
Контролните точки, обаче, се отнемат с влезли в сила наказателни постановления,
а същите не са цитирани в процесното НП, нито в посочената ЗППАМ от
09.01.2014 г., която към датата на установяване на нарушението и на съставяне
на процесното НП дори не е била връчена на Г.. От друга страна, ЗППАМ касае
изземване СУМПС
по реда на чл.171, т.4 ЗДвП. Самата разпоредба на чл.177,
ал.1, т.2, т.1 ЗДвП, по която е наказано в случая лицето, предвижда налагане на
административно наказание „глоба“ от 100 до 300 лв. на лице, което управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, т.е. има се предвид изначално неправоспособно лице, а
не такова, което впоследствие е изгубило правоспособност. В случая от самото
процесно НП става ясно, че не това е хипотезата, която е налице – не става
въпрос за лице, което е изначално неправоспособно, а за такова, което е
загубило правоспособност впоследствие. Съвсем
отделни хипотези на закона са тези по чл.177, ал.1, т.2, предл.3 и предл.4 от ЗДвП – първата от тях касае управление на МПС от лице, след като е
загубило правоспособност по реда на чл. 157, ал.
4, т.е. след като са му били отнети
всички контролни точки, а втората хипотеза касае загубена правоспособност от лицето, след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е било временно отнето по
реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Ето защо, противоречието между
описаното като фактическо основание в обстоятелствената част на процесното НП и
в диспозитивната му част, в която е изписан нарушеният текст на закона, по
който е санкционирано лицето, представлява съществено процесуално нарушение,
което е довело до ограничаване правото на защита на Г..
Горното
обуславя извод за незаконосъобразност на издаденото НП, което следва да бъде
отменено.
Като е постановил съдебен акт в
горния смисъл, РС Бургас е постановил правилно съдебно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед крайния изход на делото и
липса на претенция за разноски от страна на ответника по касация, такива не
следва да му се присъждат.
Воден от горното и на основание
чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 990/23.07.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 1096/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.