№ 22429
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110102746 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Л. Г. К. срещу
„ЕОС М.“ ЕООД за признаване за установено по отношение на „ЕОС М.“ ЕООД,
че Л. Г. К. не дължи принудително изпълнение на сумата 11191,20 лв. за
главница, ведно със законна лихва от 07.11.2012 г. до окончателното изплщане, с
386,97 лв. за договорна лихва, с 650,93 лв. за наказателна лихва, с 838,08 лв. за
съдебни разноски по изпълнителен лист от 20.11.2012 г., издаден по гр. дело
№53213/2012 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че ответното дружество се
легитимира като негов взискател по изп. дело №159/2013 г. по описана ЧСИ с
рег. №***, въз основа на изпълнителния лист и частно правоприемство -договор
за цесия от 31.01.2018, сключен с ОББ АД, за който не е уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД. Счита, че паричните вземания, удостоверени в изпълнителния
лист не подлежат на принудително изпълнение, тъй като е заплащала суми,
съгласно две споразумения сключени с ОББ АД. По изп. дело не е приложен
договора за цесия, а уведомление за цесия до ищеца, което касае друг договор от
27.04.2012 г. и за сумите в по-нисък размер, а сторените плащания не се
признават. Претендираните парични вземания са погасени по давност.
Ответникът оспорва иска с доводи, че е придобило вземането, съгласно
договора за цесия от 31.01.2018 г., а датата 27.04.2012 г. е на обявена предсрочна
изискуемост на кредита; а относно размера на вземането и твърдените от ищеца
плащания, то те са направени на стария кредитор, доколкото предхождат
договора за цесия и ОББ АД е приспаднало от дълга, което е видно от размера на
прехвърлените вземания, посочени в договора за цесия,с приложение 1. Предвид
това вземането възлиза понастоящем за 7778,39 лв. за главница, ведно със
законната лихва върху нея от 7466,16 лв., а след договора за цесия е извършено и
отчетено плащане от 939,19 лв. в хода на изп. дело. Заявява уведомяване по
чл.99, ал. 3 от ЗЗД с отговор на искова молба, с приложено уведомление.
Поддържа, че не са настъпили твърдените факти, водещи до погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
1
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
Съдът приема, че за валидността на изпълнителните действия срещу
длъжника е ирелевантно уведомяването на ищеца за прехвърляне на правото на
парично вземане, удостоверено в изпълнителния лист. Съобразно чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД, договорът за цесия поражда действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато бъде съобщено за прехвърлянето на паричните
вземания. Целта на уведомяването е длъжникът да узнае на кого следва да
престира по договора, респ. кой може да претендира от него изпълнение-
доброволно или принудително, и по този начин охранят интересите страните.
Съобщаването е едностранен и неформален акт /писмената форма е за
доказване/, който изхожда от цесионера или от цедента, в случай, че последният
е упълномощен от цесионера. По делото е представено пълномощно в полза на
„ЕОС М.“ ЕООД, потвърждение, както и приложение към договора за цесия,
който има за предмет и паричното вземане на ОББ АД, като с връчване на
отговора на искова молба длъжникът също е уведомен. С Решение № №
209/28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т.о., са дадени разяснения,
приложими в конкретния случай, по въпроса „(с)ледва ли да се счете за
надлежно уведомен длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена
цесия в хипотеза на заведен иск по чл.439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/, в което цесионерът с
отговора на исковата молба представя уведомление от цедента до длъжника, за
което твърди, че вече е връчено“, а именно, че е „без значение за
основателността на иска по чл.439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното
производство нов кредитор/ цесионер/е установяване на надлежното
уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи
отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен
контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга“. Следва да се отчете, че цесионерът може
да иска изпълнение на вземането от длъжника дори при липса на уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, включително като предприема изпълнителни действия в
рамките на изпълнителното производство, които са годни да прекъснат
погасителната давност. Срещу това изпълнение длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомяването. В тази връзка се установи от приетата съдебна
счетоводна експертиза, преценена по реда на чл. 202 от ГПК, че всички
плащания, направени от ищцата, са отразени от банката и ответника.
От изп. дело №159/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. №*** на КЧСИ се
установява, че е образувано по молба вх. №2858/15.02.2013 г. на „О.б.б.“ АД
срещу Л. Г. К. въз основа на изпълнителен лист от 20.11.2012 г. по ч. гр. дело №
2
53213/2012 г. по описа на СРС за сумите 11191,2 лв. - главница по Договор за
кредит от 25.01.2011г., ведно със законна лихва за периода от 07.11.2012 г. до
изплащане на вземането, 386,97 лв.-договорна лихва за периода от 20.12.2011 г.
до 06.11.2012 г., 650,93 лв.-наказателна лихва за периода от 20.12.2011 г. до
06.11.2012 г. и 838,08 лв. – съдебни разноски - 244,58 лв. държавна такса и 593,50
лв. възнаграждение на юрисконсулт. Според молбата поради извършени
плащания от длъжника към 07.02.2013 г. дългът е общо 12770,29 лв. Заявено е
възлагане по чл. 18, ал. 1от ЗЧСИ, с оглед молбата да се предприемат служебно
действия по изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на
21.02.2013 г., като не се установява в двуседмичен срок подаване на възражение
по чл. 414 от ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./. На 08.03.2013 г. е заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, което има ефект, сходен със силата на
прусъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността да се
оспорва съществуването на материално право, удостоверено в изпълнителното
основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, след
установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност и
срокът й е пет години. Считано от 08.03.2013 г. този срок изтича на 08.03.2018 г.
Съдът констатира, че през този период са извършвани действия по изпълнението,
които го прекъсват, в т. ч. длъжникът е признал недвусмислено задължението.
Изяснява се, че на 21.02.2013 г. е връчено на трето задължено лице – банка
запорно съобщение, а на 25.03.2013 г. е подадена молба на взискателя за спиране
на изп. дело поради подписано с длъжника споразумение от 22.03.2022 г. От
неговото предметно съдържание се установява, че длъжникът признава за
дължими сумите, удостоверени в изп. лист. Страните уговарят при погасителен
план до 30.07.2017 г. плащане на сумата 10400 лв., с което да уредят
отношенията си. При забава спогодбата се прекратява. На 25.06.2014 г. е
постъпила молба на взискателя за възобновяване на изп. дело поради
неизпълнение на условията по споразумението. На 26.06.2015 г. е връчено на
трето задължено лице – банка запорно съобщение; на 15.07.2015 г. е подадена
молба на длъжника за доброволно внасяне месечно по 100 лв. за погасяване на
задължението; на 03.08.2015 г. – молба на взискателя с искане за спиране на изп.
дело поради подписано с длъжника споразумение от 30.07.2015 г. От неговото
предметно съдържание се установява, че длъжникът признава за дължими
сумите, удостоверени в изп. лист. Страните уговарят при погасителен план до
30.02.2020 г. плащане на сумата 8250лв., с което да уредят отношенията си. При
забава спогодбата се прекратява. Изпълнението е възобновено на 14.02.2017 г. по
молба на взискателя. На 20.04.2017 г. е връчено на трето задължено лице – банка
запорно съобщение, като на 15.05.2017 г. и на работодател относно наложен
запор върху трудово възнаграждение. На 12.07.2018 г. е постъпила молба на
ответното дружество за неговото конституиране като взискател, на осн. договор
за цесия от 31.01.2018 г. С молбата е поискано извършване на конкретни
действия по изпълнението, в т.ч. по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. На 07.09.2018
г. е връчена на длъжника призовка за принудително изпълнение, ведно
уведомление за извършената цесия по чл. 99, ал.4 от ЗЗД;а на 14.09.2018 г. е
постъпила молба на взискателя, с която е поискано извършване на конкретни
действия по изпълнението, в т.ч. по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. На 13.03.2019
г. е удостоверено писмено от длъжника на гърба на л. 88 от изп. дело, че ще
прави доброволно месечни вноски от 50 лв. На 05.09.2019 г. е връчено на трето
задължено лице – банка запорно съобщение; на 05.09.2019 г. и 25.09.2019 г. е
подадена молба на взискателя за извършване на конкретни действия по
изпълнението, в т.ч. по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ; на 02.11.2020 г., 21.04.2021
г., 20.09.2022 г., 21.11.2022 г., 04.10.2024 г. е връчено на трето задължено лице –
банка запорно съобщение; на 15.04.2021 г., 12.05.2021 г., 29.12.2022г., 20.09.2023
г., 29.05.2024 г., 12.03.2025 г. са подавани молби на взискателя за извършване на
3
конкретни действия по изпълнението.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
съд. Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г.
по отношение на висящите изпълнителни производства. До този момент е
релевантно даденото първоначално тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г.,
съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността,
а докато трае то –давност не тече (Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г. по т.д.
№3/2020 г., ВКС). С тълкувателното решение са дадени разяснения, че
давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в изпълнение на
молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния изпълнител, на
основание овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело в контекста на
постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител по чл. 434 от ГПК
за образуване на делото; изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по смисъла на чл. 426,
ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл. 18 от ЗЧСИ.
Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако
изпълнителното производство е образувано по нередовна молба, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от
ЗЧСИ. Към 26.06.2015 г. е имало висящо изпълнително производство и от тази
дата започва да тече нова давност за вземанията по изп. лист – вж. Тълкувателно
решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 Г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 450, ал.3 от ГПК, запорът върху движима вещ или парично
вземане на длъжника се счита наложен от деня, в който е получено съобщението
за него от третото задължено лице. Счита се за наложен и при неговото
изпълнение, доколкото постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от посочения изпълнителен способ, и всяко
постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ запор.
Отбелязванията на гърба на изпълнителния титул също доказват извършено
плащане и съставлява действия, осъществили се в изпълнение на успешно
приложен от ЧСИ изпълнителен способ, поради което по своето същество
установяват наличието на годно и валидно изпълнително действие – алонж на л.
2-3 от изп.дело (вж.Определение №3175/28.11.2024 г. по т. д. № 1494/2024 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС). Съгласно разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение
№ 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпращането на запорно
съобщение до банка дори в хипотезата, при която съдебният изпълнител е
получил по чл. 508, ал. 1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в
съответната банка, представлява действие по налагане на запор.
По своята правна същност всички споразумения, сключени между
длъжника и взискателя в хода на изпълнителното дело, представляват писмено
изявление на длъжника - признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от
4
ЗЗД. Правното му значение е, че прекъсва давностния срок. То е релевантно и
поражда изгодните за кредитора-ответник правни последици, тъй като е
направено в рамките на този давностен срок. Изложеното да основание на съда
да приеме, че давностният срок за удостовереното в изпълнителния лист парично
вземане на ответника е прекъсван многократно с предприемане на действия за
неговото принудително изпълнение, а с оглед на събраните писмени
доказателства и съдебна счетоводна експертиза, правото на парично вземане на
ответника не е погасено и чрез плащане. При това положение исковата
претенция се явява неоснователна. В полза на ответника, съобразно правилото
на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, следва да се присъди поисканата разноска за
юрисконсултско възнаграждение -сумата 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. К., с ЕГН:**********, срещу „ЕОС М.“
ЕООД, с ЕИК:************, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на „ЕОС М.“ ЕООД, че Л. Г. К. не дължи
принудително изпълнение на сумата 11191,20 лв. за главница, ведно със законна
лихва от 07.11.2012 г. до окончателното изплащане, с 386,97 лв. за договорна
лихва, с 650,93 лв. за наказателна лихва, с 838,08 лв. за съдебни разноски по
изпълнителен лист от 20.11.2012 г., издаден по гр. дело №53213/2012 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА Л. Г. К., с ЕГН:**********, да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД, с
ЕИК:************, на основние чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 100,00 лева -
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5