Р Е
Ш Е Н
И Е № 280
гр. Бургас, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на тридесети юни
две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Иво Добрев
Секретар: Т. Стоянова
като разгледа докладваното от
съдията Добрев търговско дело № 398 по
описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано
във връзка с подадена искова молба от “Имо пропърти инвестмънт София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ул. „*“ №
260, чрез адв. Гергана Станева, с адрес: *** против „Маями“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Александровска“ №
102, вх.1, ет.4, ап.13, „Вип-74“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „*“, бл. 528, П.Р.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и В.И.И.,
ЕГН **********,*** за осъждане на ответниците „Маями“ ЕООД, ЕИК *********, П.Р.П.
и В.И.И. да предадат на ищеца всички,
описани в исковата молба имоти, а именно: апартамент № 5, на първи жилищен
етаж, с площ от 99,30 кв.м., който представлява самостоятелен обект с
идентификатор 07079.653.229.1.5, разположен в ПИ с идентификатор 07079.653.229,
самостоятелен обект с идентификатор 07079.653.229.1.55, представляващ магазин
за хранителни стоки на две нива, с площ от 753,58 кв. м. разположен в ПИ с
идентификатор 07079.653.229, 18 броя паркоместа, находящи се в сутерена на
сграда № 1, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, със следните идентификатори: паркомясто № 1 с идентификатор
07079.653.229.1.56, паркомясто № 2 с идентификатор 07079.653.229.1.57,
паркомясто № 3 с идентификатор 07079.653.229.1.58, паркомясто № 4 с
идентификатор 07079.653.229.1.59, паркомясто № 5 с идентификатор
07079.653.229.1.60, паркомясто № 6 с идентификатор 07079.653.229.1.61,
паркомясто № 7 с идентификатор 07079.653.229.1.62, паркомясто № 8 с
идентификатор 07079.653.229.1.63, паркомясто № 9 с идентификатор
07079.653.229.1.64, паркомясто № 10 с идентификатор 07079.653.229.1.65,
паркомясто № 11 с идентификатор 07079.653.229.1.66, паркомясто № 12 с
идентификатор 07079.653.229.1.67, паркомясто № 13 с идентификатор
07079.653.229.1.68, паркомясто № 14 с идентификатор 07079.653.229.1.69,
паркомясто № 15 с идентификатор 07079.653.229.1.70, паркомясто № 16 с
идентификатор 07079.653.229.1.71, паркомясто № 17 с идентификатор
07079.653.229.1.72, паркомясто № 18 с идентификатор 07079.653.229.1.73, както и
да бъде установено по отношение на тях, че ищецът е собственик на гореописаните
имоти, а ответникът „Вип-74“ ООД, ЕИК
********* да бъде осъден да предаде самостоятелен обект с идентификатор
07079.653.229.1.55, представляващ магазин за хранителни стоки на две нива, с
площ от 753,58 кв. м. разположен в ПИ с идентификатор 07079.653.229, както и
гореописаните 18 броя паркоместа, находящи се в сутерена на сграда № 1, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, както и да бъде установено по отношение на него,
че ищецът е собственик на претендираните от този ответник имоти.
Срещу всеки от ответниците е
предявена и претенция за осъждането му да заплати на ищеца сумата от по
2 500 лева, предявена като частичен иск, представляваща обезщетение за
неправомерно ползване на недвижимите имоти за периода от 01.07.2014 г. до
датата на подаване на исковата молба.
С протоколно определение от
30.06.2021г. е допуснато изменение на заявения иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползването на процесните имоти от четиримата ответника, като
същия е предявен общо за сумата 123326,46 лева и срещу всеки от ответниците, а
именно:
За ползване на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079,653,229,1,55, находящ се в
гр. Бургас, с площ 753,58 кв. м. преустроен в магазин за периода от
01.07.2014г. до 30.07.2019г- сума в размер на 106 969, 79 лева/като част от
вземане в общ размер от 162190 лева/, която се търси от ответниците, както
следва:
- от Маями ООД- 38 540, 27 лева за неправомерно ползване за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г. /изчислена като част от вземане в размер на общо 162190,00лева/
- от ВИП 74 ООД- 14 944, 62 лева за неправомерно ползване за
периода от 09.2017г. до
30.07.2019г. /изчислена
като 1/4 от сбор от сумите за 4 месеца съобразно заключението за 2017г.
/2773,17 лева/ и сумите за 2018г. и 2019г., от които са приспаднати 10 % разходи
за имота/
- от П.П.- 26 742, 45 лева за неправомерно ползване за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г. / изчислена като част от вземане в размер на общо 162190.00 лева/
- от В.И.- 26742,45 лева- обезщетение за неправомерно ползване за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г. /изчислена като част от вземане в размер на общо 162 190,00 лева/
За ползване на 18 броя паркоместа, находящи се в
сутерена на сграда 1, с адрес: гр. Бургас, ж.к. *, ет. 1, с поредни номера от 1
до 18 за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г- сума в размер от
3 600,00 лева /част от сума в общ размер на 47 290 лева/, която се търси от
ответниците както следва:
- От Маями ООД- 900,00 лева за
неправомерно ползване за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г. /изчислена като 1/4 от 3600,00
лева, представляваща част от вземане в размер от общо 47 290 лева/.
- От ВИП 74 ООД- 900,00 лева за
неправомерно ползване на 18 броя паркоместа, находящи се в сутерена на сграда
1, с адрес: гр. Бургас, ж.к. *, ет. 1, с поредни номера от 1 до 18 за периода от
09.2017г. до 30.07.2019г. /изчислена
като част от 1/4 от сбор от сумите за 4 месеца съобразно заключението за 2017г.
/858,60 лева/ и сумите за 2018г. и 2019г., от които са приспаднати 10 % разходи за имота/.
- От П.П.- 900,00 лева за
неправомерно ползване за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г. /изчислена като 1/4 от 3600,00
лева, представляваща част от вземане в размер от общо 47 290 лева/
- От В.И.- 900,00 лева
за неправомерно ползване за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г. /изчислена като 1/4 от 3600,00
лева, представляваща част от вземане в размер от общо 47 290 лева/
За ползване на апартамент 5, с
площ 99,30 кв. м., самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.653.229.15, с адрес на имота: гр. Бургас, обл. Бургас, ж.к. Меден рудник,
ет. 1, ап. 5 за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г.- сума в размер на 12
756, 67 лева, която се търси от ответниците, както следва:
-
От Маями ООД- 4 252, 22 лева за неправомерно ползване на
обекта за периода от 01.07.2014г. до 30.07.2019г. /изчислена
като 1/3 от вземане в размер от общо 12 756,67 лева/.
- От П.П.- 4 252, 22 лева за
неправомерно ползване на обекта за периода от 01.07.2014г. до
30.07.2019г. /изчислена
като 1/3 от вземане в размер от общо 12 756,67 лева/.
- От В.И.- 4 252, 22 лева за
неправомерно ползване на обекта за периода от 01.07.2014г. до
30.07.2019г. /изчислена
като 1/3 от вземане в размер от общо 12 756,67лева/.
Твърди се в исковата молба, че ищецът
е собственик на гореописаните процесни недвижими имоти, собствеността върху
които е придобил с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46, том II, рег. № 4973, дело
191/14.07.2011 г. Договорът за покупко- продажба бил сключен в изпълнение на
подписано на 13.07.2011г. четиристранно споразумение между ищеца, „Маями“ ЕООД,
„Юробонк България“ АД и П.Р..
Ищецът заявява, че държането върху
процесните имоти не му е било предадено след сключване на договора и
включително към момента на предявяване на исковата молба. До това фактическо
положение се стигнало след постигнато съгласие за сключване на договор за наем
в т.1.5 от четиристранното споразумение, което обаче не се случило. Сочи се на следващо място, че с нотариална
покана № *, том *, рег. № * на нотариус Виктория Дралчева, ответникът П.П., в
лично качество и в качеството му на управител и едноличен собственик на
капитала на „Маями“ ЕООД е бил поканен
да предаде държането върху процесните имоти. Поканата била връчена на
17.04.2012 г. С последваща нотариална покана № 85, том 2, рег. № 3987 на
нотариус Виктория Дралчева, връчена на 29.05.2018 г., ответникът „Маями“
ЕООД бил поканен да предаде държането
върху процесните имоти и да заплати дължимото обезщетение за неправомерното им
ползване в размер на 226 719,81 лева. На 22.05.2019 г. такава покана била
изпратена за трети път на посоченото дружество, но държането върху имотите така
и не било предадено.
Ищецът се позовава на констативен
протокол № *, том 4, рег. № * от 04.07.2019 г., съставен от А Н- И.- помощник
нотариус по заместване на нотариус Виктория Дралчева, с който се твърди, че е
установено ползването на процесните имоти от ответниците. Заявява, че имотът,
представляващ търговски обект се ползва от ответника „Вип- 74“ ООД, в който
съдружници са ответниците физически
лица- П.П. и В.И..
Ответникът „Вип- 74“ ООД в постъпилия отговор на исковата молба, оспорва
исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че изложените
от ищеца обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Заявява,
че за претенцията на ищеца да му бъде предадено владението върху процесните
имоти е разбрал от получената искова молба. Уточнява, че между него и ищеца
никога не са съществували договорни
отношения. Ползваната от него търговска площ му била предоставена от
дружеството „Маями“ ЕООД, а не от ищеца. Ответникът ползвал същата от края на
2017 г, когато е учредено и самото дружество.
Изтъква на следващо място, че съгласно нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *, том *I,
рег. № *, дело *., ищецът поел задължението да погаси изцяло задълженията на
„Маями“ ЕООД към „Юробанк и Еф Джи България“ АД по договор за предоставяне на
стандартен кредит без право на усвояване на погасените суми № 07-0012/
21.04.2010г., изменен с Анекс № 1/28.12.2010г., договор за предоставяне на
инвестиционен кредит № 07-0045/26.06.2008г., изменен и допълнен с Анекс №
1/06.08.2009г., Анекс № 2/09.12.2009 г., Анекс № 3/28. 12.2010 г., договор за
предоставяне на инвестиционен кредит № 07-0031/ 15.05.2008 г., изменен и
допълнен с Анекс № 1/21.08.2009г., Анекс № 2/09.12.2009 г., Анекс №
3/17.05.2010г., Анекс № 4/28.12.2010 г. и за частично погасяване на
задълженията на продавача към банката по договор за овърдрафт №
047-2007/22.11.2007 г.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът „Маями“ ЕООД излага
становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че между него и
ищеца са съществували договорни отношения. Сочи, че ищецът не е изпълнил поетия
от него ангажимент с подписването на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *, том II,
рег. № *, дело *. да погаси изцяло задълженията му към „Юробанк и Еф Джи
България“ АД по договор за предоставяне на стандартен кредит без право на
усвояване на погасените суми № 07-0012/21.04.2010 г., изменен с Анекс №
1/28.12.2010г., договор за предоставяне на инвестиционен кредит №
07-0045/26.06.2008 г, изменен и допълнен с Анекс № 1/06.08.2009 г., Анекс №
2/09.12.2009г., Анекс № 3/28.12.2010г., договор за предоставяне на инвестиционен
кредит № 07-0031/15.05.2008 г., , изменен и допълнен с Анекс № 1/21.08.2009г.,
Анекс № 2/09.12.2009 г., Анекс № 3/17.05.2010 г., Анекс № 4/28.12.2010 г. и за
частично погасяване на задълженията на продавача към банката по договор за
овърдрафт № 047-2007/22.11.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1/17.05.2008
г., Анекс № 2/21.08.2009 г., Анекс № 3/09.12.2009г. и Анекс № 4/28.12.2010 г.
Твърди, че поради непогасяване на задълженията му към банката, последната
предприела действия по принудително събиране на вземанията си и продала имоти
на длъжника и съдлъжниците по договорите за банкови кредити.
Ответникът излага твърдения, че
поради неизпълнение от страна на ищеца на поетите по нотариалния акт
задължения, той е продължил да ползва необезпокоявано имотите. Сочи, че не е
завел дело против ищеца, поради факта, че бил материално зле и не разполагал с
необходимите за това средства, като намеренията му били след изтичане на десет
години добросъвестно владение да се снабди с нотариален акт. Заявява, че по
повод на исковата молба е подал сигнал до Районна прокуратура Бургас за
извършената измама, а именно: неплащане на задълженията на ищеца по нотариалния
акт и същевременно предявяване на претенция от негова страна, за предаване на
владението на имотите, за които не е платил.
Отговор на исковата молба е подал и
ответникът П.Р.П., който счита предявените искове за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне. Изложени са напълно идентични твърдения с тези на
ответниците „Маями“ ЕООД и „Вип-74“ ООД. Заявява, че той в качеството си на
физическо лице не е поемал каквито и да е задължения към ищеца и никога не е
ползвал процесните имоти. Подчертава, че представените с исковата молба
нотариални покани не са изпратени до него като физическо лице, а установените в
констативния протокол от 04.07.2019г. обстоятелства, че ответникът разполага с
ключове, ползва търговското помещение и извършва търговска дейност, не
доказват, че той ползва имота като физическо лице. Ответникът твърди, че ползването
на имотите се извършва от него в качеството му на съдружник в дружествата, в
които участва.
В постъпилия отговор на исковата
молба ответницата В.И.И. заявява, че искът е недопустим и неоснователен. Сочи
също така, че изложените от ищеца обстоятелства не отговарят на истината.
Твърди, че е съдружник в дружеството „Вип 74“ ООД, но тя като физическо лице не
стопанисва процесните имоти. Заявява, че между ищеца и „Вип 74“ ООД не
съществуват никакви договорни отношения, а ползваната от дружеството търговка
площ, му е предоставена от „Маями“ ЕООД. Твърди, че дружеството ползва имота от
месец септември 2017 г.
В молба от 02.06.2020г., след като производството е било оставено без
движение ищецът уточнява, че с договора за покупко- продажба, страните са
постигнали съгласие с продажната цена в размер на 628 584 евро да бъдат
изцяло погасени задълженията по горепосочените три договора за кредит и
частично погасяване на задълженията на „Маями“ ЕООД по договора за овърдрафт.
Ищецът сочи, че кредитополучателят- ответник, не бил заплатил дължимата сума по
договора за овърдрафт, в полза на банката, поради което бил издаден приложения
по делото изпълнителен лист.
По повод на тези уточнения ответникът
„Маями“ ЕООД е изразил становище, че до настоящия момент ищцовото дружество не
е доказало плащане на дължимите суми по нотариалния акт, поради което и не му е
предадено владението върху процесните имоти. Поддържа позиция, че останалите
ответници нямат отношение към споровете му с ищеца, произтичащи от договорните
им отношения.
Ответникът „Вип – 74“ ООД, също е
взел становище по горната уточняваща молба на ищеца, в което заявява, че
оспорва предявените против него искове. Твърди, че не може да предаде владение
върху имоти, които не владее. Заявява, че ползва единствено 50-60 кв. м. от
търговската площ на един от обектите, което право му е предоставено от „Маями“
ЕООД. Твърди, че дружеството не е ползвало процесните паркоместа и жилище,
както и останалата част от търговското помещение. Изтъква обстоятелството, че
претенцията на ищеца за обезщетение за неправомерно ползване на имотите е с
начална дата 01.07.2014 г., а той не ползвал имотите през този период, тъй като
съществува като правен субект от 2017 г. Оспорва и размера на претендираното
обезщетение.
Ответниците физически лица П.П. и В.И.,
поддържат първоначално изразените си становища по исковете.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че на 14.07.2011г., в
изпълнение на уговорките по четиристранно споразумение от 13.07.2011г., с
нотариален акт за продажба на недвижим имот №46, том.II, рег.№4973, дело 191 дружеството- ищец е придобило
собствеността на процесните имоти. Не са налице различни позиции и относно
съществувалата преди изповядване на сделката облигационна обвързаност между
ответника „Маями“ ЕООД и „Юробанк България“АД, произтичаща от сключени договори
за предоставяне на банков кредит и договор за овърдрафт, както и относно
постигнатото съгласие между страните по сделката, ищецът да заплати цената на
имотите директно на кредитната институция. Липсват разногласия и относно факта
на ползване на недвижимите имоти от ответника „Маями“ЕООД през процесния период
от време. Според последния ответник неговото поведение е продиктувано от
обстоятелството, че ищецът не е заплатил всички негови задължения към банката,
като междувременно други недвижими имоти са изнесени на публична продан, за да
се платят задълженията му към кредитната институция.
Във връзка с последното направено
възражение съдът вече е посочил на страните, че развалянето на договор за
покупко- продажба на недвижим имот става само по съдебен ред и този ефект няма
как да бъде постигнат в друг процес, чрез въвеждане на твърдение, че цената не
е платена. Дори
да не бъде платена цената, сделката е напълно действителна и продължава да
съществува и да обвързва валидно страните, докато договорът не бъде развален.
Ищецът следователно е придобил валидно по силата сключения на 14.07.2011г.
договор за продажба, обективиран в цитирания нотариален акт, вписан в Служба по
вписванията гр.Бургас вх.№6469 от 14.07.2011г., акт 33, том 20, дело №3851
индивидуализираните в исковата молба
имоти. В това си именно качество “Имо пропърти
инвестмънт София“ ЕАД се легитимира като собственик на същите и има права
противопоставими на ответниците и третите лица.
Съгласно чл.108 ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всеки, който я владее или държи без правно
основание. Ищецът по този иск трябва на първо място да установи, че е
собственик и след това, че друго лице владее или държи собствената му вещ без
правно основание. Втората предпоставка за формиране на извод за основателност
на исковата претенция обаче не е доказана по отношение на всички ответници.
Държането на имотите несъмнено се признава от ответника „Маями“ЕООД, като
такива действия, свързани с ползване на част от имота/50кв.м/- с идентификатор
07079.653.229.1.55, преустроен в магазин за хранителни стоки са констатирани и
по отношение на „Вип 74“ ООД. Последното дружество не отрича, че стопанисва
помещение с такава квадратура, което му е предоставено от „Маями“ЕООД.
Категорично и успешно доказване на твърдението, че физическите лица П.Р.П. и В.И.И.
в лично качество са държали процесните недвижими вещи по делото не е проведено.
В тежест на ищеца е възложено да установи, че тези двама ответника са ползвали
индивидуализираните в исковата молба самостоятелни обекти и по този начин
неправомерно са лишили него самия от възможността да ги ползва. Такива данни, позволяващи
формиране на извод, че ответниците- физически лица са държали имотите за себе
си, а не за дружествата, които представляват по делото не са приобщени. Доказателства, че ответниците- физически лица
са имали точно такива намерения не се откриват и при анализ на удостовереното в
констативния протокол, изготвен на 04.07.2019г.
Горната претенция
съдържа в
себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
искане да бъдат осъдени ответниците да му предадат държането върху имотите. За
да бъде решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен
спор, на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното
решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на
решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1
от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Предвид
казаното и доколкото в хода на делото е установено, че ищецът притежава правото
на собственост върху процесния имот и част от ответниците го държат без
основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да се произнесе с
установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищцеца и с
осъдителен диспозитив, осъждащ ответниците „Маями“ЕООД и „Вип-74“ООД да предадат
владението върху имота. Претенцията за предаване на имотите от ответниците
физически лица следва да се отхвърли като недоказана.
С разпоредбата на чл.59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската
отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,
като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да се възстанови
имущественото равновесие между тях, до размера на обедняването. Ползването на
чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика
да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата,
които притежава, пречи на възможността последният да реализира от него
имуществена облага по друг начин. Искът за сумите, претендирани като
нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл.59 ЗЗД.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване е изпълнен и когато обогатяването на ответника се
изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото
обедняване лице, т. е. обогатяването и обедняването произтичат от единството на
фактическия състав, който поражда едното и другото. За възникване на вземането
за връщане на неоснователно обогатяване не е необходимо ответникът да е развил
дейност и реализирал приходи и това, че не е получил наемна цена или друг доход
не го освобождава от отговорността да обезщети собственика, след като се намира
в неговия имот без правно основание, а последният е лишен от възможността да
ползва собствения си имот, в това число и да реализира приходи от него.
Налице е формирана задължителна
практика на ВКС, която е в съответствие с Постановление №1/28.05.1979г. на
Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. Такъв е настоящият случай, тъй като
собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го държи без
основание. Дали ответникът е развивал дейност и е реализирал приходи от имота,
е правно ирелевантно за иска по чл.59 ЗЗД,
ако е установено, че последният ползва същия без правно основание и
отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем,
които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и
обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в
пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС- решение №131/27.10.2009 год. по т.д. №
268/2009 год. на ВКС, І т.о., решение № 255/29.06.2010 год. на ВКС, по гр.д.
№5342/2008 год. ІІІ г.о., решение № 267/20.01.2010 год. на ВКС, по гр.д.
№13/2013 год., ІІІ г.о., решение № 587/01.11.2010 год. на ВКС, по гр.д.
№941/2009 год. ІV г.о., решение № 55/28.02.2012 год. на ВКС, по гр.д. №652/2011
год., ІІІ г.о., които са постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съдът
е допуснал и назначил съдебно- оценъчни експертизи, вещите лица по които са
изчислили размера на дължимото обезщетение, определено на база средномесечен
пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и функционална
характеристика. Изчисленията са направени за всеки от процесните недвижими
имоти, като съдът кредитира единствено и само заключението на вещото лице Ч.,
което намира за обективно и компетентно. Експертът оценител е съобразил
местоположението на имотите, обичайното им ползване и предназначение и е приел,
че паричното обезщетение, равняващо се на пазарния наем за отдаване на същите
възлиза на 12 500 лева за имот с идентификатор 07079.653.229.1.5, 162 190
лева за имот с идентификатор 07079.653.229.1.55 и 47 290 лева за 18 броя
подземни паркоместа.
Несъмнено дружествата- ответници във връзка с ползването на процесните
имоти са се обогатили за сметка на ищеца, препятствайки възможността му да
реализира случващите се от имота облаги. С тези им действия последният е търпял
обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи, но това не се
е случило поради неправомерното поведение „Маями“ЕООД и „Вип-74“ООД/вписано в
търговския регистър на на 11.09.2017г./. Както вече се посочи първото дружество
е държало всички процесни имоти и дължи заплащане на обезщетение за ползването
на всеки от тях през въведения от ищеца период- 01.07.2014г-30.07.2019г., а
второто е държало само самостоятелен обект с идентификатор 07079.653.229.1.55,
като е ползвало 50 кв.м. от него за времето 12.09.2017г.- 30.07.2019г.
Претенцията за заплащане на обезщетение следва да се счита за доказана само в
частта и за ползването на 50 кв.м. от обекта за търговска дейност, като горното
обстоятелство се установява както от показанията на разпитания по делото
свидетел В.И., така и от приложения констативен протокол от 04.07.2019г., изготвен
по молба на ищеца. Данни последното дружество да е разполагало с моторни
превозни средства и да е ползвало паркоместата не са събрани по делото, като
искът в тази му част е недоказан. При това положение втората, заявена от ищеца
претенция следва да се уважи изцяло по отношение на ответника „Маями“ЕООД за
ползване на процесните недвижими вещи за периода 01.07.2014г. до 30.07.2019г.,
както следва: за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.229.1.55,
находящ се в гр. Бургас, с площ 753,58 кв. м. преустроен в магазин- 38 540, 27 лева /изчислена като част от вземане в размер на
общо 162 190,00лева/, за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.229.15, с адрес
на имота: гр. Бургас, обл. Бургас, ж.к. Меден рудник, ет. 1, ап. 5-
4 252, 22 лева /изчислена
като 1/3 от вземане в размер от общо 12 756,67 лева/ и за 18 броя паркоместа, находящи се в
сутерена на сграда 1, с адрес: гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, ет. 1, с поредни
номера от 1 до 18- 900 лева /изчислена
като 1/4 от 3600,00 лева, представляваща част от вземане в размер от общо 47
290 лева/. По отношение на ответника „Вип-74“ООД за ползване на 50 кв.м. от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.653.229.1.55, находящ се в гр. Бургас, с площ
753,58 кв. м. преустроен в магазин за времето 12.09.2017г.-
30.07.2019г. дължимото обезщетение възлиза на сумата 3883.50 лева, като за
разликата до търсена сума за ползване на същия имот в размер на 14 944.27
лева, както и за сумата от 900 лева, претендирана като обезщетение за ползване
на 18 паркоместа, находящи се в сутерена на сграда 1, с адрес: гр. Бургас, ж.к. *, ет. -1,
с поредни номера от 1 до 18 претенцията срещу този ответник следва да се
отхвърли.
Исковете по чл.59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение от физическите лица П.Р.П. и В.И.И. следва да се отхвърлят като
неоснователни, доколкото по делото не е установено двамата да са упражнявали
фактическата власт върху процесните вещи.
С оглед изхода на делото в тежест на ответниците „Маями“ ЕООД и „Вип 74“ООД следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по първия иск в размер на 6884.57 лева, съразмерно на уважената част от иска. На ответниците П.Р.П. и В.И.И. следва да бъде присъдена сумата от 625 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Оветниците „Маями“ ЕООД и „Вип- 74“ООД следва да заплатят направените от ищеца разноски по втория иск в размер на 5311.75 лева, съразмерно на уважената част от него. На ответниците П.Р.П. и В.И.И. и „Вип- 74“ ООД следва да бъде присъдена сумата от 767.78 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Маями“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.„*“ № *, вх.1, ет.4, ап.13, „Вип-74“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „*“, бл. 528, П.Р.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и В.И.И.,
ЕГН **********,***, че “Имо
пропърти инвестмънт София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*“ № 260 е
собственик на следните недвижими имоти:
-апартамент № 5, на първи жилищен
етаж, с площ от 99,30 кв.м., който представлява самостоятелен обект с
идентификатор 07079.653.229.1.5, разположен в ПИ с идентификатор 07079.653.229,
състоящ се от дневна с кухненски бокс,
две спални, баня , тоалетна, склад, коридор и две тераси, при граници: изток -
коридор и апартамент номер 4, юг и запад - външни зидове, север - апартамент
номер 6, с адрес на имота: гр. Бургас, ж.к. „9“, ет. 1, ап. 5, като
самостоятелния обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.653.229; а съгласно схема № 15-924678- 11.10.2019- при граници: на
същия етаж: 07079.653.229.1.4, 07079.653.229.1.6, под обекта-
07079.653.229.1.52, 07079.653.229.1.53,
07079.653.229.1.54, 07070.653.229.1.55, над обекта-
07079.653.229.1.14
- самостоятелен обект с
идентификатор 07079.653.229.1.55, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „9“, ет.1,
преустроен в магазин за хранителни стоки на две нива, с площ от 753,58 кв. м.
разположен в ПИ с идентификатор 07079.653.229 при граници: Ниво 1- съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж- 07079.653.229.1.73, под обекта няма, над
обекта- 07079.653.229.1.54, за ниво 2 - съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия
етаж-07079.653.229.1.52,07079.653.229.1.53,07079.653.229.1.54, под обекта 07079.653.229.1.73,07079.653.229.1.72,07079.653.229.1.71,07079.653.229.1.70,07079.653.229.1.69,07079.653.229.1.63,07079.653.229.1.62,07079.653.229.1.61,07079.653.229.1.60,07079.653.229.1.59,07079.653.229.1.58,07079.653.229.1.57,
над обекта 079.653.229.1.6, 07079.653.229.1.5, 07079.653.229.1.4,07079.653.229.1.3,07079.653.229.1.2,07079.653.229.1.1,079.653.229.1.9,
07079.653.229.1.8, 07079.653.229.1.7
- 18 броя паркоместа, находящи се в
сутерена на сграда № 1, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „9“ ет.-1, със следните
идентификатори: паркомясто № 1 с
идентификатор 07079.653.229.1.56, паркомясто № 2 с идентификатор
07079.653.229.1.57, паркомясто № 3 с идентификатор 07079.653.229.1.58,
паркомясто № 4 с идентификатор 07079.653.229.1.59, паркомясто № 5 с идентификатор
07079.653.229.1.60, паркомясто № 6 с идентификатор 07079.653.229.1.61,
паркомясто № 7 с идентификатор 07079.653.229.1.62, паркомясто № 8 с
идентификатор 07079.653.229.1.63, паркомясто № 9 с идентификатор
07079.653.229.1.64, паркомясто № 10 с идентификатор 07079.653.229.1.65,
паркомясто № 11 с идентификатор 07079.653.229.1.66, паркомясто № 12 с
идентификатор 07079.653.229.1.67, паркомясто № 13 с идентификатор
07079.653.229.1.68, паркомясто № 14 с идентификатор 07079.653.229.1.69,
паркомясто № 15 с идентификатор 07079.653.229.1.70, паркомясто № 16 с
идентификатор 07079.653.229.1.71, паркомясто № 17 с идентификатор
07079.653.229.1.72, паркомясто № 18 с идентификатор 07079.653.229.1.73.
ОСЪЖДА „Маями“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„*“ № 9, вх.1,
ет.4, ап.13 и „Вип-74“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл.
528 да предадат държаните от тях недвижими имоти на ищеца „Имо пропърти инвестмънт
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“
№ 260, като отхвърля иска в частта му за осъждане на ответниците П.Р.П., ЕГН **********
и В.И.И., ЕГН ********* да предадат на ищеца процесните недвижими имоти.
ОСЪЖДА „Маями“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„*“ № *, вх.1, ет.4, ап.13 да заплати на „Имо пропърти инвестмънт
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 260 сума в общ размер от
43 692.49/четиридесет и три хиляди шестстотин деветдесет и два лева и
четиридесет и девет стотинки/лева, представляваща обезщетение за ползване на
собствените на ищеца недвижими имоти, както следва: за обект в сграда с идентификатор
07079.653.229.1.55, находящ се в гр. Бургас, с площ 753,58 кв. м. преустроен в магазин- 38 540, 27/тридесет и осем хиляди петстотин и
четиридесет лева и двадесет и седем стотинки/ лева /изчислена като част от вземане в размер на
общо 162 190,00 лева/, за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.653.229.15, с адрес
на имота: гр. Бургас, обл. Бургас, ж.к. *, ет. 1, ап. 5- 4 252, 22 /четири хиляди
двеста петдесет и два лева и двадесет и две стотинки/лева, /изчислена като 1/3 от вземане в
размер от общо 12 756,67 лева/ и за 18 броя паркоместа, находящи се в сутерена на сграда 1, с адрес:
гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, ет.- 1, с поредни номера от 1 до 18-
900/деветстотин/ лева /изчислена като 1/4 от 3600,00
лева, представляваща част от вземане в размер от общо 47 290 лева/.
ОСЪЖДА „Вип-74“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл* да заплати на „Имо пропърти инвестмънт
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, ул. „*“ № 260 сумата от 3883.50 лева/три хиляди осемстотин осемдесет и
три лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползване на
собствения на ищеца недвижим имот, а именно: обект в сграда с идентификатор
07079.653.229.1.55, находящ се в гр. Бургас, с площ 753,58 кв. м. преустроен в магазин-
като отхвърля иска за разликата над уважения до предявения размер за ползване
на същия имот от 14 944.27/четиринадесет хиляди деветстотин четиридесет и
четири лева и двадесет и седем стотинки/ лева, както и за сумата от 900/деветстотин/
лева, претендирана като обезщетение за ползване на 18 броя паркоместа, находящи се в
сутерена на сграда 1, с адрес: гр. Бургас, ж.к. *, ет. 1, с поредни номера от 1
до 18.
ОСЪЖДА „Маями“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.„*“ № *, вх.1, ет.4, ап.13 и „Вип-74“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 528 да заплатят на „Имо пропърти
инвестмънт София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*“ № 260 сумата от 6884.57/шест хиляди осемстотин осемдесет и
четири лева и петдесет и седемстотинки/ лева разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска по чл.108 ЗС
ОСЪЖДА „Имо пропърти инвестмънт София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 260 да заплати на П.Р.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *** и В.И.И., ЕГН **********,*** сумата от 625/шестстотин двадесет и пет/ лева, представляваща направени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА „Маями“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„*“ № *, вх.1,
ет.4, ап.13 и „Вип-74“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 528 да
заплатят на „Имо пропърти инвестмънт София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 260 сумата от 5311.75/пет хиляди
триста и единадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, направени разноски,
съразмерно на уважената част от иска по чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Имо пропърти инвестмънт София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*“ № 260 да заплати на П.Р.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, В.И.И., ЕГН **********,*** и „Вип-74“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 528 сумата от 767.78/седемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, съразмерно на отхвърлената част от иска по чл.59 ЗЗД.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред БАС в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия: