Определение по дело №137/2018 на Административен съд - Плевен

О      П      Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н      И      Е

 

№ 2488

 

гр. Плевен, 16.12.2019г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на шестнадесети декември  2019г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева исково адм.д. № 137/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

С Решение № 527/17.09.2018г. на Административен съд – Плевен, постановено по АД № 137/2018г. по описа на съда, оставено в сила с Решение №12325/16.09.2019г. на ВАС по адм. дело № 13434/2018г. по описа на съда, е отхвърлена изцяло исковата претенция на И.Х.И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ при специален режим в Затвора – Белене срещу ГДИН – София на осн. чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и иска по чл. 276 ЗИНЗС.

В хода на съдебното производство на ищеца е предоставена правна помощ за процесуално представителство и за осъществяването й е назначена адв. Д. ***, която е представлявала ищеца.

След влизане в сила на съдебно решение е постъпила молба  Вх. № 6308/13.12.2019г. от Националното бюро за правна помощ с искане за присъждане на осн. чл. 78 ал.7 от ГПК на разноските за изплатеното възнаграждение на адв. Д..

Видно от приложеното решение на НБПП № ПЛ-PL1051-20450 от 10.10.2019г.  на адв. Д.  е изплатено възнаграждение за осъществената правна помощ по делото в размер на 300 лв.

Подадената молба е допустима, но неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.7 ГПК, субсидиарно приложим на осн. чл. 144 АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В случая не са налице хипотезите на чл. 78 ал.7 ГПК, тъй като искът на лицето, на което е била предоставена правна помощ е изцяло отхвърлен и в този случай изплатеното адвокатско възнаграждение остава за сметка на НБПП.

От своя страна специалната разпоредба на чл. 286 ал.2 ЗИНЗС предвижда, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Но по аргумент от разпоредбите на чл. 78 ал.6 и чл. 83 ал.3 ГПК, когато ищецът е освободен от съда от държавна такса и разноски и му е предоставена правна помощ, поради липсата на средства, възрастта и здравословното му състояние, то тези обстоятелства изключват отговорността му за разноски и затова изплатеното адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ следва да остане за сметка на НБПП.

Водим от горното съдът

 

 

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на осн. чл. 78 ал.7 от ГПК на разноските за изплатеното възнаграждение на адв. Д. за предоставената на ищеца правна помощ за процесуално представителство по ИАД № 137/2018г. по описа на Административен съд - Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба, подадена чрез АС – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и на НБПП.

 

 

                                                                  С Ъ Д И Я: