Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………../
…………………………..2016
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, ІІІ- ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 17. 02. 2016 год , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. МАКАРИЕВА
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА-мл.с.
като
разгледа докладваното от съдията Св.Цанкова
въззивно гражданско дело № 2746 по описа за
2015 година,
съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, във вр.чл.28 от ЗЗД и образувано по въззивна
жалба на С.Ц.Ц. против решение № 3110/2015 год постановено по гр.д. 2701/2015 год
по описа на ВРС, изцяло,с което се
-ОПРЕДЕЛЯ МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА, КАТО
НАСТАНЯВА детето А.И.П., ЕГН ********** в дома на Р.П.П.
ЕГН ********** и Г.И.П. ЕГН **********,*** за срок от
една година и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, на основание чл.28 вр.чл. 25, ал.1, т.4 от
Закона за закрила на детето.
-ОПРЕДЕЛЯ следния режим
на лични отношения между С.Ц.Ц., ЕГН **********, гр. Бургас,
комплекс „Славейков” бл. 112, ет. 5, ап. 15 с детето А.И.П., ЕГН ********** за
времето на действие на предприетата мярка при задължение на лицата,
осъществяващи заместваща грижа Р.П.П. и Г.И.П. да
осигурят явяването на детето, по следния начин: през първите 9 месеца, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение, когато детето е първа смяна на училище С.Ц. ще има
право да вижда детето в сградата на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Бургас
всеки вторник от всяка седмица от 14.00 ч. до 16.00 ч., а когато е втора смяна,
всеки вторник от всяка седмица от 10.30 ч. до 12.30 ч. в присъствието на
психолог, а след изтичане на деветте месеца до изтичане срока на предприетата
мярка, както следва: всеки понеделник и сряда от всяка седмица за времето от
13.00 ч. до 15.00 ч. в присъствието на психолог, когато А. е първа смяна на
училище, а когато е втора смяна – всеки понеделник и сряда от всяка седмица за
времето от 10.30 ч. до 12.30 ч. също в присъствие на психолог в сградата на ДСП
– Бургас, на осн. чл. 33, ал.1 ЗЗакрД.
-ОПРЕДЕЛЯ следния режим
на лични отношения между И.Г.П., ЕГН **********,***,
комплекс „Братя Миладинов”, бл. 46, вх. 6, ет. 6 с детето А.И.П., ЕГН **********
за времето на действие на предприетата мярка при задължение на лицата, осъществяващи
заместваща грижа Р.П.П. и Г.И.П. да осигурят
явяването на детето, по следния начин: през
първите 9 месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение
всеки четвъртък от всяка седмица от 14.00 ч. до 16.00 ч., когато детето е първа
смяна на училище, а когато е втора смяна всеки четвъртък от 10.30 ч. до 12.30
ч. в присъствието на психолог в сградата на Дирекция „Социално подпомагане” –
гр. Бургас, а след изтичане на деветте месеца до изтичане срока на предприетата
мярка, както следва: всеки вторник и четвъртък от 13.00 ч. до 15.00 ч., когато А.
е първа смяна, а когато е втора от 10.30 ч. до 12.30 ч. също в присъствието на
психолог в сградата на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Бургас, на осн. чл. 33, ал.1 ЗЗакрД.
-ОСЪЖДА С.Ц.Ц., ЕГН **********, гр. Бургас,
комплекс „Славейков” бл. 112, ет. 5, ап. 15 ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А.И.П., ЕГН **********, чрез
лицата осъществяващи заместваща грижа - Р.П.П., ЕГН **********
и Г.И.П., ЕГН **********,*** за времето на действие на предприетата мярка
сумата от 200 лв. /двеста лева/,
представляваща месечна издръжка с
падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.
чл. 143, ал.3 СК.
-ОСЪЖДА И.Г.П.,
ЕГН **********,***, комплекс „Братя Миладинов”, бл.
46, вх. 6, ет. 6 ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
си дете А.И.П., ЕГН **********, чрез лицата осъществяващи заместваща грижа - Р.П.П., ЕГН ********** и Г.И.П., ЕГН **********,*** за времето
на действие на предприетата мярка сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща месечна издръжка с
падеж до 5 – то число на месеца, за който се дължи до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.
чл. 143, ал. 3 СК.
. Твърди
се, решението на Районен съд -Варна е неправилно, необосновано и постановено в
разрез с процесуалните правила,. По изложените подробно съображения, , въззивникът моли първоинстанционното
решение да бъде отменено изцяло, като на негово място бъде постановено друго, като
се отхвърли искането за настаняване на детето Александра в семейството на Р. и Г.
Панайотови.
Депозиран е писмен отговор от Р.П.П. и Г.И.П.,
чрез процесуалния им представител адв.А.Г., в който
се изразява становище за недопустимост на
депозираната жалба / представят се за справка и решения на ВКС /,а в
условията на евентуалност с твърдение за неоснователност на депозираната жалба.
Депозиран е писмен отговор от адв.Ст. Д., назначена за особен представител на детето А.П.,
в който се сочи,че решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Депозиран
е писмен отговор и от представителя на дирекция „Социално подпомагане”-Варна,в
който се изразява становище ,че депозираната жалба е неоснователна.
Депозиран
е писмен отговор и от И.Г.П.,в който се изразява становище за неоснователност
на депозираната жалба.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда
от пороци, поради което съдът я намира за допустима
В изпълнение на задълженията, вменени
му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният
съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по
чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
Варненският окръжен съд приема за установено следното:
Производството е по реда
на чл. 28 вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на
детето.
Образувано е по молба
на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна с искане за настаняване
на детето А.И.П.
в семейството на Р.П.П. и Г.И.П. за срок от една
година и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.
В молбата се твърди, че А.П.
е родена на ***г. по време на сключен между С.Ц. и И.П. граждански брак,
прекратен с развод, с влязло в законна сила съдебно решение от 2011г. на
Районен съд - Бургас, с което упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на неговата майка, а на бащата е определен режим на
лични отношения.
Поддържа се, че след
постановяване на решението за развод, между родителите настъпил дълбок разрив в
отношенията им, като г – жа Ц. ограничила напълно контактите на А. с нейния
баща, уведомявайки компетентните органи за упражнено от страна на г – н П.
сексуално насилие. В резултат на настъпилата ескалация в отношенията между
родителите, г – жа Ц. променяла многократно местоживеенето на детето, като
първоначално се преместила заедно с детето в гр. Поморие, а през 2013г. и на
територията на гр. Варна, в което населено място е постоянния и настоящ адрес
на А.
След установяването им в
гр. Варна, по административен ред, със заповед на Директора на ДСП – Варна, е
предприета мярка за закрила по чл. 4, ал.1, т.1 ЗЗакрД,
чрез оказване на съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, с оглед
установените от социалните работници и преподаватели от учебните заведение, в
които А. е учила и понастоящем учи тревожни индикации в поведението на детето.
През 2014г. смущенията в
поведението на А. се задълбочили. При детето се констатирали сериозни дефицити
в общуването с връстници и възрастни. Детето започнало да общува със заучени
фрази, предварително зададени му от неговата майка. Проявявало изблици на
физическа агресия към околните и себе си, демонстрирайки социална незрялост и
проявявайки дълбоко вътрешно напрежение и постоянно безпокойство, резултат от
разстроените семейни отношения между родителите.
Според молителя, при
детето се наблюдава синдром на родителско отчуждение, при което родителят
упражняващ родителските права след прекратяване на брака съзнателно или не е
провел целенасочена кампания към дисквалифициране на другия родител, в случая
бащата, което е превърнало А. в жертва, проявявайки всички характерни прояви на
този синдром: смущения в поведение, проблеми в успеха в училище, физическо
насилие и агресия, насочено към околните и към самото дете. Използваната от
майката стратегия е чрез обвинение в сексуално насилие.
От друга страна,
молителят твърди, че г – жа Ц. е била многократно уведомявана, както от
преподаватели на А., така и от социални работници за установените смущения в
поведението на детето и въпреки това не е предприела никакви мерки да опази
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие,
което е заставило Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна да предприеме по административен ред мярка
за закрила спрямо А.П. и то е настанено при свои роднини – баба и дядо по
бащина линия Р.П. и Г.П..
Поддържа се още, че г –
жа Ц. не проявява критично отношение към своето поведение, не само отрича, но и
не осъзнава съществуването на проблеми в поведението на детето, отказва
съдействие на социалните работници, променя безпричинно местоживеенето му,
възлагайки отговорността за възпитанието му върху неговите учители, последните
позволили си да заявят открито позицията, че А. се нуждае от терапия, която
родителят отказва да осигури. Отделно г – жа Ц. е оповестила и направила
достояние факти и обстоятелства от личния живот на семейството поставяйки в
речника му нецензурни думи.
Изложеното е мотивирало
и органа по закрила да предприеме действия целящи да опазят живота и здравето
на детето, да позволят на А. да общува с баща си, а от друга страна да дадат
възможност на г – жа Ц. да преосмисли поведението и действията си спрямо него.
Твърди се още, че след
предприемане по административен ред на мярка по чл. 4, ал.1, т. 2 ЗЗакрД, при детето се наблюдава положителна промяна в дома
на своята баба и дядо, които са подпомагали отглеждането му до три годишна
възраст и декларират готовност да продължат да полагат преки и непосредствени
грижи за А..
В становището си по
същество молителят ДСП – Варна настоява детето да бъде настанено в дома на
своите баба и дядо за посочения период.
Особеният представител
на детето адв. С. Д. *** искане да бъде уважено.
Заинтересованите страни
– Р.П. и Г.П., чрез процесуалния си представител адв.
Ани Г. също настояват за уважаване на молбата.
Заинтересованата страна - И.П. моли искането
по реда на чл. 28 вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за
закрила на детето да бъде уважено.
Със становище от
24.04.2015 г., постъпило преди първото по делото съдебно заседание, законният
представител на детето С.Ц., чрез процесуалния си представител адв. Б., оспорва изложените от ДСП – Варна твърдения.
Поддържа се, че
контактите между И.П. и А., са преустановени от страна на майката в резултат на
виновно поведение на бащата, изразяващо се в упражнено домашно насилие, за
извършването на което са издадени заповеди за защита по ЗЗДН.
Отделно, се твърди, че
бащата е извършил недопустими посегателства върху малолетното дете, предмет на
образувана прокурорска преписка, които са довели до психични проблеми, наложили
ползването на психолог до пролетта на 2013 г., когато състоянието на А. се е
подобрило, поради липса на контакти с дразнителя И.П..
Твърди се още, че
промяната в местоживеенето на детето и неговата майка, първоначално в гр.
Поморие, а в последствие в гр. Варна, се дължи на упражненото домашно насилие,
а целта - опазване живота и здравето на детето. Твърденията за наличие на
„синдром на родителско отчуждение”, какъвто в случая не е налице, не би могъл
да обоснове визираните в чл. 25, ал.1, т. 4 ЗЗакрД
хипотези, защото не води до опасност от увреждане на физическото, психическото,
нравствено и интелектуално развитие.
Поддържа се още, че
възстановяването на отношенията баща – дете е „процедура”, която следва да се
извърши със съдействие на Дирекция „Социално подпомагане”, чрез постоянни
разговори в присъствие на социални работници и психолози.
Оспорват се твърденията,
че заинтересованите страни – Р.П. и Г.П. разполагат с капацитет да отглеждат и
възпитават А., тъй като от 2004 г. съпрузите не живеят заедно и не
представляват семейство, а бабата по бащина линия страда от тежко заболяване,
което не й позволява да полага грижи за себе си, а от там и за малолетното
дете. Отделно, се излага, че бащата живее постоянно в дома на родителите си и
оказва силен натиск върху детето, чрез отправяне на заплахи и закани.
В становището си по
същество на спора, чрез пълномощника си, С.Ц., настоява за отхвърляне на
молбата, считайки, че разполага с капацитет позволяващ й да полага преки и
непосредствени грижи за своето дете.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение изцяло приема установената от ВРС фактическа
обстановка , както и изводите на ВРС, изложени в мотивите на обжалваното
решение, като препраща към тях без да ги възпроизвежда на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изложеното , поради изцяло съвпадащите изводи на
настоящия въззивен състав с изводите на ВРС, съдът приема,че решението на ВРС в
обжалваната част следва да се потвърди .
С оглед пълнота на
изложението и с оглед наведените във въззивната жалба
твърдения, следва да се посочи допълнително и следното:
Изводите на настоящата
инстанция,които изцяло съвпадат с изводите на ВРС , се подкрепят изцяло с
допълнително събраните, по предвидения в ГПК ред пред въззивната
инстанция, доказателства.
Пред ВОС е допусната, изслушана
и приета комплексна съдебно-психологическа-психиатрична експертиза. Експертизата
се кредитира от настоящия въззивен състав като
компетентно и безпристрастно дадена. От представената експертиза ,а така също и
от изслушването на вещите лица в съдебно заседание се установява, че детето А.
е в много тежко състояние и при него е налице синдром на родителско отчуждение,
който се провокира от поведението на майката С.Ц.. Вещите лица сочат,че детето
е емоционално нестабилно и детето е с регрес в поведението, включително и в
поведението в училище. Състоянието му сочи на висок невротизъм,
като са налице агресивност , включително и с елементи на авторегресия.
Вещите лица сочат, че в състоянието на детето е имало подобрения, и ако детето
попадне в подкрепяща и спокойна среда има възможност да възстанови своето
състояние Сочи се изрично,че за състоянието на детето майката е основния
причинител, поради което и препоръчват отделяне на детето от майката.
Пред Варненския окръжен
съд е представен и актуален социален доклад, според който се изразява
становище, че съществува риск за манипулация на детето и
отчуждаване от другия родител/ има се предвид бащата,тъй като детето е при
майка си/ ,което може за в бъдеще да доведе до трудност или невъзможност за
изграждане на близки партньорски взаимоотношения или да бъде пренесено като модел за родителстване в бъдещото му семейство.
Представен е и социален
доклад, според който Р. и Г. П./
баба и дядо/ по бащина линия ,притежават добър родителски потенциал , същите в
дома си имат добри хигиенни-битови условия за живот,между тях и детето е била
изградена здрава емоционална връзка,която впоследствие е била прекъсната и тази
връзка се е отразявала благоприятно на детето.
С оглед събраните
доказателства пре въззивната
инстанция настоящият съдебен състав
счита, че са налице достатъчно доказателства установяващи основателността на
искането за настаняване на детето при неговите дядо и баба, поради което и
следва да се потвърди решението на ВРС.
При своята майка детето А.
е състояние на риск, по смисъла на
Закона за закрила на детето, тъй като съществува реална възможност за увреждане
на неговото психическо,нравствено,интелектуално и социално развитие” . Съгласно заключението на вещите лица по
комплексната медицинска експертиза при майката
С.Ц. са водещи определени личностни
и поведенчески характеристики / л.14 от експертизата/,които сочат на емоционално-нестабилна и хистрионна
личност, което показва отклонение от съответните обществени и културални норми ,които от своя страна сочат на липса на
родителски капацитет и са сериозна пречка
за осигуряването на нормално психическо развитие във всички сфери на
детето А..
Съдът счита за
неоснователно и недоказано твърдението
на С.Ц. за извършени блудствени действия от бащата И.П.
спрямо детето А. Напротив, по делото са представени доказателства от които е
видно, че липсва присъда, по силата на която да е признато, че И.П. е
осъществявал такива действия,която съгласно процесуалните правила на РБ би
могла да установи по безспорен начин извършването на такива действия. Поради и
това е неоснователно твърдението, че поради близките родствени връзки на бащата И. Панайтов с неговите родители- Р. и Г. П., детето не следва да се настанява при
своите баба и дядо.
Пред
ВРС са изслушани свидетелски показания, които и настоящият състав
кредитира,които са събрани по предвидения в ГПК ред и от които се установява
обстоятелството,че докато детето е било при своите баба и дядо успехът на
детето значително се е подобрил и това е било вследствие на усилията на бабата
и дядото. Добрите възпитателски възможности на дядото и бабата – Р. и Г. П. се установява и от представените по
делото социални доклади, поради което и следва извода,че същите са подходящи , за
да бъде настанено малолетното дете А.
при тях, без да се прекъсват връзките с родителите. Семейство Г. ще осигурят спокойна и подкрепяща
среда,чрез която детето ще може да се стабилизира психически и емоцианолно.
Неоснователно
е твърдението на С.Ц., че липсват доказателства за добрите възпитателски
качества на дядото и бабата и че те не са допринесли до подобряване на успеха в
училище,тъй като се на били представени учителски дневник и бележник за успеха
на детето А., които да установяват успеваемостта на
детето в училище, по време, когато за него са се грижили бабата и дядото на
детето..
В
тази насока следва да се посочи, че успеваемостта на
детето в училище не се измерва единствено
с успеха на едно детето. Възможно е детето да има сравнително нисък успех и
въпреки това да се подробрява активността му в
учебния процес или да се подобрява поведението му и пр. Второ, ако С.Ц. е твърдяла, че детето е
постигнало висок успех, което е вследствие на нейните усилия като майка е следвало
да докаже тези твърдения по съответния ред, а това не е сторено.
По
делото липсват доказателства, от които може да се направи извод за липсата на възможности - относно
възпитание, живеене и отглеждане на детето А. от неговите баба и дядо- Р. и Г.
Панайотови,поради което е неоснователно твърдението, че не е в интерес на
детето да бъде настанено при неговите баба и дядо.
Съдът преценява, че извършеното проучване, обективирано в изготвения Социален доклад е достатъчно като
обхват и източници на сведения, за да бъде изяснена фактическата обстановка във
възможно най-пълна степен,относно условията при бабата и дядото.
Неоснователно
и недоказано е твърдението ,наведено от С.Ц. във въззивната жалба
относно упражнено насилие от страна на Р. и Г. Панайотови върху детето А../ л.4
от депозираната жалба/ В подкрепа на
твърдението си, въззивницата е представила
експертиза,където този факт е изложен,но тази експертиза не е приета и приложена по делото, тъй като не е
доказателство ,съобразно по предвидения от ГПК ред, поради което и не е
надлежно доказателство по делото и не подлежи на обсъждане от настоящия въззивен състав.
Съдът
счита,че са неоснователни и недоказани твърденията, въззивницата,които
тя подкрепя с представени частни експертизи, тъй като същите,както бе посочено
по горе не са приобщени към доказателствения материал по делото тъй като не са допуснати по
съответния,предвиден в ГПК ред.
Настоящият
въззивен състав не обсъжда твърденията на С.Ц.
относно твърдението за неправилно интерпретиране на доказателствата по делото
от ВРС,тъй като настоящето производство е въззивно по
своя характер,а не контролно отменително, поради
което въззивниът съд е задължен да направи своя
преценка за събраните по делото доказателства.
Настоящият
въззивен състав счита,че са налице основанията по
чл.25 от Закона за закрила на детето. Съгласно разпоредбата на чл.
25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, едно дете може да бъде
настанено извън семейство си, ако същото е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Съгласно § 1, т.5 от Допълнителните
разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
"Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до
действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или
достойнството на детето, което може да се осъществи в семейна, училищна или
социална среда
Съгласно
ал. 2 на същата разпоредба настаняването на детето извън семейството се налага
като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за
закрила на детето настаняването на детето извън семейството - в
семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана
институция се извършва от съда.
Видно
от събраните по делото доказателства , ,включително социални доклади и
експертизи, обсъдени подробно по горе, а така и също в мотивите на ВРС, към
които настоящият въззивен състав препраща, се
установява, че с оглед поведението на
майката С.Ц. е налице сериозна опасност
от увреждане на неговото / на детето А./ физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, поради което е и налице условия за извеждане
на детето от родителя при когото живее.
Съдът,
като съобрази доказателствата относно състоянието на детето., ясно изразения
конфликт между родителите се е
достигнало до ситуацията, в която детето е изложено на риск за развитието му във всяко едно отношение, респ. до извеждане
на детето извън семейството. Именно наличието на сериозен конфликт между
родителите,/ независимо от обстоятелството, че липсват доказателства относно
упражнено насилие от страна на бащата И. П. спрямо детето А., настоящият въззивен състав счита, че детето следва да бъде настанено
при своята баба и дядо,в какъвто смисъл е и искането на дирекцията. Горният извод на съда се обуславя и от правомощията на съда при решаване на спора -
съдът може да уважи молбата за настаняване на детето в семейство на неговата
баба за предложения срок или друг по - кратък срок или да отхвърли изцяло
молбата.
В
рамките на настоящото производство, съдът се ръководи и основава решението си
при изключително съблюдаване интересите на детето, държейки
сметка, че висш интерес на детето е то да бъде отглеждано от своите родители
Съгласно
т. 1 на чл. 3 от Конвенцията
за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.,
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите
интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал.
1 от ЗЗДет, прогласяваща правото на всяко дете на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от доказателствата
по настоящето дело, че поведението на
майката на малолетното дете А. създава реална опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то
представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в"
от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет.
Всички
доказателства по делото сочат, че е налице основанието по чл. 25, ал.1, т.4 от ЗЗДет. и е в "най-добър интерес на
детето" по смисъла на параграф 1, т.5 от ДР на
Закона за закрила на детето, след преценка на физическите,
психическите, емоционалните потребности на детето, то да няма известно време
контакти с майката. Посредством предприетата мярка се постига целта на закона да бъдат защитени
интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. Горната мярка следва да обуслови и
трайна промяна в отношението на майката към детето
Искането
за присъждане на разноски е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл. 541 от ГПК,
която определя разноските по водене на делото да бъдат в тежест на молителя.
Поради това юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за назначения на детето особен представител не се присъждат
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3110/2015 год постановено по гр.д.
2701/2015 год по описа на ВРС
Решението е окончателно, съгласно чл. 28, ал.6 от ЗЗДет.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: