Р Е Ш Е Н И Е
486/22.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2640 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.405, ал.1 от КЗ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от М.А.О., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 1,
чрез адв.Й. А.от ВАК срещу ЗАД “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „***” №5, представлявано от Изпълнителните директори
– Н. Ч. и И. Г., действащи чрез пълномощника юрисконсулт А. Б..
Ищецът твърди, че на 26.06.2018 год. сключил с
ответното дружество Застраховка „Каско
Стандарт“ с клауза „Пълно автокаско“ по отношение на собствения му лек
автомобил марка „***Е 200 ЦДИ“ с рег. №***, със срок на действие на договора от
27.06.2018 год. до 27.06.2019 год. В исковата молба излага, че на 10.05.2019
год. около 15.25 часа се движел, управлявайки посочения автомобил от с.***към
с.***, когато внезапно на пътното платно излязла сърна, вследствие на
което предприел аварийно спиране, при което
завил надясно, излязъл извън пътното платно и влязъл в крайпътната канавка. За
настъпилото ПТП уведомил контролните органи, като след пристигането им на место
му бира извършена проверка за алкохол и бил съставен Протокол за ПТП
№16013547/16.05.2019 год. Уведомил и застрахователя, като бил извършен оглед на
автомобила, снимков материал и бил съставен Опис на претенция
№51-04050-00298/19/10.05.2019 год. За претърпените вреди му било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4237.55 лева. Счита, че действителната
сума, необходима за възстановяване на посочените вреди е 17950 лева, поради
което намира, че ответното дружество неправилно е определило размера на
дължимото му се застрахователно обезщетение.
С настоящата искова молба първоначално предявява
осъдителен иск за сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общо
13712.45 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
причинени в резултата на настъпило на 10.05.2019 год. застрахователно събитие
по договор №4704180700001014 от 26.06.2018 год. за застраховка „Каско
Стандарт“, клауза „Пълно автокаско“ по отношение на лек автомобил марка „***Е
200 ЦДИ“ с рег. №***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За
него се явява упълномощен представител – адв.Й. А.от ВАК, като поддържа иска и моли
същия да бъде уважен изцяло.
В съдебно заседание прави изменение на предявения
иск като увеличава същия от 100 лева на 11262.45 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответното дружество оспорва изцяло предявения
иск, както по основание, така и по размер. Не оспорват факта, че с ищеца имат
сключен застрахователен договор и че по същия е било изплатено обезщетение във
връзка с настъпилите щети. Считат, че размерът на обезщетението е бил изчислен
правилно, като правят възражение че е настъпила тотална щета на автомобила във
връзка с декларираното застрахователно събитие. Оспорват и датата, от която се
претендира изплащането на лихва, като считат, че такава се дължи от датата на
която се представят доказателства, че застрахованото МПС е свалено от отчет.
Правят възражение за проявена от ищеца груба небрежност, поради
обстоятелството, че е управлявал посоченото МПС при несъобразена с пътните
условия скорост. В тази връзка твърдят,
че съгласно действащите общи условия застрахователят не покрива вреди в
резултат на умишлени действия или причинени при проява на груба небрежност. В
същото време твърдят, че по отношение на процесния автомобил е налице
надзастраховане.
Молят предявения иск да бъде отхвърлен изцяло и да
им бъдат присъдени разноските по делото.
В съдебно заседание за ответното дружество се
явява упълномощен представител – адв.Б. Д.от ВАК, който моли иска да бъде
отхвърлен.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 26.06.2018 год.
между ищеца М.А.О., и ответното дружество ЗАД “***”, била сключена Застраховка
„Каско Стандарт“ с клауза „Пълно автокаско“ по отношение на собствения на ищеца
лек автомобил марка „***Е 200 ЦДИ“ с рег. №***, със срок на действие на
договора от 27.06.2018 год. до 27.06.2019 год. Застрахователната сума на
договора била 18025 лева, като съгласно застрахователния договор ищецът
следвало да заплати застрахователна премия в размер на 1030.20 лева. Първата
вноска от премията в размер на 257.55 лева била заплатена на 26.06.2018 год.
при сключване на договора.
На 10.05.2019 год.
около 15.25 часа ищецът, управлявайки посочения автомобил се движел по път SHU 1190 в посока от с.***към
с.***. В района на км.5900, след
предприето аварийно спиране, завил надясно, излязъл извън пътното платно и
влязъл в крайпътната канавка. За настъпилото ПТП уведомил контролните органи,
като след пристигането им на место му била извършена проверка за алкохол, като
пробата била отрицателна и бил съставен Протокол за ПТП №1601354/16.05.2019
год. На водача бил съставен и акт за установяване на административно нарушение
серия АА №113483/10.05.2019 год., в който ката нарушение разпоредби били
посочени нормите на чл.20, ал.1 от ЗДВП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
За настъпилото събитие на
10.05.2019 год. ищецът подал заявление до застрахователя, във връзка с което
била образувана щета №51-04050-00298. След извършен оглед на автомобила и
снимков материал бил съставен Опис на претенция №51-04050-00298/19/10.05.2019
год. В описа като увредени детайли били описани: Облицовка предна броня с
абсорбер, фар десен, фар за мъгла преден десен, странично огледало дясно,
решетка предна броня дясна, капаче теглич в предна броня, фар десен вътрешен дневна
светлина, подкалник преден десен, калник преден десен, облицовка ПВЦ праг
десен, кора под двигателя, кора под скоростна кутия, кора под предна броня,
кора под купе лява, маслен картер ДВГ, картер скоростна кутия, радиатор воден,
радиатор климатик, дифузьор радиатор десен, интеркулер, дифузьор интеркулер,
греда преден мост, носач преден десен, обтегач преден десен носач, конзола на
радиатор десен долен, датчик ниво на масло, облицовка задна броня, панел заден
десен, джанта лята предна дясна и гума предна дясна Рикел 225/50/17.
Не се спори между
страните, че във връзка с образуваната щета на ищеца е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4237.55 лева. С писмо изх.№Л
№298/17.06.2019 год. застрахователят е предоставил на ищеца възможност да
избере начина на удовлетворяване на щетата - по експертна оценка на застрахователя или чрез
отремонтиране на автомобила в доверен сервиз на застрахователя. С искане
вх.№60/16.07.2019 год. ищецът е заявил, че желае обезщетението да му бъде
изплатено по експертна оценка на застрахователя, като е предоставил номер на
банкова сметка.
***а се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Свидетелство
за регистрация на МПС–част II,
Застрахователна полица №470418700001014/27.06.2018 год., Сметка №20180322428,
Протокол за ПТП № 1601354/16.05.2019 год., Опис на претенция
№51-04050-00298/19/10.05.2019 год., Пълномощно, Справка от НБД, Документ за
заплатена държавна такса, материалите, съдържащи се в преписка, образувана по
щета №51-04050-00298/19/10.05.2019 год., Пълномощно, Общи условия към договора
за застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно автокаско“, Договор за
покупко-продажба на МПС от 24.06.2019 год.
Изложената фактическа
обстановка се изяснява и от назначените в хода на съдебното производство
съдебно автотехническа експертиза и допълнителна съдебно автотехническа
експертиза, по които вещото лице дава заключение относно механизмът на
станалото ПТП, подробно описва настъпилите щети по автомобила, като заявява, че
скоростта на движение на автомобила е била в рамките на разрешената за движение
извън населено место, че причина за станалото ПТП е излизане на автомобила
извън пътното платно, че стойността на ремонта на процесния автомобил, изчислена
съгласно методиката, визирана в ОУ на Застраховка „Каско стандарт“, глава
трета, подразделение IV възлиза на 5371.44
лева, че действителната стойност на посоченото МПС е 18000 лева, че
действителната стойност на вредата при използване на средната пазарна цена на
труд, е 13420.94 лева, като стойността на запазените части, възли и агрегати, в
случай, че същите се разпродават поотделно би достигнала 10545.00 лева, а
стойността на която би могъл да бъде продаден автомобилът в увредено състояние
като цяло възлиза на 2500 лева.
По отношение заключенията
на изготвените съдебно автотехническа експертиза и допълнителна съдебно автотехническа
експертиза съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, с
изключение на отговорът на въпрос №12 по първата съдебно автотехническа
експертиза. С изключение на посочената част от първата експертиза, съдът
намира, че и двете експертизи отразяват
правдиво и обективно състоянието на автомобила и дават изчерпателен отговор на
конкретно поставените им въпроси. В този смисъл заключението на експертизите
кореспондира напълно с останалия събран по делото доказателствен материал и
напълно подкрепя изложената и приета от съда фактическа обстановка.
По отношение отговора
на въпрос №12 от първата експертиза, касаещ стойността на запазените части,
възли и агрегати от процесното МПС, съдът намира, че при изготвяне на
първоначалното заключение вещото лице не е съобразило конкретните запазени
части, възли и агрегати от автомобила, не е описало същите и не е извършило конкретна оценка, поради което е била допусната и
назначена допълнителна автотехническа експертиза, към която са били поставени
конкретни въпроси и изисквания за начина
на описване, оценка и остойностяване на съответните части и агрегати, поради
което именно допълнителната експертиза се явява по-пълна, конкретна и ясна и дава
по-конкретен отговор на поставените въпроси, с оглед на което следва да бъде
взета предвид и кредитирана при преценка стойността на запазените части, възли
и агрегати.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Същото задължение има и застрахователят и
съгласно разпоредбата на чл.394 от КЗ.
В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори
между страните, че между тях е било налице валидно сключен договор за застраховка
„Каско Стандарт“ по отношение на лек автомобил марка „***Е 200 ЦДИ“ с рег. №***,
обективиран в Застрахователна полица №4704180700001014/26.06.2019 год. със
застрахователна сума 18025 лева и срок
на действие на договора от 27.06.2018 год. до 27.06.2019 год. Не се спори и че автомобилът
е претърпял ПТП и че същото е станало в срока на валидност на договора, както и
че ответното дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 4237.55 лева. Спорен между страните
е въпроса относно действителната стойност на щетата и размерът на
дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение, както и дали е налице
тотална или частична щета на автомобила.
Съгласно т.2, раздел I, глава Втора от Общите
условия на ЗАД „***“ по Застраховка „Каско Стандарт“, които са били връчени на
ищеца, покритият от застраховката риск „пътнотранспортно произшествие“ /ПТП/
представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
От материалите по делото и по-конкретно от приложения като писмено
доказателство протокол за ПТП и от изготвената съдебно автотехническа
експертиза се установява, че скоростта на движение на автомобила е била в
рамките на разрешената за движение извън населено место, че причина за
станалото ПТП е излизане на автомобила извън пътното платно, както и че е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди по
посочения лек автомобил.
В тази
връзка съдът не кредитира възражението на ответната страна, релевирано в
отговора на исковата молба за наличие на изключен застрахователен риск по
смисъла на т.1, раздел VI „Изключения“ от Общите условия, поради
проявена от ищеца „груба небрежност“, изразяваща се в неспазване на
установените технически и технологични правила за експлоатация. В настоящия
случай от материалите по делото се установява, че скоростта на движение на
автомобила на ищеца преди станалото ПТП е била в рамките на разрешената за
движение извън населено место и че причина за станалото ПТП е излизане на
автомобила извън пътното платно. В тази
връзка вещото лице, изготвило съдебно автотехническата експертиза сочи, че с
оглед твърденията на ищеца, че причина за станалото ПТП е излизане на сърна на
пътното платно, водачът не е бил в състояние да предотврати удара чрез спиране
или по друг начин и че произшествието в случая е било непредотвратимо.
В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че ответната страна твърди, че
проявената от страна на водача „груба небрежност“ се изразява в движението му с
несъобразена с пътните условия скорост. Действително от представения като
писмено доказателство по делото акт за установяване на административно
нарушение серия АА, №113483 от 10.05.2019 год. се установява, че в същия като
извършени от страна на ищеца нарушения са посочени нарушения на разпоредбите на
чл.20, ал.1 от ЗДвП /съгласно която Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват/
и
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП /съгласно която водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от
него ремарке/.
В същото време обаче по делото липсват доказателства дали във връзка с
посочения акт на ищеца е било издадено наказателно постановление, респективно
дали същото е влязло в сила или е било обжалвано и отменено. Не може да бъде
споделен и извода, че посочените нарушения са извършени с форма на вината
„греба небрежност“. Актът за установяване на административно нарушение и
съставения протокол за ПТП са официални свидетелстващи документи, които се
ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
тях, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма
на ПТП, но в постоянната си практика ВКС приема, че съдът е длъжен
непосредствено да събере доказателства за участието на страните в процеса като
изследва механизма на ПТП чрез назначаване на автотехническа експертиза, която
ще е от значение за изводите му относно степента на съпричиняване, респективно
за размера на отговорността. В този смисъл са Решение №85 от 28.05.2009 год. на
ВКС по т.д. №768/2008 год., II т.о., ТК, Решение №15 от 25.07.2014 год.
на ВКС по т.д. №1506/2013 год., I т.о., ТК и др. Съдът
напълно кредитира заключението на изготвената в тази връзка съдебно
автотехническа експертиза относно механизма на ПТП и поведението на водача
непосредствено преди произшествието, с оглед на което се налага извода, че
поведението на последния не може да бъде квалифицирано като
проява на груба небрежност, която да изключва отговорността на
застрахователя за заплащане на съответното застрахователно обезщетение. Още повече, че самият застраховател вече е
изплатил застрахователно събитие във връзка с регистрираната щета, което следва
да се тълкува като извънсъдебно признание за липсата на изключен
застрахователен риск по смисъла на т.1, раздел VI
„Изключения“ от Общите условия.
При преценка
на този въпрос съдът съобрази и задължителната практика на ВКС по сходни казуси,
при които е прието, че е налице груба небрежност /Решение № 184 от 24.02.2016
г. на ВКС по т. д. № 3092/2014 г., II т. о., ТК; решение № 348/11.10.2011 г. по
гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о./ Законодателят не е дал легално
определение на термините небрежност и груба небрежност. В теорията и практиката
се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която
дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност
се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена
форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни
условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. В
разглеждания случай, от заключението на вещото лице се установява, че водачът е
шофирал със скорост, която е била в рамките на разрешената в конкретния пътен
участък скорост, като ПТП е настъпило вследствие на излизане на автомобила
извън пътното платно. Не се установява водачът да е шофирал след употреба на
алкохол или да е извършил други действия на пътя, които биха могли да се
окачествят като причина за настъпване на ПТП, независимо от външните фактори.
При липсата на проведено доказване в такъв смисъл от ответната страна, в чиято
доказателствена тежест е установяването на предпоставките за прилагане на
предвидените в договора изключения, следва да се приеме, че в случая не е
налице предвидения в застрахователния договор изключен риск поради липсата на
доказани действия от страна на водача на МПС, представляващи груба небрежност,
намиращи се в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно клаузите на раздел IV, глава Трета от
посочените по-горе Общи условия застрахователното обезщетение за частични
повреди на МПС над 7 до 13 години се определя въз основа на опис на увредените
детайли по калкулация на застрахователя, като цената на новите части е съгласно
пазарните или каталожните цени на оригинални части за съответната марка МПС с
прилагане на коефициент на овехтяване 0.3, но не повече от най-ниската пазарна
цена, а цената на бояджийските материали и нормовремената за труд по ремонта на
МПС се определят по Методика на застрахователя за уреждане на претенции по
застраховка „Каско“.
Съгласно трайната практика на съдилищата, методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди следва да се прилага като минимална долна
граница, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен
ремонт на МПС в сервиз, и когато обезщетението се определя по експертна оценка.
Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса
за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя.
Тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие - чл.386, ал.2 от КЗ и чл.400, ал.1 и 2 от КЗ, като ползва специални знания на
вещо лице. В този смисъл
е Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК.
В настоящия
случай, не се спори между страните по делото, че ищецът не е представил фактури
за заплатени реални разходи за ремонт на автомобила, а е ангажирал
доказателства за размера на вредите, който претендира чрез изготвяне на съдебно
автотехническа експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл.390, ал.2 от КЗ Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа
фактура – при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение. В настоящия случай застрахованото лице е
избрало начин на обезщетяване чрез експертна оценка.
Вида и
характера на уврежданията по автомобила се установяват от описа на претенцията,
съставен от представител на ответното дружество, и от заключението на вещото
лице, съобразно което общата стойност на разходите /труд и материали/ за
отстраняване на щетите в сервизи, непритежаващи европейски сертификат за
качество ISO 9001:2008 е 13420.94 лева, респективно
14203.86 лева в сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 /включително и официалният сервиз на марката - Силвър Стар/. С оглед така определените стойности в случая
се установява, че е налице тотална щета, тъй като независимо коя от двете
стойности ще бъде взета предвид /в оторизиран сервиз, респективно сервиз
притежаващ европейски сертификат за качество ISO
9001:2008 или не/, възстановителната стойност превишава 70% от действителната стойност
на автомобила. Поради това обезщетението следва да бъде в размер на стойността
на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи друга такава със същото
качество. При преценка на въпроса за възстановителната застрахователна стойност съдът
съобрази разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, съгласно която за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Относно
действителната стойност на вещта към момента на увреждането съдът възприема
договорената между страните стойност, посочена в застрахователния договор –
18025 лева, която не се различава значително и от действителната стойност,
определена от вещото лице в изготвената съдебно автотехническа експертиза - 18000
лева. От така посочената стойност следва да се приспадне сумата от наличните към
момента на застрахователното събитие запазени части на автомобила, които са
описани и остойностени от вещото лице в общ размер на 10545 лева, както и
изплатеното вече на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 4237.55 лева.
Целта на приспадането на
запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил да
получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и
стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на
вторичния пазар.
По делото
липсват доказателства между страните да е било договорено самоучастие от страна
на застрахования, като липсват и твърдения от страна на ответното дружество за
незаплатени застрахователни премии, които евентуално да следва да бъдат
приспаднати от дължимото от застрахователя обезщетение.
Следователно
с оглед на всичко гореизложено се налага извода, че предявения осъдителен иск се
явява основателен и доказан за сумата от
3242.45 лева и следва да бъде уважен частично в посочения размер, като
за разликата до пълния предявен размер от 11262.45 лева искът, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При преценка
на иска съдът съобрази направеното с отговора на исковата молба възражение от
страна на ответното дружество, че за изплащане на обезщетение при тотална щета
на автомобила е необходимо застрахованият да е снел от отчет посоченото МПС от
съответния сектор КАТ-Пътна полиция“ при ОД на МВР. Действително разпоредбата
на чл.390, ал.1 от КЗ предвижда преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят да изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В същото
време обаче константната съдебна практика на ВКС по сходни случаи приема, че изпълнението/неизпълнението
на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на
доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). В
случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното
производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства
за това, както е в настоящия случай, обезщетението за забава следва да бъде
присъдено съобразно с този факт. В
настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и
липсва твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това,
обезщетение за забава ще следва да се дължи, считано от датата на представяне пред
застрахователя на доказателства за настъпване на това обстоятелство. В този
смисъл е Решение №44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, Решение №59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
1256/2014 г., II т. о., ТК и др.
Ирелевантно
към настоящия спор е обстоятелството, че след настъпване на застрахователното
събитие автомобилът е бил отчужден от ищеца на трето лице. Доколкото видно от
застрахователния договор ищецът е бил собственик на вещта както към момента на
застраховането, така също и към момента на настъпване на застрахователното
събитие, има право да претендира получаване на съответното застрахователно
обезщетение във връзка с настъпилата щета по вещта. Цитираната от процесуалният
представител на ответното дружество съдебна практика е известна на настоящия
състав, но същата е посочена некоректно, доколкото касае различни казуси, при
които застрахователният договор е бил сключен, не от собственик на
застрахованата вещ, а от трето лице, което не е имало право да получи
застрахователно обезщетение.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска и съгласно представения
списък.
В тази връзка при преценка на
направеното от страна на процесуалният представител на ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира
същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства във връзка с предявения осъдителен иск е било заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева. Имайки предвид естеството на
иска и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по него,
визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира,
че възнаграждението е определено в размер значително над минималния размер,
посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба. С оглед на
изложеното и обстоятелството, че от материалите по делото не се установява
същото да е с фактическа или правна сложност, настоящият състав намира, че са
налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на
страната. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за предявения
осъдителен иск, изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и
т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да бъде в размер на 867.87 лева. Доколкото заплатеното и претендирано от
страната възнаграждение е в размер на 1100 лева се налага извода, че същото е
прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на основание
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважена. С оглед на
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
разноски в общ размер на 445.77 лева, включващи държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно уваженото възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно с уважената част от иска
и съгласно представен списък.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното
дружество направените от него разноски в настоящото производство съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 344.41 лева, включващи заплатено
възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 от Наредбата на заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ЗАД “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „***” №5, представлявано от Изпълнителните директори
– Н. Ч. и И. Г., действащи чрез пълномощника юрисконсулт А. Б. ДА ЗАПЛАТИ
НА М.А.О.,
с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й. А.от ВАК сумата от 3242.45 лева /три хиляди
двеста четиридесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение във връзка с щета №51-04050-00298, касаеща
лек автомобил марка „***Е 200 ЦДИ“ с рег. №***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на представяне на
доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „***Е
200 ЦДИ“ с рег. №***
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
3242.45 лева до пълния предявен размер от 11262.45 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „***” №5, представлявано от Изпълнителните директори
– Н. Ч. и И. Г., действащи чрез пълномощника юрисконсулт А. Б. ДА ЗАПЛАТИ
НА М.А.О.,
с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, офис 1, чрез адв.Й. А.от ВАК на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
445.77 лева /четиристотин четиридесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки/, представляваща направени
разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение, съобразно уваженото възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съгласно с уважената част от иска и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА М.А.О., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***,
офис 1, чрез адв.Й. А.от ВАК ДА ЗАПЛАТИ
НА ЗАД “***”, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„***” №5, представлявано от Изпълнителните директори – Н. Ч. и И. Г., действащи
чрез пълномощника юрисконсулт А. Б. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 344.41 лева /триста
четиридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски за възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 от Наредбата
на заплащането на правната помощ,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: