№ 208
гр. София , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502350 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1270 от 17.02.2020 год., постановено по гр.д.№ 9008/2019 год. по описа на
СГС, I-13 състав е отхвърлен предявен от Л. М. Т. против Г.иск с правно основание чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 40 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на А. Г. Т., с когото ищцата се намирала във фактическо
съжителство/, починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 17.12.2017 год..
Решението е обжалвано от ищеца Л. М. Т., като се навеждат оплаквания за неправилност.
Излагат се конкретни доводи, че съдът е определил несправедливо обезщетение в размер на
120 000 лева, който не бил съобразен с индивидуалните преживени от нея морални
страдания, редудирани до сумата от 96 000 лева, при прието съпричиняване в размер на 20
% и след като ответника извънсъдебно е изплатил сума от 120 000 лева, то исковата
претенция е неоснователна. Излага и конкретни доводи за погрешните изводи на съда
относно наличието на съпричиняване от страна на починалия пешеходец и определения
висок процент за това. Моли съда да отмени решението и искът да бъде уважен за сумата от
40 000 лева.
Въззиваемият Г.депозира отговор с който се правят възражения против оплакванията,
релевирани в жалбата досежно размера на присъденото обезщетение и приноса на
пострадалия. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
1
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна
част.
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди от Гаранционен Фонд, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на неиндентифицирано
МПС.
Предвид обстоятелството, че ответника е изплатил на ищцата извънсъдебно сумата от 120
000 лева, представляващи обезщетение за смъртта на А. Г. Т., следва да се приеме, че са
безспорно установени елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ -
причиняване на смърт на починалия, с когото ищцата е живяла на семейни начала,
вследствие на което са й причинени неимуществени вреди, причинната връзка между
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия неиндентифициран
извършител.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
определения от първоинстанционен съд размер на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на починалия за настъпване
на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на
увреждането.
От приетото заключение на изготвена автотехническа експертиза се изяснява конкретната
пътна обстановка, при която е настъпил инцидента – пешеходеца се е движил срещу
посоката на движение на автомобила и удара е настъпил по широчина на пътното платно –
на около 0.5-1.0 метра в ляво от десния край на платното за движение, считано по посоката
на ориентация на лекия автомобил. На мястото на произшествието е имало банкет с ширина
2.50 метра и удара е предотвратим за пешеходеця, ако се е намирал на този банкет, а не на
пътното платно. Изслушан е свидетеля Ц., който дава показания, че след произшествието е
посетил мястото и е установил, че банкета бил кален, нямало осветление и не бил годен за
движение на пешеходци. Вещото лице в открито съдебно заседание заявява, че даже и
банкета да е бил неизползваем, то пешеходеца не се е движел плътно в дясно /плътно вдясно
означава 20-40 см от платното/, тъй като произшествието е настъпило на около 1 метър от
платното. Ако пешеходеца се е движел най-дясно по пътното платно, то удара за него е
предотвратим.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Б. Б., дъщеря на ищцата, от чиито показания се установява, че починалия и майка
й живеели заедно от 2011 год. и били в отлични отношения, допълвали се, излизали на
разходкки и вечери, търсели се взаимно. След произшествието при майка й се наблюдавала
драстична промяна. Често искала да остане сама, отдала се на траур, продължаващ и до
2
днес. Почти година носила само черно. Има голяма негова снимка на стената, както и пази
дрехите и инструментите с които починалия работел. Посещавала редовно гробища, като се
грижела за гроба.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при
които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение.
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен всички
обтоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените морални
вреди. Установи се по делото от разпита на свидетеля, чиито показания съдът кредитира
като обективно дадени и събрани при непосредствени впечатления, ценени при условието на
чл.172 от ГПК, че ищцата и починалия живеели заедно с дух на разбирателство и хармония,
помагали си и се допълвали. След инцидента ищцата се променила, като се затворила в себе
си и преживявяла случилото се. Носи спомена за мъжа, с когото живеели в условията на
фактическо съжителство. В този смисъл съдът приема, че починалия е бил опора на
семейството си и се е грижел за него.
Изложените обстоятелства, момента на настъпване на вредите /декември 2017 г./,
включително и завишените лимити на застрахователните покрития по застраховка
"Гражданска отговорност" след 01.01.2016 г., дават основание настоящият състав да приеме,
че сумата от 150 000 адекватно ще обезщети понесените от Л.Т. неимуществени вреди. Не се
установи ищцата да са претърпяла по-големи по обем морални травми, които да обосновават
по-висок размер на обезщетението.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. По делото се установи, че пешеходеца се е
3
намирал на платното за движение, срещуположно на движението на лекия автомобил.
Съгласно чл.108, ал.2 от ЗДвП, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани, пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност
най-близо до лявата му граница. Установи се по делото, че процесното пътно платно не е
имало тротоар, а само банкет, но той не е могъл да се ползва поради калта по него. А. Т.
обаче не се е движил плътно в дясно /плътно вдясно означава 20-40 см от платното/, тъй
като произшествието е настъпило на около 1 метър върху платното, считано от банкета.
Установи се от показанията на вещото лице, дадени в проведеното открито съдебно
заседание на 25.06.2019 год., че ако пешеходеца се бе движел най-дясно по пътното платно,
то нямаше да настъпи произшествието.
Поради изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на
противоправно поведение при пешеходеца, което да е в пряка причинна връзка с
настъпването на вредите, даващи основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал.2
от ЗЗД. При изложените данни и настоящия състав приема, че приносът на пострадалия
пешеходец е в размер на 20 %.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите ще следва да се редуцира
определеното обезщетение от 150 000 лева на 120 000 лева. Предвид обстоятелството, че на
ищцата е изплатено от страна на ответника обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие смъртта на А. Г. Т., с когото същата се намирала във фактическо съжителство,
починал при пътно-транспортно произшествие, станало на 17.12.2017 год., в размер на 120
000 лева, то исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане в крайните изводите на двете инстанции в обжалваната му
отхвърлителна част решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред въззивният съд, въззиваемият следва да заплати на
въззивника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева, съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1270 от 17.02.2020 год., постановено по гр.д.№ 9008/2019
год. по описа на СГС, I-13 състав.
ОСЪЖДА Л. М. Т. да заплати на Г.юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от
100 лева.
4
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5