Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 18.06.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1296 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Ищецът
Г.М.А., ЕГН ********, твърди, че е частен правоприемник на Ф.М., имащ
качеството на кредитор с неприето вземане в размер на 947 005.63 лв. –
представляваща продажна цена по договор за цесия от 02.12.2014 г., в
производството по несъстоятелност на ответника „К.Е.“ АД, ЕИК ********. Твърди
наличието на частно правоприемство с Ф.М. по повод на парично вземане на
последния към ответника в посочения размер, като уточнява, че правоприемството
настъпило по силата на сключен между ищеца и Ф.М. договор за цесия.
Твърди, че Ф.М. има качеството
на кредитор на ответника с вземане, представляващо продажна цена по договор за
цесия, която цена сочи да е в размер на 947 005.63 лв. Поддържа, че на
02.12.2014 г. Ф.М. (като цедент), прехвърлил на ответника (като цесионер),
вземането си от „КТБ“ АД (в несъстоятелност) в общ размер на 1 894 011.25 лв.,
произтичащо от спестовни влогове, срочни депозити и безсрочен депозит, подробно
индивидуализирани в ИМ. Твърди, че общият размер на цедираното вземане възлизал
на 2 090 011,25 лв., от което се приспаднали 196 000 лв. (гарантирано вземане
съгласно ЗГВБ), след което оставали 1 894 011.25 лв., която сума представлявала
предметът на договора за цесия (но не и процесното вземане, тъй като предмет на
настоящото дело се явявал продажната цена по договора за цесия 02.12.2014 г.).
Посочва, че в раздел II, чл. 1, ал.3 от договора за цесия от 02.12.2014 г. била
уговорена продажната цена на цесията, която била в размер на 947 005.63 лв.
Поддържа, че същата следвало да бъде платена до 31.03.2015 г. на Ф.М. от
ответника, но плащане в посочения срок, както и до момента, не било
осъществено.
Поддържа, че цедираното
вземане (предмет на договора за цесия, но не и на настоящото дело), било
погасено. Твърди, че „КТБ“ АД придобила качеството на длъжник към цесионера „К.Е.“
АД, както и че последното било длъжник на банката по Договор за банков кредит
от 11.04.2014г. Поддържа, че в резултат на цесията между тези лица възникнали
насрещни вземания и между тях било извършено прихващане. Твърди, че длъжникът
„КТБ“ АД бил уведомен за цесията, признавал я, т.е. след като „К.Е.“ АД (като
цесионер) придобило вземанията по договора за цесия от 02.12.2014 г. и
прихванало със своите вземания към „КТБ“ АД, вземането, предмет на договора за
цесия, се явявало погасено. Сочи, че „КТБ“ АД предявило своите вземания към
ответника, но намалени след извършеното прихващане. Поддържа, че банката
осчетоводила цесията с вальор датата на постъпване на уведомлението за
извършената цесия (вх.№12551/03.12.2014г.) и от този момент вземането било
погасено в полза на цесионера „К.Е.“ АД.
Твърди, че Ф.М. предявил
своето вземане в двумесечния срок по чл.688 ТЗ за допълнително предявяване на
вземания, броим от Решение № 1652/24.09.2019г., вписано в ТР на 25.09.2019г., с
което решение било възобновено спряното преди това производство по
несъстоятелност на ответника. Поддържа, че синдикът не включил вземането му в
списъка с приети такива, защото счел, че двумесечният срок за допълнително
предявяване вече е изтекъл. Намира, че срокът за предявяване на вземания тече
от момента на възобновяване на производството, а синдикът неправилно броил
срока от момента на откриване на производството по несъстоятелност. Счита, че
становището на синдика било в противоречие със закона (чл. 632, ал. 3 ТЗ),
както и със съдебната практика по
въпроса, т.е. намира, че независимо от момента на спирането, от вписването на
решението за възобновяване, започнал да тече нов срок за предявяване на вземания
- едномесечен и съответно двумесечен след изтичане на първия, броими от
възобновяването.
Сочи, че Ф.М. подал
възражение срещу включване в списък с неприети вземания на неговото вземане.
Посочва, че с Определение № 3176/30.06.2020г. на СГС по т.д.2862/2017г.,
вписано в ТР на 01.07.2020г., възражението на Ф.М. било оставено без уважение.
В условията на
евентуалност (при условие, че не бъде признато съществуването на вземането му
за продажната цена по договора за цесия от 02.12.2014 г.) претендира
съществуването на други две взмемания, които моли да бъдат включени в списъка с
приети вземания, които помежду си предявява в условията на алтернативност, а
именно: 1) вземане в размер на 1 894
011.25 лв., представляващи имуществени вреди на неизправната страна по договора
- „К.Е.“ АД, който не положил дължимата грижа да събере и охрани вземането,
предмет на договора за цесия; или 2) вземане в размер на 1 894 011.25 лв.,
представляващо неоснователно обогатяване в полза на „К.Е.“ АД, с която сума
намаляло неговото вземане към „КТБ“ АД в резултат на договора за цесия и
следващото го прихващане, т.е. твърди, че с тази стойност ответникът се
обогатил, намалявайки своето вземане, и със същата стойност обеднял ишеца
поради невъзможността да събере своето вземане от „КТБ“ АД.
Претендира, че притежава
следните вземания към ответника, чието установяване иска със съдебното решение:
за сумата от 947 005.63 лв.,
представляваща продажна цена по Договор за цесия от 02.12.2014г.; евентуално за
сумата от 1 894 011.25 лв., представляващи имуществени вреди от неизпълнение на
ответника по договора; или за сумата от 1 894 011.25 лв., с която ответникът се
обогатил за сметка на ищеца.
Синдикът Ц.М. не е
депозирал отговор на исковата молба съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Ответникът „К.Е.“ АД
(н.), ЕИК ********, не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение от
15.04.2019 г. по т.д. № 2862/2017 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, постановено по
чл. 630, ал. 1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност на „К.Е.“ АД, вписано в търговския регистър на 15.04.2019
г.
С определение от
11.07.2019 г. е спряно производството по делото на основание чл. 632, ал. 5 вр.
ал. 1 ТЗ
С решение от
21.08.2019 г. дружеството „К.Е.“ АД е обявено в несъстоятелност и е постановено
прекратяване дейността на предприятието.
С решение от
24.09.2019 г., вписано в търговския регистър на 25.09.2019 г., е възобновено
производството по несъстоятелност, поради внасяне на разноски.
С молба депозирана на 03.12.2019 г., ищецът е
предявил в хода на производството по несъстоятелност процесните вземания: 1.)
947 005.63 лв. – представляваща продажна цена по договор за цесия от 02.12.2014
г., сключен между ответника и Ф.М.,
прехвърлено от последния на ответника с договор за цесия; 2.) В условията на
евентуалност (при условие, че не бъде признато съществуването на вземането му за
продажната цена по договора за цесия от 02.12.2014 г.) претендира
съществуването на други две взмемания, които моли да бъдат включени в списъка с
приети вземания, които помежду си предявява в условията на алтернативност, а
именно: 2.1) вземане в размер на 1 894
011.25 лв., представляващи имуществени вреди на неизправната страна по договора
- „К.Е.“ АД, който не положил дължимата грижа да събере и охрани вземането,
предмет на договора за цесия; или 2.2) вземане в размер на 1 894 011.25 лв.,
представляващо неоснователно обогатяване в полза на „К.Е.“ АД, с която сума
намаляло неговото вземане към „КТБ“ АД в резултат на договора за цесия и
следващото го прихващане, т.е. твърди, че с тази стойност ответникът се обогатил,
намалявайки своето вземане, и със същата стойност обеднял ишеца поради
невъзможността да събере своето вземане от „КТБ“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съобразно нормата
на чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, кредитор с неприето вземане може
да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е
направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без
уважение.
Съдът намери, че посочените законови предпоставки
обуславящи допустимостта на исковете, са налице.
Процесните вземания са били включени в Допълнителен
списък на неприетите вземанията, обявен в ТР на 03.02.2020 г.
На 05.02.2020 г., при спазване на срока по чл.690, ал.1 ТЗ, от кредитора е подадено възражение, което е
било оставено без уважение с определение на съда от 30.06.2020 г.
Съдебният акт е
обявен в ТР на 01.07.2020 г., като
исковата молба е депозирана по пощата на 15.07.2020 г., т.е. в срока по чл.694,
ал.6 ТЗ.
Правният интерес от предявяване на установителния иск
иск по чл.694 ТЗ се обуславя от неприемането на вземанията, в който случай
спазването на срока за тяхното предявяване се проверява от съда при произнасяне
по иска(Опр.№ 590/17.07.2015 г. по т.д.№ 3599/2014 г. на ВКС, I ТО)
Спорът на първо място се концентрира относно спазването на
срока за предявяване на вземанията.
Съгласно нормата на
чл. 632, ал.1 от ТЗ, когато наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски
и ако разноските не са предплатени по реда на чл. 629б, съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната ѝ
дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез
налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява
прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и
спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на
търговеца от търговския регистър. Спряното производство по несъстоятелност може
да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по ал. 1 по
молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума
за предплащане на началните разноски по чл. 629б(ал.2).Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на
вземанията започва да тече от момента на вписването на решението по ал. 2(ал.3).
При систематичното тълкуване на тези
правни норми се налага извода, че ал.3 има отношение към спирането по ал.1,
съответно възобновяването на производството по ал.2 на чл.632 ТЗ. При липса на
налично имущество достатъчно за покриване на началните разноски, съдът спира
производството без да назначава временен синдик. Едва с възобновяване на производството при
условията на ал.2 съдът назначава
синдик, пред когото и се предявят вземанията, съответно от този момент започва да тече срока за това.
Когато обаче спирането е след
постановено решение по чл.630 ТЗ, т.е. при условията на чл.632, ал.5 от ТЗ, за
периода до спирането може да е изтекъл част или целия срок за предявяване на
вземанията. В този случай с възобновяване на производството не започва да тече
нов срок, тъй като това би означавало неговото възобновяване, което не е
нормативно предвидената последица от този съдебен акт. Изтеклият преклузивен
срок спира да тече за периода на спирането на производството и продължава действието си от указания в чл.632, ал.3 от ТЗ
момент - на вписването на решението по ал. 2 за възобновяване.
Решение
от 15.04.2019 г. по т.д. № 2862/2017 г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, постановено по
реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ, е вписано в търговския регистър на 15.04.2019 г.
Съгласно правилото на чл. 685, ал.1 ТЗ срокът за предявяване е 1 м. и тече от момента на вписва не решението, в
случая от 15.04.2019 г., и е изтекъл
на 15.05.2019 г.
С неговото изтичане започва
да тече 2м. срок по чл.688, ал.1 ТЗ, който би трябвало да изтече на 16.07.2019
г. Доколкото обаче с определение от 11.07.2019 г. по т.д. № 2862/2017
г. на СГС, ТО, VІ-1 състав, вписано на
следващия ден, е спряно производството
по делото на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ, то за периода до
възобновяването му срокът е спрял да тече.
С възобновяване на производството с решение от 24.09.2019 г., вписано в търговския
регистър на 25.09.2019 г, останалите 4 дни от срока са изтекли на 28.09.2019 г.
Вземанията са предявени с молба от
02.12.2019 г., т.е. след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ и следователно в съответствие с нормата на чл. 739, ал.1 ТЗ вземанията са погасени, дори да са
съществували.
Горното налага извода за неоснователност на исковете –
главен и евентуални, тъй като в хода на съдебното дирене не се установи ищецът
да е носител на предявените спорни вземания.
В тежест на ответника следва да се възложи дължимата
държавна такса в съответствие с нормата на чл.694, ал.7 ТЗ - върху ¼ от вземането –
9 470,05 лв. по главния иск и по
18,940,11 лв. по евентуалните искове или
общо 47 350,27 лв.
Воден от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.А., ЕГН ********,***, чрез адв.Б. и адв.П.,***
срещу „К.Е.“АД(в ***, Гараж 3, при участието на Синдика на „К.Е.“АД(в
несътоятелност), искове с правно осн. чл.694, ал.1 ТЗ за установяване наличието на следните вземания: 947
005.63 лв. – представляваща продажна цена по договор за цесия от 02.12.2014 г.,
сключен между ответника и Ф.М.,
прехвърлено от последния на ответника с договор за цесия, както и за сумата 1
894 011.25 лв., представляващи имуществени вреди на неизправната страна по
договора - „К.Е.“ АД, който не положил дължимата грижа да събере и охрани
вземането, предмет на договора за цесия и за сумата 1 894 011.25 лв.,
представляващо неоснователно обогатяване в полза на „К.Е.“ АД, с която сума
намаляло неговото вземане към „КТБ“ АД в резултат на договора за цесия и
следващото го прихващане.
ОСЪЖДА Г.М.А.,
ЕГН ********,***, чрез адв.Б. и адв.П.,*** да заплати на Софийски градски съд
сумата 47 350,27 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: