№ 3758
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100509060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20073477/22.03.2021г. по гр.д.№30799/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 138 състав Ю. Х. П., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „*******, на основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ сумата от 882,69 лв. главница за
незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2015 до
м.04.2017г., и сумата от 19,24 лв. представляваща главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 04.2016г. – м.04.2017г. за
топлоснабден имот представляващ апартамент № 6, находящ се на адрес гр.
София, жк *******“ бл. ******* аб. № 356430, ведно със законната лихва
върху главниците от 30.05.2019г. до окончателното изплащане на сумите. С
решението е осъдена и Б. П. П., ЕГН ********** да заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул. „*******, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от 220,67 лв. главница за незаплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2015 до м.04.2017г., и сумата от
4,81 лв. представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода м. 04.2016г. – м.04.2017г. за топлоснабден имот представляващ
апартамент № 6, находящ се на адрес гр. София, жк *******“ бл. ******* аб.
№ 356430, ведно със законната лихва върху главниците от 30.05.2019г. до
окончателното изплащане на сумите. С решението е осъдена и Ф. П. П., ЕГН
********** да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул.
„*******, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 49 от ЗЗД сумата от
220,67 лв. главница за незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за
1
периода м.05.2015 до м.04.2017г., и сумата от 4,81 лв. представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за периода м. 04.2016г. –
м.04.2017г. за топлоснабден имот представляващ апартамент № 6, находящ се
на адрес гр. София, жк *******“ бл. ******* аб. № 356430, ведно със
законната лихва върху главниците от 30.05.2019г. до окончателното
изплащане на сумите. С решението са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху главниците.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответниците Ю. Х. П. и Б. П. П., подадена чрез назначеният им особен
представител адв. Е.П.. С жалбата се поддържа че съдът не мотивира защо
ответниците в качеството им на наследници на дължат точно посочения от
съда размер. Особеният представител сочи, че липсва облигационно
отношение между наследодателя на ответниците и ищеца. Изтъква че по
делото липсвали фактури и не е доказано точно измереното количество
топлинна енергия. Сочи че в протокола на общото събрание липсва подпис на
наследодателя П.П.. Сочи че неправилно е конституирано третото лице
помагач „Т.С.“ ЕООД. Поради изложените съображения моли за отмяна на
решението и постановяване на друго с което се отхвърлят исковете срещу Ю.
Х. П. и Б. П. П..
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице помагач също не взема становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на ч л. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По отношение на правилността настоящият състав намира следното:
Установено е по делото, че процесният имот апартамент № 6, находящ
се на адрес гр. София, жк *******“ бл. ******* аб. № 356430 е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Не е спорно, че с нотариален акт от 07.08.2001г. за продажба на
недвижим имот наследодателят на ответниците П.М.П., е придобил правото
2
на собственост върху процесния имот.
Първият спорен въпрос е дали П.М.П. е бил потребител на топлинна
енергия.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложено от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР – чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ /чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР/, които регламентират страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ
страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ,
публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от
17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си
/т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр.
74 от 08.09.2006 г. /.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградени сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал.
1 ЗЕ и чл. 29 – чл. 36 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор при публично известни
общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично известни общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ,
бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
При това положение и тъй като наследодателят бил собственик на
3
процесното жилище, той е и потребител на топлинна енергия.
Следващият спорен въпрос е свързан с доставеното количество
топлинна енергия.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява че за процесния
период до апартамент с абонатен № 356430 е доставена топлинна енергия на
стойност 1324,03 лв. от които сума по фактури 1134,13 лв и суми за
доплащане в размер на 189,90 лв. От експертизата се установява, че
топлинната енергия е изчислена при спазване на всички нормативни
изисквания.
Ето защо неоснователно се явява възражението за недоказаност на
точното количество доставена топлинна енергия.
Следващият спорен въпрос е по отношение на разпределянето на
задължението за топлинна енергия между наследниците по който настоящият
състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците, които са
приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават.
В случая не е спорно във въззивното производство че процесния
апартамент е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност.
Следователно след смъртта на П.М.П. неговата идеална част от
апартамента е преминала в наследство на съпругата му Ю. Х. П., и дъщерите
му Б. П. П. и Ф. П. П..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗН децата наследяват по равни
части, а съгласно чл. 9, ал.1 от ЗН Съпругът наследява част равна на частта на
всяко дете.
При това положение и доколкото искът е предявен срещу ответниците в
качеството им на наследници отговорността за задълженията на покойния
П.М.П. то следва че съпругата му Ю. Х. П., и дъщерите му Б. П. П. и Ф. П. П.
дължат по 1/6 от задължението. В случая по делото не са наведени други
твърдения за отговорността на Ю. Х. П. за задълженията за топлинна енергия
за останалите 3/6 части от собствеността на процесния апартамент.
При това положение и при частично несъвпадение на изводите на двете
съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта в която Ю. Х. П. е осъдена за разликата над сумата от 220,67 лв.
главница за незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2015 до м.04.2017г., и сумата от 4,81 лв. представляваща главница за
цена на услугата дялово разпределение за периода м. 04.2016г. – м.04.2017г.
за топлоснабден имот представляващ апартамент № 6, находящ се на адрес
гр. София, жк *******“ бл. ******* аб. № 356430 до уважените размери.
По отношение на разноските.
Решението следва да бъде ревизирано и в частта за разноските като
същото следва да бъде отменено в частта в която Ю. Х. П. е осъдена на
разноски над сумата от 153,59 лв. до уважения размер от 614,36 лв.
4
Във въззивното производство право на разноски има въззиваемия
пропорционално на отхвърлената част от жалбата, които възлизат на 330 лв. –
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, които се
дължат разделно от двете въззивници, като всяка дължи по 165 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20073477/22.03.2021г. по гр.д.№30799/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 138 състав В ЧАСТТА в която Ю. Х. П.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес:
ул. „*******, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ
разликата над сумата от 220,67 лв. главница за незаплатена стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.05.2015 до м.04.2017г., до уважения
размер от 882,69 лв. /или за сумата от 662,02 лева/, В ЧАСТТА за разликата
над сумата от 4,81 лв., до уважения размер от 19,24 лв. /или за сумата от
14,43 лева/ представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 04.2016г. – м.04.2017г. за топлоснабден имот
представляващ апартамент № 6, находящ се на адрес гр. София, жк *******“
бл. ******* аб. № 356430 и В ЧАСТТА в която Ю. Х. П. е осъдена да заплати
разноски на „Т.С.“ ЕАД разликата над 153,59 лв. до уважения размер от
614,36 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, адрес: ул.
„******* срещу Ю. Х. П., ЕГН ********** с правно основание чл. 79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 149 от ЗЕ за разликата над сумата от 220,67 лв.,
представляваща главница за незаплатена стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2015 до м.04.2017г., до претендирания размер от
размер от 882,69 лв. /или за сумата от 662,02 лева/ и за разликата над сумата
от 4,81 лв., до претендирания размер от 19,24 лв. /или за сумата от 14,43 лева/
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
периода м. 04.2016г. – м.04.2017г. за топлоснабден имот представляващ
апартамент № 6, находящ се на адрес гр. София, жк *******“ бл. ******* аб.
№ 356430.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Ю. Х. П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, адрес: ул. „******* на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата
от 165 лв. разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******* на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 165 лв. разноски
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6