Решение по дело №948/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Подадена е касационна жалба от полицейски орган разузнавач в сектор „Индустрия и търговия“ при отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Варна срещу Решение № 18/06.02.2025г. постановено по АНД № 448/2024г. по описа на Районен съд Провадия.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдена заповедта за задържане, в алтернативност – да бъде върнато делото за ново разглеждане. Сочи, че са били налице основанията за издаването на заповедта за задържане и, че същата съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което като е стигнал до други изводи съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът, в отговор по касационната жалба и становище с.д. №9859/12.06.2025г., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 18/06.02.2025г. постановено по АНД № 448/2024г. по описа на Районен съд Провадия.

С Решение № 18/06.02.2025г. постановено по АНД № 448/2024г. по описа на Районен съд Провадия е отменена Заповед за задържане на лице № 324зз-295/13.11.2024 г. на С. Д. – инспектор в ОИП при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок до 24 часа е задържан Р. М. В..

За да се произнесе, решаващият състав на районният съд е констатирал, че във връзка с получен на 13.11.2024 г. сигнал в Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна, свързан с превоз на дървесина в количества по-големи от посочените в превозния билет и разтоварването й на конкретна борса в гр.Провадия, от фирма „В. 05“ЕООД, [населено място], полицейски служители от отдела, предприели действия за проверка на данните по сигнала. Служителите на ОД МВР – Варна, заедно със служител на ДАНС, отишли на място в [населено място] и започнали наблюдение върху влизащите в борсата МПС-та. Така възприели пристигането на товарен автомобил с рег. № [рег. номер] с прикачено ремарке с дървесина. При извършена справка в Изпълнителната агенция по горите е установено, че същата се превозва от „В. 05“ЕООД, [населено място] и е с издаден превозен билет, но при визуална оценка един от служителите на ОД МВР Варна, установил несъответствие между посоченото в билета и натоварената на МПС-то дървесина и това довело до предприемането на действия на полицейските служители за проверка на същата.

В хода на проверката са изискани от намиращите се на място служители в склада придружаващите автомобила документи, свързани с превоза на товара, при което е констатирано, че превозът е извършен от „В. 05“ЕООД. С оглед проверката на посоченото количество дървесина в представения превозен билет, издаден от Б. Б. – служител в ТП „ДГС“-Провадия, служител при ОД на МВР Варна извършил пространствено замерване с рулетка на натоварената дървесина. В резултат е установена положителна разлика от 17 куб.метра между отразеното в билета количество от 40 куб.метра. Предвид установеното били уведомени съответните ръководни органи и взето решение да се предприемат действия за образуване на ДП за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, както и било сторено на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие. Същият бил извършен от 17,00 до 17,50 ч. в присъствието на Р. В., който след паркирането на ППС-то, което лично управлявал в складовата борса, напуснал същата, но след телефонно обаждане веднага пристигнал и присъствал при провеждане на огледа. След приключването му полицейските служители и г-н В. отишли в РУ-Провадия, където били проведени беседи с г-н Б. Б. и г-н Р. В., като последният отказал да дава обяснения. Двамата били задържани.

На г-н В. била съставена Заповед № 324зз-295/13.11.2024 г. на ПИ при ОИП на ОД на МВР - инсп.С. Д. за задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В заповедта е вписан час на задържане 16:10 ч. На задържаното лице било връчено копие от заповедта с посочено в същата правното основание за задържането му – ДП № 446/13.11.2024 г. по описа на РУ-Провадия по чл.235, ал.2 от НК.

От съдържанието на приложената към делото Заповед № 324зз-295/13.11.2024 г., разгледано в съвкупност с останалите документи във връзка със задържането на г-н В., е констатирано, че е издадена на 13.11.2024 г. от полицейски инспектор при ОИП на ОД на МВР - С. Д..

Със заповедта на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на Р. М. В. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Провадия. Заповедта е подписана от задържаното лице, като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания, както и освобождаване на задържаното лице - в 07:15ч. на 14.11.2024 г.

Съдът приел фактическата обстановка въз основа на анализ на събраните в хода на съдебното производство и кредитирани доказателствата - писмени и гласни. Съдът приел, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, че е спазена предвидената от закона форма, че задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е" и че заповедта е подписана от задържаното лице и от полицейския орган.

Съдът констатирал, че в оспорената заповед са посочени по арг. от чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР, правните основания за задържането на г-н В., а именно – разпоредбата на чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като са вписани и фактическите такива, описани като „ДП № 446/13.11.2024 г. по описа на РУ-Провадия по чл.235, ал.2 от НК“.

Решеващият състав на първоинстанционния съд приел, че изложените в заповедта за задържане фактически основания не покриват формалните изисквания на чл.74, ал.2, т.2, предл. първо от ЗМВР. Съдът е посочил, че при постановяването на решението, е съобразил Решение от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България. В аспекта на решението на ЕСПЧ, съдът е направил анализ на фактите и относимата нормативна национална уредба и е приел, че не са изпълнени изискванията за посочване в заповедта за задържане на фактическите основания за издаването за заповедта, т.к. последните се свеждат само до посочването на номера на образувано досъдебно производство и разпоредба, несъответна на тази, за която е водено ДП, без да е дадено конкретно описание на деянието.

Съдът е посочил, че не е спорно, че при образуването на ДП, определянето на правната норма на съответния състав на престъплението е от компетентността на разследващия орган, както и че лицето издало обжалваната заповед не е разследващ орган, поради което последното няма нормативно установено задължение да описва прецизно изпълнителното деяние и правната му квалификация при задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и е направил извод, че предвид нормативната уредба и с оглед задържаното лице да разбере основанието за своето задържане, е поставено изискване за фактическо описание на деянието, което следва да бъде направено по начин, даващ в достатъчна степен яснота на конкретните причини наложили задържането. Така мотивиран, съдът приел, че деянието не е описано по предвидения в закона начин, т.к. в заповедта е цитирано само образуваното ДП, с грешно посочване на деянието, предмет на разследването, при констатацията, че ДП е образувано близо час след вписания като начален такъв на задържането. Направен е извод, че вписаното в обстоятелствената част на заповедта "ДП № 446/13.11.2024 г. по описа на РУ Провадия по чл.235, ал.2 от НК" не може да бъде фактическо обстоятелство, обосноваващо прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като към момента на разпореденото задържане това досъдебно производство все още не е било образувано.

Съдът посочил, че в зависимост от конкретния случай, мярката по чл.72 от ЗМВР , би могла да има превантивен или преустановителен характер. С нея се ограничават основни права и свободи на задържаното лице и е необходимо да е ясно за какво деяние е предприето задържането. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Съдът цитирил и направил анализ на разпоредбите на на чл. 4, ал. 2 от АПК, чл. 6, ал. 1 от АПК и направил извод, че издадената заповед се явява мярка нямаща характера на превантивна или преустановителна такава и е непропорционална на преследваната цел. Този извод съдът намерил за подкрепен от липсата на данни, че след образуването на ДП, по време на задържането на лицето са извършвани действия по разследването, а и други такива необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Съдът е посочил, че влекач с товар е бил предмет на последващи два огледа – на 14.11.2024 г. и на 20.11.2024 г. и към моментите на огледите се е намирал в склад, стопанисван от дружеството, собственост на задържаното лице, което е съдействало както първоначално на полицейските/разследващи органи, така и в последствие, като същият лично е предал с Протокол за доброволно предаване дървесината, която му е оставена на отговорно пазене.

На приетите факти и направените правни извод, съдът приел, че не е обосновано и доказано, че за изпълнение на конкретни полицейски правомощия, реално е било необходимо и оправдано налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради което приложената ПАМ, освен фактически необоснована по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се явявала и несъответна на целта на закона, т.к. не е доказана необходимостта от задържането на жалбоподателя, поради което отменил заповедта за задържане.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените с административно наказателната преписка доказателства.

Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът намира, че са били налице предпоставките за издаването на отменената заповед за задържане, т.к. е имало данни за извършено от задържаното лице престъпление и целта на заповедта е осигуряването на явяването на лицето пред органите на МВР, осуетяване възможността за укриване на вещите, предмет на престъпление и сваляне на обяснение.

Спорът, както е повдигнат между страните, е за съдържанието на реквизитите на заповедта за задържане. Спорът е правен и за решаването му, следва да бъде направен анализ на относимата нормативна уредба.

Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно чл.5, §1, б.“с“ от ЕКПЧ законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.

Съвместният анализ на разпоредбите на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.5, §1, б.“с“ от ЕКПЧ налага извод, че двете норми са съвместими и логически допълващи се, като в националната норма е предвидено условието за лишаване от свобода по реда на налагането на ПАМ „заповед за задържане“ - наличието на данни, че лицето е извършило престъпление, а в разпоредбата на ЕКПЧ е поставено изискване лишаването от свобода да е предпоставено от необходимостта от осигуряването на явяването на лицето, пред предвидената в закона институция при наличието на обосновано подозрение за извършване на престъпление, или за предотвратяването на извършване на престъпление или укриване след извършването на престъпление.

Констатирано е от фактите по заповедта и по преписката към нея, че задържането е разпоредено, поради установени данни за извършено престъпление, състоящо се в превоз на дървен материал, в количество по-голямо от това, за което са издадени документи за закупуване и за превоз. Налага се извод, че е налице предпоставката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаването на заповедта. Налице е и допустимо основание по чл.5 §1 б. „с“ ЕКПЧ, т.к. видно от данните по административната преписка, лицето е задържано, за да му бъдат снети обяснения и за да бъде съставен протокол за отговорно пазене на вещи, който да бъде подписан и от г-н В..

Както правилно е посочил решаващият състав на РС Провадия, заповедта за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е специфична по правния си характер принудителна административна мярка. Като такава към нея са приложими правилата на АПК и конкретно изискването за излагане на мотиви относно установените факти и направени изводи от административния орган. Това изискване на закона, съгласно съдебната практика не е абсолютно и може да бъде удовлетворено, не само чрез излагането на фактите в административния акт, но и при наличието на мотиви в други актове, които се съдържат в административната преписка (ТР №16/31.03.1975г.; ВС, ОСГК).

Констатира се от доказателствата към административната преписка, че са били налице основанията за издаването на заповедта за задържане, т.к. е установено наличието на данни за осъществяването на съставомерния състав на деяние по НК. При наличието на такива данни полицейският орган, предвид формулировката на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, при обвързана компетентност, има задължението да предприеме действията по задържане на лицето, за което има данни, че е извършител на престъпление. Установеното от полицейския орган количеството натоварени и превозени дърва от влекача, управляван от задържаното лице, е по-голямо от количеството дърва, за което са издадени превозни документи. Този факт не е спорен. Не е спорно, че съставянето на протокола за предаването на вещите – дървен материал, в определено количество е от датата, непосредствено следваща датата на издаване на заповедта за задържане (т.е. от следващия ден), т.е. чрез задържането на лицето, е обезпечено събирането на конкретното доказателство. Налага се извод, че съдържанието на заповедта удовлетворява формалните изисквания на чл.74 от ЗМВР и целта на издаването й е легитимна при съобразяване на допустимите основания по чл.5 §1 б. „с“ ЕКПЧ, поради което е законосъобразна.

Като е достигнал до други изводи, съдът е постановил материално незаконосъобразен съдебен акт. На изложеното се налага извод, че Решение № 18/06.02.2025г. постановено по АНД № 448/2024г. по описа на Районен съд Провадия е постановено при наличието на касационното основание на чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НПК, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта за задържане.

Направено е искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което предвид изхода на спора е основателно в размер на 160лв, по 80лв. за всяка от инстанциите.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 18/06.02.2025г. постановено по АНД № 448/2024г. по описа на Районен съд Провадия и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. В. срещу Заповед за задържане на лице № 324зз-295/13.11.2024 г. на С. Д. – инспектор в ОИП при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок до 24 часа е задържан Р. М. В. с [ЕГН].

ОСЪЖДА Р. М. В. да заплати на инспектор в Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 160 (сто и шейсет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.