№ 249
гр. Айтос, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110100474 по описа за 2024 година
Производството е образувано по ИМ по чл. 49 СК, подадена от М. Л. М., ЕГН
**********, съд. адрес: ***, чрез адв.К.К., против Т. Р., род. на 22.08.1981г., с адрес: ***.
Поддържа се настъпила фактическа раздяла между съпрузите и отчуждение между тях,
поради което не могат да продължат да бъдат семейство. Счита, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, за което се твърди, че вина има ответника. Твърди, че от брака
нямат родени непълнолетни деца. Иска се прекратяване на брака поради настъпило ДНРБ
(вината, за което твърди да е на ответника), както и предоставяне на сем.жилище на ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от особения представител на страната.
Счита, че вината за настъпилото ДНРБ не е на ответницата, развивайки подробни
съображения в отговора.
След преценка на събраните доказателства и като съобрази закона, съдът
намира следното: Страните са съпрузи, като гр.брак е сключен на 10.02.2021 г. в ***, за
което е съставен акт за граждански брак № 6/10.02.2021 г., видно от представеното
удостоверение за сключен гр. брак. Не се спори, а и се установява, че страните нямат родени
от брака деца, които да са ненавършили пълнолетие.
От неоспорените твърдения в ИМ и останалите доказателства, вкл. свид.показания
на Л.Ю., ценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че от 2022г. страните са се разделили
окончателно, като всеки от тях се е установил да живее в различно населено място. От
тогава съпрузите са във фактическа раздяла. Ищецът няма желание за запазване на брачната
връзка, като липсват данни за желание и у ответницата.
Относно прекратяването на брака:При така установените факти съдът намира
иска за развод за доказан по основание. Бракът е доброволен и равнопоставен съюз между
мъж и жена, което предполага отношенията между съпрузите да са изградени на основата на
взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството. Настоящият
случай не е такъв - съпрузите са се отдалечили един от друг, като настъпилото отчуждение е
необратимо и близките взаимоотношения са разстроени до степен, че не е възможно това
1
състояние да се преодолее, така че да бъдат възстановени нормалните им отношения.
Решението на съпруга за прекратяване на брака е категорично и окончателно, а това сочи, че
липсва елемента на доброволност в брачната връзка между съпрузите. Потвърждение за това
състояние е безспорно установената фактическа раздяла между съпрузите, по време на която
същите не са правили опити да възстановят отношенията си, като желаят да продължат
живота си самостоятелно и отделно един от друг. За прекратяването на брака е достатъчно
да се констатира настоящото фактическо състояние в отношенията на страните, което е
несъвместимо с целите и функциите на брака. Съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по см. на чл.49, ал.1 СК, обуславящо извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда. С оглед данните
по делото според състава до дълбоко и непоправимо разстройство на брака се е стигнало по
вина на двамата съпрузи. Доколкото не се установи какво да е конкретно противобрачно
поведение на някой от съпрузите, което да е единствена причина за разстройството на брака,
следва да се приеме, че настъпилото отчуждение и неразбирателствата между страните са
били провокирани от поведението и на двамата съпрузи и нежеланието им да направят
нужните взаимни компромиси, за да продължат да живеят заедно. Точно за това не би могло
да се определи, че само поведението на единия от съпрузите е станало причина за
изчерпване на брачната връзка. Относно твърдението в ИМ, че вина за настъпилото ДНРБ
има ответницата съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, обосноваващи този
извод, вкл. чрез разпита на допуснатия свидетел и представените писмени доказателства.
Установява се, че страните са се разделили от 2022г., като ответницата е напуснала
семейното жилище и повече не се е върнала в него, но не се доказаха какви са конкретно
причините за разрива в отношенията им, за да се приеме несъмнено, че единствената
причина за настъпилото ДНРБ е виновното поведение на съпругата, обуславящо извод за
неоснователност на искането на ищеца по чл. 49, ал. 3 СК да бъде постановен развод по
изключителна вина на ответницата.
Относно ползването на семейното жилище:Искане за предоставяне на ползването
на семейното жилище е направено от съпруга. С оглед на това и предвид ангажираните
доказателства, че същото е било собственост на родителите му, то съдът намира, че следва
да му се предостави ползването.
По разноските: На осн. чл.6, т.2 от ТДТКССГПК съдът определя ДТ за допускане
на развода в размер на 25 лв., която съвпада с първоначално внесената. Съгласно чл. 329, ал.
1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или
недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата
съпрузи са виновни /както е в случая/ или недобросъвестни, разноските остават в тежест на
всеки от тях, както са ги направили, обуславящо извод за неоснователност на искането на
ищеца за присъждане на разноски. Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
2
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М. Л. М., ЕГН
**********, и Т. Р., род. на 22.08.1981г., за което е съставен акт за граждански брак №
6/10.02.2021 г. в ***, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на М. Л. М.,
ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на разноски.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3