Р Е Ш
Е Н И Е № 122
гр.Кюстендил, 26.07.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно
заседание на пети юли през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 198 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр.
с чл.118 КСО.
С.Т.М. *** оспорва Решение № 2153-09-65/29.04.2022г. на
директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата
му срещу Разпореждане № ********** от 04.03.2022год. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя на основание чл.68, ал.3 от КСО. В жалбата се релевират основанията по чл.146, т.4 от АПК.
Материалната незаконосъобразност на оспореното
решение се обосновава с доводи, свързани със задължителния характер на
наборната военна служба през процесния период. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката
на органа с указания относно приложението на закона.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк И.М.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение
е законосъобразно като постановено в съответствие със събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като извърши преценка на доказателствата
по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Административното производство,
приключило с издаване на оспорения административен акт, е започнало по заявление
вх. № 2113-09-56/28.01.2022г. на С.Т.М., с искане да бъде му отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил доказателства за
положения осигурителен /трудов/ стаж и
за осигурителен доход. С оглед предмета
на административния спор следва да се
посочи удостоверение №
7191/31.10.2018г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - гр. Велико Търново при Държавна агенция
„Архиви“, видно от което С.Т.М. е бил на наборна военна служба в частите на
Българската армия от 23.09.1970г. до 31.10.1972г.
Във връзка с подаденото
заявление, е изготвен опис на
осигурителния стаж от длъжностното лице
по пенсионно осигуряване на л.31 от делото, съобразно който времето на
наборната служба от 23.09.1970г. до 31.10.1972г., т.е. 02г.01м.08д. е зачетен
като осигурителен стаж на жалбоподателя от трета категория, а извън него са
зачетени осигурителен стаж от трета категория
06г.10м.06д., осигурителен стаж от втора категория 08г.01м.22д., осигурителен стаж при усл. на
чл.104, ал.3,5,7 КСО – 04м.19д., осигурителен стаж, превърнат към трета
категория – 18г.02м.08д. и действителен
осигурителен стаж -13г.03м.09д. при
възраст към датата на заявлението – 70г.05м.11д.
При посочените данни, с
разпореждане № ********** от 04.03.2022год.,
длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ - гр.Кюстендил
отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Т.М.
на осн. чл.68, ал.3 от КСО като приема, че
заявителят няма необходимия действителен трудов стаж от 15 години, а има
13г. 03м. 09д.
Издаденото разпореждане е съобщено на заявителя на 25.03.2022г. и е оспорено
пред директора на ТП на НОИ с жалба вх. № 1012-09-71/04.04.2022г.
На осн. чл.117, ал.2 от КСО, директорът на ТП на
НОИ - Кюстендил се произнася с Решение № 2153-09-65 от 29.04.2022год., като
отхвърля жалбата на С.Т.М. по съображения за неоснователност. Приема се, че заявителят няма положен 15
години действителен осигурителен стаж, а има 13г.03м.09д. от общия стаж
15г.04м.17д., с оглед на което не отговаря на изискванията на чл.68, ал.3 от КСО. Цитирани са дефинициите за осигурено лице по §1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО и за действителен стаж по §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, както и разпоредбата
на чл.9, ал.7 от КСО, след анализ на които
органът отрича като действителен осигурителен стаж времето
на наборната военна служба, поради това, че лицата нямат сключено
правоотношение за положен труд и възнаграждение и стажът им не следва да се
зачете при преценката за правото им на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, а е относим
само във връзка с размера на пенсията. По
горните мотиви отказът на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за
отпускане на лична пенсия за ОСВ на заявителя с оспореното разпореждане, се
приет за законосъобразен.
Решението на административния
орган е съобщено на жалбоподателя на 23.05.2022год., а жалбата е подадена на
31.05.2022г., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена от надлежен правен субект с
право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК – заявителят в административното производство и в
преклузивния срок по чл.118, ал.1 КСО.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, както и изцяло на осн чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на
оспорения административен акт с оглед критериите по чл.146 от АПК, счита същия
за постановен от оправомощен орган в пределите на неговата законова
компетентност по см. на чл.117, ал.3 от КСО, в изискуемата се писмена форма, при
спазване на процесуалните правила, но в
противоречие с материалния закон. Налице е
основанието по чл.146, т.4 от
АПК.
Видно от съдържанието на разпореждането и решението, както и от възраженията в жалбата, основният спор по делото е относно трудовия стаж на жалбоподателя по време на наборната военна служба и дали същият следва да бъде зачетен във връзка с правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Пенсионните органи в постановените административни актове, са приели, че спорният стаж не е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО. Съдът счита горните констатации за незаконосъобразни. Преценката за правото на пенсия на С.Т.М. е проведена във връзка с предпоставките по чл.68, ал.3 от КСО. Разпоредбата съдържа изключения от правилата на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни основания, до 31 декември 2016 г., да придобият право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, а след тази дата възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В случая е безспорно, че към датата на подаване на заявлението, жалбоподателят е на 70г. 05м. 11д., т.е. достигнал е необходимата възраст.
Както се посочи, във връзка със спорния въпрос по делото, от представените писмени доказателства по административната преписка се установява, че за периода от 23.09.1970г. до 31.10.1972г. или 02г.01м.08д., жалбоподателят е отбивал наборна военна служба, което време органите по пенсионно осигуряване са отказали да зачетат като "действителен осигурителен стаж" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО и не са го включили в стажа по чл. 68, ал. 3 от КСО. Така формираната теза в оспореното решение е лишена от правно основание, поради което е и незаконосъобразна.
Съгласно цитираната от органа разпоредба на §1, ал.1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО, действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурявано за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), която норма е и относимата към периода на полагане на военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория. При наличие на изрична нормативна уредба на спорния осигурителен стаж, липсва основание за преценка дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. След като стажът е положен при действието на чл. 81 от отменения ППЗП, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. От изложеното следва, че стажът на наборна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, следва да се зачете във връзка с преценката на правото му за лична пенсия за ОСВпо чл.68, ал.3 от КСО. Изводите в обратен смисъл на органа са формирани в противоречие с материалния закон, с оглед на което и във връзка с основанието по чл.146, т.4 от АПК оспореното решение следва да се отмени.
Допълнително във връзка с мотивите на органа, следва да се посочи, че в процесния период 1970 г. – 1972 г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.). Съгласно тази уредба, отбиването на наборна военна служба е правно регламентирано задължение, изключващо правото на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство.В този смисъл описаното задължение е представлявало обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение, но е законово задължение, чиито период законодателят е предвидил да се зачита при преценка правото на пенсия. Изводите от изложеното са, че стажът на наборна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, следва да се зачете за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби. Същият е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.) и с оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практика на ВАС.
Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на обжалваното решение ведно с потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. На осн. чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново разглеждане на заявлението на С.Т.М. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода по делото, на ответника не се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
осн.чл.173, ал.2 АПК вр. с чл.118, ал.2 КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-09-65/29.04.2022г. на директора на ТП на НОИ-гр.Кюстендил, с което
е отхвърлена жалбата на С.Т.М. *** срещу Разпореждане № ********** от 04.03.2022год. на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателя на основание чл.68, ал.3 от КСО, като изпраща преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по
приложението на закона.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: