РЕШЕНИЕ
№ 4629
гр. Варна, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110101430 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕООД, ЕИК *, с
адрес: с. *, с която срещу ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е
предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата
от 100 лв. /сто лева/, част от сумата 25 000 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на конзола ел.
захранване въздух, стойка пожарогасител, долни носещи греди, горни греди, тента дясна,
греда горна лява, греда горна дясна, ресьор л. среден, долни напречни греди, страничен
десен панел, странична колона дясна 3 бр., греда долна дясна, греда долна лява, рамка врата
багажник, куфар заден десен, задна броня, борд десен и преден панел на собственото на
ищеца полуремарке марка „**“ с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на 13.08.2022
г. *, по вина на водача на лек автомобил „*“, с рег. № *, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /06.02.2023 г./
до окончателното изплащане на задължението.
В съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на предявения частичен иск
до сумата от 15 733,81 лв., част от сумата 25 000 лв.
В исковата молба ищецът „*“ ЕООД твърди, че на 13.08.2022 г. около 00:30 ч. на път
*, след кръстовището за с. *, посока гр. *, собственото му полуремарке марка „*“ с рег. № *
било блъснато от лек автомобил „*“, с рег. № *, управляван от З*. Подробно излага, че
автомобилът му – влекач марка „*“ с рег. № * с прикачено към него полуремарке марка „* с
рег. № *, управлявани от А. А. А., се движил на път *, като след кръстовището за с. *, посока
гр. *водачът на лек автомобил „*“ с рег. № *, предприел изпреварване, като навлязъл в
лентата за насрещно движение, където се движил лек автомобил марка „*“ с рег. № *.
Вследствие на това настъпил удар между лек автомобил „*“ с рег. № *и лек автомобил марка
„*“ с рег. № *. След удара лек автомобил марка „*“ с рег. № * се отклонил наляво и се
блъснал в полуремарке марка „*“ с рег. № *. Вследствие на удара собствените на ищеца
влекач марка „*“ с рег. № * с прикачено към него полуремарке марка „*“ с рег. № * се
1
отклонили надясно и се преобърнали в крайпътна канавка. Твърди, че местопроизшествието
е посетено от контролните органи и е съставен констативен протокол с пострадали лица.
Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието. Сочи, че е
уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков
материал и е съставен опис на щетите, които подробно описва. Излага, че не е получил
полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер на 25 000 лв.
Поради тази причина предявява и настоящия частичен осъдителен иск за сумата от 100 лв.
Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.
Ответникът ЗД „*“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към датата на събитието. Оспорва истинността на механизма на описаното ПТП,
вината и противоправното деяние на застрахования водач, описани в представения
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Оспорва причинно-следствената връзка
между щетите и извършеното деяние. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от
водача на влекач марка „*“ с рег. № * Оспорва иска по размер. Счита, че същият е в завишен
размер, предвид възрастта на автомобила и неговата амортизация. Счита, че посочените
части не са увредени от събитието. Твърди, че при определяне на обезщетението следва да
бъде приспадната стойността на запазените части, в случай, че се установи настъпила
тотална щета на автомобила. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От представеното свидетелство за регистрация на полуремарке марка „*“ с рег. № *
/л. 4/ се установява, че като собственик на МПС-то е вписан ищеца „*“ ЕООД.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № * г. /л. 5-6/
съставен от */автоконтрольор при РУ-*/ се установява, че на 13.08.2022 г. е настъпило ПТП
между водачите на няколко автомобила, включително процесните полуремарке марка „*“ с
рег. № *и лек автомобил „*“, с рег. № * за което е образувано досъдебно производство.
Представена е план-схема на ПТП-то /л. 7/.
От представения опис заключение на щета от 12.09.2024 г. /л. 8/ се установяват
уврежданията по процесното полуремарке, при извършения оглед от застрахователя.
Представен е снимков материал /л. 31-41/.
Представен е заверен препис от проведеното ДП 251/2021 г. /л. 76-123/, който е
приобщен по делото, за да бъде прегледан от вещите лица при изготвяне на експертизата.
От заключението на вещото лице инж. Й. М. по допуснатата по делото съдебно
авхотехническа експертиза се установява механизмът на ПТП, като виновен за настъпването
е водачът на лек автомобил „*“, с рег. № Т*. Описаните деформации/детайли за подмяна по
полуремаркето са във връзка с настъпилото ПТП. Не може да се установи скоростта на
движение, но основните деформации по ремаркето са настъпили в резултат от изтласкването
му към десен банкет и преобръщане на дясно. Не може категорично да се установи дали
водачът на влекача е могъл да предотврати удара. Корозията по полуремаркето не е в
причинна връзка с ПТП-то. По-големите увреждания по гредите не се дължат на корозията.
Вещото лице е дало заключение, че се касае за тотална щета и е определил пазарната
стойност на ремаркето, както и стойността при продажба за скрап.
От заключението на вещите лица А. В., А. В. и доц д-р инж. Я. М. по допуснатата
повторна тройна съдебно автотехническа експертиза по въпросите за пазарната стойност на
2
ремаркето е отговорено, че същата към датата на ПТП е 18 169,21 лв., а стойността на
запазените части е 2 435,40 лв. Касае се за тотална щета, доколкото е нецелесъобразно
ремонтирането на вещта.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. А. А. се установява, че си
спомня за ПТП август 2022 г. Разказва, че управлявал камион „*“ през нощта се е връщал от
*и около *след с. **на десен завой с периферното си зрение видял, че нещо идва покрай
него и после видял, че други автомобили се ударили точно до него. Видял, че идва друга
кола, но не могъл да спре. Изпреварвали го в насрещното движение, когато другите два
автомобила се ударили от лявата му страна до него. Колата, която го изпреварвала ударила
насрещната кола, която отскочила и се ударила във влекача, при което ударът скъсал
кормилната щанга, загубил управление и се обърнал в канавката. На мястото имало полиция
и линейка, като виновният водач напуснал ПТП-то, но полицията установила кой е. Към
този момент имало една жертва на място, а спътникът на виновника починал няколко дни
след това. Свидетелят е нямало как да спре, защото камионът бил пълен. Шофирал е с ниска
скорост, около 60 км.ч., предвид спецификата на превозвания товар.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник
към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно
деяние (механизма на настъпване на ПТП), виновно причинено от водача на лек автомобил
„*“ с рег. № *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените
имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявения размер.
В тежест на ответника е било да докаже, че е определил по процесната
застрахователна претенция обезщетение, което е съответно на действителната стойност за
възстановяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, че е заплатил същото, както
и че претендираното от ищеца обезщетение надвишава действителната стойност на същите.
В тежест на ответника е още да докаже, че водачът * не е виновен за настъпилото ПТП,
както и че евентуално е налице съпричиняване от страна на А. А. А..
Между страните няма спор и се установява от доказателствата по делото, че е налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за лек автомобил „*“ с рег. № *, валидна към датата на ПТП, настъпило на 13.08.2022 г. на
път *, след кръстовището за с. *, посока гр. *, между ответника и застрахования при него
водач.
По отношение на останалите факти, за които ищецът носи доказателствена тежест
съдът намира, че същите бяха доказани в производството. От събраните в досъдебното
производство доказателства, които са приобщени към настоящото дело, и предвид
допуснатата САТЕ за механизмът на настъпване на ПТП, съдът намира, че виновен за ПТП е
водачът на лек автомобил „*“ с рег. № *, което обосновава и отговорността на ответника,
при когото е застрахован автомобилът със застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е
причинна връзка между противоправното действие на виновният водач и настъпилите вреди
по процесното ремарке. Не се установиха данни за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на ремаркето.
Основен спорен въпрос по делото остава този за размерът на застрахователното
обезщетение за претърпените от ищеца вреди.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
3
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Установява се от заключенията на всички вещи лица, че в случая е налице т.нар.
„тотална щета“, доколкото увреждането на ремаркето е такова, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. В
тази връзка ремонтът на увредената вещ е икономически необоснован (нецелесъобразен) и
дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по средната пазарна цена на
погиналата вещ.
В случая от заключението на вещите лица по допуснатата повторна тройна
експертиза, на което съдът дава вяра, се установява, че пазарната стойност на ремаркето към
датата на увреждането е в размер на 18 169,21 лв. В тази хипотеза, доколкото е налице
тотална щета ремонтът на автомобила на е необоснован. Дължимото застрахователно
обезщетение следва да се определи съобразно реално претърпените вреди, които са в
размера на 18 169,21 лв. (реалната стойност на вещта), от които следва да се приспадне
сумата в размер на 2 435,40 лв., за която ремаркето може да бъде предадено за скрап. Не
съществува сигурност дали запазените части от автомобила могат да бъдат продадени.
Застрахователят следва да заплати сумата от 15 733,81 лв., която се следва на ищеца като
застрахователно обезщетение.
С оглед на горните мотиви, предявеният частичен иск за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 15 733,81 лв. от сумата 25 000 лв. е основателен и
следва да се уважи изцяло.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 390 КЗ
предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от
представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено
ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на
административна процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е
изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в
правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето
на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в
забава. /В този смисъл е постановената непроменена практика на ВКС, изразена в Решение
№ 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и
др./ В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е
изпълнено от потребителя, поради което и искането за присъждане на мораторна лихва е
неоснователно за периода преди изпълнението на това условие. Ищецът не е ангажирал
доказателства и не е изразила становище относно изпълнение на това изискване.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение. Освен това, извод за тотална щета би могъл да бъде направен единствено в
хода на исковото производство и въз основа на установените суми за възстановяване на
щетите. Не е налице забава на кредитора. С оглед на горното и доколкото вземането за лихва
има акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната лихва,
следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
4
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 5 145,95 лв., за които са
представени доказателства за плащане, които включват сумите от 630,95 лв. държавна такса,
1 100 лв. депозити за вещи лица и 2 720 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е прекомерно, поради което
възражението в тази насока е неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: с. *, сумата от 15 733,81 лв. /петнадесет хиляди
седемстотин тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/, част от сумата 25 000 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на конзола ел. захранване въздух, стойка пожарогасител, долни
носещи греди, горни греди, тента дясна, греда горна лява, греда горна дясна, ресьор л.
среден, долни напречни греди, страничен десен панел, странична колона дясна 3 бр., греда
долна дясна, греда долна лява, рамка врата багажник, куфар заден десен, задна броня, борд
десен и преден панел на собственото на ищеца полуремарке марка „*“ с рег. № * причинени
в резултат на настъпило на 13.08.2022 г. *. *, по вина на водача на лек автомобил „*“, с рег.
№ * застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
представяне на удостоверение от ищеца за прекратена регистрация на МПС, на основание
чл. 432, вр.чл. 390 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, с адрес: с. *, сумата от 5 145,95 лв. /пет хиляди сто
четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща сторени от ищеца по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени по
посочената с исковата молба банкова сметка с титуляр адв. Й. А. и IBAN: *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5