Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е № 21

 

гр.Пазарджик 04.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на четиринайсти януари две хиляди и двадесета година……в състав:   

                                                       

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Илиана Димитрова

 

като разгледа т.д. № 179 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе  предвид следното:            

Производството е образувано по молба по чл.625 от ТЗ, подадена от кредитор в лицето на „С.“ ЕООД- гр. София, против длъжника „Г.“ ЕООД – гр. Пазарджик, с твърдения,  че дружеството има изискуеми вземания срещу длъжника, основаващи се на договор за спогодба от 23.03.2018 г. , с нотариална заверка на подписите, въц основа на който се било снабдило и със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Образувано било и изпълнително производство, след което вземанията останали неудовлетворени, поради което била налице хипотезата на чл. 608, ал.4 ТЗ. Т. е. – неплатежоспособността на длъжника се предполагала, ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнние на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получавене на поканата или съобщението за доброволно изпълнение.

Същеврменно се твърди, че е налице и хипотезата на чл. 608, ал.3 ТЗ, поради това, че длъжникът е спрял плащанията към всички кредитори.

 Иска се да бъде открито производство по несъстоятелност против длъжника, като се обяви неговата неплатежоспособност или евентуално – свръхзадълженост..

Ответникът /длъжник/ не е подал отговор в законния срок, след редовно  връчване на препис от молбата на адреса му на управление

         Като се запозна с представените по делото писмени доказателства и след преценката им, в съвкупност и с изготвената и приета експертиза,   съдът намира искането за откриване на производство по несъстоятелност за основателно.

        За да се уважи молбата по чл.625 от ТЗ следва да се установи, че търговецът е изпаднал в състояние на   неплатежоспособност. Разпоредбата на чл.608 ал.2 и ал.3 от ТЗ презюмира неплатежоспособността, а предпоставките за съществуване на такава са регламентирани в разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ - неплатежоспособен е онзи търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публично вземане към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособният длъжник е в такова финансово състояние, че не може да осигури необходимите за плащане парични средства - няма достатъчно пари в банковите си сметки, нито бързо ликвидни активи, които биха му позволили в рамките на един разумен период от време да може да изпълни свое задължение.

Неплатежоспособността на ответника в настоящото производство се установява по несъмнен начин от заключение на вещото Л.А.. Самият кредитор подал молбата не е представил писмени доказателства за възникване на твърдяните в него задъжения, за уреждането им с договор за сопогодба, снабдсяването с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело с връчване на призовка за доброволно изпълнеие. Поради липсата на тези доказателства хипотезата на чл. 608, ал.4 от ТЗ няма как да бъде приложена.

Вещото лице, обаче е констарало въз основа на предоставането му счетоводна докуемнтация, че съществуват вземния на молителя в общ размер на 57 038,30 лв., с дата на падеж на първаа неплатена фактура -17.08.2017 г. и последно плащане на 28.12.2018 г., което само частично – в размер на 120 лв.

Длъжникът не е оспорил възникването на тези задължения спрямо кредитера, искащ откриване на производство по несъстоятелност,  нито е възразил срещу тяхното съществуване към настоящия момент.

Същевременно сеп окзават неизпълнени  задъжения и към други кредитори, които заедно с тези към молителя възлизат на 2925 026,94 лв., с настъпили падежи през 2017 г. и 2018 г. и направени частични плащания по някои от тях, последнтите от които са станали през декември 2018 г.  през 2018 г. След края на 2018 г. плащанията вече са спрели по отношение на всчики кредитори.

Още в края на 2017 г. финаносвия резулат на дружеството е отрицателен ,т. е. „загуба“, такъв е той и в края на 2018 г. и както и изчисления он дейността през 2019 г. към момента на изготвяне на заключеието.

Но докато в края на 2017 г. показантелят за бърза ликвидност все още не бил 1,1777, т. е. над препоръчителната стойност „1“, в края на 2018 г., както и за 2019 г. той е намалял на 0,7788.

Показателят за обща ликвидност е влошен още в края на 2017 г. -               1, 1777, при препоръчителна стонйсот за отрасъла 1,25-1,5, а през 208 и 2019 г. е спаднал значително до стойността от 0,7788

Причината за това е увеличението на краткосрочните задъжения, които не са били погасявани и които надхвърлят по стойност краткотрайните активи за 2018 г. и 2019 г. Финансовите затруднения са започнали още през 2017 г., видно от съотношението, формиращо същия този показател, но все пак бързата ликвидност е останала в препоръчителтаа норма и това е вероятно е позволявало да се правят частични плащания.

Определящите за състоянието на неплатежоспобност показатели за незабавна и абсолютна ликвидност обаче са били под препхоръчителните стойности за финансова стабилност още през 2017 г. – 0,0909 е величината и на двата, а през 2018 г. и 2019 г. те са влошени още повече. Резултатите се получават от съотношението между тещущите задължения за съответния период и краткосрочните инвестиции+паричните средства /незабавна ликвидност/ и краткосрочните задржния и паричните средства /абсолтна ликвидност/.

Съпоставяйки момента на спирането на плащанията към кредиторите, за които има данни по делото, което е станало още през февруари 2017 г. и финансовите резултати, отчетени в края на същата година и по-конкретно- коефициентите за ликвидностт, съдът счита, че има основание да се приеме настъпването на състояние на неплатежоспособност именно, считано от 31.12.2017 г.  След като в края на същата година не е разполагал с парични средства в размер достатъчен да покрие краткосрочните си /текущи/ задължения, то презумпцията, въведена с чл. 608, ал.3 от ТЗ очевидно не е опровергана в настоящия процес. Този извод не се променя и от обстоятелството, че през 2017 г., както и през следващата 2018 г. е извръшил частични плащания към някои от кредиторите, ткакто установявява експертизата /чл. 608,ал.3 ТЗ/. Очевидно е, че при общия размер на тукущите задължения, както за 2017 г., така и за 2018 г. и съотношението им с паричнните средства, както и с всички краткотрйни активи изобщо, длъжникът е бил неплатежоспособен още в края на 2017 г. Спирането на плащанията, с изключение на някои частични към определени кредситори датира още от тогава и не се е дължало на временни затруднения. Налице е била трайна и обективна невъзможност за изпъление на задълженията към множеството кредитори на дружеството. Ето защо следва да бъде охкрито производство по несъстоятелоност, като за дата на изпадане в неплатежоспособоност следва да се приеме 31.12.2017 г.

Налице е хипотезата на чл.632 от ТЗ – длъжникът не притежава имущество достатъчно за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Поради това с решението за откриването му и и за обявяване началната дата на неплатежоспосоността следва да се  допусне обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, да се постанови прекратяване дейността на предприятието му и да се обяви длъжникът в несъстоятелност, а производството по делото – да бъде спряно за срок от една година, след изтичане на който ще бъде прекратено, със заличаване на длъжника от търговския регистър, освен ако не бъде изпълнено някое от условията по чл. 632, ал.2 от ТЗ, който предвиждаща възможност за неговото възобновяване – депозиране на необходимата сума за предплащане на разноските или удостоверяване от страна на молителя, че е налице достатъчна сума за покриване на тези разноски.                            

          На основание чл.622 от ТЗ, препис от решението следва да се изпрати до Агенцията по вписване за вписване в ТРРЮЛНЦ на съответните обстоятелства.               

                   Водим от изложеното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.608 от ТЗ, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И   :                    

               

          ОБЯВЯВА неплатежоспособността на търговеца „Г.“  ЕООД със седалище и с адрес на управление: гр. Пазарджик,   ул. „Гурко“ № 3, ет.1, ЕИК ********.

         ОПРЕДЕЛЯ началната дата на неплатежоспособността му - 31.12.2017 г.

          ОТКРИВА  производство по несъстоятелност на търговеца „Г.“  ЕООД със седалище и с адрес на управление: гр. Пазарджик,   ул. „Гурко“ № 3, ет.1, ЕИК ********.

         ДОПУСКА обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

         ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на търговското предприятие.

          ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ търговеца „Г.“  ЕООД със седалище и с адрес на управление: гр. Пазарджик,   ул. „Гурко“ № 3, ет.1, ЕИК ********.

         СПИРА  производството по несъстоятелност по т. д. № 179/2019 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд за срок от една година от вписване на решението, след изтичането на който следва да се приложи чл. 632, ал.4 от ТЗ, според който производството се прекратява, освен ако не бъде поискано възобновяването му при условията на чл. 632, ал.2 от ТЗ, посочени подробно в мотивите на съдебния акт.               

        ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД  със седалище и с адрес на управление: гр. Пазарджик,   ул. „Гурко“ № 3,  ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД – гр.София разноските по настоящото дело в размер на 3 150 лв.

         Препис от решението да се изпрати до Агенцията по вписване за вписване на съответните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ.

        

        Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 7-дневен срок от датата на вписване в Търговския регистър.       

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: