РЕШЕНИЕ
гр.София,26.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IX въззивен състав, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Зоя Пандурска в, като разгледа докладваното от съдия ЗАХАРИЕВА в.н.ч.х. дело № 969 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от
Наказателния процесуален кодекс.
С присъда от 10.10.2014г, постановена по НЧХД № 19262/2013, СРС, НО,102 състав,
подсъдимият Н.Т.Б. е признат за
невиновен в това , че на 19.10.2013г. в
гр. София, в предаването на „Д.***“ , излъчено в ефира на „Н.Т.“, да е казал
нещо унизително за честта и достойнството на
другиго /изрекъл думите „… ми той е тъп, той по принцип е тъп“/ по
отношение на Б.М.Б., като обидата е
разпространена публично/ доведена до знанието на множество зрители на
въпросното предаване/ и разпространена по друг начин/ чрез ефирното излъчване
на предаването по телевизията/, поради което на основание чл.304 от НПК е
оправдан по първоначалното обвинение за престъпление по чл.148, ал.1 т.1 и т.2
,предл.2 вр. чл.146, ал.1 от НК.
С присъдата съдът е осъдил на основание
чл.190, ал.1, пРед.1,алт.2 и чл.190, ал.2 от НПК частния тъжител Б.М.Б. да
заплати в полза на държавата и по сметка на СРС направените по делото
разноски за експертизи в размер на
350лв, както и държавна такса от 5 лв за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Срещу Присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от повереника на частния тъжител с искане за отмяната й като незаконосъобразна, неправилна и необоснована и постановяване на нова присъда от въззивната инстанция, с която подсъдимият Б. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинения, съгласно тъжбата. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закона с оглед изводите на съда, че не е осъществен от обективна и субективна страна престъплението, описано в тъжбата, като се посочва, че възприемането на обидата не представлява част от изпълнителното деяние на обидата. В жалбата се съдържа и оплакване за необоснованост на присъдата предвид събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства установяващи по безспорен начин осъществяване от подсъдимия на престъплението. Навеждат се доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неспазване на задължението на първоинстанционния съд за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото.
С Определение от 27.03.2015г на ІХ въззивен състав, НО, СГС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.05.2015г.
С молба от 07.05.2015г. на защитата на подсъдимия Б. е поискано спиране на наказателното производство на основание чл.290,ал.1 вр. чл.25,т.3 от НПК и е представен надлежно заверен препис от Удостоверение от 17.07.2014г., издадено от Генералната дирекция за председателството и.д.генерален директор.
В проведени две поредни съдебни заседания на 07.05.2015г. и на 09.06.2015г. не е даден ход на делото, поради неявяването на поверника на частния тъжител
В съдебно заседание на 22.06.2015г. съдът е дал ход на делото и е докладвал въззивната жалба на частния тъжител срещу присъдата на СРС , както и молбата от 07.05.2015г. на защитата с искането за спиране на наказателното производство.
След изслушване становището на страните по искането за спиране на наказателното производство., съдът с определение от същата дата е приел, че с оглед факта, че подсъдимият Б. е член на Европейския парламент и разпоредбата на чл.9,б. „а“ от Протокол № 7, съгласно който имунитетът на членовете на европейския парламент се приравнява на този на членовете на съответния национален парламент, е налице основанието на чл.25,ал.1 т.3 от НПК за спиране на наказателното производство.
Определението е влязло в сила на 08.07.2015г.
При служебна проверка на 26.04.2018г по спряното производство, съдът констатира, че с оглед датата, на която е посочено в тъжбата, че е извършено инкриминираното престъпление по чл.148,ал.1,т.1 и т.2,предл.2 вр. чл.146,ал.1 от НК, е изтекъл срок с една втора надвишаващ срока по чл.80,ал.1,т.5 от НК. Въззивният състав е преценил, че при настъпилите обстоятелства, са налице основания за възобновяване на наказателното производство и насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание. С определението от 26.04.2018г. съдът е указал на подсъдимия, че следва да заяви позиция относно желае ли наказателното производство срещу него да продължи или да се приложи чл.24, ал.1 т.3 от НПК.
С молба вх. № 79013/07.06.2018г. на СГС, Н.Б. е уведомил съда, че желае наказателното производство да бъде прекратено.
В съдебно заседание на 20.06.2018г. повереникът на частния тъжител пледира за постановяване на осъдителна присъда като счита, че събраните доказателства безспорно установяват изложените в тъжбата твърдения за извършено престъпление.В тази връзка се иска и уважаване на гражданския иск като доказан по основание и размер.
Подсъдимият и
неговите защитници, редовно призовани , не вземат участие в съдебното
заседание.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и след като, в съответствие
е разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, установи следното:
По частна тъжба на Б.М.Б., на основание чл.247, ал.1 т.2 от НПК е образувано нчхд № 19262/2013г. на СРС, НО 102 състав. С частната тъжба е повдигнато обвинения срещу Н.Т.Б. за извършено престъпление по чл.148,ал.1 т.1 ит.2, предл.2 вр. чл.146, ал.1 от НК на 19.10.2013г.
Разпоредбата на чл.80 от НК касае изключването на наказателно преследване поради настъпила давност, като срокът на същата се определя с оглед предвиденото за конкретното престъпление наказание и започва да тече от датата, на която се твърди ,че престъплението е извършено. За престъплението по чл.148,ал.1,т.1 и т.2, предл.2 вр. чл.146, ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание е „глоба“ от 3000 до 10 000 лева и „обществено порицание“. Срокът, налагащ изключване на наказателно преследване по давност за това престъпление, е определен в чл.80, ал.1 т.5 от НК и е 3 години. Съгласно разпоредбата на чл.81,ал.3 от НК независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1/2 срока, предвидения в чл.80 ,ал.1 НК. С оглед конкретното обвинение е необходимо от датата на деянието да са изтекъл срок от 4 години и 6 месеца, за да са налице предпоставка за прекратяване на наказателното производство, в случай на изявление от страна на подсъдимия, че не желае същото да продължи спрямо него.
В частната тъжба датата на инкриминираното деяние, с което се твърди, че е осъществен състав на престъпление по чл.148, ал.1 ,т.1 и т.2, предл.2 вр.чл.146,ал.1 от НК е 19.10.2013г..Изискуемият от закона давностен срок от 4 години и 6 месеца, изключващ наказателното преследване спрямо подсъдимия, е изтекъл на 19.04.2018г. По делото е постъпила молба от подсъдимия Б., в която е заявена категорично волята му, че желае воденото срещу него наказателно производство да бъде прекратено, поради изтичане на предвидената в закона давност.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира, че присъдата на СРС в наказателно-правната й част следва да бъде отменена и съответно наказателното производство прекратено.
По отношение на заявената претенцията на повереника на частния тъжител пред въззивната инстанция в хода на делото по същество за уважаване на гражданския иск като доказан по основание и размер, съдът отбелязва, че по делото не е предявяван, поради което не е бил и разглеждан граждански иск.
С оглед прекратяване наказателното производство, поради изтичане на срока, предвиден в закона, изключващ наказателно преследване и съобразявайки разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, направените разноските по делото в размер на 350лв, представляващи възнаграждения на вещите лица, изготвили приетите по делото експертизи се възлагат на частния тъжител, поради което обжалваната присъдата, в частта за разноските следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.334,т.4 вр. чл.24,ал.1,т.3 от НПК, Софийски градски съд, НО, ІХ въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда от 10.10.2014 г., постановена по НЧХД № 19262/ 2013 по описа на 102 състав, НО, СРС, в частта, в която подсъдимият Н.Т.Б. е оправдан за извършено престъпление по чл.148, ал.1 т.1 и т.2, предл.2 вр. чл.146, ал.1 от НК.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по ВНЧХД № 969/2015г по описа на ІХ въззивен състав, НО, СГС.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.