РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Белоградчик, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200135 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. М. от гр. В., обл. В., ж.к. ”С.” № ... вх.
..., ет. .., ап. ..., с ЕГН **********, срещу НП № 24-0242-000377/10.07.2024 г.
на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което М. е
санкциониран за извършено нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДвП, като му е
наложено наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. на осн. чл.183 ал.4 т.7
предл.1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 контролни точки съгласно Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на НП, като съдът е сезиран с молба да го отмени.
Нарушението не се отрича, но се твърди наличието на причина, мотивирала
поведението на нарушителя – здравна препоръка от медицински лица. С
жалбата са представени медицински документи за извършена оперативна
намеса на жалбоподателя и препоръки за физически режим след тази
1
медицинска интервенция. В с. з. жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо препис ката, въззиваемата страна моли НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 25.06.2024 г., около 10.55 часа, в гр. Д., обл. В., по ул. ”П.“, с посока
на движение към ул. ”Г. Димитров”, се движел лек автомобил м. ”Мерцедес Ц-
200” с рег. № ВН 9980 АМ, водачът на който не бил поставил на себе си
задължителният по принцип обезопасителен колан. В този момент в гр.
Димово имало полицейски патрул от служители на при РУ-Белоградчик към
ОД-МВР-Видин, които извършвали своя рутинна дейност. Така свидетелите
Б. И. и колегата му Д. Т. забелязали движещия се гореописан лек автомобил
без поставения колан на водача. По тази причина свидетелите указали на
водача на МПС да спре, което било изпълнено. След спирането му, те
установили самоличността на самия водач – жалбоподателят М. М. и му
разяснили, че за констатираното от тях нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП,
ще му съставят акт. Водачът обаче възразил - твърдял, че е освободен от
задължението да поставя колана, но нямал доказателства за това. Предвид
посоченото, св. Б. И. съставил на провереното лице акт – АУАН номер по
кочан GA 886407 за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП. В акта, като свидетел
на установяване нарушението и свидетел на съставянето акта, се подписал св.
Т.. М. подписал съставения му акт и приел копие от него. Не представил пред
АНО и в по-късен момент някакви оправдателни документи, поради което и
въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 24-0242-000377/10.07.2024
г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин.
С жалбата си до съда обаче, М. е депозирал : амбулаторен лист от
медицински преглед и Медицински протокол на ЛКК № 152 – и двата от
23.03.2023 г., в които са отразени здравословен проблем, медицинска
интервенция по повод него и медицински препоръки след интервенцията,
спрямо М..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
2
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът приема за безспорно установени обстоятелствата, че жалбопод.
М. е управлявал МПС без да постави на себе си обезопасителен колан. От
показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставител и
свидетелят очевидец на извършване и на установяване на извършеното
нарушение, се доказва, че на посочените в АУАН и НП място и дата,
жалбоподателят е бил спрян за проверка, като водач на управляваното от него
МПС /не негова собственост иначе/. Поводът за проверката е било
обстоятелството – че още в движение, свидетелите са констатирали, лично,
липсата на поставен колан. Не се и оспорва от страна на М., че не е бил сторил
това, като още тогава е заявил, че е „освободен от това задължение“.
Жалбоподателят ангажира пред съда писмени доказателства –
медицински документи / амбулаторен лист от медицински преглед и протокол
на ЛКК/, от които се установява, че през 2013 г. същият е бил пострадал,
получил е огнестрелна рана в областта на гърдите, която рана е била лекувана,
но и към 2023 г. / от когато са представените описани по-горе документи/, той
търпи здравословни неразположения по повод нея, а допълнително, за да се не
утежнява здравословното му състояние – е указано, че М. следва да бъде
освободен от притискащи гръдния кош средства, в частност „автомобилен
колан“.
Съдът не може да ограничава във времево отношение страните по едно
дело, в случая жалбоподателя, от представяне на доказателства. Респ.
независимо, че към момента на извършената му проверка на пътя, на 25.06.24
г., М. не е имал у себе си сега представените документи, нито че не ги е
депозирал пред АНО след съставения му АУАН, няма пречка, дори е длъжен
съдът, изследвайки обективната истина, да събере и провери /оцени/ всички
доказателства, установяващи вина и авторство към евентуално нарушение и
обратно – оневиняващи обвинения извършител на едно админ. нак.
провинение.
На следващо място, съдът приема, че установеното поведение на М. М.,
на 25.06.2024 г., в гр. Димово, обл. Видин, не представлява нарушението,
което му е вменено, нито друго такова по ЗДвП. Действително фактите,
3
възприети от двамата свидетели – служители на полицията, формално биха
могли да обусловят осъществяване на нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДвП, но
при всички налични останали елементи за всяко едно админ. деяние /чл.6 от
ЗАНН/. В конкретния казус, съдът не открива елемента „вина“, от който и да е
вид у водача на спряното МПС – М.. За да е осъществено виновно едно
деяние, то следва деецът да е съзнавал обществено опасния характер на
поведението си, да е предвиждал и да е искал или допускал настъпването но
обществено опасните последици от него, или пък да не е предвиждал
настъпването на такива последици, но де е бил длъжен и да е могъл да ги
предвиди или да е мислел да ги предотврати, ако все пак ги е предвиждал. / по
въпросите за вината, досежно админ. нарушения се прилагат правилата на
чл.11 от НК/.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай вина у М. не
се открива. Той е управлявал МПС, без да постави обезопасителния колан, тъй
като именно такова поведение му е било указано от медицински лица, с оглед
незасташаване живота или здравето му. Имайки съзнанието, че не бива да
поставя върху гърдите си притискащи го средства, вкл. и такъв колан в
автомобил, М. не е действал «виновно», тъй като е смятал, че медицинската
препоръка го освобождав от задължението в тази насока. Не са налице нито
осъзнаване у дееца, че действа общественоопасно /чл.10 от НК – да
предизвиква застрашаване/увреждане на своята личност, правата на другите
граждани и др. интерси , защитени от законите в страната/, нито че това
поведение негово ще предизвика общественоопасни последици, които той да е
целял или допускал, или пък – да е мислел да предотврати такива , ако
настъпят, нито е бил длъжен да предвижда такива. В този смисъл е и
законовото изключение от задълженията по чл.137 А ал.1 от ЗДвП,
предвидено в чл.137 А ал.2 т.2 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП № 24-0242-000377/
10.07.2024 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което М.
4
М. М. от гр. В., обл. В., ж.к. ”С.” № .., вх. .., ет. .., ап. ..., с ЕГН **********, е
санкциониран за извършено нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДвП, като му е
наложено наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. на осн. чл.183 ал.4 т.7
предл.1 от ЗДвП, както и са му отнети 10 контролни точки съгласно Наредба
№ Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5