Номер 111815.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502439 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от "Енерго про
продажби " АД срещу решение № 3365/22.07.2020 година постановено по гр.д.17404/ 2019
година по описа на ВРс, с което прието за установено,че Н. П. Т. не дължи на " Енерго про
продажби" АД сумата от 4 914,71 лв ,начислена като корекция от ответното дружество за
обект и период посочени в постановеното решение. Твърди се, че постановеното решение е
неправилно,необосновано, постановено в разрез със събраните по делото доказателства.
Излагат се подробни съображения относно твърдяната незаконосъобразност. Претендира се
отмяна на постановеното решение и постановяване на друго,с което предявения иск бъде
отхвърлен. Претендират се разноски по делото.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна,в която се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски по делото.
Излагат се подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272
от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
В исковата молба ищецът Никола Тодоров твърди, че е клиент на ответното
дружество по партида с кл.№********** и абонатен №**********, като при проверка на
текущата си сметка на каса на ответника е узнал, че от него се претендира сума в размер на
4914,71лв. по издадена фактура № **********/16.10.2019г. за обект на потребление находящ
се на адрес гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик бл.4, вх.4, ет.7, ап.84 за периода от 21.11.2017г.-
20.11.2018г. и представляваща корекция на сметка издадена от ответника „Енерго-про
продажби“ АД. Твърди, че не е консумирал електрическа енергия в размер на количествата
обективирани в процесната фактура и не дължи заплащане на сумата, поради липса на правно
основание, което да обосновава претендирането и от ответника, като сочи, че към датата на
съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване е налице решение
№1500/06.02.2017г. по адм.д.№2385/2016г. на Върховен административен съд, с което са
отменени Правилата за измерване на количествата ел.енергия приети по т.3 от Протоколно
решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник бр.98 от
12.11.2013г. с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и 51 от този акт. Твърди, че към датата на
съставяне на протокола за демонтаж на СТИ, липсват предпоставките даващи основание да се
коригира сметката на ищеца. Предявява искане, съдът да постанови решение с което да
приеме за установено, че Н. П. Т. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, сумата от
4914,71лв, по издадена фактура №**********/16.10.2019г. за обект на потребление гр.Варна,
ж.к.Вл.Варненчик, бл.4, вх.4, ет.7, ап.84 за периода от 21.11.2017г.-20.11.2018г. по клиентски
№********** и абонатен №**********. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, е подал писмен отговор, в който възразява,
че предявения иск е допустим, но неоснователен. На 20.11.2018г. е извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север“ АД в присъствието на член на домакинството на клиента,
като за извършената проверка е съставен констативен протокол № 1400930. Процесният
електромер е демонтиран, подменен с нов и е изпратен за експертиза в БИМ, като е
установено, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 025786,4 квтч., която не е визуализирана на
дисплея.. Твърди, че е извършена корекция на основание чл.50 от ПИКЕЕ електрическата
енергия натрупана в не визуализирания регистър е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не е заплатена от него.. Моли да се отхвърли предявения иск и
претендира разноски.
2
Въз основа на изложената от ВРС фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Служебното начисляване на електроенергия като едностранна корекция на сметка
за минал период по партидата на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в
ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила
от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г. Цитираните правила имат правната
характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните.
Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. и към
момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата
20.11.2018г. год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV о., обн.
ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г., следователно към момента на извършване на проверката на
електромера не са били част от действащото право.
След отмяната на ПИКЕЕ / отм. / в частта, регламентираща условията и редът за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или
неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал
период, липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия
на това основание. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои
лица следва да бъдат извършени проверките, липсват и правила кой е компетентният орган да
извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила
доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде
осъществено. Недопустимо е евентуално приложение на общите правила за доказване на
определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия
се регулират от специален закон - ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством
предвидените в ГПК доказателствени средства – напр. свидетелски показания, да бъде
установяван факта на констатираното неточно измерване. Освен това в общите закони не се
съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества електроенергия по партидите на абонатите за минало време не би могло да бъде
осъществено.
Неоснователно е твърдението, че се касае за стойност на консумирана ел.енергия.
Действително част от ел.енергията е отчитана по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа , която освен че не осигурява възможност за контрол на показанията на
средствата за търговско измерване, което е в нарушение на нормативните изисквания, но и
липсват данни в кой часови диапазон са потребявана натрупаната в скрития регистър
ел.енергия и дали изобщо е потребена от ищеца , а не от преходен абонат ,тъй като липсват
данни към датата на монтиране на СТИ, дали тази тарифа е била нулирана ,поради което и
3
това възражение на въззивника е неоснователно.
Ето защо по изложените причини съдът намира,че не е доказано по безспорен
начин дължимостта на исковата сума и наличието на основание и законосъобразност на
извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от
ответната по иска страна, че процесната сума му се следва. Поради това искът е основателен
и следва да бъде уважен.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция въззивникът дължи
на въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 580 лв,съобразно
представения по делото списък за разноски и доказателства за извършването им ..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3365/22.07.2020 година постановено по гр.д.17404/
2019 година по описа на ВРс
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик", Варна Тауърс Г №258, да заплати на Н. П. Т.
ЕГН********** от гр.Варна, кв.Вл.Варненчик, бл.4, вх.4, ет.7, ап.84, сумата ОТ 580 лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280 ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4