Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8039 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от ***против Г.М.К. с ЕГН ***********, в която се твърди, че на 14.08.2017г. между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит №**********. Според уговореното в чл.7,
ал.1 от договора размера на потребителския кредит бил определен на 3000лв. с
прибавена към този размер еднократна такса за оценка на риска в размер на
405,60лв., финансирана от кредитора и възстановявана от потребителя с дължимите
месечни вноски. Кредиторът бил задължен да преведе средствата по кредита по
банкова сметка ***. Излага се, че потребителят пожелал сключване на застраховка
„живот“ при дължима застрахователна
премия 188,10лв. и застраховка „безработица“ при дължима застрахователна премия
в размер на 191,86лв. По уговорка между страните тези суми били преведени на
застрахователя от кредитора, за което потребителя дал изричното си нареждане и
съгласие. Общото крайно задължение по сключения между страните договор
възлязло на 4599,43лв., която сума била
разсрочена на 19 погасителни месечни вноски – 18 по 242,08лв. и последна
изравнителна в размер на 241,99лв. Твърди се, че между страните бил уговорен
лихвен процент в размер на 24,34%. В месечните вноски се включвали два
компонента – главница и договорна лихва.
Излага се, че длъжникът преустановил плащанията, считано от 15.12.2017г.
за повече от три месечни вноски, поради което настъпила уговорена в чл.16, ал.2
от Договора автоматична предсрочна изискуемост на кредита. За нея длъжникът бил
уведомен от кредитора на посочен при сключване на договора адрес за
кореспонденция. Излага се също, че към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 03.05.2018г. задължението на ответника възлизало на 3279,52лв.
главница, 569,11лв. договорна лихва за периода от 15.12.2017г. до 16.02.2018г.
и 127,84лв. обезщетение за забава за периода от 15.12.2017г. до 19.04.2018г.
Тези вземания на кредитора били претендирани в производството по
ч.гр.д.№2995/2018г. по описа на ***, но на кредитора били дадени указания да
предяви иск за съществуване на вземанията си при условията на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК. Това мотивирало правният интерес за ищеца да претендира установяване
съществуването на вземанията си за главница и лихва в сочените размери.
При
условия на евентуалност се предявяват осъдителни искове за процесните вземания.
Ищецът,
чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че на ответника Г.М.К.
с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се представлява в о.с.з., за което е редовно призован. Не е
направил и искане делото да се разглежда в отсъствието на негов представляващ.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
На страните са указани последиците
от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Предявените искове, предмет на делото, при съобразяване на
представените писмени доказателства, се явяват вероятно основателни. От тези
доказателства се установяват съществените елементи на сключения между страните
договор за потребителски кредит и уведомяването на длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост на всички вземания по договора. В тежест на ответника
беше да докаже изпълнението на задълженията си, произтичащи от договора, за
заплащане на уговорените месечни вноски, като по делото не са налице нито
твърдения нито ангажирани доказателства в тази насока.
Поради горното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК и претенцииите следва да бъдат уважени, като се признае за установено
съществуването на вземанията на ищеца.
По въпроса за разноските: При
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
79,53лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 129,53лв., които са изцяло
дължими, с оглед изхода на спора. На
същото основание са дължими изцяло и направените в исковото производство
разноски, които са в размер на 79,53лв. за държавна такса и 100лв. за
юрисконсултско взнаграждение, определено
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 179,53лв.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Г.М.К. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 3 279,52лв., представляваща главница; сумата от 569,11 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.12.2017г.
до 16.02.2018г. и сумата от 127,84лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.12.2017г. до 19.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2018г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед №1851 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 04.05.2018г. по
ч.гр.д.№2995/2018г. по описа на ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.М.К. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 179,53лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство
и сумата
от 129,53лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство.
Решението се
постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: